МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 300 / 09 г. НА ШОС
Подсъдимия Д.С.М. е предаден на съд с обвинение в това, че на 29.
02. 2008 г. на автомагистрала “ Хемус “ в участъка на км. 356+800 м., в посока
от гр. Нови пазар за гр. Шумен, при управление на л. а. Мерцедес 190 с ДК № Р
95 44 РВ нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 2 изр.
2 от ЗДП – не е намалил скоростта на движение в момента в който е забелязал
пострадалата да прескача мантинелата и чл. 21 ал. 1 от ЗДП – при движение по
автомагистрала управлявал МПС с превишена скорост – 139. 2 км/ч.
и по непредпазливост причинил смъртта на Р.С.И. при условията на независимо съпричиняване с пострадалата, която по същото време и място
нарушила чл. 55 ал. 1 изр. 1 от ЗДП – пресякла
автомагистралата, престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “ в “ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
По делото са конституирани като частни обвинители С.И.Т. и Г.Н.Т..
В съдебното производство подсъдимия
не се признава за виновен.
Подсъдимият М. преди даване ход
на съдебното следствие се възползва от новите диференцирани процедури по НПК и
на основание чл. 371 т. 1 от НПК заяви съгласие да не се разпитват всички
свидетели и вещи лица включени в списъка за призоваване към обвинителния акт, като
при постановяване на присъдата да се ползват съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство. Прокурора и частните обвинители дадоха съгласие да не се
разпитват всички свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата да
се ползват съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Съдът като съобрази, че на досъдебното производство разпитите на всички свидетели са
проведени при условията и по реда на НПК, а също така и, че всички експертизи
са назначени, а заключенията им са приети като доказателство по делото, т. е.
същите са проведени при условията и по реда на НПК, с протоколно определение в
съд. заседание на 03. 07. 09 г. одобри съгласието на страните да не се провежда
разпит на всички свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата да
се ползват съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Предвид на това в хода на
съдебното следствие на основание чл. 373 ал. 1 от НПК не е извършван разпит на
свидетелите и вещите лица за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55 ал.
1 т. 2 б. “ от НК за деянието за което е предаден на съд подс.
М., а именно пробация с максимално дълъг срок.
В хода на съд. заседание преди
даване ход на съдебното следствие, подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен и не се признава за виновен, както и това, че ще дава обяснения. В
защитната си реч подсъдимият заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения моли за подсъдимия да бъде
признат за невиновен и оправдан, тъй като е налице случайно деяние, а като
алтернатива – да се наложи наказание пробация в минимален размер на първите две
пробациони мерки предвидени в НК, а относно
наказанието лишаване от право да управлява МПС същото да бъде не повече от 1 г.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата Р.С.И. от м.
декември 2007 г. работела на бензиностанция
“ОМВ “ – Шумен - юг. Бензиностанцията се намирала на автомагистрала “
Хемус “ в участъка от гр. Шумен до гр. Нови пазар. Тя била наета от св. В.В.К.
в качеството и на управител на “ Еввона “ ЕООД Шумен.
Срещу тази бензиностанция, само, че в другото платно за движение на
автомагистралата в същия участък, но в посока от гр. Нови пазар за гр. Шумен
имало друга бензиностанция “ ОМВ “ – Шумен – север, стопанисвана от друг
наемател. На бензиностанцията на св. К. работели 6 човека, включително и
пострадалата И.. Работниците от смените били превозвани със служебен микробус.
Микробуса идвал от Шумен до бензиностанцията на К., вземал смяната. След това
преминавал в другото пътно платно и вземал работниците от смяната и на другата
бензиностанция. Със заповед № 1 / 01. 06. 07 г. К. забранила на работниците си
да преминават през магистралата, освен в
случай на авария и то когато движението е отбито. С тази заповед била
запозната и пострадалата И., която подписала декларация за това.
Подсъдимия живеел на съпружески
начала с И.К.Ж.. От съжителството им, те имат родено дете – С.Д.М., което
отглеждат. От началото на м. март 2009 г. И.Ж. е безработна. Единствено всички
се издържат от доходите на подсъдимия. През 2008 г. подс.
М. ***, а работел в “ Метакорп “ гр. В. Търново. От
25. 02. 08 г. до 29. 02. 08 г. подсъдимия заедно със св. Р.Г. Р. били
командировани в гр. Варна.
На 29. 02. 08 г. подсъдимия и
свидетеля тръгнали да се връщат в гр. Русе. Двамата били със собствения на
подсъдимия лек автомобил Мерцедес 190 с ДК № Р 96 44 РВ, като автомобила бил
управляван от подс. М., а св. Р. се возел до него.
Същия ден пострадалата И. била на смяна на бензиностанцията. Смяната и
свършвала в 19. 30 ч. В 17. 30 ч. пристигнал служебния микробус в който се
качили св. Т. и Из.. След това потеглил. През това време св. Т. отишъл да се
преоблече, но не могъл да отвори шкафчето си. Помолил пострадалата да го
отвори, тъй като двамата го ползвали заедно с
Т.. Пострадалата също не успяла и тогава казала на К., че щяла да отиде
и да вземе ключа от Т., тъй като знаела, че микробуса ще отиде на другата
бензиностанция да вземе и от там смяната. Излязла от бензиностанцията, пресякла
пътното платно за посоката Шумен – Варна на магистралата и прескочила
мантинелата.
В това време св. Й. В. И.
управлявал служебен автомобил Опел на автомагистрала “ Хемус “ като пътувал от
гр. Варна за гр. София. Този автомобил имал система “ круизконтрол
“. Около 18 ч. св. И. наближавал районна на бензиностанцията “ ОМВ – Шумен –
север “, като се движел със скорост от 130 км / ч. и бил включил системата “ круизконтрол “, която позволявала на автомобила да поддържа
една и съща скорост. Той изпреварил няколко камиона – тип Тир.
В този момент времето било ясно, с добра видимост и сухо пътно платно без
неравности.
Когато св. И. изпреварил и
последния камион, но още бил в крайната лява лента / за изпреварване / на
магистралата, видял зад себе си присветване на фарове
от лек автомобил. Тогава забелязал, че това е л. а. Мерцедес черен на цвят.
Това бил автомобила управляван от подсъдимия. Св. И. подал “ газ “, изпреварил
и последния камион и се прибрал в средната лента за движение, като продължил
движението си със скорост от 130 км / ч. фиксирана и поддържана от “ круизконтрола “. Други автомобили пред него нямало. Тогава
подсъдимия изпреварил автомобила на св. И., но не се прибрал в средната лента
за движение, а продължил да се движи в лявата лента. Движейки се така, двата
автомобила преминали през мост, след който имало лек ляв завой, а след него
пътя бил прав. Св. И. след преминаване през завоя, видял на около 700 м. пред
себе си пострадалата, която била между двете мантинели, които разделяли
магистралата на две платна за всяка от посоките на движение. Инстинктивно
натиснал спирачка, при което “ круизконтрола “ се
изключил и автомобила започнал да намалява скоростта си. В това време
автомобила на подсъдимия бил на около не повече от 300 м. пред автомобила на
св. И.. Подсъдимия също видял пострадалата. И. възприел, че пострадала се готви
да пресича пътното платно по което той се движел.
В този момент на движение на
двата автомобила, пострадалата И. прескочила мантинелата и навлязла на пътното
платно в посоката Нови пазар - Шумен на магистралата. Тя тичала. Св. И. който
следял обстановката на пътя, не видял на автомобила на подсъдимия, който
продължавал да се движи в най лявата лента, да присветват
задните светлини на спирачните. Пострадалата тичайки пресякла лявата лента за
движение в която бил подсъдимия с автомобила си, след това започнала да пресича
и средната лента за движение / тази в която се движел св. И. /. Преминавайки от
лявата в средната лента за движение, паднала носената от нея шапка.
Пострадалата продължила да пресича, като стигнала почти до края на аварийната
лента на магистралата от към банкета, а шапката и останала на линията разделяща
средната от лявата лента за движение. Тогава тя внезапно спряла и веднага
тръгнала да пресича обратно магистралата, за да си вземе шапката. Едва тогава
подсъдимия задействал аварийно спирачния механизъм на автомобила си. Като
стигнала до шапката, И. се навела, взела си шапката и продължила тичайки в
посоката по която се движела, връщайки се за шапката, т. е. към мантинелата
разделяща магистралата за всяка посока на движение. При това си движение тя
пресякла пътя на движение на автомобила на подсъдимия. Последвал удар от
автомобила на подсъдимия върху тялото на пострадалата. Тялото на пострадалата
било изхвърлено през предния капак на автомобила, счупило предното панорамно
стъкло и паднало на асфалта. При това автомобила му продължил напред и се
завъртял около оста си и спрял извън магистралата. Всичко това било видяно от
св. И., който спрял автомобила си. Слязъл от него и тогава видял, че в
автомобила Мерцедес има две млади момчета. Те не слезли от автомобила и не
ходили до пострадалата за да и окажат помощ. Св. И. се обадил в полицията и в
този момент погледнал в мобилния си телефон и видял, че било 18 ч. и 1 минута.
На пострадалата били причинени травматични увреждания, довели до смъртта и.
От заключението на съдебно
медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп № 34 / 08 г. се установява,
че на пострадалата И. са причинени: тежка черепно мозъчна травма. Счупване на
черепната основа, частично размачкване на мозъчното
вещество и контузионни полета сред мозъчното
вещество. Контузия на медиастинума и белите дробове.
Множество счупвания по тялото и крайниците. Смъртта е резултат на тежката
черепно – мозъчна травма.
От заключението на тройната
автотехническа експертиза се установява: 1.
При извършения оглед на място от вещите лица е констатиран насрещен наклон на
пътното платно, като на мястото на ПТП той е около 1. 5 %; 2. При този наклон скоростта
на движение на л. автомобил управляван от подсъдимия, е била около 139. 2 км /
ч. Изчислена скоростта на автомобила без да се вземе предвид посочения от вещите
лица наклон е около 137. 7 км / ч.; 3.
Опасната зона за спиране на автомобила, когато е възникнала опасността на пътя
– прескачане на мантинелата от пострадалата и стъпването на пътното платно, при
скорост на движение от 139 км / ч. е била 181. 2 м., а при движение с
разрешената скорост от 130 км / ч. е
била 162. 3 м.; 4. В момента
когато пострадалата И. е прескочила разделителната мантинела на магистралата и
е бягала бавно, л. а. на подсъдимия при скорост на движение от 139. 2 к / ч. се
е намирал на разстояние 289. 6 м. от мястото на удара. При бързо бягане на
пострадалата, автомобила на подсъдимия е бил на 271. 4 м. от мястото на удара; 5.
Пострадалата, съобразно установеното при огледа на мястото на ПТП, от
вещите лица е станала видима за подсъдимия
от момента на прескачане на мантинелата; 6.
В момента в който пострадалата е тръгнала да се връща за шапката си, автомобила
на подсъдимия е бил на разстояние от 125. 3 м. от пострадалата при бавно бягане
и на разстояние от 122. 6 м. при бързо бягане на пострадалата. Подсъдимия е
употребил аварийно спирачките когато автомобила е бил на 61. 2 м. от началото
на оставената на ПТП спирачна следа; 7.
При възникването на “ опасност на пътя “ за подсъдимия - когато пострадалата
прескача мантинелата и при движение на автомобила със скорост от 139. 2 км /
ч., подсъдимия е могъл да избегне удара и без да употребява аварийно
спирачките, т. е. при нормално намаляване на скоростта на автомобила още при
възникване на опасността на пътя. Това е така, защото при бързо бягане на
пострадалата, автомобила е бил на отстояние от нея – 289. 6 м., а при бързо
бягане – 271. 4 м., а опасната зона за спиране при скорост от 139. 2 км / ч. е
181. 2 м. Т. е. опасната зона за спиране 181. 2 м. е по малка от посочените две
отстояния; 8. При движение на
автомобила на подсъдимия със скорост от 114. 7 км / ч. при бавно бягане на
пострадалата или със скорост от 113. 2 км / ч. при бързо бягане, подсъдимия е
могъл да избегне удара, ако е употребил аварийно спирачките и в момента когато
пострадалата е тръгнала да се връща за шапката си и тогава автомобила му ще
спре до мястото на удара, ако пострадалата стои неподвижно; 9. При положение, че пострадалата се
движи / както е в случая / при бавно бягане, автомобила на подсъдимия ще мине
зад гърба и без да я удари, ако се е движел със скорост от 122. 6 км / ч., а
при бързо бягане на пострадалата, автомобила ще мине зад гърба и без да я
удари, ако се движи със скорост от 127. 5 км / ч. - т. нар. от вещите лица “
втора безопасна скорост “; 10. При
своевременна аварийна употреба на спирачките при движение на автомобила на
подсъдимия със скорост от 139. 2 км / ч.
ако той употреби аварийно спирачката в момента когато пострадалата тръгва да се
връща за шапката си, ударът е бил неизбежен, но с по ниска скорост на
автомобила в момента на удара; При същите условия, но при бързо бягане на
пострадала, автомобила ще мине зад гърба на пострадалата и няма да настъпи ПТП;
11. При скорост от 130 км / ч. ако
подсъдимия употреби аварийно спирачката в момента в който пострадалата тръгва
да се връща за шапката и при бързо и при бавно бягане ПТП не би настъпило.
От заключенията на химическите
експертизи се установява, че никой от участниците в ПТП не е имал алкохол в
кръвта си.
От приложеното по делото писмо
на Нач. Сектор “ ПП-КАТ “ РДВР Русе се установява, че
подс. М. е водач на МПС от 2000 г. Притежава
категории – В,С, М и Т. Има установени множество административни нарушения на
правилата на ЗДП – 20 нарушения, включително и движение с превишена скорост – 3
нарушения. Към 29. 02. 08 г. подсъдимия има само 5 контролни точки.
От приложеното свидетелство за
съдимост на подсъдимия се установява, че подсъдимия не е осъждан и няма
наказание по чл. 78а от НК.
От така установената фактическа
обстановка съда приема, че на 29. 02. 08 г. подс. М.
на автомагистрала “ Хемус “ в участъка на км. 356+800 м., в посока от гр. Нови
пазар за гр. Шумен е управлявал на л. а. Мерцедес 190 с ДК № Р 95 44 РВ. След
изпреварване на автомобила на св. И., подсъдимия е продължил да се движи в
лявата лента за движение със скорост от 139. 2 км / ч. и не се е прибрал в
средната лента за движение. В момента
когато пострадалата е прескочила мантинелата разделяща магистралата на две
самостоятелни платна за движение във всяка посока, тя е станала опасност за
движението на пътя. В този момент подсъдимия / съобразно неговия обяснения / е
забелязал пострадалата. В подкрепа на това негово твърдение са и заключението
на тройната автотехническа експертиза, че подсъдимия е имал възможност да
възприеме пострадалата в момента в който тя е прескочила мантинелата, както и
показанията на св. И. / че същия е възприел пострадалата още когато е била
между двете мантинели /. Именно тогава той е бил длъжен съобразно разпоредбата
на чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДП да намали скоростта на движение или да спре, тъй
като е възникнала опасност за движението. Също от това заключение съда приема,
че: 1. Когато пострадалата е
прескочила мантинелата и е бягала бавно, л. а. на подсъдимия при скорост на
движение от 139. 2 к / ч. се е намирал на разстояние 289. 6 м. от мястото на
удара, а при бързо бягане - на 271. 4 м. от мястото на удара; 2. Ако в момента в който пострадалата
прескача мантинелата т. е. още при възникване на опасността на пътя и при
движение на автомобила със скорост от 139. 2 км / ч., подсъдимия е употребил
спирачки и то без да ги използва “ аварийно “, то той би могъл да избегне удара
при нормално намаляване на скоростта на автомобила, тъй като автомобила е бил
на отстояние 289. 6 м. от мястото на удара, при бавно бягане, а при бързо
бягане на пострадалата, автомобила на подсъдимия е бил на 271. 4 м. от мястото
на удара; 3. От друга страна при
движение на автомобила на подсъдимия със скорост от 114. 7 км / ч. при бавно
бягане на пострадалата или със скорост от 113. 2 км / ч. при бързо бягане,
подсъдимия е могъл да избегне удара ако е употребил аварийно спирачките в
момента в който пострадалата е тръгнала да се връща за шапката си и тогава
автомобила му ще спре до мястото на удара, ако пострадалата стои неподвижно.
При бавно бягане на пострадалата / със скорост от 10 км / ч. /, автомобила на
подсъдимия ще мине зад гърба и, без да я удари ако се е движел със скорост от
122. 6 км / ч., а при бързо бягане на пострадалата, автомобила ще мине зад
гърба и, без да я удари, ако се движи със скорост от 127. 5 км / ч.; 4. При движение на автомобила на
подсъдимия със скорост от 139. 2 км / ч.
ако подсъдимия употреби аварийно спирачките в момента когато пострадалата
тръгва да се връща за шапката си, ударът е бил неизбежен, но с по ниска скорост
на автомобила; 5. При скорост от 130
км / ч., т. е. разрешената максимална скорост за движение на лек автомобил по
автомагистрала, ако подсъдимия употреби аварийно спирачките в момента в който
пострадалата тръгва да се връща за шапката и при бързо и при бавно бягане - ПТП
не би настъпило; 6. Подсъдимия е
употребил аварийно спирачките когато автомобила му е бил на разстояние 61.2 м.
от началото на следите от гумите на автомобила, което разстояние е по малко от
разстоянието на което се е намирал автомобила / 125. 3 м. при бавно бягане и
122. 6 м. при бързо бягане /, когато пострадалата е тръгнала да се връща за
шапката си. Следователно, подсъдимия и при този случай не е задействал аварийно
спирачките своевременно – когато пострадалата тръгва да се връща, а е закъснял
с употребата им с 61. 2 м.
Съда не приема и не кредитира
заключенията на вещото лице П. П. по двете депозирани от него заключения по автотехническите
експертизи извършени на досъдебното производство. По
първото заключение. На първо място – не са взети предвид всички обстоятелства
при определяне скоростта на движение на автомобила - наличието на насрещен наклон 1. 5 %. На
второ – при определяне на опасната зона за спиране е взета предвид скорост на
движение на автомобила определена по предната задача. Не взето предвид и
отстоянието на автомобила от пострадалата, когато тя е станала опасност за
движението. На трето – при определяне на отстоянието, вещото лице е включило
данни за бърз ход / вървене / на пострадалата, при положение, че подсъдимия,
тогава разпитан като свидетел е заявил, че пострадалата е тичала / бягала /
след като е прескочила мантинелата. Също и св. И. е заявил, че тя е бягала.
Поради това и неправилно е отговорено и на въпроса дали пострадалата е
попаднала в опасната зона за спиране на автомобила и дали и при движение с
разрешената скорост от 130 км / ч. водача може д предотврати удара. По
отношение на второто заключение – същото се базира на изчислените скорост,
отстояние и опасна зона от първото заключение от една страна. От друга – отново
при извършване на изчисленията си по поставените въпроси, вещото лице е приело,
че пострадалата е пресичала магистралата на бърз ход, а не бягайки, за което по
делото към този момент са били достатъчно доказателства. От трета – факта, че
пострадалата е бягала се потвърждава и от обясненията на подсъдимия в съд.
заседание.
Съда приема също така, че е
налице е и противоправно поведение и от страна на пострадалата. Въпреки
наличието на забраната по чл. 55 ал. 1 изр. 2 от ЗДП
– с която се забранява движението на пешеходци по автомагистрала, както и
наличието на заповед на ръководителя на обекта, а именно – забрана работниците
да пресичат автомагистралата, пострадалата И. на 29. 02. 08 г. около 18 ч. се е
движела по автомагистрала “ Хемус “ в района на двете бензиностанции “ ОМВ “.
Това нейно поведение е станало причина за съпричиняване
на вредоносния резултат от деянието на подс. М.
Съда приема, че от обективна и
субективна страна подс. М. е осъществил състава на
престъплението по чл. 343 ал. 1 б. “ в “ от НК.
От
обективна страна – подс. М. управлявайки л. а.
Мерцедес със скорост от 139. 2 км / ч. по автомагистрала “ Хемус “ е
приближавал бензиностанция “ ОМВ “. Движел се е със скорост от 139. 2 км / ч.
По този начин е допуснал нарушение на забраната визирана в чл. 21 ал. 1 от ЗДП
– леките автомобили да се движат по автомагистрала с максимално допустима
скорост от 130 км / ч. Възприел е намиращата се между двете мантинели
пострадала, която прескочила мантинелата. Тогава е възникнала опасност за
движението - с прескачането на мантинелата от пострадалата. В този момент
подсъдимия е бил длъжен да намали скоростта или да спре, съобразно разпоредбата
на чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДП. Той не е сторил това –
нито е започнал намаляване на скоростта чрез нормална употреба на спирачките,
нито чрез аварийната им употреба / заключението на тройната автотехническа
експертиза, показанията на св. И. /. Подсъдимия допускайки по този начин
нарушения на правилата за движение по чл. 20 ал. 2 изр.
2 и чл. 21 ал. 1 от ЗДП, ударил намиращата се неправомерно на пътното платно И..
Последната също е нарушила забраната на чл. 55 ал. 1 изр.
2 от ЗДП – като се е движела като пешеходец по автомагистралата. При този удар на пострадалата са причинени
травматични увреждания, довели до смъртта и. Т. е. причинената смърт на
пострадалата е в пряка причинно следствена връзка с допуснатите от подсъдимия нарушения
на правилата за движение по чл. 20 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от ЗДП. Налице е и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата И..
От субективна страна - деянието
е извършено по непредпазливост. Подсъдимия умишлено е нарушил правилата за
движение по пътищата, т. е. умисъла е към
нарушаването на правилата за движение, а не към причиняване на смъртта на
пострадалите. Поради това подсъдимия е действувал непредпазливо по отношение на
настъпилата смърт. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици / движейки се с превишена скорост – 139. 2 км / ч. и виждайки
пострадалата да прескача мантинелата и да стъпва на пътното платно, подсъдимия
нито е употребил аварийно спирачките, за да намали скоростта движение, нито е
употребил нормално спирачките, за да намали или спре при възникнала опасност на
пътя / у него е налице увереност, че няма да последва удар между неговия
автомобил и пострадалата, но с оглед на конкретните обстоятелства е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди такъв удар, а и последиците от него.
Причините за настъпилото пътно
транспортно произшествие се свеждат до нарушаване от страна на подсъдимия на
правилата за движение и по конкретно на чл. 20 ал. 2 изр.
2 и чл. 21 ал. 1 от ЗДП, както и нарушаването от страна на пострадалата на
забраната по чл. 55 ал. 1 изр. 2 от ЗДП.
Изпълнителното деяние се изразява в
нарушение на правилата за движение по пътищата, което е в пряка причинно
следствена връзка с настъпилия резултат – причиняване на смъртта на И..
Съда не приема тезата на
защитата на подсъдимия: че не следва да се приема заключението на тройната
автотехническа експертиза, тъй като вещите лица в него говорили с неточности, а
и са налице противоречия в заключението. Като пример сочи отразените термини “
пренебрежими неточности “, “ допустими погрешности “.
Сочи се в случая приетите две стойности
за скоростта на автомобила – 139. 2 км / ч. и 137. 7 км / ч. Съда не приема
тази теза. Действително в огледния протокол не е
посочено наличието на наклон на пътя на мястото на ПТП. За установяването му,
са необходими специални знания, каквито неминуемо притежават вещите лица – автоексперти. Същите са установили насрещен наклон на пътя
/ на мястото на ПТП / при извършения от тях оглед на мястото и са посочили
неговите параметри – 1. 5 %. Ето защо са дали две различни стойности на
скоростта на движение на автомобила на подсъдимия – 139. 2 км / ч. при
наличието на този наклон и 137. 7 км / ч. без да се взема предвид този наклон
при изчисляване на скоростта на движение на автомобила. Неоснователно е
искането на защитата в тази връзка, а именно – всяко съмнение да се преценява в
полза на подсъдимия. Факта за наличието на насрещен наклон на пътя е установен
като доказателство чрез предвидения в НПК способ за доказване – експертиза.
Последната е извършена съобразно разпоредбите на глава ХІV
раздел ІІІ от НПК. Ето защо съда приема за безспорно установен факта за
наличието на насрещен наклон 1. 5 % на мястото на ПТП, поради което обосновано
и законосъобразно е определена от вещите лица скоростта на движение на
автомобила – 139. 2 км / ч. Посочената друга стойност от вещите лица – 137. 7
км / ч. е определена с изричната уговорка на вещите лица, че тя е определена
без да се отчита наличието на установения насрещен наклон. Поради това съда
приема, че скоростта на движение на автомобила на подсъдимия е била 139. 2 км /
ч. Сочи се от друга страна употребата на изразите “ пренебрежими неточности “,
“ допустими погрешности “. Действително в отговора на
четвъртия въпрос, в заключението си вещите лица са употребили израза “ напълно
допустима / пренебрежима / погрешност “. Този израз от една страна касае
обсъждането от вещите лица на фактите имащи значение за определяне мястото на
удара по дължината на пътя, за да могат да определят от една страна отстоянието
на автомобила от момента на прескачане на мантинелата, а от там и да отговорят
на поставения въпрос – на какво
разстояние е бил автомобила от пострадалата в момента в който тя е станала
видима за водача . И по точно – дали ударът е станал преди началото на
спирачните следи или е в самото начало на спирачните следи, като този израз
касае определянето на отдалечението на автомобила от мястото на удара. Тук не
са налице безспорни доказателства къде точно по дължината на пътя станал удара между автомобила и пострадалата.
За това вещите лица продължавайки разсъжденията си, за да отговорят на въпроса,
след употребата на този израз, използват установени факти, а именно – скорост
на движение на пострадалата при бързо и бавно бягане, изминат път от
пострадалата от момента на стъпването и на пътното платно до настъпване на
удара. Като краен резултат вещите лица отговарят на въпроса – пострадалата е била видима за подсъдимия от
момента на прескачане на мантинелата. Ето защо съда не приема за
основателен този довод на защитата. Съда не приема и тезата на защитата за
опасната зона. Сочи се този правен термин, но без никакви доводи за нейното
значение за конкретната обстановка при настъпване на ПТП. А съда по горе обсъди
опасната зона и нейното значение по отношение на обстоятелствата за поведението
на участниците в ПТП. Не следва да се обсъжда от съда твърдението на защитата,
че подсъдимия е превишил скоростта, за да изпревари И., поради което не е
налице противоправно поведение от негова страна. От една страна – никъде в ЗДП
и ППЗДП не е вменено задължение на подсъдимия да изпреварва други МПС, за да
може да се позове в своя полза на превишената скорост при осъществяване на
изпреварване. Още повече, че ЗДП и ППЗДП определят правата и задълженията на
водача на МПС при осъществяване на маневрата изпреварване. Нито тези правила,
нито правилата очертани в чл. 21 ал. 1 от ЗДП дават право на водача да превиши
максимално допустимата скорост, за да може да осъществи маневрата изпреварване.
Относно твърдението за нормалността на пострадалата която пресича
автомагистралата. Това обстоятелство е ирелевантно за предмета на доказване по
настоящото дело, поради което не следва да се обсъжда. В случая има значение
поведението на пострадалата, доколкото то касае неговата правомерност и
значение за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат. По същите причини не следва да се обсъждат и твърденията за наличието
на ограждения препятстващи движението на хора и животни, за монтирането по
късно на висока ограда на мантинелата на магистралата точно на мястото където
се намират двете бензиностанции. Относно факта за изпреварените тирове. Този факт наличен или не – не касае пряко
обстоятелствата засягащи поведението на подсъдимия, св. И. и пострадалата, поради
което не следва също да се обсъжда. Това изпреварване е станало преди
подсъдимия да започне да изпреварва св. И. / от който момент нататък в предмета
на делото е установяване на поведението на подсъдимия и пострадалата /. Относно
твърдението за случайно деяние от страна на защитата и искането съда да приеме,
че е налице такова и да оправдае подсъдимия по предявеното обвинение. В тази
връзка имат значение няколко обстоятелства. На първо място – кога е възникнала опасността за движението в
конкретния случай. Както съда вече прие по горе, че опасността за движението
възниква в момента в който пострадалата макар и неправомерно е прескочила
мантинелата и е стъпила на пътното платно. При тази възникнала опасност,
подсъдимия е длъжен да намали скоростта, а в случай на необходимост и да спре. На второ място - в недостатъчна степен
подсъдимия е изпълнил това си задължение, тъй като само бил отнел “ газта “
както сам твърди в обясненият си. Съобразно заключението на тройната
експертиза, подсъдимия ако в момента в който пострадалата прескача мантинелата
т. е. още при възникване на опасността на пътя и при движение на автомобила със
скорост от 139. 2 км / ч., е употребил спирачки и то без да ги използва “
аварийно “, то той би могъл да избегне удара при нормално намаляване на
скоростта на автомобила. На трето –
дори и в момента в който пострадалата е тръгнала да се връща за шапката си, е
налице продължаване на неправомерното поведение на подсъдимия на пътя. При
бавно бягане на пострадалата / със скорост от 10 км / ч. /, автомобила на
подсъдимия ще мине зад гърба и, без да я удари ако се е движел със скорост от
122. 6 км / ч., а при бързо бягане на пострадалата, автомобила ще мине зад
гърба и, без да я удари, ако се движи със скорост от 127. 5 км / ч. Ето защо
съда не приема наличието на случайно деяние – налице е възникнала опасност за
движението за подсъдимия в момента в който пострадалата е прескочила
мантинелата и е стъпила на пътното платно. По нататъшното нейно поведение е без
значение до момента в който тя напусне пътното платно и от действията и не
следва, че отново ще се върне на пътното платно. В тази връзка е неоснователен
довода на защитата, че опасността на пътя е възникнала за подсъдимия в момента
в който пострадалата е тръгнала да се връща за шапката си. Накрая –
неоснователен е и довода, че съда не следва да приема заключението на тройната
експертиза и въз основа на него да обсъжда налице ли е противоправно поведение
на подсъдимия, а това следва да стане при обсъждане на първоначалните две
автотехнически експертизи на вещото лице П. П.. Съда вече изложи по горе
основанията защо приема тройната автотехническа експертиза и защо не приема
заключенията на вещото лице П. П..
Съда не приема исканията на
страните наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 55
от НК. На първо място – при провеждане на съдебно следствие по чл. 371 т. 1 от НПК, в глава ХХVІІ
от НПК не е вменено задължение на съда да определи наказанието при условията на
чл. 55 от НК. На второ – налице е законодателна промяна касаеща разпоредбата на
чл. 373 ал. 2 от НПК и обосноваваща приложението на чл. 58а от НК, но само при
проведено съкратено съдебно следствие в случаите на чл. 372 ал. 4 от НПК. На
трето – не се излагат никакви доводи от страните за наличието на визираните в
чл. 55 от НК предпоставки за замяна на
наказанието лишаване от свобода с пробация..
При определяне вида и размера на наказанието,
съдът отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелство – чистото съдебно
минало на подсъдимия, наличието на утежнено семейно положение. Налице е и
отегчаващо вината обстоятелство – наличието на многобройни нарушения на
правилата на ЗДП и наложени административни наказания за тях. Съда приема, че
подсъдимия М. е със завишена степен на обществена опасност, предвид това, че
независимо от многобройните наказания, същия упорито продължава да извършва
нарушения на правилата за движение. Ето защо съда прие, че наказанието на
подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 54 от НК при превес на
смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства. Не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, за да се
обсъжда приложението на чл. 55 от НК при определяне на наказанието. Поради това съда прие, че за да се постигнат целите на
наказанието, следва на подсъдимия да се наложи наказание 6 м. лишаване от свобода. Съда приема също
така, че в случая наложеното наказание не следва да се изтърпява ефективно. От
една страна – подсъдимия не е осъждан на лишаване от свобода. От друга – съда
приема, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо това наказание да се
изтърпява ефективно. Ето защо на осн. чл. 66 ал. 1 от НК съда отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 3 г.
Съобразно правилата
на чл. 343г от НК съда наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да
управлява МПС. При определяне размера н същото, съда съобрази както
смекчаващите вината обстоятелства, обществената опасност на подсъдимия и на
осъщественото от него деяние, така и обстоятелството, че подсъдимия системно нарушава
правилата за движение, поради което многократно е наказван за извършените
административни нарушения и това не му е повлияло положително. Ето защо съда
прие, че за превъзпитаване на подс. М., следва на
същия да се наложи 10 м. лишаване от право да управлява МПС.
На осн.
Чл. 189 от НПК съда осъди подс. М. да заплати на
частните обвинители С.И.Т. и Г.Н.Т. разноски по делото 1 100 лв. за адвокатски
хонорар, както и разноски по делото - в полза на държавата и по сметка на ШОС
сумата от 636 лв. и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: