Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр. Шумен, 19.10.2022г.
Административен съд – гр. Шумен, в публично заседание на двадесети септември две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
Административен
съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря В.Русева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 171 по описа за 2022
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Админстративнопроцесуалния кодекс във връзка с
чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е въз основа на жалба от М.М.А. с ЕГН **********
*** против Решение№2153-27-122 от 23.05.2022год. на Директора на ТП на
НОИ-Шумен, с което е потвърдено Разпореждане№2113-27-168#7 от 25.03.2022год. на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Шумен, с което е постановен отказ за
отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по условията на чл.68 ал.3 от КСО.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на чл. 35 от АПК
при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на процесуалните правила.В
тази връзка и по изложените съображения се отправя искане за отмяна на
обжалваното решение, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с адв.П.П.от АК-Шумен, който
поддържа релевираните отменителни основания.Отправя искане за отмяна на
обжалваното решение на органа и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна,
директор на ТП на НОИ – Шумен, редовно и своевременно призован, се представлява
от гл.юрисконсулт Л.И.. , която оспорва предявената жалба.Поддържа становище, че
обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ е законосъобразно, издадено от
компетентен орган, при наличие на визираните в него фактически основания за
постановяването му.
Съдът, като съобрази аргументите,
изложени от страните, представените по делото писмени доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административното производство е започнало по
депозирано от оспорващия М.А. заявление
с вх.
№ 2113-27-1681, постъпило в ТП на НОИ гр. Шумен на 26.11.2021 г. с искане за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело,
че жалбоподателя към датата на заявлението има навършена възраст 67 г. 08 м. 17
дни и зачетен осигурителен стаж от втора категория труд - 01 г. 06 м. 10 дни и
от трета категория - 18 г. 04 м. 29 дни; общ осигурителен стаж, без превръщане
- 19 г. 11 м. 09 дни. За действителен осигурителен стаж са зачетени 14 г. 07 м.
28 дни.Жалбоподателят към датата на заявлението имал изискуемата навършена
възраст съгласно разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО /навършил 67г. 08м. 17дни/, но
не е изпълнено другото условие в разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО-наличие на
15 години действителен осигурителен стаж.
Не се спори, че жалбоподателя към датата на
заявлението е навършил 67 г. 08 м. 17 дни. Основният спор между страните в
производството е досежно незачитането от пенсионния орган на осигурителния стаж
за периода 02.06.2021 г. - 25.11.2021 г. с осигурител „Баркач Агро-37” ЕООД с.
Менгишево. За процесния период лицето е представило трудова книжка
№23/01.06.1998 г. с направено вписване от осигурител „Баркач Агро-37’"
ЕООД с. Менгишево от 02.06.2021 г. до 25.11.2021 г., на длъжност „шофьор“, като
записът не е приключен, съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка
и трудовия стаж, с оглед на което пенсионният орган приел, че по трудовата
книжка не може да се удостовери осигурителния стаж на лицето.Установено е, че в Регистъра на трудовите договори имало регистриран трудов
договор, но в Регистъра на осигурените лица липсвала информация за осигуряване
от 01.07.2021 г. до 25.11.2021 г. на оспорващия, с оглед на което тези данни не могат да послужат за
удостоверяването на осигурителен стаж за периода на трудовото
правоотношение.Тъй като този осигурителен стаж е определящ за правото на пенсия
възникнала необходимост от извършването
на проверка от контролен орган на НОИ, за положения труд за периода
02.06.2021г. до 25.11.2021г. в „Баркач Агро - 37“ ЕООД с. Менгишево.
С писмо изх. № 2113-27-1681#2/10.12.2021 г. от
Контролен орган при ТП на НОИ - Шумен, длъжностното лице по пенсионно
осигуряване е поискало извършване на проверка в осигурителя, за установяване на
осигурителния стаж.
Проверката от контролен орган при НОИ е обективирана в
Констативен протокол № КП-5-27-01080406/23.02.2022 г. , от който се установява ,
че за срока на трудовото правоотношение не са налице доказателства за
извършвана трудова дейност от М.М.А. при осигурителя „Баркач Агро - 37“ ЕООД с.
Менгишево.Доколкото трудовата дейност е
основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип
е изведен в чл. 10 от КСО, в случая е установено, че през посочения период
жалбоподателят не е извършвал трудова дейност в дружеството и не е осигурено
лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на валидно сключено
трудово правоотношение не е достатъчно условие, за да възникне задължително
осигурително правоотношение за осигуряване и произтичащите от него права на
обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност.
Въз основа на констатираното, пенсионният орган приел, че тъй като лицето не е упражнявало трудова
дейност по чл. 4 или 4а от КСО, не се счита за осигурено по смисъла на Кодекса
и няма основание за възникване на осигуряване по чл. 10 от КСО.
В резултат на извършената проверка в осигурителя, от
контролния орган са дадени задължителни предписания №ЗД-1-27-0108019 от
23.02.2022 г. за заличаване на данните за осигуряване за М.А. в Регистъра на
осигурените лица за периода 02.06.2021 г. -30.06.2021г.. С писмо изх. №1029-27-581
от 24.02.2022 г., издадените задължителни предписания, ведно с констативния
протокол № КП-5-27-01080406/23.02.2022г. са изпратени за сведение и изпълнение
на управителя на „Баркач Агро - 37“ ЕООД с. Менгишево. Съгласно известие за
доставяне са получени на 01.03.2022г. лично от управителя на дружеството В.Б.,
не са обжалвани и са влезли в законна на 16.03.2022г.. Предписанията са
изпълнени, като неправилно подадените данни в Регистъра на осигурените лица са
заличени.
С оглед на така установеното от фактическа страна,
органът по пенсионното осигуряване приел, че по отношение на заявителя А. не
били налице и условията за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО,
поради което с Разпореждане №2113-27-168137 от 25.03.2022год.. ръководителят по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Шумен отказал отпускането на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Недоволен от така постановения отказ, М.А. го оспорил
пред директора на ТП на НОИ – Шумен, с доводи за незаконосъобразност, поради
издаването му при неизяснена фактическа обстановка. В тази връзка посочил, че не
са му били връчвани по надлежния ред задължителните предписания за заличаване
на данните за осигуряване в Регистъра на осигурените лица и счита, че
действията на органа-ръководителя по пенсионното осигуряване са в нарушение на
административно-производствените правила по събиране, обобщаване и анализиране
на писмените и гласни доказателства релевантни за издаването на обжалваното
разпореждане.С оглед наведените твърдения директорът на ТП на НОИ – Шумен
изложил доводи, че задължителните предписания се дават от контролния орган по
повод извършена проверка по реда на чл.108 ал.1 т.3 от КСО и чл.37 от
Инструкция№1/03.04.2015г. и се връчват на осигурителя, а не на осигуреното лице и
подлежат на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ по реда на
чл.117 ал.1 т.3 и ал.2 т.2 от КСО.В случая, от приобщените по преписката
доказателства се установява, че ЗП са получени от осигурителя-чрез управителя
на „Баркач-Агро-37“ЕООД-с.Менгишево на
01.03.2022год. лично, не са били обжалвани и са влезли в законна сила на
16.03.2022год. Предписанията са били изпълнени, вследствие на което неправилно
подадените данни в Регистъра на осигурените лица били заличени.По тези
съображения и с оглед на така установеното от фактическа страна решаващият
орган приел, че доводът за неправилност на решението на ръководителя по
пенсионно осигуряване е неоснователен и правилно с оглед доказателствата по
преписката органът не е зачел осигурителен стаж за времето от 02.06.2021г. до
25.11.2021г. в „Баркач Агро-37“ЕООД-с.Менгишево и в резултат на това с Решение№2153-27-122 от 23.05.2022год. отхвърлил
жалбата на М.А. като неоснователна.Решението е било връчено лично на оспорващия
на 26.05.2022год. ,видно от прил. на л.68 от делото известие за доставяне.
Впоследствие решението на директора на ТП на НОИ – Шумен било оспорено пред
Административен съд – гр. Шумен с жалба с вх.№2103-27-17 от 06.06.2022год. по
описа на ТП на НОИ-Шумен , по повод на което е образувано настоящото
административно производство.
При така очертаната фактическа
обстановка съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима като подадена от надлежна страна, обосноваваща правния си интерес
с наличие на права, засегнати от административния акт и в срока, посочен в чл.
118, ал. 1 от КСО, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Решение№2153-27-122 от
23.05.2022год. е издадено от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – гр.
Шумен, пред който, като ръководител на териториално поделение на НОИ, се подават
жалби срещу разпореждания, с които се отказва отпускане на пенсии и който по
силата на чл. 117, ал.3
от кодекса се произнася с решение по тези жалби.
Индивидуалният
административен акт е изготвен в предвидената от закона форма по чл. 117, ал. 5 КСО вр. чл. 59 АПК,
като съдържа необходимите посочени в ал. 2 реквизити – наименование на органа,
наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за
издаването му, разпоредителна част, указания относно органа и срока за
обжалване, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с посочване на
длъжността му.
При служебната проверка за
законосъобразност на оспорения акт, извършена на основание чл. 168
вр. чл. 146 от АПК, съдът не открива съществени нарушения на
административно-производствените правила.Твърденията на жалбоподателя за
наличието на такива под формата на злоумишлени действия на административния
орган и за вербални указания за действия в увреда интересите на оспорващия
фактически не са свързани с хода на процесното административно производство, а
се базират на претенциите му за реализиране на друг вид производство по повод
извършена проверка на основание чл.108 ал.1 т.3 от КСО и чл.37 от Инструкция№1
от 03.04.2015г. за реда и начина на осъществяване на контролно –ревизионна
дейност на контролните органи от НОИ, което няма отношение към
законосъобразността на издадения административен акт, предмет на оспорване в
настоящото съдено производство.Събраните в тази насока в хода на съдебното
производство гласни доказателства-покзанията на св.В.Б. не следва да бъдат
обсъждани, тъй като същите касаят осъществената от контролния орган
контролно-ревизионна дейност във връзка с издадените ЗП и се явяват неотносими
към предмета на спора и ирелевантни за
настоящото производство.Издадените в хода на това производство задължителни
предписания се връчват за изпълнение на осигурителя, а не на осигуреното лице и
подлежат на обжалване в 14-дневен срок пред ръководителя на съответното ТП на
НОИ по реда на чл.117 ал.1 т.3 и ал.2 т.2 от КСО.В случая, видно от материалите
по административната преписка, съставляващи част от съвкупния доказателствен
материал по делото с писмо изх.№1029-27-581 от 24.02.2022год. издадените
задължителни предписания, ведно с констативния
протокол№КП-5-27-01080406/23.02.2022год. са били изпратени за сведение и
изпълнение на управителя на „Баркач Агро-37“ЕООД-с.Менгишево и са получени от
последния лично на 01.03.2022год., не са били обжалвани и са влезли в законна
сила на 16.03.2022год.. Предписанията са били изпълнени, като неправилно
подадените данни в Регистъра на осигурените лица впоследствие били
заличени.Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че административния
орган се е произнесъл без да е изяснил напълно релевантните за спора факти и
обстоятелства.Всички документи са били налице по пенсионната преписка при
постановяване на Разпореждане№2113-27-1681#7/25.03.2022год., оспорвано в
настоящото производство, като по този начин административният орган е
разполагал с цялата информация, която жалбоподателят е желаел да предостави.
Решението е произнесено след надлежно сезиране, като са обсъдени доводите на
оспорващия и всички съдържащи се в
преписката писмени доказателства. С оглед на това съдът не констатира в хода на
административното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на атакувания административен акт.
Относно материалната
законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, съдът
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.68 ал.1 от КСО, право на пенсия за ОСВ се придобива при навършване на
възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 от мъжете и
осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за
мъжете, като от 31.12.2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година съобразно правилата по т.1 и т.2 от сочената
разпоредба.Съобразно разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО, в случай, че лицата
нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, какъвто е настоящия, до 31.12.2016г. те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст от 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 м. до достигане на 67
годишна възраст.
„Действителен стаж“ съгласно
&1 т.12 от ДР
на КСО е „действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски“.
Според визираната в
разпоредбата на &1
т.3 от ДР на КСО легална дефиниция, „осигурено лице“ е „физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски“, като
осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат трудова дейност по чл.4
или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й /арг. разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО/.
Съгласно чл.40 ал.1 от НПОС
осигурителният стаж се установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови,
служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а според ал.2
на същия член и осигурителният доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски се установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО или с
осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец.Осигурителният
доход, за времето, през което е получавано обезщетение от ДОО, изплащано от ТП
на НОИ се установява с данни от информационната система на НОИ.
С оспореното Разпореждане№2113-27-1681#7/25.03.2022год.
на ръководителя по пенсионното осигуряване, потвърдено с обжалваното
Решение№2163-27-122 от 23.05.2022год. на Директора на ТП на НОИ-Шумен е
постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
/ОСВ/ на заявителя-М.М.А. при условията на чл.68 ал.3 от КСО.За да постанови
обжалвания отказ, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че
жалбоподателят към датата на заявлението има
навършена изискуемата възраст 67г. 08м. и 17дни, но не е налице другото условие
на разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО, а именно, наличие на 15 години
действителен осигурителен стаж, тъй като на лицето бил зачетен осигурителен
стаж от втора категория труд-01г. 6м. 10дни и от трета категория-18г. 04м.
29дни, общ осигурителен стаж без превръщане-19г. 11м. 09дни, от който за действителен осигурителен стаж са
зачетени 14г. 07м. 28дни.
Основният спор между
страните в настоящото производство се свежда до незачитането от пенсионния
орган на осигурителния стаж за периода от 02.06.2021г. до 25.11.2021г. при осигурителя „Бъркач Агро-37“ЕООД-с.Менгишево.Досежно
процесния период заявителят М.А. е представил трудова книжка№23/01.06.1998г. с
направено вписване от осигурителя „Бъркач Агро-37“ЕООД-с.Менгишево от
02.06.2021г. до 25.11.2021г. на длъжност „шофьор“, като видно от прил. копие на
трудова книжка и от заключението на вещото лице по СИЕ, записът не е оформен и
приключен съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж. Съгласно разпоредбата на чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя.Редът и начинът за заверяване
продължителността на трудовия стаж в трудовата книжка за периода на трудовото
правоотношение е регламентиран в Инструкция №2492 за реда и начина за издаване
на документи за трудов стаж, в сила от 29.12.1967 г.. На основание т. 6, ал. 2,
буква „в“ от Инструкцията, в книжката се вписва и продължителността на
придобития от работника и служителя трудов стаж. Тя се отбелязва на следващия
ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и
подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по такъв
начин, че да засегне двете страници. Съгласно т. 8 трудовите книжки се
подписват от ръководителя и отговорния счетоводител и се подпечатват с печата
на учреждението, предприятието или организацията.Съгласно изискванията на чл.6
ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/, при прекратяване
на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от
работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение се записва с цифри и думи и се подписва от главния
счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му“.В случая, по
трудова книжка№23, серия Р812220 от 01.06.1998г. на жалбоподателя М.А. за
периода 02.06.2021г.-25.11.2021г. е отразено, че същият е постъпил на
02.06.2021г. при работодателя „Баркач Агро-37“ЕООД-с.Менгишево и трудовото му
правоотношение е прекратено с дружеството на 25.11.2021год.Липсва цифром и
словом изписване на продължителността на трудовия стаж, придобит от жалбоподателя
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и заверка и подпис от управител и гл.счетоводител.Има подпис
само на лицето, с оглед на което вещото лице по СИЕ, чието заключение съдът кредитира
с доверие, с оглед пълната му кореспонденция със съвкупния доказателствен
материал по делото е обосновало извод, че приключването на трудовата книжка не
е извършено в съответствие с разпоредбите и изискванията на НТКТС. С оглед на
горното, правилен и обоснован е извода на пенсионния орган, че тъй като записът
в трудовата книжка не е приключен и оформен съобразно изискванията на Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж, по представената книжка не може да се
удостовери този осигурителен стаж.Същевременно, установено от съдържащите се в
преписката документи е, че между „Баркач Агро-37“ ЕООД, представлявано от
управителя В.Р.Б. и М.М.А. на основание чл. 67, ал.1, т.1 и чл. 70, ал. 1, т. 2
от Кодекса на труда е сключен за неопределено време със срок на изпитване 6
месеца трудов договор № 1/02.06.2021 г. по силата на който М.А. е назначен на
длъжност „Шофьор на лек автомобил до 9 места; код по НКПД 83222002; код по
НКИД: 0111 с работно време 8 часа и трудово възнаграждение в размер на 650.00
лв. За място на извършване на работата се определя с. Менгишево, община Върбица.
Спазено е и изискването за
неговото деклариране по чл. 62, ал. 5 от КТ, като в последствие договора е
прекратен с подадено уведомление до НАП .Договорът е вписан в Регистъра на
трудовите договори, но в Регистъра на осигурените лица липсва информация за
осигуряване за времето от 01.07.2022г. до 25.11.2021г., с оглед на което
органът по пенсионното осигуряване е приел, че тези данни не могат да послужат
за удостоверяване на осигурителния стаж за периода на трудовото правоотношение
и доколкото този стаж в случая е определящ правото на пенсия за ОСВ е
възникнала необходимост от извършване на проверка от контролен орган на НОИ
относно действителността на положения труд за процесния период
02.06.2021г.-25.11.2021г. в „Баркач Агро-37“ЕООД-с.Менгишево.
Проверката от контролен
орган при НОИ е обективирана в прил. Констативен протокол № КП-5-27-01080406\23.02.2022г., от
чието съдържание се установява, че за срока на трудовото правоотношение не са
налице категорични доказателства за реално извършвана трудова дейност от М.А.
при осигурителя „Баркач Агро-37“ЕООД-с.Менгишево.В хода на извършената проверка
контролният орган е установил множество несъответствия между представените
документи и дадените от управителя на осигурителя обяснения, обусловили крайния
му извод относно липсата на доказателства за реално извършвана от оспорващия
трудова дейност за процесния период 02.06.2021г. до 25.11.2021г. при осигурителя
„Баркач Агро-37“ЕООД-с.Менгишево, с оглед на което приел, че за същия период
лицето не е осигурено по смисъла на чл.10 от КСО. Доколкото трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за
възникване на осигуряване, в случая безспорно е установено, че през посочения
период жалбоподателят не е извършвал трудова дейност в дружеството и не е
осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.В съответствие с
правната доктрина и съдебната практика органът приел, че наличието на валидно сключено трудово
правоотношение не е достатъчно условие, за да възникне задължително
осигурително правоотношение за осигуряване и произтичащите от него права на
обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност.
Въз основа на констатациите , обективирани в прил. констативен протокол, тъй
като лицето не е упражнявало трудова дейност по чл. 4 или 4а от КСО, същото не
се счита за осигурено по смисъла на Кодекса и няма основание за възникване на
осигуряване по чл. 10 от КСО.
В резултат на извършената
проверка в осигурителя, от контролния орган са дадени задължителни предписания
№ЗД-1-27-0108019 от 23.02.2022 г. за заличаване на данните за осигуряване за оспорващия А. в Регистъра на осигурените лица
за периода 02.06.2021 г. -30.06.2021г..Видно от прил. писмо
изх.№1029-27-736/1603.2022г., задължителните предписания , редовно връчени на
осигурителя не са били обжалвани и са влезли в законна сила на
16.03.2022год.Предписанията са били изпълнени, като неправилно подадените данни
в Регистъра на осигурените лица за периода 02.06.2021 г. -30.06.2021г. са били
заличени.
От заключението на вещото
лице по СИЕ, прието от съда и страните без възражения и кредитирано с доверие
от съда с оглед пълната му кореспонденция със съвкупния доказателствен материал
по делото се установи, че по разплащателни ведомости за заплати, предоставени
от осигурителя „Баркач Агро-37“ЕООД-с.Менгишево за периода 02.06.2021г. до
25.11.2021г. на лицето М.М.А. са били начислени следните трудови
възнаграждения: за м.06.2021г.- за
отработени 21 дни на длъжността „шофьор“-650лв. възнаграждение и сума за обл. с
ДОД-165.49лв.; за м.07.2021г.- за отработени 22 дни на длъжността „шофьор“-650лв. възнаграждение
и сума за обл. с ДОД-168лв.; за м.08.2021г. за отработени 22 дни на длъжността „шофьор“-650лв. възнаграждение
и сума за обл. с ДОД-168лв.; за м.09.2021г. за отработени 20 дни на длъжността
„шофьор“-650лв. възнаграждение и сума за обл. с ДОД-168лв. и за м.10.2021г.- за
отработени 7 дни на длъжността „шофьор“-216,66лв. възнаграждение и сума за обл.
с ДОД-56лв.По ведомостите за заплати е налице подпис за получил сумата.При
проверка по документи на осигурителя са налице платежни документи /платежни
нареждания за извършени преводи от „Баркач Агро-37“ЕООД ,подробно упоменати в р-л IV от СИЕ за внесени осигурителни
вноски само за фонд ДОО за периода 02.06.2021г. до 25.11.2021г., но за
жалбоподателя М.А. са декларирани данни за осигуряване единствено за периода
01.06.2021г.-30.06-2021г., за което е налице Декларация обр.1 с
вх.№273582105599425/23.07.2021год., които данни са били заличени въз основа на
подаденото от дружеството Заявление за заличаване на данни във връзка с
издадени Задължителни предписания.Същевременно, вещото лице е установило, че по
Регистъра на осигурените лица за периода 02.06.2021г.-25.11.2021г. за
жалбоподателя са декларирани съобразно законовите изисквания данни за
осигуряване единствено за периода 01.06.2021г.-30.06.2021год. с Декларация
обр.1 с гореупоменатия номер, които данни впоследствие са били заличени въз
основа на подаденото от дружеството Заявление за заличаване на данни.
Данните от заключението на
вещото лице по СИЕ досежно начислявани и изплащани възнаграждения и внасяни
осигуровки за процесния период не опровергават извода на пенсионния орган
досежно липсата на категорични доказателства, установяващи по несъмнен начин
реалното полагане на труд от страна на оспорващия през процесния период
02.06.2021г. до 25.11.2021г. при осигурителя „Баркач
Агро“ЕООД-с.Менгишево.Наличието на валидно сключено трудово правоотношение и
начисляването и внасянето на заплати и осигуровки не е достатъчно за възникването
на задължително осигурително правоотношение и произтичащите от него права на
обезщетение.Действително, наличието на трудово правоотношение е една от
предпоставките, за да възникне осигурително правоотношение по трудов договорно,но
не е единственият елемент от фактическия състав на чл.10 ал.1 от КСО.Другият
елемент освен упражняването на трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 от КСО е внасянето на дължимите осигурителни вноски за
периода на упражняване на трудова дейност.При това недължимото внасяне на тези
осигуровки за период, през който не е налице реално извършване на трудова
дейност не обуславя възникването на осигурително правоотношение.Същите, в
случай, че са недължимо внасяни, подлежат на възстановяване на внеслия ги
осигурител. Видно от доказателствата по делото и от заключението на вещото лице
по СИЕ вследствие заличаването на данните по Регистъра на осигурените лица за
периода 02.06-.2021г.-30.06.2021г. и липсата на други декларирани данни за
осигуряване за остатъка от процесния период до 25.11.2021г., за жалбоподателя М.А.
не е налице валидно възникнало осигурително правоотношение между работника и
осигурителя през процесния период по смисъла на чл.10 ал.1 от КСО, респективно
положеният от последния осигурителен стаж се явява недействителен.
При това положение и предвид липсата на
доказателства досежно действителността
на положения от жалбоподателя осигурителен стаж през периода 02.06.2021г.
до 25.11.2021г. при осигурителя „Баркач Агро“ЕООД-с.Менгишево, респективно
досежно липсата на втората предпоставка за отпускане на пенсия за ОСВ по
смисъла на чл.68 ал.3 от КСО, а именно наличие на 15 години действителен
осигурителен стаж, решаващият извод на административният орган се явява
правилен и законосъобразен, като същият е съобразен с приложимите
материалноправни разпоредби, поради което жалбата на М.М.А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.А. с ЕГН ********** *** против
Решение№2153-27-122 от 23.05.2022год. на Директора на ТП на НОИ-Шумен, с което
е потвърдено Разпореждане№2113-27-168#7
от 25.03.2022год. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ-Шумен, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст /ЛПОСВ/ по условията на чл.68 ал.3 от КСО.
РАЗНОСКИ по делото не се присъждат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните
по реда на чл. 137, във вр. с чл. 138, ал. 1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: