Р E Ш Е Н И Е
№ 258
гр.Плевен, 06.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина
Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев, като
разгледа докладваното от Председателя касационно административнонаказателно
дело № 131 описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Производството по делото е образувано въз
основа на касационна жалба подадена от И.П.В. , срещу Решение № 848/11.12.2019
г. на Райнонен съд – Плевен , постановено по НАХД 2286/2019 по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 35-0000231/24.09.2019г. на началника на
Областен отдел "Автомобилна администрация", гр. Плевен с което на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2
от ЗДвП на И.П.В. е наложено
административно наказание "глоба"в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева за извършеното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ, като е намалил размера на наложеното административно наказание
глоба от 1500 лв на 500 лв. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Изложени са аргументи, че вмененото на водача
нарушение не е установено по надлежния за това ред от контролните органи, които
неправомерно са констатирали претоварването единствено въз основа на частния
документ, какъвто се явява кантарната бележка, явяващо се основание за отмяна
на наложеното му административно наказание. Твърди се, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и поради наличието на несъответствие между
твърдяното в АУАН нарушение и приетото в НП от административнонаказващия орган.
Твърди се, че извършеното нарушение е формално, респ. от него не са настъпили
вреди, поради което е налице маловажен случай.
С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на
измененото с него постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответника по жалбата редовно призован не се явява в съдебно заседание, не
се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на окръжна прокуратура Плевен възприема касационната жалба
допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл и решението на РС
да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на
предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява
неоснователна, по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:
Касационният жалбоподател И. В. на 20.08.2019 г. около
10:00 часа в гр. Долна Митрополия посока гр. Гулянци /до Захарен завод/, като
водач на товарен автомобил Ман от категория N3, с рег. № ****** е извършил превоз на товари за собствена
сметка /минерал бетон/ видно от табела поставена на предно обзорно стъкло.
Водачът е бил спрян за проверка от органите на
ИААА и при извършена проверка на
документите за товара в случая кантарна бележка е установен, че той е
претоварил или е надвишил общото тегло на автомобила, което е 32 тона, т.е. жалбоподателят
е претоварил общото тегло на автомобила с 14 тона.
За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение сер. А-2018, бл. № 267907 от 20.08.2019 г., в който
актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а"
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя и бил подписан от него без възражения Жалбоподателят не се е
възползвал от правото си да депозира писмени възражения в срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН.
Въз основа на материалите по преписката и на изготвения АУАН, наказващият
орган издал впоследствие процесното наказателно постановление.
Въззивният съд е установил, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Районният съд е извел и решаващия си извод относно безспорната
установеност на приписаното на водача административно нарушение. Приел е, че
същото не покрива белезите на "маловажен случай на административно
нарушение", но е приел че размерът на наложеното наказание глоба се явява
прекомерен, тъй като не е съобразен с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като не
са отчетени смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което е изменил наказателното постановление, като е
намалил размера на наложеното административно наказание глоба от 1500 на 500
лв.
За да измени НП, районният съд правилно и обосновано е преценил събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е
стигнал до крайния извод, че в хода на административнонаказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а
материалният закон е приложен правилно, както и, че наказанието е завишено с
оглед степента на обществена опасност на нарушителя, поради което го е намалил
към средния размер, предвиден в закона.
ПлРС правилно е анализирал, че от разпоредбите на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2
и на чл. 139, ал.3 от ЗДвП по същество се съдържат изискване за спазване на
установения с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. ред за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. Този подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите,
с чието превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните, така и
разрешителния ред чрез заплащане на такса към ИА "Пътна
инфпраструктура" за движение с извънгабаритно ППС. При приетата за
установена фактическа обстановка, районният съд правилно е приел, че
управляваното от касатора съчленено ППС попада в хипотезата на чл. 6, ал.1, т.6
б."в" от Наредба № 11 с регламентирана допустима максимална маса
32.000 тона и правилно контролният орган е приел за установено само въз основа
на представените му документи, без да провежда допълнително контролно
замерване, налична към момента на проверката 465200 кг. маса на съответното
ППС.
В тази връзка, касационната инстанция намира, че не са налице сочените от
касатора основания за отмяна на съдебния акт съобразно релевираните от него
доводи, касаещи начина, по който е установено теглото на превозното средство.
Представената по време на проверката кантарна бележка, в която са отразени
теглото на ППС и превозвания товар, е подписана от самия водач, като
установеното при измерването тегло на превозното средство е отразена и в
издадената товарителница. Кантарната бележка представлява частен свидетелстващ
документ, който удостоверява неизгодни за издателя си факти и се ползва с материална
доказателствена сила относно претоварването на автомобила, поради което
правилно и законосъобразно районният съд е приел, че са налице безспорни и
категорични доказателства за извършеното нарушение. Тя е била представена от
самия водач, който е приел данните за товара и общата маса без възражения
относно извършеното претегляне и резултата от него. При това положение,
тежестта да опровергае съдържанието на кантарната бележка се прехвърля върху
водача, което той не е сторил нито пред административно-наказващия орган, нито
пред въззивния съд, който е инстанция по фактите. Нещо повече, при изготвянето
на АУАН водачът е вписал, че няма възражения,поради
което наведените от него при съдебното оспораване на НП твърдения, че
кантарната бележка не е следвало да бъде ценена от контролните органи, са израз
на защитна позиция, целяща да изключи доказателствената стойност на кантарната
бележка като извънсъдебно признание на релевантни за спора факти, поради което
правилно и законосъобразно районният съд не се е съобразил с тях. Действително,
контролните органи са оправомощени да извършват собствено измерване по реда на
чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ с електронна везна,
отговаряща на изискванията на Закона за измерванията, но цитираната норма въвежда
подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които се извършва
проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно
и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3
от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3. Разглежданият
случай не представлява проверка за съответствие, при което установяването може
да бъде извършено и по документи. До аналогичен извод е достигнал и районният
съд, поради което не следва да бъде споделено твърдението на касатора за
немотивираност на процесното решение.
Направените от РС изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция. Същите
са направени след правилна оценка на доказателствата по делото и правилно
приложение на материалния закон. Посочените в касационната жалба доводи,
обосноваващи наличието на касационни основания за отмяна на съдебния акт са
неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно фактическите констатации и
правни изводи формирани от въззивния съд, поради което намира за излишно
тяхното преповтаряне. Възраженията в касационната жалба са същите като пред
въззивния съд и са обсъдени в решението на ПлРС.
Предвид горното, съдът намира касационната жалба за неоснователна. При
извършената проверка по чл. 218 от АПК съдът счита, че обжалваното решение е
валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са
налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи
отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и съобразно с правомощията си по чл. 221, ал.2 от АПК
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 848/11.12.2019 г. на Райнонен съд – град Плевен,
постановено по НАХД № 2286/2019 г. по описа на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/