№ 49
гр. Свиленград, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Гражданско дело №
20225620100850 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на предявен от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Младост, ж.к.”Младост” 4,бизнес Парк София, сграда 6,
чрез пълномощник – адв.Сийка Маринкова от САК против Г. И. Г. с ЕГН
********** с адрес: гр.**********,ул.********** №**-иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.с чл.415,ал.1 от ГПК.
В постъпилата исковата молба ищецът твърди,че между ответника и
„Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“
ЕАД) бил сключен договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 17.8.2020 г., като с посочения договор закупува DRIVEY
CAR TRACKER на преференциална цена.Длъжникът не бил изпълнил
задълженията си по договорите, в следствие на което те били прекратени
едностранно от Йеттел България ЕАД (предходно наименование„Теленор
България“ ЕАД) на 15.12.2020 г. (за договора за лизинг -чл. 11, ал.1 от общите
условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 19б от
Общите условия). Предвид това, към 18.12.2020 година длъжникът имал
задължения за преходни периоди в размер на 69,15 лв. Като последица от
посоченото неизпълнение са били начислени договорени неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 212,21 лв. по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 17.8.2020 г., от които
49,98 лв, представляващи три месечни такси и 162,23 лв. за DRIVEY CAR
TRACKER, представляваща разлика между цената на устройствата без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
закупуване на устройство на преференциална цена.
Процесиите клаузи за неустойка са били обективирани в т. 11 от
договорите за мобилни услуги. Те предвиждали, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка
1
СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължал и възстановяване
на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без
абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно
обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Видно от гореизложеното, претендираните от ищеца суми за неустойка
се формирал чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които
обезпечавали две различни престации на кредитора- по договор за мобилни
услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга,
чрез който било закупено устройство на преференциална цена или е било
предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е
върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи
разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство
при сключване на абонаментен план. Счита, че така формулирани двете
неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън
обезщетителната си функция, поради което са действителни, породили са
действие и обвързват страните.
Сумата, в размер на 69,15 лева, била дължима за период 18/08/2020-
17/10/2020 г. и представлявала сбор от дължими абонаментни такси и
потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 17.8.2020 г.
Задълженията за предходен период в общ размер на 69,15 лв. са
обединени във Фактура № **********/18.09.2020 г. и Фактура №
**********/18.10.2020 г., като във всяка фактура е посочено подробно как е
формирано вземането {приложения към заявлението). Общата стойност на
цитираните фактури била в размер на 74,96 лв. от тази сума била
приспадната сума в размер на 5,81 лева, която сума била предплатена от
длъжника при подписване на договорите, надплатена била в предходни
периоди или била частично плащане след издаване на фактурите. В следствие
на което към настоящия момент длъжникът имал задължение за предходен
период в размер на 69,15 лв., формирано както следва: 48,25 лв., дължими за
период 18/08/2020-17/09/2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 17.8.2020 г., представляващи частично непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги. Общо дължимата сума по фактурата била в
размер на 54,06 лв. от тази сума била приспадната сума в размер на 5,81 лева,
която сума била предплатена от длъжника при подписване на договорите,
надплатена в предходни периоди или било частично плащане след издаване
на фактурите. 20,90 лв., дължими за период 18/09/2020-17/10/2020 г. по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 17.8.2020
г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги.
Следвало да се има предвид, че при сключването на договор с Йеттел
2
България ЕАД, всяко лице получавало един или повече клиентски номера,
под които Иеттел България ЕАД обединявало всички сключени и действащи
към момента договори на конкретното лице и издавало една обща фактура за
задълженията по тях. Под един клиентски номер можел да има един или
повече мобилни номера, но всички те получавали услугите си по договор,
сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка
издадена от Иеттел България ЕАД фактура имало подробно описване на вида
услуги, на база на които се формирало задължението, индивидуализирано по
вид и размер. В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът
имал непогасени задължения от предходен период, тази сума се включвала в
стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен
период“. При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или
няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер,
услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а
непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една
фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се
начислявали и съответните неустойки. В системата на Теленор България ЕАД
длъжникът Г. И. Г. бил с клиентски номер *********.
Всички непогасени и изискуеми задължения на Г. И. Г. били размер на
281,36 лева и били обединени във Фактура № **********/18.12.2020г. за
клиентски номер *********, със срок на плащане 15 дни от дата на
издаването й. Посочената сума представлявала сбор от дължими суми по
следните договори/споразумения: 281,36 лева, дължими по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 17.08.2020г., от
които: 69,15 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
17.8.2020 г., дължими за период 18/08/2020-17/10/2020 г. на основание Раздел
VI от Общите условия и чл.1, параграф 5 от сключения Договор за мобилни
услуги. Сумата в размер на 212,21 лева, дължима неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 17.8.2020 г., формирана както следва:
сума в размер на 49,98 лв, представляваща три месечни такси и сума в размер
на 162,23 лв. за DRIVEY CAR TRACKER, представляваща разлика между
цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по
сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена.
Като клаузите за неустойка са били обективирани в т. 11 от договора за
мобилни услуги, сключен с длъжника.
Към настоящия момент посочената сума не била заплатена от
длъжника.
Моли, съдът да постанови решение с което да признае за установено,
че Г. И. Г. с ЕГН ********** дължи на Йеттел България ЕАД( предходно
наименование Теленор България ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг:
сумата от 281,36 лв. (двеста осемдесет и един лева и тридесет и шест
стотинки), от които:- 281,36 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 17.08.2020г., както и дължима законова
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащане на вземането.
Моли също така,съдът да осъди ответника за направените в настоящото
3
исково производство разноски, както и за разноските, направени по ч.гр.д. №
573/2022г. по описа на ГО, IV гр. състав на РС Свиленград.
Моли, в случай че ответникът не депозира отговор на настоящата искова
молба, не депозира молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и не се
яви в първото по делото заседание, съдът да постанови неприсъствено
решение по смисъл на чл. 238 ГПК срещу ответника, с оглед пасивно
отношение във връзка с настоящото производство
В срока даден от съда по делото НЕ Е депозиран отговор от ответника
по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приобщеното по делото копие от договор ответника и ищеца
са сключили „Договор за мобилни услуги" с предпочетен номер
+359********* от 17.8.2020 г., като с посочения договор ответника закупува
DRIVEY CAR TRACKER на преференциална цена .
Приобщени са и общите условия за уреждане на взаимоотношения
между Йеттел България ЕАД( предходно наименование Теленор България
ЕАД) и потребители на електронни съобщителни услуги.
Видно от Фактура № **********/18.09.2020 г. и Фактура №
**********/18.10.2020г.със задължено лице ответника по делото а издадетл
Йеттел България ЕАД( предходно наименование Теленор България
ЕАД),ответника дължи на доставчика за предходен период в размер на 69,15
лв., формирано както следва: 48,25 лв., дължими за период 18/08/2020-
17/09/2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 17.8.2020 г., представляващи частично непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги. Общо дължимата сума по фактурата била в
размер на 54,06 лв. от тази сума била приспадната сума в размер на 5,81 лева,
която сума била предплатена от длъжника при подписване на договорите,
надплатена в предходни периоди или било частично плащане след издаване
на фактурите. 20,90 лв., дължими за период 18/09/2020-17/10/2020 г. по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 17.8.2020
г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги, като всички непогасени и изискуеми
задължения на отв.Г. И. Г. са в размер на 281,36 лева и са обединени във
Фактура № **********/18.12.2020г. за клиентски номер *********, със срок
на плащане 15 дни от дата на издаването й. Посочената сума представлява
сбор от дължими суми по следните договори/споразумения: 281,36 лева,
дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 17.08.2020г., от които: 69,15 лева, дължими за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 17.8.2020 г., дължими за период 18/08/2020-
17/10/2020 г. на основание Раздел VI от Общите условия и чл.1, параграф 5 от
сключения Договор за мобилни услуги. Сумата в размер на 212,21лева,
дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 17.8.2020 г.,
формирана както следва: сума в размер на 49,98 лв, представляваща три
месечни такси и сума в размер на 162,23 лв. за DRIVEY CAR TRACKER,
4
представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план
и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство
на преференциална цена. Като клаузите за неустойка са обективирани в т. 11
от договора за мобилни услуги, сключен с длъжника.
Приобщена по делото е и справка от търговски регистър,касаещ
актуалното състояние на ищцовото дружество.
Приложено е и ч.гр.д.№573/2022г. по описа на РС-Свиленград, по което
има издадена Заповед №289 за изпълнение по чл.410 от ГПК от 26.08.2022г.
за сумата в размер на 69.15 лв. (шестдесет и девет лева и петнадесет
стотинки), представляваща главница – незаплатени месечни абонаментни
такси и такси за потребление на мобилни услуги; сумата от 212.21 лв. (двеста
и дванадесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент; ведно със законната лихва
върху главницата , считано от 26.08.2022 година до датата на пълно
погасяване на задължението; както и сумата от 385 лв. (триста осемдесет и
пет лева), представляваща разноски по делото.
Отбелязано е още ,че вземането произтича от следните обстоятелства:
неизплатени суми за месечни абонаментни такси за договорено потребление
на мобилни услуги, дължими по Фактури № ********** от 18.09.2020 година
и № ********** от 18.10.2020 година и за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, представляваща сбор от стойностите
на 3 месечни абонаментни такси и такса за DRIVEY CAR TRACKER.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК и на основание чл.415, т.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя
че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в
едномесечен срок от получаване на съобщението, за което кредиторът-ищец
е уведомен редовно със съобщение, връчено на 23.11.2022г.
Исковата молба е подадена по пощата на 17.12.2022г.,а е постъпила в съда
на 20.12.2022г.,т.е. в законния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
При така установената фактическата обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, за
установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес
от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№
573/2022г. по описа на РС-Свиленград, по което има издадена срещу
ответника Заповед №289 за изпълнение по чл.410 от ГПК от 26.08.2022г. за
сумата в размер на 69.15 лв. (шестдесет и девет лева и петнадесет стотинки),
представляваща главница – незаплатени месечни абонаментни такси и такси
за потребление на мобилни услуги; сумата от 212.21 лв. (двеста и дванадесет
лева и двадесет и една стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент; ведно със законната лихва върху
главницата , считано от 26.08.2022 година до датата на пълно погасяване на
задължението; както и сумата от 385 лв. (триста осемдесет и пет лева),
представляваща разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК и на основание чл.415, т.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя
че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в
едномесечен срок от получаване на съобщението, за което кредиторът-ищец
е уведомен редовно със съобщение, връчено на 23.11.2022г.
5
Исковата молба е подадена по пощата на 17.12.2022г.,а е постъпила в съда
на 20.12.2022г.,т.е. в законния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Що се отнася до неговата основателност,съдът намира следното:
Както се посочи по горе в срока даден от съда по делото не е депозиран
отговор от страна на ответника .
Исковота молба ,ведно с приложението към нея е изпратена на ответника
за писмен отговор по чл.131 от ГПК. Съобщението, ведно с книжата е
връчено на майката на ответника на 01.02.2023г., но ОТВЕТНАТА
СТРАНА не е депозирала писмен отговор в едномесечния срок ,не взема
становище по исковата молба,не се явява в първото по делото заседание и не е
направила искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие .
От страна на ищеца е направено искане Съдът да се произнесе с Решение
по реда на чл.238 от ГПК.
Съдът намира, че са налице условията и предпоставките, визирани в
чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК, а именно на ответника редовно е връчено
съобщение, че има право в едномесечен срок да представи Отговор;
ответникът не представи в преклузивния срок Отговор на исковата молба;
редовно е призован за първото съдебно заседание в което е даден ход; не се
яви в съдебно заседание на 05.04.2023 година; не е направил искане делото да
бъде разгледано в негово отсъствие; на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание; исковете са вероятно основателни с оглед посочените в Исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид горното и че са налице предпоставките по
чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови
неприсъствено решение срещу ответника, тъй като с оглед посоченото в
исковата молба и представените доказателства , исковите претенции са
вероятно основателни.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество.
Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските и държавните такси:
С оглед указанията дадени в т.11 и т.12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ,където се приема ,че
присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното
производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415,
ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от
уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието
на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските
по издаване на заповедта за изпълнение. Компетентността на съда произтича
и от разпореждането на законодателя в чл.81 ГПК за произнасяне по искането
за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция. Поради изложеното съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в
заповедното производство, като разпредели отговорността за същите
съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в
предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид
6
това и с оглед уважаването на иска по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, в полза на ищеца да се присъдят и разноските в заповедното
производство в общ размер на 385,00 лева-представляваща държавна такса и
заплатено адв.възнаграждение.
Също така с оглед изхода на делото в полза на ищеца ,съгл. чл.78, ал.1 от
ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото исково производство
разноски,както следва в размер на 75,00лв. за държавна такса и сумата в
размер на 480,00лв. за адвокатско възнаграждение или общо в размер на 555
лева.
Водим от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. И. Г. с
ЕГН ********** с адрес: гр.**********,ул.********** №** съществуване
на вземането на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район Младост,
ж.к.”Младост” 4,бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник – адв.Сийка
Маринкова от САК по Заповед №289 от 26.08.2022г за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №573/2022г. по описа на
Районен съд Свиленград, за сумата в размер на 69.15 лв. (шестдесет и девет
лева и петнадесет стотинки), представляваща главница – незаплатени месечни
абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги; сумата от
212.21 лв. (двеста и дванадесет лева и двадесет и една стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент; ведно със законната лихва върху главницата , считано от
26.08.2022 година до датата на пълно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА ответника Г. И. Г. с ЕГН ********** с адрес:
гр.**********,ул.********** №**, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж.к.”Младост”
4,бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник – адв.Сийка Маринкова от
САК , направените по настоящото гр.д.№ 850/2022г. по описа на Районен
съд Свиленград разноски в общ размер на 555,00 /петстотин петдесет и пет
лева / лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ответника Г. И. Г. с ЕГН ********** с адрес:
гр.**********,ул.********** №**, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж.к.”Младост”
4,бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник – адв.Сийка Маринкова от
САК , направените в заповедното производство по ч.гр.д.№573/2022г. по
описа на Районен съд -Свиленград разноски в общ размер на 385,00 /триста
осемдесет и пет лева /лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му.
Решението подлежи на обжалване в срока и при условията, визирани в
7
чл.240 от ГПК.
Приложеното ч.гр.д.№573/2022 година по описа на Районен съд -
Свиленград да се върне, ведно с надлежно заверен препис от Решението с
отметка относно датата му на влизане в сила.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8