Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …… 04.06.2020 година
гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателно отделение
На петнадесети май две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ДАНИЕЛ МАРКОВ
2.ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Елка Добрикова
като разгледа докладваното от
съдия Д. Марков
ВЧН дело № 226 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 341, ал. 1 от НПК.
С определение № 58 от 16.01.2020година,
постановено по НАХД № 168/2020 година, Районен съд, гр.Бургас е прекратял производството
по делото и върнал преписката на Районна
прокуратура - Бургас .
Определението
е протестирано от прокурор от БРП. Според изложеното в протеста определението за прекратяване производството
по УБДХ е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което се предлага то да бъде отменено.
В съдебно
заседание представител на БОП поддържа протеста и изложените по изложените в
него съображения.
Защитата на въззиваемия И.М. намира
определението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли то да бъде
потвърдено.
Бургаският
окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на определениет,
приема за установено следното:
Производство по НАХД № 168/2020 г. на БРС е
образувано по внесено от БРП постановление от 15.01.2020г. за прекратяване на
наказателното производство по №13/2020 г. по описа на 02 РУ при ОД МВР -
Бургас, образувано на 08.01.2020 г. и
водено за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. С посоченото
постановление наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК, тъй
като е прието, че извършеното деяние не съставлява престъпление, а
административно нарушение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Указа за борба с
дребното хулиганство.
За да
постанови протестираното определение БРС е приел, че след като не е проведено
административно производство по реда на УБДХ и ППУБДХ и не е съставен акт за
нарушение, по
отношение на който да бъде осъществен контрол за законосъобразност от съда, то
съдебното производство е недопустимо.
Съображенията
на БРС противоречат на закона. Действително
акт за нарушение по чл.2 от УБДХ не е съставен, защото е било водено наказателно производство за конкретно извършено деяние, квалифицирано като
престъпление по чл. 325, ал.1 от НК. Макар и актът за констатирана проява на
дребно хулиганство да е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на
административнонаказателно производство по УБДХ, в случая е приложимо
изключението по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, допускащ отсъствието на такъв акт, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. Видно от внесеното постановление прокурорът е приел за установена описаната в
него фактическа обстановка и след просторно припомняне на общите съставомерни признаци по чл.325 от НК, съпоставени с конкретиката на проявата, е извел извод за осъществяване
състава на дребното хулиганство по чл. 1, ал. 2 УБДХ. Прекратявайки
наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради
това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът е изпълнил точно предписанието на
чл.243, ал.3 от НПК (ДВ, бр. 63 от 2017
г., в сила от 05.11.2017 г.) и е изпратил
материалите по компетентност на
административнонаказващия орган. Административнонаказващ орган по УБДХ е районният съдия в едноличен състав. Провежданото
пред него производство по чл.4 - чл.9 от Указа е производство по налагане
на административно наказание (Р-л ІV от
ЗАНН), а не такова на съдебен контрол върху наказателни постановления. Същото производство по налагане на административно наказание без съставен акт за
нарушение би се развило пред всеки друг компетентен административнонаказващ
орган, получил материалите по реда чл.243, ал.3 от НПК, защото в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, акт за
нарушение не се съставя (ТРОСНК № 112/1982 г.). В тази хипотеза административният
орган суверенно формира фактически и правни изводи, без да е обвързан от
изводите на прокурора. В прекратителното
постановление се съдържат всички посочени в чл. 2, ал. 1 УБДХ реквизити
- име и адрес на нарушителя, свидетелите, присъствали при нарушението и
фактическо описание на случилото се. Особеното в производството по УБДХ е, че
то е административнонаказателно
производство с характер на наказателно по смисъла на чл. 4, § 1 Протокол № 7
към ЕКПЧ, поради което окончателното приключване на образуваното по чл. 325 от НК наказателно производство (а не само отказ да се търси наказателна
отговорност) би осуетило възможността срещу същото лице за същото деяние да се
води втори административнонаказателен процес с наказателен характер по смисъла
на Конвенцията. В конкретния случая обаче административнонаказателната
процедура не нарушава принципа ne bis in idem, и не се налага отстраняване на
последиците от окончателен прокурорски акт по начина, посочен в т.1.2.2 от ТРОСНК
№ 3/22.12.2015 г..
В този
смисъл възраженията на защитата са неоснователни, защото не държат сметка за
последвалите същото тълкувателно решение изменения и допълнения на НПК (ЗИДНПК,
ДВ, бр. 63 от 2017 г.) както и разясненията в ТРОСНК №4/06.02.2018г.
Предвид
гореизложеното, БОС намира, че определение № 58 от 16.01.2020година,
постановено по НАХД № 168/2020 г. по описа на БРС, противоречи на закона и следва да бъде отменено.
Протестираното
определение е извън кръга на чл.6, ал.1 от УБДХ и с него се прекратява
административнонаказателното преследване, защото последното се реализира по предвидения
в УБДХ специален ред в съдебно производство. Ето защо делото следва да бъде
върнато на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по реда на УБДХ от
друг съдебен състав.
Водим от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение
№ 58 от 16.01.2020година, постановено по НАХД № 168/2020 г. по описа на Районен
съд, гр.Бургас.
ВРЪЩА делото за произнасяне по същество от
друг съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.