№ 6658
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110155579 по описа за 2022 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно(чл.215 ГПК)
съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и
по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо , че всяка от двете ответници му дължи поотделно ,
т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми : 2 183,13 лв, представляващи 1/2 част
от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „***, с абонатен № **, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 296,98 лв, представляващи 1/2 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 16.07.2019г. до
14.06.2022г. ; 27,28 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. , и 5,53 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.07.2019г. до 14.06.2022г. , заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.06.2022г. , за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 33270/ 2022г.
по описа на СРС,68 състав, срещу която са предявени възражения по чл.414 ГПК от всяка
от двете длъжници (ответници в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
1
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 28.02.2025г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът Ч. Е. Я. оспорва предявените искове по основание и по размер видно от
изявленията му в представения на 08.12.2022г. по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата
молба. Обосновава се становище за липса на валидно облигационно правоотношение между
ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия в процесния имот. Оспорва се
правилността на отчетеното количество реално доставена топлоенергия в поцесния имот и
начислените от ищеца цени на доставената топлоенергия, както и изпадането в забава на
ответника относно плащането на тези суми.
С протоколно определение , постановено в откритото съдебно заседание на
10.07.2024г., е ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от ответника Ч. Е. Я. с отговора
на исковата молба насрещен иск като недопустим.
В хода на съдебното производство , включително в заседанието на 28.02.2025г. , в
което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника Ч. Е. Я..
Ответницата Е. С. Ц. оспорва предявените искове видно от изявленията на
назначения й представител по чл.47 ,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат Н. Н. в представения по
реда на чл.131 ГПК на 11.05.2023г. отговор на исковата молба. Посочва се , че двамата
ответници са били съсобственици на имота през процесния период , но само ответникът Ч.
Е. Я. го е ползвал , издадените фактури от ищцовото дружество са на негово име , поради
което само той е отговорен за плащането на начислените суми са доставената топлоенергия.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 28.02.2025г. , е
ПРЕКРАТЕНО процесуалното представителство на особения представител по чл.47,ал.6,
предл.2 ГПК на ответницата Е. С. Ц. – адвокат Н. Н. поради промяна на обстоятелствата –
упълномощаване лично от ответницата на пълномощник – адвокат В.Б. , който да я
представлява по настоящото дело.
В хода на съдебното производство особеният представител по чл.47,ал.6, предл.2
ГПК на ответницата Емануила С. Ц. - адвокат Н. Н. (до прекратяването на процесуалното
му представителство) и пълномощникът на същата ответница – адв. В.Б. поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 28.02.2025г.
пълномощникът на ответницата Емануила С. Ц. е пледирал за отхвърляне на исковете.
Доводи за неоснователността им са обосновани и в депозираните на 10.03.2025г. писмени
бележки от пълномощника на ответницата Емануила С. Ц..
Третото лице-помагач ****”ООД (конституиран с определението по чл.140 ГПК-б.с.)
не изпраща представител и не изразява становище по исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
2
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжниците на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
33270/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените субективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са
ОСНОВАТЕЛНИ.
По делото е безспорно и е доказано чрез представените писмени доказателства –
официално заверен препис от влязлото в сила на 07.02.2020г. съдебно решение №
177527/21.07.2017г. на СРС, ІІ ГО, 79 състав по гр.д. № 38081/2015г. и Справка за
вписванията , отбелязванията и заличаванията по партидата на процесния имот от
30.07.2024г. от Службата по вписванията – София, че двамата ответници са съсобственици
на процесния апартамент при равни квоти. Следователно през периода от 01.05. 2019г.
до 30.04.2021г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество
като топлопреносно предприятие и двамата ответници като „клиенти на топлинна енергия”
по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в
притежавания от тях имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия при
действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които
съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответниците нито твърдят, нито
представят доказателства за предложени от тях специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ.
Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и
с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на
ответниците за заплащане на потребената от тях топлоенергия, тъй като това задължение
следва от възмездния характер на правоотношението между тях като потребители на тази
топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското
право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД).
Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното
означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното
предприятие.
Като потребители на топлинна енергия през посочения период за ответниците са
възникнали задължения да заплащат цената на доставената им топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ).
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
3
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период
т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира
притежавания от ответниците имот, е извършвана от ****”ООД въз основа на договор №
4454/24.09.2002г.между това дружество и етажните собственици , представлявани от лице ,
избрано с решение от 19.09.2002г. на Общото събрание, което не е било оспорено в
сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните
собственици е било постановено при спазването на законово необходимите
кворум и мнозинство, като без правно значение е дали конкретно ответниците са участвали
при взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му.
Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т”ЕАД на клиенти на град София клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от
избрания от тях търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във
фактурите, издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената
топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на ищеца.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период
ответниците да са предявявали рекламации пред „Т”ЕАД и пред ****”ООД относно
размерите на начисляваните им суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в
определените срокове за това , нито след изтичането им. Документите, приложени към
отговора на исковата молба на ответника Ч. Е. Я. касаят период , значително предшестващ
процесния период, и се отнасят до обстоятелства , различни от размера на начислената
топлоенергия (като използване на лични данни на ответника от ищцовото дружество и
други подобни неотносими към предмета на насотящото дело факти). Всъщност
ответниците оспорват размера на начислените суми едва по настоящото дело.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
28.02.2025г. заключение по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, в
издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата
топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в
съотвествие с действалата нормативна уредба. Възраженията на ответниците са
неоснователни. Според приетото в заседанието на 28.02.2025г. заключение по съдебно-
счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно ,
извършени са и съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на
ответниците за процесния период.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от
страните , за периода от 01.05. 2019г. до 30.04.2021г. сборът от дължимите за процесния
имот месечни суми за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 4 366,27
лв , а за периода от 01.05. 2019г. до 30.04.2021г. сборът от дължимите суми за дялово
разпределение е в размер на 54,56 лв.
Всеки от двамата ответници дължи 1/2 част от начислените суми за цената на
4
потребената топлоенергия и за дялово разпределение. Възраженията на ответницата Е. С. Ц.
, според които единствен ползвател на процесния имот и потребител на топлинна енергия е
бил ответникът Ч. Е. Я., са недоказани , тъй като не са представени писмени доказателства
той да е лишил ответницата от упражняването на държане върху имота и да е обитавал
процесното жилище , съответно да е подавал заявление до ищеца за откриване на партида за
имота на негово име през процесния период. Представените от ищеца фактури не са
доказателство за това.
Тъй като не са представени доказателства начислените суми да са платени от
ответниците (което е в тяхна доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2
ГПК), следва да се приеме , че за ищцовото дружество съществуват вземания против всеки
от двамата ответници за 1/2 част от цената на доставената топлоенергия за периода
от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в размер на 2 183,13 лв, както и вземания за 1/2 част от
сумите за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в размер на
27,28 лв, Субективно съединените искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК
във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъдат уважени
изцяло.
Като не са изпълнили главните си задължения на съответните падежи, ответниците са
изпаднали в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за тях са
възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви
върху неизплатените главници. Мораторната лихва върху общата цена на доставената
топлинна енергия за периода от 16.07.2019г. до 14.06.2022г. е с общ размер от 593,97 лв, а
мораторната лихва върху общата сума за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г.
до 14.06.2022г. е с общ размер от 11,07 лв, изчислени по реда на чл.162 ГПК съобразно
заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Всеки от двамата ответници дължи
1/2 част от тези суми , т.е. 296,98 лв – лихва върху цената на доставената топлоенергия
и 5,53 лв– лихва върху сумата за дялово разпределение. Тъй като не са
представени доказателства тези суми да са платени от ответниците , следва да се приеме , че
за ищцовото дружество съществуват лихвени вземания против всяка от двете
ответници за посочения период и в посочения размер. Субективно съединените искове по
чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1, ЗЗД също следва да
бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавни такси за предявяване на исковата молба ( 176,31
лв) и за издаване на съдебни удостоверения (25 лв), депозити за съдебно-техническа (350) и
за съдебно-счетовода експертиза (350 лв) и депозит за възнаграждение на назначения особен
представител по смисъла на чл.47,ал.6, предл.2 ГПК на ответницата Е. С. Ц. (400 лв)
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
5
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8
ГПК (50 лв).
Всеки от двамата ответници следва да бъде осъден да плати 1/2 част от разноските и от
юрисконсултското възнаграждение на ищеца , като депозита за възнаграждение на
назначения особен представител по смисъла на чл.47,ал.6, предл.2 ГПК на ответницата Е. С.
Ц. , следва да се възложи на тази ответница. Процесуалните действия , извършени от
представителя по смисъла на чл.47,ал.6, предл.2 ГПК на ответницата , запазват правните си
последици, поради което и възнаграждението му е дължимо. Това възнаграждение е
изплатено на адвоката , назначен за особен представител на ответницата.
На ответниците не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са уважени
изцяло.
Съдът не присъжда разноски на третото лице-помагач, тъй като не са представени
доказателства за извършени от него разходи във връзка с настоящото дело.
С оглед изрично постановеното в мотовите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса
(100,52 лв) и юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК
(50 лв). Всяка от двамата ответници следва да бъде осъдена да плати 1/2 част от разноските
и от юрисконсултското възнаграждение на ищеца (заявител) в заповедното производство.
Съдът не присъжда разноски на ответниците за заповедното производство, тъй като
претенциите срещу всеки от тях са уважени изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД., че Ч. Е. Я. , ЕГН: **********, гр. София, ул. ж.к.****, дължи на „Т” ЕАД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, следните суми: 2 183,13
лв (две хиляди сто осемдесет и три лева и тринадесет стотинки), представляващи 1/2 част
от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, *** с абонатен № **, по договорни отношения между страните
през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 296,98 лв (двеста деветдесет и шест лева и
деветдесет и осем стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената
на топлоенергията за периода от 16.07.2019г. до 14.06.2022г.; 27,28 лв (двадесет и седем
лева и двадесет и осем стотинки), представляващи 1/2 част от цената на услугата
6
„дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. , и 5,53
лв (пет лева и петдесет и три стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва
върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.07.2019г. до 14.06.2022г.
, заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявване на заявлението по
чл.410 ГПК – 21.06.2022г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 33270/ 2022г. по описа на СРС,68 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД, че Е. С. Ц. , ЕГН: **********, с регистриран адрес :гр. София, ж.к. „**** със
съдебен адрес: гр. София, бул „*** чрез адв. В.Б., дължи на „Т” ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, следните суми : 2 183,13 лв (две хиляди
сто осемдесет и три лева и тринадесет стотинки), представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, *** с абонатен № **, по договорни отношения между страните
през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 296,98 лв (двеста деветдесет и шест лева и
деветдесет и осем стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената
на топлоенергията за периода от 16.07.2019г. до 14.06.2022г.; 27,28 лв (двадесет и седем
лева и двадесет и осем стотинки), представляващи 1/2 част от цената на услугата
„дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. , и 5,53
лв (пет лева и петдесет и три стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва
върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.07.2019г. до 14.06.2022г.
, заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявване на заявлението по
чл.410 ГПК – 21.06.2022г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 33270/ 2022г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА Ч. Е. Я., ЕГН: **********, гр. София, ул. ж.к.„Сухата река”,бл.30, вх.Г,
ет.1, ап.56, ДА ЗАПЛАТИ на „Т” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ***, следните суми: 450,66 лева ( четиристотин и петдесет лева и шестдесет и
шест стотинки), представляващи част от направените от ищеца разноски по настоящото
исково производство– платените държавни такси за предявяване на исковата молба и за
съдебни удостоверения, депозити за съдебно-счетоводната експертиза и за съдебно-
техническата експертиза, пропорционална на уважената част от претенциите против този
ответник (чл.78,ал.1 ГПК); 25 лв (двадесет и пет лева), представляваващи част от
полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство,пропорционална на уважената част от претенциите против този
ответницк (чл.78,ал.8 ГПК); 50,26 лева (осемдесет и пет лева и петдесет и девет
стотинки), представляващи част от направените от ищеца разноски по заповедното
производство по гр.д. № 33270/ 2022г. по описа на СРС,68 състав– платената държавна
такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, пропорционална на уважената част
от претенциите против този ответник (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 25 лв
(двадесет и пет лева), представляваващичаст от полагащото се на ищцовото дружество
7
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 33270/2022г. по
описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), пропорционална на
уважената част от претенциите против този ответник.
ОСЪЖДА Е. С. Ц. , ЕГН: **********, с регистриран адрес :гр. София, ж.к. „**** със
съдебен адрес: гр. София, бул „*** чрез адв. В.Б., ДА ЗАПЛАТИ на „Т” ЕАД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, следните суми: 850,66 лева
(осемстотин и петдесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляващи част от
направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавни
такси за предявяване на исковата молба и за съдебни удостоверения, депозити за
съдебно-счетоводната експертиза и за съдебно-техническата експертиза и за
възнаграждение за назначения особен предсатвител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК на
ответницата , пропорционална на уважената част от претенциите против тази ответница
(чл.78,ал.1 ГПК); 25 лв (двадесет и пет лева), представляваващи част от полагащото се на
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство,пропорционална на уважената част от претенциите против тази ответница
(чл.78,ал.8 ГПК); 50,26 лева (осемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки),
представляващи част от направените от ищеца разноски по заповедното производство по
гр.д. № 33270/ 2022г. по описа на СРС,68 състав– платената държавна такса за
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, пропорционална на уважената част от
претенциите против тази ответница (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 25 лв
(двадесет и пет лева), представляваващичаст от полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 33270/2022г. по
описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), пропорционална на
уважената част от претенциите против тази ответница.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна ****”ЕООД, гр.
София ,ул. ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8