№ 701
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20241001000794 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 15.08.2024 г. на ищеца „Глобал Логистика“ ООД и по
въззивна жалба от 6.08.2024 г. на ответника „Дженерали застраховане“ АД срещу решението
от 9.07.2024 г. по т. д. № 2498/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-22 състав, с което:
ответникът е осъден да заплати на ищеца на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 25 087,27 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена
застраховка „Пълно каско“, сключен със застрахователна полица №
0312170855017709/17.10.2017 г. за настъпило на 30.12.2017 г. застрахователно събитие,
ведно със законната лихва от датата на представяне на доказателства за прекратяване
на регистрацията на процесния лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с
рег. № ********, с което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпила тотална щета, до окончателното изплащане, а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 2 274,22 лв. – съдебни разноски;
са отхвърлени искът по чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над 25 087,27 лв. до пълния
предявен размер от 31 245,25 лв. и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 956,97 лв. –
законната лихва за забава за периода 20.02.2018 г. – 17.12.2020 г.;
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 300,78 лв. – съдебни разноски.
Жалбоподателят – ищец „Глобал Логистика“ ООД обжалва решението в частта, с която е
отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размера от 7 191,69 лв., както и в частта, с която е
присъдена законна лихва върху главницата от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на автомобила. Твърди, че неправилно съдът е приел, че
застрахователят не е изпаднал в забава предвид неизпълненото условие по чл. 390, ал. 1 КЗ
за представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на застрахованото МПС.
Сочи се, че според изискванията на чл. 18а, ал. 7 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. към
1
заявлението за прекратяване на регистрацията на МПС следва да се приложи уведомлението
от застрахователя за взето решение за изплащане на тотална щета, което се получава по
служебен път от информационните системи на Гаранционния фонд, каквото уведомление
ответникът не е издавал и не е изпращал на ГФ, тъй като с писмо с изх. №
*********/20.02.2018 г. е отказал плащането на застрахователното обезщетение, с което
самият застраховател е изпаднал в забава. Твърди се, че указания до ищеца за представяне на
подобен документ не са давани нито от застрахователя в преписката по щетата, нито от съда
в доклада по чл. 146 ГПК. В жалбата е направено доказателствено искане за приемане за
писмено доказателство – свидетелство за регистрация на процесното МПС, с перфорация и
отбелязване, че регистрацията е прекратена на 30.12.2022 г. Претендира разноски.
Жалбоподателят – ответник „Дженерали застраховане“ АД обжалва решението в
осъдителната част. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че не са налице основания за
отказ за изплащане на застрахователното обезщетение. Сочи се, че е налице основанието по
чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ във връзка с т. 7.11 и т. 46 от ОУ към застраховката. Твърди се, че съдът
не е отчел, че в нарушение на ЗДвП участниците в процесното ПТП са констатирали
процесното събитие с двустранен констативен протокол, вместо с официален протокол на
органите на МВР, който бил задължителен при уреждания като процесните, при които и
двете МПС не са бил състояние да се придвижват на собствен ход. Не било отчетено и, че
щетите по двете МПС не отговаряли в цялост на сочения в двустранния протокол механизъм
на събитието, което настъпило в тъмната част на денонощието, на изолирано място, при
липса на трети лица – свидетели. Не било отчетено и, че процесното застраховано МПС през
2017 г. е претърпяло тежко ПТП в Германия, при което е било тотално увредено и
впоследствие продадено, но изпратения от продавача сканиран препис от договора за
покупко-продажба на процесното МПС е с различен подпис за продавач от преписа,
представен от застрахования собственик по щетата. Поради това застрахователят сезирал
компетентните органи за евентуален опит за застрахователна измама, по което било
образувано ДП № 15158/2018 г. на 5-то РУ на СДВР, пр. пр. № 24186/2018 г. на СРП, висящо
и до момента. Твърди се и, че присъденото обезщетение в завишен размер, тъй като
действителната пазарна стойност на ремонтирано МПС след тежко ПТП била обичайно с
около 20 % по-ниско от тази на същото МПС, но без предходно ПТП. В жалбата е направено
искане за спиране на съдебното производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване
на горепосоченото досъдебно наказателно производство. Претендира разноски.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна и поддържа своята.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Глобал Логистика“ ООД с искова молба от
18.12.2020 г., с която срещу „Дженерали застраховане“ АД са били предявени обективно
съединен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 31 245,25 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско на МПС”, обективиран в
застрахователна полица № 0312170855017709/17.10.2017 г. за настъпило на 30.12.2017 г.
застрахователно събитие относно МПС с марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с peг. №
********, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба, и иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 8 956,97 лв., представляваща лихва за забава за
периода 20.02.2018 г. – 17.12.2020 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на посочения застрахователен договор от
17.10.2017 г. ищецът застраховал собственото си МПС с период на покритие 17.10.2017 г. –
16.10.2018 г. при клауза „Пълно каско“. Твърди, че на 30.12.2017 г. настъпило предвидено
застрахователно събитие – при управление на автомобила от управителя на дружеството в
участъка между с. Владо Тричков и гр. Своге било реализирано ПТП със спрял автомобил –
2
л.а. „Мерцедес“ С200 с рег. № ********. В резултат на това на застрахованото МПС били
причинени значителни вреди, за което ищецът своевременно предявил претенция пред
ответника, но последният отказал заплащане на застрахователно обезщетение.
В отговора на исковата молба ответникът наред с другото е направил евентуално
възражение за съдебно прихващане със свое насрещно вземане в размер на 1 704,03 лв. – за
неплатена част от застрахователната премия по същия договор /втора, трета и четвърта
вноски/.
Видно от представеното свидетелство за регистрация № *********/17.10.2017 г. ищецът
„Глобал Логистика“ ООД е собственик на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта
Фе“ с рег. № ********, рама № KMHSH81XDCU806142, двигател № D4HBBU475941.
Видно от представената застрахователна полица № 0312170855017709/17.10.2017 г. между
„Дженерали застраховане“ АД и „Глобал Логистика“ ООД е бил сключен договор за
застраховка “Каско на МПС” за притежаваното от последния МПС – марка „Хюндай“, модел
„Санта Фе“ с рег. № ********, при застрахователна сума – 45 000 лв., за срок от 17:00 ч. на
17.10.2017 г. до 23:59 ч. на 16.10.2018 г., при клауза „Пълно каско“ и застрахователна премия
– 2 227,50 лв., платима на четири вноски от по 556,88 лв. с падежи 17.10.2017 г., 16.01.2018
г., 16.04.2018 г. и 16.07.2018 г. Застраховката е сключена съгласно общи условия
/представени по делото/, които застрахованият е приел. Според същите ОУ клаузата „Пълно
каско“ покрива рисковете по клаузи „Минимално каско“, „Частично каско“ и „Разширено
каско“, както и следните допълнително покрити рискове: 1) кражба на цяло МПС, 2) грабеж
на цяло МПС; 3) щети на МПС, открито след кражба или грабеж; 4) кражба чрез взлом на
трайно монтирана в МПС аудио техника, GPS и други – на единична стойност до 5 % от
застрахователната сума на МПС. Предвидено е, че застрахователното покритие започва след
заплащане на първата вноска от премията. Към полицата е приложен протокол за оглед на
автомобила, извършен от представител на застрахователя преди сключване на договора.
Видно от разписка № 1001700575172/17.10.2017 г. ищецът е заплатил първата вноска по
премията в размер на 568,02 лв.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП, регистриран в полицията под №
96668/30.12.2017 г., в който е посочено, че на 30.12.2017 г. в 18:46 ч. е реализирано ПТП, при
което паркираният лек автомобил „Мерцедес С200“ с рег. № ********, управляван от А. Х.,
е ударено от завиващия на дясно и навлязъл в лентата за насрещно движение лек автомобил
„Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № ********, управляван от В. Й. и собственост на
„Глобал Логистика“ ООД. Посочено е, че и двете МПС са застраховани в „Дженерали
застраховане“ АД, като от ПТП не е имало пострадали физически лица, а са причинени само
имуществени вреди на автомобилите, като за л.а. „Хюндай“ са описани видими щети по
капака, бронята и фаровете. Протоколът е подписан от водачите на двата автомобила.
С искане от 2.01.2018 г., подадено от управителя на ищцовото дружество, е бил уведомен
ответникът за настъпилото събитие и е поискано изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховката „Каско“. Посочено е, че ПТП е настъпило по пътя към гр.
Своге след с. Владо Тричков, при което при управление на застрахования автомобил бил
изпуснат десен завой и се ударил в паркирана кола, вследствие на което на застрахованото
МПС били увредени предната част – броня, капак, фарове и др.
При ответника е била образувана преписка по щета № *********/2018 г. В рамките на
същата е бил изготвен опис на щетите на застрахованото МПС „Хюндай“, обективиран в
представена калкулация, изготвена от „Трипод“ ЕООД, според която общата стойност на
вредите е 26 037,71 лв. без ДДС или 31 245,25 лв. с ДДС. Според представена проформа
фактура № 81321217/24.01.2018 г., издадена от „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД, за сумата
29 043,01 лв. с ДДС – за конкретно описани ремонтни дейности за автомобила.
С писмо с изх. № *********/20.02.2018 г. ответникът е заявил, че с оглед обективното
3
изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП, се извършва
допълнителна проверка по случая от компетентните органи на МВР и към настоящия
момент застрахователят отказва да изпрати застрахователно обезщетение. Посочено е, че
след получаване на резултата от допълнителната проверка преписката ще бъде разгледана
отново.
Представено е писмо от 16.11.2018 г., заведено при ответника с вх. №
31013080474/20.11.2018 г., с което разследващ полицай от СДВР – 05 РУ го уведомява, че
във връзка с подадения от него сигнал с изх. № *********/14.02.2018 г. с постановление от
10.10.2018 г. на СРП било образувано досъдебно производство № 15158/2018 г. за опит за
извършване на застрахователна измама за процесното ПТП от 30.12.2017 г., като е поискано
представяне на допълнителни документи – конкретно посочени. С постановление от
20.07.2022 г. на прокурор при СРП наказателното производство е спряно на осн. чл. 244, ал.
1, т. 2 НПК /когато извършителят на престъплението не е разкрит/, като от
обстоятелствената част на същото е видно, че е образувано за престъпление по чл. 212, ал. 1
НК – за това, че на 2.01.2018 г. чрез използване на документ с невярно съдържание е
направен опит да се получи без правно основание чуждо движимо имущество, като опитът
останал недовършен поради независещи от дееца причини. В постановлението се коментира
единствено документа за собственост на застрахованото МПС /дали те касаят същия
автомобил, който е представен пред застрахователя след процесното ПТП/.
Представено е писмо с изх. № *********/22.03.2018 г., с което ответникът е предоставил
на Комисията по финансов надзор изискана от нея информация във връзка с процесния
случай. В същото е посочено, че при проведена на 18.01.2018 г. среща с управителя на
ищцовото дружество било представено допълнително обяснение относно обстоятелството
по процесното ПТП и бил представен договор за покупко-продажбата на автомобила,
закупен от дружество в Германия. Посочено е, че на 19.01.2018 г. e направено запитване до
немския продавач на автомобила AutoComplex „Krzosek & Krzosek“ GbR за проверка на
автентичността на предоставения от застрахования договор за покупко-продажба. На
26.01.2018 г. е получен отговор, че представеният договор е невалиден /фалшив/ с подправен
подпис на продавача, а е изпратено сканирано копие на оригиналния договор, като е
посочено, че автомобилът е продаден като тотална щета. Посочено е, че на 8.02.2018 г. е
извършен контролен оглед на автомобила съвместно с представител на застрахования, като
според изготвеното опис-заключение констатирани увреждания категорично не са получени
вследствие на процесното ПТП от 30.12.2017 г.
В производството пред СГС във връзка с изискана информация от МВР – дирекция
„Национална система 112“ е постъпило писмо № УРИ-105810-601/26.10.2021 г., в което е
посочено, че на 30.12.2017 г. в 18:46 ч. към телефон 112 е постъпило обаждане от телефон №
********** от лице, което се е представило като А. Х.. Към писмото е представен звукозапис
на технически носител от проведения разговор, който е прослушан в заседанието на
28.01.2022 г., като съдържанието му е възпроизведено в съдебния протокол.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят А. Х. – водачът на л.а.
„Мерцедес С200“, участвал в процесното ПТП от 30.12.2017 г. Свидетелят заявява, че преди
процесното ПТП е бил спрял с автомобила си край пътното пътно в район на с. Владо
Тричков, тъй като имало проблеми с автомобила – спукана гума. Преди да предприеме
действия по замяната й се преместил встрани за физиологични нужди, когато чул трясък.
Обърнал се и видял как джип се е врязал в неговия автомобил. Джипът се движел в
противоположна на свидетеля посока. Водач на джипа била жена, която най-вероятно
изпуснала завоя, като този пътен участък имал множество завои. Джипът ударил с цялата си
предна част автомобила на свидетеля, в средата на колонката, като предницата му била
увредена, изтекли смазочните течности и стъклата се пръснали. След произшествието
свидетелят попитал жената дали е добре и позвънил на телефон 112. В момента на
4
произшествието нямало други хора, но след това спирали други автомобили и питали дали
имат нужда от помощ. Дошъл и патрул на полицията и казали какво да направят и
продължили. Свидетелят и жената съставили констативен протокол, тъй като нямало спор за
вината и както им указали от тел. 112. Преди това се обадили и на застрахователя
„Дженерали застраховане“, за да им изпратят пътна помощ, тъй като автомобилите не
можели да се движат на собствен ход. След съставянето на протокола дошла пътната помощ,
като първо бил репатриран джипа, а след това автомобилът на свидетеля.
Изслушани и приети са и основно и допълнително заключения на автотехническа-
експертиза, извършена от вещото лице Й. Й.. На база изготвените от застрахователя описи
на щетите от процесното ПТП вещото лице е оценило, че по средни пазарни цени към датата
на събитието стойността, необходима за възстановяване на застрахования автомобил, е
32 477,95 лв. с ДДС, а действителната стойност на автомобила към същия момент е 41 217
лв. с ДДС, т.е. налице е тотална щета, тъй като стойността на вредите е 78,80 % от
действителната стойност на автомобила. Установено е, че стойността на запазените части
възлиза на 25 %, т.е. 10 304 лв. Според експертизата предвид уврежданията на застрахования
автомобил, същият не е бил в състояние да се придвижва безопасно на собствен ход след
процесното ПТП. Според допълнителното заключение всички описани от застрахователя и
взети предвид от вещото лице щети на автомобила съответстват на механизма на ПТП,
описан в заключението. Установено е и, че по автомобила е имало и други увреждания от
предходни произшествия, но те не са включени в описа на щетите, нито в изчисленията на
експертизата.
Във въззивното производство е прието и ново писмено доказателство – копие от
свидетелството за регистрация на застрахованото МПС с перфорация и отбелязване, че
регистрацията е прекратена на 30.12.2022 г.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. По въззивните жалби
Предмет на настоящото въззивно производство са следните разгледани с
първоинстанционното решение осъдителни искове: 1) искът по чл. 405, ал. 1 КЗ до уважения
размер от 25 087,27 лв., заедно с акцесорната претенция за законна лихва от исковата молба,
и 2) отхвърленият иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размера от 7 191,69 лв. В частта, с която искът
за главницата е отхвърлен до пълния предявен размер от 31 245,25 лв., вкл. и поради
уважено възражение за прихващане, както и в частта, с която искът за мораторна лихва е
отхвърлен за разликата над 7 191,69 лв. до пълния предявен размер от 8 956,97 лв.
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
А) По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че между страните е
възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключен договор за
имуществено застраховане „Каско на МПС“, обективиран в представената застрахователна
полица № 0312170855017709/17.10.2017 г. за принадлежащото на ищеца процесно МПС –
лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № ********, при застрахователна
сума – 45 000 лв., за срок от 17.10.2017 г. до 16.10.2018 г. Съобразно чл. 351, ал. 3 КЗ в
договора е уговорено, че застрахователното покритие започва след заплащане на първата
вноска от разсрочената премия, което е станало в деня на сключване на договора –
17.10.2017 г.
Във въззивната жалба на ответника са повторени същите възражения, изтъкнати и в
5
първата инстанция, които най-общо се свеждат до оспорване на настъпването на самото
застрахователно събитие, неговия механизъм и причинна връзка с вредите, както и техния
обхват и размер, а освен това се обосновава основание за отказ по т. 7.11 от общите условия
на застраховката. В тази връзка съдът отбелязва, че отричането на самото възникване на
вземането за застрахователно обезщетение влиза в колизия с влязлата в сила част от
първоинстанционното решение, а именно – с която искът по чл. 405 КЗ е отхвърлен за
разликата над 25 087,27 лв. до 26 791,30 лв., като погасен чрез съдебно прихващане с
вземането на ответника за неплатена част от застрахователната премия по същия договор в
размер на 1 704,03 лв. Извършването на прихващане по необходимост предполага
съществуването и на двете насрещни вземания, поради което отхвърлянето на иск поради
прихващане означава установяване със СПН съществуването на тези насрещни вземания до
размера на компенсацията и тяхното последващо погасяване поради прихващане. Ето защо
ако ответникът оспорва въобще съществуването на вземането на ищеца, поради което
възражението му за прихващане е евентуално, то той има право да обжалва решението и в
частта, с която се уважава възражението за прихващане. В случая обаче ответникът не е
обжалвал тази част от първоинстанционното решение – видно от съдържанието на жалбата,
в началото на която изрично е посочено, че тя е насочена само срещу осъдителната част от
решението, а освен това следва и от размера на заплатената държавна такса по жалбата,
съответстващ именно на тази осъдителна част. При това положение тази част от решението е
влязла в сила, поради което не е допустимо във въззивното производство преразглеждане на
съществуването на вземането за застрахователно обезщетение в обхвата на компенсацията, а
следователно – не могат да се отрекат правопораждащите факти на това вземане, част от
които е и настъпването на застрахователното събитие и липсата на основания за пълен отказ
за изплащане на същото, а е допустимо единствено обсъждане на размера на обезщетението
за разликата над установената с влязлата в сила част от първоинстанционното решение.
Независимо от това въззивният съд ще разгледа накратко и тези факти в обхвата на
оспорването им от ответника.
За доказване на процесното застрахователно събитие /ПТП от 30.12.2017 г./ по делото са
събрани писмени, гласни и веществени доказателства /технически носител на звукозапис/.
Ответникът оспорва част от писмените доказателства, а именно – представеният двустранен
констативен протокол за ПТП, регистриран в полицията под № 96668/30.12.2017 г., като
твърди, че той е неверен, а освен това и неправомерно съставен в нарушение на
изискванията за такъв. Предварително следва да се отбележи, че правомерността или
неправомерността на съставяне на констативния протокол е ирелевантна към неговата
доказателствена стойност, доколкото същият е частен удостоверителен документ, който и да
е правомерно съставен не се ползва с материална доказателствена сила, а се преценява от
съда по вътрешно убеждение с оглед всички други доказателства по делото.
Въпреки това следва да се отбележи, че доводите на ответника относно неправомерността
на съставянето на протокола са неоснователни, а именно – че такъв протокол не следвало да
се съставя, а произшествието да се удостовери в официален протокол за ПТП на
полицейските органи, тъй като и двете участващи МПС не са били в състояние да се движат
на собствен ход след произшествието. Този довод обаче е основан на неактуална нормативна
уредба, която не е съществувала към датата на процесното ПТП – 30.12.2017 г. Въпросът с
какви документи се удостоверява едно ПТП е уреден в чл. 123 – 125а ЗДвП, както и в
издадената Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ (ДВ, бр.
8/30.01.2009 г., изм. и доп.), а не в цитирания от ответника Правилник за прилагане на
отменения ЗДвП – 1973 г., чието действие в тази част следва да се счита за отпаднало на осн.
чл. 13, ал. 1 ЗНА във вр. с § 10 ЗДвП – 1999 г. Действително, първоначалната редакция на чл.
123, ал. 1, т. 3 и чл. 125, т. 7 от ЗДвП – 1999 г. и чл. 5, ал. 1 и чл. 6, т. 4 от Наредба № Із-
41/2009 г. е предвиждала, че двустранен констативен протокол може да се състави при
6
следните кумулативни условия: 1) при произшествието са причинени само имуществени
вреди, 2) между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, 3) всички участващи в произшествието МПС са в състояние да се движат на
собствен ход, и 4) не са налице други обстоятелства по чл. 125 ЗДвП, изискващи
задължително посещение на органите на МВР. След изменението обаче на същите
разпоредби от ЗДвП от ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г., и съответстващото
изменение на наредбата от ДВ, бр. 19/2017 г., е отменено третото изискване – МПС да могат
да се движат на собствен ход. Процесното ПТП е настъпило на 30.12.2017 г. при действието
на тези нормативни изменения, поради което обстоятелството, че двете участващи МПС не
са били в състояние да се движат на собствен ход, е ирелевантно към възможността за
съставяне на двустранен констативен протокол. Не се спори, че останалите нормативни
условия за съставяне на такъв са били налице.
Както бе посочено по-горе двустранният констативен протокол за ПТП е частен
удостоверителен документ. Той не може да бъде противопоставен на оспорващо верността
му трето лице, чийто подпис не носи, т.е. в случая – на ответника. Същият обаче може да
бъде зачетен от съда, ако се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, което
в случая е налице. Показанията на свидетеля А. Х. потвърждават обстоятелствата по
констативния протокол – настъпването на ПТП на 30.12.2017 г. по описания начин, като
свидетелят е пряк очевидец на произшествието. Изисканата информация от МВР – дирекция
„Национална система 112“ пък точно потвърждава показанията на свидетеля относно
действията му след процесното ПТП – обаждането на телефон 112, дадените от полицейския
служител указания, както и дадения регистрационен номер на протокола. Не се твърди и
установява свидетелят да е заинтересовано лице от изхода на настоящия спор /да е в особени
отношения с ищцовото дружество или неговия управител/, а обстоятелството, че той също е
бил застрахован в ответното дружество по застраховка „Каско“ не води до интерес в ущърб
на ответника, тъй като от това дали ищецът ще получи застрахователно обезщетение не
зависи по никакъв начин дали свидетелят ще получи такова. Поради това съдът кредитира
както свидетелските показания, така и констативния протокол. В съвкупност посочените
доказателства установяват по категоричен начин настъпването на процесното ПТП при този
механизъм. Липсват каквито и да било доказателства, че произшествието е инсценирано, а
напротив – всички събрани по делото доказателства са в обратна посока.
След заявяване на претенцията при застрахователя от същия са били извършени огледи на
застрахования автомобил, като са изготвени описи на вредите, които експертите на
застрахователя са приели за причинени вследствие на процесното ПТП. Самият ответник не
е оспорил верността на тези описи, изхождащи от него, но и тя е потвърдена от приетото
заключение на АТЕ, което въззивният съд кредитира. Експертизата е установила, че всички
описани от застрахователя и взети предвид от вещото лице щети на автомобила
съответстват на механизма на ПТП, описан в заключението, като не са взети предвид други
увреждания от предходни произшествия. Ето защо както самото събитие, така и
причинените от него щети на застрахованото МПС са установени по безспорен начин.
Самият механизъм на ПТП не сочи, че то е умишлено причинено от водача на
застрахованото МПС /управител на ищцовото дружество/, т.е. не е налице основание за отказ
по чл. 408, т. 1 КЗ. Ирелевантно е дали е проявена небрежност или дори груба небрежност
от водача, доколкото това не изключва застрахователното покритие при този вид
имуществена застраховка, а и ответникът не го твърди.
Ответникът се позовава на т. 7.11 ОУ, според която независимо от клаузите и покритието,
избрани от застраховащия, тази застраховка не покрива щети, причинени от, свързани с
или вследствие на измама, опит за измама или заблуда на застрахователя от страна на
застраховащия, застрахования или неговия упълномощен представител при сключване на
застрахователния договор и/или при предявяване на претенция за изплащане на
7
застрахователно обезщетение и/или при доказване на застрахователното събитие и/или при
оценка на щетите.
Според въззивния съд, независимо от начина на формулиране, посочената клауза не е
относима към покритите от застраховката рискове, а към основанията за отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение. Доколкото дейността на застрахователите е
общественозначима, то тя е подложена на мащабна законова регулация, част от която са и
основанията за отказ /пълен или частичен/ за изплащане на застрахователни обезщетения
след настъпване на застрахователното събитие. Тези основания са императивно уредени в
чл. 408, ал. 1 КЗ, според който застрахователят може да откаже плащане на обезщетение
само: 1) при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право
да получи застрахователното обезщетение; 2) при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; 3) при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; и 4) в други случаи, предвидени със закон – напр. по чл. 363, чл.
363, чл. 365, чл. 395, ал. 3 и 4, чл. 403, ал. 4 КЗ.
Характерно за всички основания за отказ е, че тяхното законосъобразно приложение е
обусловено от наличието на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
конкретното задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
неговото установяване от застрахователя, размера на вредите, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото или техният размер да бъде намален. Това изискване е
изрично законово закрепено в хипотезите на чл. 363, ал. 4, чл. 395, ал. 4 и 5 и чл. 408, ал. 1, т.
[1]
3 КЗ, но се извежда по тълкувателен път и за всички други хипотези. Доказването на
причинната връзка е в тежест на застрахователя, като същата не се презумира, дори и в
застрахователния договор или общите условия към него да е предвидено друго, вкл. и, че
при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане на обезщетението.
Поради това всички предвидени в ОУ основания за пълен или частичен отказ за изплащане
на застрахователното обезщетение са правнорелевантни само доколкото покриват или
детайлизират законовите основания за такъв отказ по КЗ, и ако е налице причинна връзка в
горния смисъл.
В конкретния случая основанието по т. 7.11 ОУ е частна хипотеза на основанието по чл.
408, ал. 1, т. 1 КЗ – умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования.
Това е така, тъй като измамата или опитът за измама са винаги умишлени деяния, насочени
към инсцениране на застрахователното събитие или на обхвата на вредите. Същевременно,
изискването за причинна връзка е и изрично закрепено и за тази клауза от ОУ – с
изискването да не се обезщетяват „щети, причинени от, свързани с или вследствие на…“
измамата или опитът за такава. Както бе посочено по-горе, подобно инсцениране по
настоящото дело не се установява, като събраните доказателства убедително доказват
събитието и неговия механизъм, което категорично оборва твърдението на ответника за
инсценировка. Не може да се приеме и, че е налице опит на ищеца да претендира
обезщетение за вреди, които не са настъпили от процесното ПТП, а са свързани с предходни
инциденти. В самото искане за обезщетение ищецът не е описал конкретни вреди, а е
поискал обезщетяване само на причинените от процесното ПТП такива, които впоследствие
са установени и описани от експерти на застрахователя. По делото нито има данни, нито
претенция на ищеца за заплащане на други вреди, различни от описаните от застрахователя.
Що се отнася до наведеното /но недоказано/ твърдение на ответника, че при сключването
на застраховката от ищеца бил представен неавтентичен документ за собственост на
застрахованото МПС /договор за покупко-продажба/, то това няма никакво отношение към
основанието по т. 7.11 ОУ. Липсва изискуемата причинна връзка, а именно – посоченото
8
обстоятелство да е причинило „щети, причинени от, свързани с или вследствие на…“.
Същевременно, липсва възражение на ответника, че ищецът не е собственик на процесното
МПС, което единствено е от значение с оглед валидността на застраховката и наличието на
застрахователен интерес от нея. Ето защо не е налице основание за отказ по т. 7.11 ОУ.
Поради горното и въззивният съд не намери за основателно искането за спиране на
настоящото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на посоченото от
ответника досъдебно производство, което при това е било спряно. Основанието по чл. 229,
ал. 1, т. 5 ГПК предполага при разглеждането на настоящото дело да бъдат установени
конкретни престъпни обстоятелства, от които зависи изхода на спора, каквито данни не се
събраха по настоящото дело, а са налице единствено голословни твърдения на ответника
/спиране на това основание може да се извърши само въз основа на установени
обстоятелства, а не просто на твърдения за такива/.
Следователно, настъпването на застрахователно събитие по процесната застраховка е
доказано по несъмнен начин. От неоспореното заключение на АТЕ е установен обхватът и
размера на причинените вреди на застрахованото МПС. Установено, че предвид размера на
необходимите разходи за възстановяване и стойността на самото МПС е налице тотална щета
по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което обезщетението следва да се определи въз
основа на действителната стойност на МПС, намалена със стойността на запазените части на
автомобила. Според експертизата действителната стойност възлиза на 41 217 лв. с ДДС,
като ответникът не е оспорил заключението в тази му част, а оспорването едва в жалбата, че
стойността била по-ниска не е подкрепено с никакви доказателства. Въззивният съд споделя
мотивите на първоинстанционното решение в тази част, в която обосновано е прието, че
размерът на обезщетението след приспадане на стойността на запазените части възлиза на
26 791,30 лв. След уважаване на възражението за прихващане с вземането на ответника за
неплатена част от застрахователната премия по същия договор в размер на 1 704,03 лв. /в
която част обжалваното решение е влязло в сила/, искът е основателен за сумата 25 087,27
лв.
Б) По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и претенцията за законна лихва
Ищецът претендира присъждане на законна лихва за забава от подаване на исковата
молба, както и такава за предходен период – от 20.02.2018 г. до 17.12.2020 г.
В обжалваното решение е прието, че застрахователят не е изпаднал в забава предвид
неизпълненото условие по чл. 390, ал. 1 КЗ за представяне на доказателства за прекратяване
на регистрацията на застрахованото МПС, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
отхвърлен изцяло, а законната лихва е присъдена „от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег. № ********, с което е отбелязано, че прекратяването
на регистрацията е поради настъпила тотална щета, до окончателното изплащане“.
В съдебната практика е прецедент присъждането на законна лихва за бъдещ период,
считано от бъдещо несигурно събитие, макар в случая приетото във въззивното
производство писмено доказателства установява настъпване на това условие, считано от
30.12.2022 г. По-същественото е друго.
Според настоящия съдебен състав установеното в чл. 390, ал. 1 КЗ изискване няма
отношение към изпадането в забава на застрахователя спрямо изплащането застрахователно
обезщетение, още повече в хипотезата на отказ за плащане и съдебно предявена претенция
/какъвто е настоящия случай/, като не споделя изразените становища в обратен смисъл в
част от съдебната практика. Разпоредбата предвижда: „Преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
9
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.“.
На първо място, тази разпоредба не дерогира установения в чл. 405, ал. 1 КЗ срок за
плащане на обезщетението, който следва да е уговорен в договора, но не по-дълъг от срока
по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ. След изтичане на този срок застрахователят изпада в забава
съобразно общото правило на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В чл. 108, ал. 1 КЗ и т. 49.6 от ОУ на
процесната застраховка срокът е установен на 15 работни дни от представянето на всички
необходими доказателства, изискани от застрахователя за установяване на застрахователното
събитие и вредите /по чл. 106, ал. 4 КЗ – за установяване на основанието и размера на
претенцията/, а ако те не са представени – до 6 месеца от датата на предявяване на
претенцията /чл. 108, ал. 2 КЗ/. Изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ е ирелевантно към
установяването на основанието и размера на претенцията. Същото има отношение към
административното задължение за дерегистрация на тотално увреденото МПС, поради което
е неотносимо към изискуемостта на застрахователното обезщетение, нито към изпадането в
забава на застрахователя.
На второ място, от тълкуването на чл. 390, ал. 1 КЗ следва, че тази разпоредба е относима
само към хипотезата, когато: 1) застрахователят е взел решение по чл. 108, ал. 1, т. 1 КЗ за
изплащане на обезщетение в определен размер, и 2) в това решение е посочил, че
обезщетението ще се изплати при условията на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Само тогава застрахованият би могъл да дерегистрира автомобила „поради настъпила
тотална щета“. Алогично би било подобна дерегистрация да се извърши преди
застрахователят да е заявил, че ще изплати обезщетението, т.е. преди да има сигурност за
застрахования по този въпрос. При липса на такова решение на застрахователя не може да се
иска от застрахования да дерегистрира автомобила, а след това да не получи обезщетението.
Поради това е очевидно, че изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ е относимо само към случаите
на доброволно плащане от застрахователя на обезщетение при условията на тотална щета,
т.е. само към хипотезата на чл. 108, ал. 1, т. 1 КЗ. Ако застрахователят е постановил
мотивиран отказ по чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ, то няма как да се изпълнят условията на чл. 390,
ал. 1 КЗ, тъй като няма да има обезщетение, определено като тотална щета от
застрахователя. Впрочем, същият извод следва и от разпоредбата на чл. 18а, ал. 7 от
Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства (ДВ, бр. 31/14.04.2000 г., изм. и доп.), която
предвижда, че при прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 1 /по писмено заявление
на собственика/ на основание взето решение за изплащане на тотална щета уведомление
от лицензиран застраховател се получава по служебен път от информационните системи
на Гаранционния фонд. Същото изискване се е съдържало и в действащата към датата на
процесното ПТП редакция на чл. 18а, ал. 2, т. 1 от посочената наредба.
Да се приеме, че и при отказ, който след това е признат за незаконен в съдебното исково
производство, е приложимо изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ и това е от значение за
настъпването на забавата на застрахователя, означава, че застрахователят черпи права от
собственото си неправомерно поведение /незаконния отказ/ в ущърб на правата на
застрахования.
На трето място, дори и да се приеме, че изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ има отношение
към срока за изпълнение на задължението на застрахователя по чл. 405, ал. 1 КЗ, то
настъпването на неговата забава може да се предотврати, само ако по реда на чл. 106, ал. 4
КЗ от застрахователя са били дадени указания на застрахования да представи доказателства
за прекратяване на регистрацията на МПС. Ако такива указания не са били давани, то и 15-
10
дневния срок се брои от датата на последно представените и поискани от застрахования
документи, независимо от техния обхват. В случая нито се твърди, нито се доказва, че
подобни указания ответникът е дал на ищеца, а и не е възможно да бъдат дадени, след като
има отказ за плащане на друго основание. При липса на подобни указания, то и
застрахователят е изпаднал в забава по отношение на плащането на застрахователното
обезщетение от изтичане на 15-дневния срок по чл. 108, ал. 1 КЗ. Такива указания
ответникът не е дал на ищеца.
Искането на ищеца за плащане на обезщетение е било заявено на 2.01.2018 г., като не се
спори, че този срок е бил изтекъл към постановяване на отказа по писмо с изх. №
*********/20.02.2018 г. Ето защо ответникът към 20.02.2018 г. е бил забава и е в такава и до
момента.
При това положение исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 20.02.2018 г. –
17.12.2020 г. върху главницата от 25 087,27 лв. е основателна до размера на 7 191,69 лв.
/изчислена служебно от съда с помощта на компютърна програма/.
Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от подаване на исковата молба /18.12.2020 г./ до окончателното
изплащане.
Предвид на изложеното обжалваното решение следва: 1) да се отмени в частта, с която
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 191,69 лв. за процесния период е отхвърлен, който иск
за се уважи; 2) да се отмени в частта относно началния момент на присъдената законна лихва
до изплащането на главницата; 3) да се отмени в частта, с която на ответника са присъдени
разноски за разликата над 175,41 лв. – съразмерно на отхвърлената част от исковете, и 4) да
се потвърди в останалата обжалвана част.
ІІ. По разноските за производството
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството в общ размер на 2 583,19 лв., от които: 1) 676,03 лв. –
неприсъдената част от разноските за първа инстанция съразмерно на уважената част от
исковете; 2) 143,83 лв. – за държавната такса за изцяло уважената жалба на ищеца; 3)
1 763,33 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по договор
за правна защита и съдействие от 24.09.2024 г., което обхваща и защитата срещу жалбата на
ответника. Неоснователно е направеното от ответника възражение срещу адвокатското
възнаграждение на ищеца – същото е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото и не е прекомерно.
На ответника не се полагат разноски за въззивната инстанция, тъй като неговата жалба се
отхвърля изцяло, а жалбата на ищеца се уважава изцяло.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] така решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на ВКС, І т.о.; решение №
207/13.01.2017 г. по т.д. № 3394/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., и др.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 9.07.2024 г. по т. д. № 2498/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-
22 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Глобал Логистика“ ООД срещу
„Дженерали застраховане“ АД иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 7 191,69 лв., в
11
частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата от 25 087,27 лв. от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег. № ********, с което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета, до окончателното
изплащане, както и в частта, с която „Глобал Логистика“ ООД е осъден да заплати на
„Дженерали застраховане“ АД съдебни разноски за разликата над 175,41 лв. лв., вместо
което постановява:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков” № 68, да заплати на „Глобал
Логистика“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.
„Сухата река“, бл. 49, вх. В, ет. 1, ап. 44, на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 7 191,69 лв.,
представляваща законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение в размер на
25 087,27 лв. за периода 20.02.2018 г. – 17.12.2020 г., а на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2
583,19 лв. – съдебни разноски за производството пред СГС и САС.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков” № 68, да заплати на „Глобал
Логистика“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.
„Сухата река“, бл. 49, вх. В, ет. 1, ап. 44, законната лихва върху сумата 25 087,27 лв. за
периода от 18.12.2020 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 9.07.2024 г. по т. д. № 2498/2020 г. на Софийския градски
съд, VІ-22 състав, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят само на обявения по делото профил в ЕПЕП на
адвоката на ищеца и на профила в ССЕВ на ответното дружество.
Указва на страните, че при подаване на касационна жалба към същата следва да бъде
приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. /като в
документа се посочи номера на делото на САС/, както и да бъде приложено изложение по
чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12