№
14.01.2020г. гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд,
гражданско отделение, втори състав
На 14.01.2020 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз. ч.
гр. №5 по описа за 2020г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. ГПК, вр. с чл.396 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Гудуил Консултинг"ЕООД гр.София, подадена от пълномощника адв.В.Т. от САК, срещу Определение №2522/31.10.2019г. на Ямболски районен съд по гр.д.№3835/2019г., с което е допуснато обезпечение на предявените от "Пема"ЕООД гр.Ямбол, срещу "Гудуил Консултинг"ЕООД гр.София осъдителни искове за парични вземания в размер на общо 11 700лв., от които 6500лв.- заплатена цена по договор за консултантски услуги от 29.06.2016г. и 5200лв.- претърпени имуществени вреди от неизпълнение на същия договор, чрез налагане на запор върху банковите сметки на "Гудуил Консултинг"ЕООД в "Банка ДСК"ЕАД и "Първа Ивестиционна банка"АД до размера на исковете от 11 700лв.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. Поддържа, че първоинстанционният съд не е изложил конкретни мотиви защо е приел, че е налице вероятна основателност на предявения иск и че по делото са представени убедителни доказателства за основателността на исковете, съобразно разпоредбата на чл.391,ал.1,т.1 ГПК. Сочи, че съдът не е обсъдил нито едно от представените от ищеца доказателства, дори не е дал правна квалификация на предявените искове. Частният жалбоподател твърди, че не е неизправна по договора страна и че не е налице основанието по чл.14 от процесния договор за ангажиране на отговорността му за заплащане на договорна неустойка, както и че самата неустойка изключва възможността наред с нея да се претендират други вреди като пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Счита, че не са представени убедителни доказателства в подкрепа на предявения иск и на основание чл.291, ал.2 ГПК съдът е следвало да задължи ищеца да представи парична гаранция. Прави оплакване, че към момента са наложени запори на сумата от по 11 700лв. и в двете банкови сметки на дружеството.
Ответникът по частната жалба "Пема"ЕООД, чрез адв.Г., е депозирал писмен отговор с изразено становище за неоснователност на жалбата.
ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна - ответника, срещу който е допуснато обезпечението и в срока по чл.396, ал.1 ГПК от съобщението за допуснатото обезпечение.
За да се произнесе по същество, съдът установи следното:
С молбата за допускане на обезпечение, ищецът "Пема"ЕООД гр.Ямбол, на основание чл.389, вр. с 397, ал.1,т.2 ГПК е поискал от ЯРС да допусне обезпечение на предявените от него срещу "Гудуил Консултинг"ЕООД гр.София обективно съединени искове по чл.92 ЗЗД и чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата общо 11 700лв., от която обща сума - 6 500лв. договорна неустойка по чл.14 от сключения между страните договор от 29.06.2016г. за консултантски услуги и сумата 5 200лв. - имуществена вреда, представляваща платена от ищеца цена на дружеството "ЕЕС-Енергийно ефективни Системи"ЕООД за извършване на енергиен одит, чрез налагане на запор върху две банкови сметки на ответника в посочени две търговски банки.
С исковата молба ищецът "Пема"ЕООД е представил договор за консултантски услуги от 20.06.2016г., с който е възложил на ответника "Гудуил Консултинг"ЕООД гр.София, в 3-годишния срок на договора, да извършва мониторинг, консултации и предложения, и изработване на проекти с пълната документация за кандидатстване на "Пема"ЕООД по европейски, национални и други донорски програми, които в чл.2 от договора са детайлно посочени. В чл.4.1. от договора страните са приели ищецът като възложител да заплати възнаграждение на изпълнителя в размер на сумата 6 500лв., което възнаграждение е платено, видно от представената с исковата молба фактура от 20.06.2016г. и преводно нареждане, а в чл.4.2 от договора е предвидено и допълнително възнаграждение за изпълнителя, при одобрени проект и субсидия. В чл.14, раздел "Неустойки" от договора, страните са предвидили, че ако поради пропуски или неизпълнение на формалните изисквания от страна на изпълнителя, се отхвърли подаден проект за финансиране и от подадените други проекти нито един не е одобрен за финансиране, изпълнителят се задължава да възстанови на възложителя заплатеното от него възнаграждение по чл.4.1. Представено е съобщение до ищеца от Министерство на икономиката, ГД"Европейски фондове за конкурентноспособност", с което "Пема"ЕООД е уведомено, че проектът му за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ "Енергийна ефективност на малките и средни предприятия" по Оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност 2014-2020", не е допуснат до техническа и финансова оценка, тъй като не отговаря на критериите, заложени в програмата.
Ищецът е представил и сключен от него с дружеството "ЕЕС- Енергийно Ефективни системи"ЕООД договор от 29.06.2016г. за извършване на енергиен одит на обект на "Пема"ЕООД, находящ се в гр.Ямбол на ул."Клокотница"99, по който договор ищецът е заплатил договорно възнаграждение от 5 200лв., а от представените от ответника доказателства е видно, че изготвеният по този договор одит е одобрен от АУЕР за кандидатстване по процедура за безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-3.001 "Енергийна ефективност на МСП".
С обжалваното определение ЯРС е допуснал обезпечение на предявените искове, чрез налагане на запор до размера на общата цена на предявените искове върху банковите сметки на ответника в посочените от ищеца банки, като е изложил съображения за наличие на законовите предпоставки за допускане на исканото обезпечение.
Определението е частично неправилно.
Обезпечението като способ за защита на субективни материални права се допуска при наличието на визираните в чл.391, ал.1 ГПК предпоставки: 1. наличие на обезпечителна нужда, изразяваща се в опасност без допускане на обезпечението да се затрудни или окаже невъзможно осъществяването на правата на молителя по бъдещото решение и 2. вероятна основателност на иска, тоест представянето на доказателства, въз основа на които да се направи извод, че е вероятно твърдяното субективно право да съществува, както и че същото е накърнено по някакъв начин и това обосновава нужда от правната му защита. В производството по допускане на обезпечение обаче не може да бъде извършена такава преценка на основателността на иска, каквато съдът ще извърши в исковото производство, събирайки всички относими към спора и процесуално допустими доказателства. Още повече, че изводите относно съществуването на твърдяното от ищеца право, следва да бъдат направени едва с решението на съда след приключването на устните състезания. Поради това следва да се приеме, че е налице вероятна основателност на иска, когато от изложените в молбата за допускане на обезпечение фактически обстоятелства могат да се породят твърдените от молителя права, и наред с това от представените към молбата писмени доказателства се установяват поне част от изложените в молбата фактически твърдения. Разпоредбата на чл.391, ал.1, т.2 ГПК предвижда, че обезпечение на иска се допуска, и когато молбата не е подкрепена с писмени доказателства, но бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл.180 и 181 ЗЗД.
В настоящия случай ищецът е доказал наличието на облигационно правоотношение с ответника по сключения договор за консултантски услуги, плащането на възнаграждението в размер на 6 500лв. по този договор и недопускането на формално основание от Министерство на икономиката на изготвения от ответника "Гудуил Консултинг"ЕООД проект на ищеца по ОП" Иновации и конкурентно-способност". При тези доказателства за отхвърления проект и при липса на твърдения и данни да са били одобрени за финансиране други изготвени от ответника проекти, е установено правото на ищеца да иска заплащане на неустойката по чл.14 от договора от 20.06.2016г. - за възстановяване на платеното по договора възнаграждение. На етапа на обезпечителното производство представените от ищеца доказателства са убедителни по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК и съставляват индиция за вероятната основателност на предявения иск по чл.92 ЗЗД, поради което са налице условията на закона за допускане на обезпечението на този иск. Действително, районният съд не е обсъдил и не е извършил оценка на представените от ищеца писмени доказателства, обуславящи вероятната основателност на иска по чл.92 ЗЗД, но това нарушение на нормата на чл.236, ал.2 ГПК се изправя с решаващата дейност и мотивите на настоящата инстанция.
Налице е и обезпечителна нужда от налагането на избраната от ищеца обезпечителна мярка - запор върху банковите сметки на ответника, сега частен жалбоподател, до размера на сумата 6 500лв. Обезпечителната нужда произтича от необходимостта определени активи да бъдат поставени извън разпоредителната власт на ответника по спора, за да може върху тях да се насочи принудителното изпълнение на евентуално осъдително съдебно решение. С оглед на това исканата обезпечителна мярка - запор на банковите сметки на длъжника, е подходяща и адекватна на обезпечителната нужда.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за прекомерност на наложените обезпечителни мерки, тъй като съдът е допуснал обезпечителния запор до размера на цената на обезпечените искове. Ако с наложените запори по двете банкови сметки на ответника са запорирани по-големи суми от размера на задължението, защитата на жалбоподателя следва да се осъществи по реда на чл.442а от ГПК.
Основателно е оплакването на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение в частта, с която е допуснато обезпечението на предявения иск по чл.82 ЗЗД. При преценка на представените от ищеца писмени доказателства настоящата инстанция намира, че те не подкрепят твърденията на ищеца за съществуване на твърдяното парично вземане в размер на 5 200лв. за обезщетение на претърпените от него вреди от неизпълнение на процесния договор, които вреди той сочи като загуба и съизмерява с платеното по друг облигационен договор. Писмените доказателства, с които ищецът подкрепя претенцията си за обезщетение по чл.82 ЗЗД установяват сключването на договор с трето лице, по който договор ищецът е извършил плащания, но тези факти не сочат на вреди под формата на загуба, понесени от ищеца от неизпълнението на частния жалбоподател-ответника на договора от 20.06.2016г. Съгласно разпоредбата на чл.82 ЗЗД обезщетението за неизпълнение на договор обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая плащането по договора с третото лице нито е пряка последица от неизпълнението на процесния договор, нито е могло да бъде предвидено, за да се направи извод, че може да се ангажира отговорността на изпълнителя по договора от 20.06.2016г. - ответника за заплащане на вреди под формата на загуба, претърпяна от възложителя по договора. При тези обстоятелства въззивната инстанция приема, че отсъства една от кумулативните предпоставки на чл.391, ал.1 ГПК, а именно- наличие на убедителни писмени доказателства, обосноваващи извод за вероятно съществуване на претендираното чрез обезпечавания иск по чл.82 ЗЗД парично вземане за сумата 5 200лв., поради което определението на ЯРС следва да бъде отменено в тази му обжалваната част, а издадената въз основа на него обезпечителна заповед - да бъде частично обезсилена. В останалата му обжалвана част, определението на ЯРС следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, на частния жалбоподател следва да се присъдят половината от направените от него разноски пред тази инстанция - в размер на сумата 7, 50лв.
Водим от изложеното, ЯОС
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №2522/31.10.2019г. на Ямболски районен съд по гр.д.№3835/2019г., в частта, с която е допуснато обезпечение на предявения от "Пема"ЕООД гр.Ямбол, срещу "Гудуил Консултинг"ЕООД гр.София иск по чл.82 ЗЗД за сумата 5 200лв. (част от общото вземане на ищеца "Пема"ЕООД в размер на 11 700лв.) която сума от 5 200лв. е обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от неизпълнение на договор от 20.06.2016г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на "Пема"ЕООД в "Банка ДСК"ЕАД и "Първа Инвестиционна банка"АД на сумата 5 200лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ молбата на ищеца "Пема"ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул."Стефан Караджа"№82 , с ЕИК *********, представлявано от управителя Христо Петров Петров, за допускане на обезпечение на предявения от ищеца срещу "Гудуил Консултинг"ЕООД гр.София 1582, район Искър, бул."Цветан Лазаров"№126, бл.А, ет.7, представлявано от Борис Лилов Тошев - управител, с ЕИК *********, иск по чл.82 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 5 200лв., чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника "Гудуил Консултинг"ЕООД гр.София в "Банка ДСК"ЕАД и "Първа Инвестиционна банка"АД.
Обезсилва издадената от ЯРС по
гр.д№3835/2019г. обезпечителна
заповед в частта, с която е наложен
запор върху банковите сметки на "Гудуил Консултинг"ЕООД гр.София в "Банка ДСК"ЕАД и
"Първа Инвестиционна банка"АД за
разликата над сумата 6 500лв. до размера на сумата 11 700лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2522/31.10.2019г.
на Ямболски районен съд по гр.д.№3835/2019г. в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Пема"ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул."Стефан Караджа"№82 , с ЕИК *********, представлявано от управителя
Христо Петров Петров, ДА ЗАПЛАТИ НА "Гудуил Консултинг"ЕООД
гр.София 1582, район Искър, бул."Цветан Лазаров"№126, бл.А, ет.7, представлявано от Борис Лилов Тошев - управител, с
ЕИК *********, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
7,50лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.