Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.04.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

22.03

Година

2023

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

8

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от М.В.Г. от ***, действащ чрез адв. Е.П., против Решение № 238/16.11.2022 г., постановено по АНД № 854/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на М.В.Г. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 21.05.2022 г. в гр.Кърджали.

Счита, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и постановено в нарушение на закона.   

Твърди, че районният съд изцяло е игнорирал въведените в жалбата доводи, че нарушението е осъществено при условията на крайна необходимост. В тази връзка сочи, че при постановяването на решението съставът на съда е дал отговор на това, кое е било най-близкото лечебно заведение, а не на съществените за правилното решаване на делото: кой най-компетентно и най-резултатно би подобрил здравословното състояние на лицето. В този смисъл следвало да се вземат предвид следните обстоятелства:  1. Възникналата „***” и „***” налагаща да се потърси медицинска помощ от ***. Не от лекар или фелдшер в Център за спешна медицинска помощ, а от лекар – ***; 2. *** в ,,***” ЕООД д-р А. Г. е „следящ състоянието на пациента”. Той се е намирал същия ден и час в „***” ЕООД. Този лекар, познаващ и следящ здравословното състояние на пациента, най-бързо, точно, резултатно и безпогрешно можело да окаже спешна медицинска помощ, предвид мястото, на което се намирал пациентът. Неговата помощ е оказана незабавно именно защото са му известни заболяванията на лицето.

Предвид това въвежда доводи, че водачът на лекия автомобил е взел осъзнато и правилно решение да продължи  транспортирането на болния с още 30 км. в рамките на допълнителни 30 минути до ***, за да получи пациентът възможно най-добрата и адекватна лекарска грижа в района. Счита за верен извода в съдебното решение, че много по-бързо е могло лицето да се транспортира до Кърджали. Но в случая целта на водача не е била да  транспортира баща си до най-близкото болнично заведение, а баща му да получи такава помощ, която да спаси живота му.

Водачът на лекия автомобил с преценил, че след допълнителни 30 минути пътуване до *** ще осигури незабавно преглед и лечение от професионалист - опитен *** (с призната специалност „***“), който няма нужда тепърва да се запознава с история на заболяването, с медицинска документация и да разучава и анализира сложната схема на прием на лекарства. В тази връзка е била съобразена и евентуалната времева рамка относно проверки на здравноосигурен статус, може ли да се разчита на лекарска експертиза в събота сутрин, дали в почивния ден ще има дежурен ***, дали следва да се посети ЦСМП или МБАЛ и др.

Предвид всичко това, счита, че в случая е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НК във вр. с чл. 8 от ЗАНН, при което да отпадне административнонаказателната отговорност, тъй като констатираното в ЕФ нарушение е извършено при условията на крайна необходимост.

На следващо място, релевира доводи, че при издаването на обжалвания ЕФ са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата незаконосъобразност.

В тази връзка оспорва изцяло извода на PC - Кърджали за точното място на извършване на нарушението, който счита за необоснован поради липсата на конкретни доказателства. Посоченото място - ***, не било конкретизирано с номер на булеварда или друг административен адрес. Ако се възприемело, че има извършено нарушение в града, то в този участък на булеварда сградите имали административни адреси и номера, които не били указани в ЕФ. Не били използвани като обозначение на мястото нито конкретна точка от *** път *** от *** до ***, преминаващ през гр. Кърджали, нито други географски координати.

По изложените съображения, оспорва извода, че е налице извършено нарушение в населено място. Сочи, че ако има нарушение, то е извършено извън населеното място, където не съществува ограничение на скоростта от 50 км/ч.

На следващо място твърди, че ЕФ не съдържал данни нито за въведен толеранс и евентуален негов размер, нито за това, че такъв толеранс е отчетен в полза на водача. Счита, че не е допустимо несъществуващ в ЕФ текст на толеранса да бъде допълнен със съдебно решение. След като подобен текст липсвал в ЕФ, то от установената скорост 81 км/ч следвало да бъде приспаднат толеранс от 3 км/ч и скоростта следвало да се счита за 78 км/ч при което нямало извършено нарушение извън населено място, или има нарушение и ще е приложима санкция но чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП - ако нарушението е в населено място.

Твърди, че районният съд е решил делото, без да е попълнен доказателственият материал, за което в жалбата било направено изрично искане - не била изискана и представена схема на организацията на движение в посочения участък на пътя.

Моли касационната инстанция да постанови акт, с който да отмени Решение № 238/16.11.2022 г., постановено по АНД № 854/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. Е.П. е постъпило становище, с което поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. 

Ответникът по касация – ОДМВР гр.Кърджали, се представлява от юрисконсулт С.Ч., който оспорва жалбата по основание. първоинстанционния съд е правилно и в съответствие с материалния закон. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кързджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, като липсвали допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която постановеното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, както и липса на произнасяне по доказателствени искания от страна на жалбоподателя, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на М.В.Г. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 21.05.2022 г. в ***, до ***, в посока от *** към ***. С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението е описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управлявайки МПС в населено място със скорост от 81 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч.

Изложил е мотиви, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е съображения относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и относно обстоятелството, че жалбоподателят се явява носител на административнонаказателна отговорност по смисъла на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в качеството си на собственик на процесното МПС. Изложил е мотиви във връзка с въведения довод за действия на жалбоподателя при условията на крайна необходимост, като е приел същия за неоснователен, аргументирайки се с наличието на болнично заведение в гр.Кърджали.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на М.В.Г. от *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното ЕФ нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност и във връзка с релевираните касационни основания, следва да се отбележи следното:

Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия с установено нарушението и която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък". Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложените по делото Протокол за използване на АТСС рег. № 1300р-3172/23.05.2022 г. и Снимка № ***/***, са доказателства за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта.  

Видно от приетите от районния съд писмени доказателства - Протокол за използване на АТСС рег. № 1300р-3172/23.05.2022 г.; Протокол от проверка № 37-СГ-ИСИС/21.04.2022 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено от Български институт по метрология, техническото средство, с което е констатирано нарушението, изцяло отговаря на изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

За съда е безспорно установено, че е осъществено нарушение на ЗДвП в населено място – ***, до ***, в посока от *** към ***, изразяващо се в движение със скорост над разрешената от 50 км.ч, поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и съответно за извършеното деяние е приложена и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП с оглед установеното превишаване на скоростта с 31 км/ч. Изложените в касационната жалба твърдения за липса на яснота относно мястото на извършване на нарушението и посоката на движение, са формални и бланкетно въведени, представляващи защитна позиция, целяща отпадане на административнонаказателната отговорност. В конкретния случай, освен наличието на описано населено място и улица (***), в ЕФ са отразени още три обекта, които позволяват в достатъчна степен да се конкретизира както мястото на извършване на нарушението, а именно в населено място, така и посоката на движение, т.е. при навлизане в гр.Кърджали. Последното очевидно е и добре известно на касатора, тъй като във всяка една от жалбите се поддържа тезата, че на релевантната дата е пътувал от *** към ***, като поради влошаване на здравословното състояние на неговия баща, е предпочел да не спре в гр.Кърджали, а да продължи за ***, за да потърси квалифицирана медицинска помощ.  

Спазено е и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно приспадната е максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като отчетената от техническото средство скорост от 84 км/ч е намалена с 3 км/ч и е приета скорост на движение 81 км/ч, респ. превишена стойност на скоростта 31 км/ч, посочена в процесния ЕФ, което с установява при съпоставяне на съдържанието на Снимка № ***/*** и Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***. Фактът, че това приспадане не е изрично отразено в съдържанието на процесния ЕФ по никакъв начин не опорочава административнонаказателното производство, респ. не води до съществено нарушение на изискуемата форма или съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната на електронния фиш.  

В този смисъл необосновани и голословни се явяват твърденията за нарушено право на защита на жалбоподателя и доводите за неяснота относно приетата за наказуема скорост на движение на МПС.

Неоснователни са и твърденията, че районния съд е допуснал нарушение на закона като не се е произнесъл по въведеното изрично искане за изискване и представяне на схема на организацията на движение в посочения участък на пътя. Както вече бе посочено по-горе, в случая се касае за нарушение на нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, респ. за движение над максимално допустимата скорост за населено място, а не за въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26. В този смисъл, за изясняване на делото от фактическа и правна страна не е било необходимо и от значение изискването и прилагането схема на организацията на движение в посочения участък на пътя – ***, поради което първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. 

На следващо място, касационният съд не възприема и релевираните от касатора твърдения за извършено административно нарушение при условията на крайна необходимост по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК ( Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените). Крайната необходимост възниква в случаите когато деецът при наличие на непосредствена опасност, действа с цел да запази държавни или обществени интереси, както и собствените си или на другиго лични блага, като "наруши друго защитено от закона благо или интерес", ако причинените вреди са по-малки от предотвратените. В настоящият случай, предвид изложените от В. факти, се твърди крайна необходимост от лечение на възходящ от първа степен, пътуващ в автомобила, поради внезапно влошаване на здравословното му състояние. Процесното нарушение се състои в управление на МПС над разрешената скорост, нормативно уредена в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която по съществото си е дефинитивно определена от закона величина, съобразно различните участъци на пътя, за конкретния случай 50 км/ч в населеното място.

Настоящата инстанция намира, че установените по делото релевантни факти относно здравословното състояние на бащата на касатора, включително данните за осъществено на същата дата посещение при д-р А. Г. в ***, взето в съвкупност с обстоятелството, че в непосредствена близост до мястото на нарушението се намира МБАЛ „***“ ***, не обосновават наличието на предпоставките на крайна необходимост, респ. непосредствена опасност, което е предопределило действията на М.Г., както правилно е преценил районният съд. С други думи, липсват основания да се приеме, че в конкретния случай е съществувала до такава степен непосредствена опасност за здравето на родителят на жалбоподателя, която същият не е могъл да избегне по друг начин, освен като наруши нормативно установената скорост за движение от 50 км/ч. Липсата на изискуемата от закона непосредствена опасност се обосновава както от последващите действия на водачът на МПС – М.В., а именно продължаване на движението през *** до ***, т.е. разстояние от около 30 километра през пътен участък, характеризиращ се с множество завои и пресечен терен, така и с оглед обстоятелството, че именно на *** и то в непосредствена близост до мястото на нарушението и до пътното платно е ситуирана МБАЛ „***“ ***, в което лечебно заведение, респ. „Спешно отделение“ не е потърсил медицинска помощ жалбоподателят, независимо от соченото внезапно и сериозно влошаване на състоянието на неговия баща. Аргумент в тази насока е и съдържанието на представеното в производството пред районния съд медицинско свидетелство от д-р Г., от което се установява, че: „след направата на необходимите манипулации, болният се подобри и пожела да продължи своя път“. Това от своя страна води до извода, че здравословното състояние на лицето не е било влошено до степен и интензитет, които налагат провеждането на спешно лечение и неотложна медицинска помощ.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63д, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваният ЕФ, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт С.Ч. 

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от М.В.Г. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден М.В.Г. от ***, да заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4  от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 238/16.11.2022 г., постановено по АНД № 854/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА М.В.Г. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Кърджали, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.