Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27.04.2018 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Пети октомври две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Адриана Хаджипеткова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 431 по описа за 2017 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.С.С. против наказателно постановление №
17-0274-000241/21.04.2017 г. на
началника на РУ МВР Ихтиман, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на
основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца и за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно
да бъде отменено изцяло, оспорвайки по същество осъществяването на
санкционираното нарушение.
Въззиваемият заявява становище, че жалбата
е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.03.2017 г., служители на РУ Ихтиман – свидетелите М. и А.,
изпълнявали служебните си задължения, свързани с контрол на автомобилния
транспорт, на на ул. „Патриарх Евтимиий“, срещу ОУ „Димчо Дебелянов“. Около
20,30 ч., те видели че по улицата към тях се приближава мотоциклет. Двамата
свидетели последователно подали сигнал
за спиране със стоп- палка, но водачът само намалил скоростта си на движение и
след като се изравнил с полицейските служители, ускорил и продължил движението
си, отдалечавайки се от тях. Тъй като водачът бил без предпазна каска и се
движел бавно, свидетелите го разпознали, като жалбоподателя – И.С.С.. Те видели
и част от регистрационния номер на мотоциклета – 2892. За посоченото била
изготвена докладна записка от св. М.. Въз основа на докладната, св. М.,
предприел действия по установяване на превозното средство, в хода на които
приел, че управлявания от С. на 20.03.2017 г. мотоциклет е такъв марка „Сузуки
ГЕХР 750“ с рег. № СО 2892 К. Посоченото МПС, било купено от жалбоподателя на
27.09.2016 г. с писмен доковор с нотариална заверка на подписите на страните от
Тодор Кирилов Вандов. На 23.03.2017 г., при явяване на жалбоподателя в сградата
на РУ Ихтиман, св. М., съставил АУАН с бл. № 811185/23.03.2017 г. срещу С., в
който, като описание на осъществените нарушения посочил, че на 20.03.2017 г. в
гр. Ихтиман, на ул. „Св. Патриарх Евтимий“ пред сградата на ОУ „Димчо
Дебелянов“ при управление на мотоциклет
Сузуки „ГЕХР 750“ СО 2892 К, собственост на Тодор Кирилов Вандов, при подаден
ясен сигнал за спиране със стоп - палка,
жалбоподателят не се подчинил на разпореждането и продължил движението си, с
което осуетил полицейска проверка, както и че регистрационния номер на
мотоциклета не бил поставен на определеното за това място. Нарушенията
били квалифицирани от актосъставителя,
като такива съответно по чл.103 и чл.140 ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал с отбелязване, че на датата посочена в него,
не е спиран за проверка. Въз основа на акта, на 21.04.2017 г.,
административнонаказващият орган издал атакуваното НП, в което дал описание на
нарушението идентично с даденото му в акта, за виновно нарушени посочил чл. 103
и чл.140 ал.1 от ЗДвП и ангажирал административнонаказателната отговорност на С.
с налагане на административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за всяко едно от нарушенията,
съответно на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП и чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство, като свидетели са разпитани
актосъставителя и свидетелите по акта М., А. и М., които с показанията си изясянват
изложената по – горе, приета за установена от съда фактическа обстановка. Свидетелските
показания изясняват още, че между контролните органи по ЗДвП и жалбоподателя е
имало добра видимост – от над 50 метра и че пътното платно е било
осветено. В показанията си, актосъставителят
М., който не е бил очевидец на осъществяване на нарушенията, сочи, че не е
виждал мотоциклета, а единствено регистрационната му табела, която жалбоподателя
предал по - късно. Сочи обаче, че табелата била поставена под седалката на
превозното средство, но не на определената за това стойка, което затруднявало
нейното разчитане при движение с висока скорост. Свидетелите очевидци на
нарушенията А. и М. сочат, че са видели номера на регистрационната табела.
В хода на производството, като свидетели по искане на защитата са
допуснати В. Йорданов и А. Хаджийски, които заявяват, че на 20.03.2017 г., са
възприели мотоциклетист, които не е спрял на подаден сигнал за това от
полицейски служители. Свидетелите се категорични, че мотоциклетиста не е бил
жалбоподателя, когото те познавали и който впоследствие им бил споделил за
неоснователните твърдения на полицейските служители, че на посочената дата, той
е управлявал мотоциклет и не е спрял след подаден сигнал за това. Сочените
свидетелски показания, съдът намира, че не поставят под съмнение, безспорно
установения факт на управление на мотоциклета на процесната дата от С., а
от там и авторството на деянието, тъй като не могат по несъмнен начин да бъдат
отнесени именно към пресъздаденото от първата групи свидетели – полицейски
служители конкретно обстоятелство, че водач на мотоциклет, който не е спрял на
подаден сигнал за това, е бил жалбоподателя. Липсва основание да се приеме, че
двете групи свидетели пресъздават идентични факти, поради което и съдът изцяло
кредитира показанията на полицейските служители, които са разпознали
жалбоподателя.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна,
по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното НП се явява
законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това осъществени ли са
санкционираните с НП нарушения и извършени ли са те от жалбоподателя виновно,
съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 103 от ЗДвП, задължава водачите на пътно превозно средство, при подаден
сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълняват неговите указания. След като е възприел полицейските
служители и подадения от тях сигнал за спиране със стоп-палка, жалбоподателят е
следвало да съобрази поведението си с посочената в атакуваното наказателно
постановление правна норма – той е следвало да спре. Обстоятелството, че С. е
възприел подадения му сигнал не се поставя от съмнение от изяснените в хода на
производството обстоятелства при които е осъществено нарушението - при наличие на улично осветление, при добра
видимост и при установените промяна на
скоростта на движение на жалбоподателя след този сигнал . Като не е изпълнил
даденото му в съответствие с изискванията на чл. 170 ал.3 от ЗДвП от органите
за контрол на движение по пътищата, нареждане да спре, а само е намалил скоростта
си на движение, след което е продължил, жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна, състава на санкционираното нарушение.
Законосъобразно е ангажирана при това положение и неговата административнонаказателна
отговорност на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП, предвиждащ вида и размера на
следващите са идминистративни наказания за нарушения от вида на санкционираното.
Що се отнася до размерите на наложените наказание „глоба“ и „лишаване от право
да управлява МПС“ определени на максималните предвидени в закона размери от 200
лв. и 6 месеца, съдът намира, че същите са
индивидуализирани съобразно
изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Втази насока, като значително отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде преценена степента на обществена
опасност на самото нарушение, което е осъществено след двукратно подаден сигнал
за спиране със стоп-палка и което поначало, предпоставя невъзможност за извършване
на последваща проверка от страна на контролните органи, в хипотезата когато
спирането е предприето за осъществяване на такава, каквато е и настоящата. Съобразно
посоченото, съдът намира за съответни на тежестта на осъщественото нарушение, наказанията
определени на максималните размери предвидени в закона, а именно – „глоба“ в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. По
тези съображения и атакуваното НП следва да бъде потвърдено в тази му част.
Що
се отнася до второто от нарушенията. За виновно нарушен е посочен чл. 140 ал.1 от ЗДвП, съгласно който По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Мястото, на което се поставят табелите
е индивидуализирано с НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Съгласно разпоредбите на чл. 10 ал.7 вр. с ал.4 и ал.5 от
Наредбата, на мотоциклетите се поставя табела с регистрационен номера само
отзад, перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а
когато това е невъзможно - в лявата част, на местата определени от
производителя. От събраните в хода на производството доказателства, не бе
установено да е нарушено изискването на някоя от посочените по – горе
разпоредби. Действително, според показанията на актосъставителя табелата не
била поставена на специално предназначената за това стойка. Същевременно, този
свидетел, не е очевидец на нарушението, не е възприемал визуално посочения в НП
мотоциклет и твърденията му представляват предположения за причините, поради
които другите двама свидетели не са възприели пълния регистрационния номер на
превозното средство. Същевременно пък, последните не твърдят, че регистрационната табела,
номера на която са разчели, не е била поставена на следващото се за това място.
Самия факт на възприемане табелата поставена отзад на мотоциклета от тези свидетели, разколебава значително правилността
на заключенията направени от актосъставителя за наличие на нарушение от вида на
санкционираното. Ето защо и тъй като в тежест на административнонаказващият
орган бе да докаже по несъмнен начин всички фактически обстоятелства
осъществяващи признаците от обективна и субективна страна на нарушението за
което жалбоподателят е санкциониран, което не бе сторено в настоящото
производство, то в тази му част атакуваното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Воден от изложеното до тук
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно
постановление № 17-0274-000241/21.04.2017 г. на
началника на РУ МВР Ихтиман, в частта в която за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП
на И.С.С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200
лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0274-000241/21.04.2017
г. на началника на РУ МВР Ихтиман, в
частта в която за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1
т.3 от ЗДвП на И.С.С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на
200 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред АС София област в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ