№ 48
гр. Карлово, 01.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Частно наказателно дело №
20225320200309 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.
С постановление на Районна прокуратура- Пловдив, ТО- Карлово от
12.05.2022 г., по прокурорска преписка № 3180/2021 г. на РП- Пловдив, ТО-
Карлово, на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 238/2021 г. по описа на РУ-
Карлово, водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Недоволен от постановлението е останал пострадалият Г. Г. М. и го
обжалва, като излага доводи за неговата незаконосъобразност и
неправилност. Счита, че прокурорът не е анализирал правилно събраните по
делото доказателства, поради което и изводът му за прекратяване на
наказателното производство е незаконосъобразен. Прави искане до съда да
отмени атакуваното постановление.
Съдът, като провери на основание чл.243 ал.5 от НПК обосноваността и
законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:
Жалбата е подадена от Л. сред посочените в чл. 243 ал. 3 от НПК и в
законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Прекратеното с обжалваното прокурорско постановление досъдебно
производство № 238/2021 г. по описа на РУ- Карлово е образувано на
31.05.2021 г. за престъпление по чл.209 ал.1 от НК по жалба на Г.М..
1
В хода на разследването по делото са разпитани в качеството на
свидетели Г.М., С.К., И.К., Н.Н., П.П., К.Н., З.К., Л.Ц., приобщена е преписка
от РП- София, както и бележки, предадени от Г. М., справки от ОСЗ- Карлово
и ОДБХ- Пловдив.
Обсъждайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът установи следното:
Г.М. и С.К. били съседи по ферми, които се намирали в землището на
гр. Б.. Познавали се добре и първоначално били в добри съседски отношения.
М. предоставял на К. своя селскостопанска и друга техника, за да работи. Във
фермата си К. отглеждал крави, като фермата била регистрирана в БАБХ като
животновъден обект с № *****. От 25.03.2013 г. обектът бил регистриран
вече на името на дъщерята на К.- Н.С. К.а. По данни на ИИС на БАБХ в
животновъдния обект следвало да има 81 животни към месец 10.2021 г., но
при извършената проверка от гл. инспектор от БАБХ там не били установени
животни.
През 2016 г. К. поискал от М. на заем. Първоначално получил от М. на
01.07.2016 г. сумата от 3500 лв. Впоследствие получил от М. още 500 лв.
Впоследствие отношенията между М. и К. се влошили, като повод за
това били дадените в заем пари. Възникнал спор.
М. твърди, че сумата от 4000 лв. следвало да се върне до 06.07.2016 г.,
но това не станало, поради което на 13.07.20216 г. двамата подписали
разписка за парите, като в нея била включена и клауза за заплащане на 35 лв.
на ден лихва за всеки ден просрочие. Разписката изчезнала от бюрото на М.
във фермата му, но за дългът на К. той разказал на свидетелите Н.,П. и Н..
Тъй като парите не му били върнати, М. потърсил св. К., тъй като знаел,
че същата дължала пари на К. във връзка с отглеждане на рози, като пожелал
да му бъдат дадени на него. Последната обаче се обадила на К., който не се
съгласил с това. М. се обадил и на сина на К.- Н. К. в опит да събере парите
си. Последният обаче счел обаждането като опит да бъде изнудван, за което
сезирал РП- София и по случая била извършена проверка, приключила с отказ
да се образува досъдебно производство на 30.07.2020 г.
От своя страна С.К. не оспорва, че М. му е дал в заем сумата от 4000 лв.
Твърди обаче, че му ги е върнал посредством даваното от него мляко /за
2
което М. твърди, че било давано вместо наем на предоставената на К. техника
и то до 2016 г., когато К. вече няма животни/. К. твърди, че разписка за заема
не е била съставяна, като същият не се съгласил с М. да заплаща 35 лв. на ден
просрочие за заема, тъй като сумата била много голяма, около 10000 лв. на
година. Поради това отношенията между двамата се влошили.
При такава фактическа обстановка прокурорът прекратил воденото
наказателно производство, тъй като счел, че деянието не съставлява
престъпление, тъй като е счел, че спорът между страните по заемното
правоотношение не доказва липса изначално на намерение у К. да заплати
получената в заем от М. сума.
Изводът на прокурора е правилен.
Престъплението по чл.209 ал.1 НК е умишлено користно престъпление
и за да е наЛ. трябва да има измамено Л. и ощетено имущество от една
страна, то да е осъществено чрез три форми на изпълнително деяние-
възбуждане на заблуждение, поддържане на заблуждение, използване на
заблуждение, неопитност или неосведоменост, в следствие на което следва да
е настъпила имотна вреда. От субективна страна следва деецът да действа с
пряк умисъл и с користна цел- да въздейства върху измамения в следствие на
което последния да извърши акт на имуществено разпореждане, от което да
настъпи вреда. В конкретния случай от събраните по делото доказателства не
може да се направи извод за наличието именно на субективната страна на
състава, визиран в нормата на чл.209 ал.1 НК, доколкото в този случай следва
да се установи с категоричност изначално намерение да не се изпълни
поетото задължение, което въпреки положените усилия в тази насока, не се
установява. По делото са извършени множество действия по разследването,
събрани са необходимите доказателства, разпитани са всички възможни
свидетели, които биха могли да допринесат за изясняването на обективната
истина, включително поставяне в очна ставка за изясняване на противоречиви
показания, която обаче не е постигнала целения резултат, извършени са
проверки, приобщени са писмени доказателства, т.е. били са положени
всички усилия, целящи установяването на извършено престъпление, които
обаче не са довели до обосноваването на подобен извод.
Напротив, от доказателствата по делото се установява, че св. М. е бил
наясно още при даване на първоначалната сума от 3500 лв., че св. К. вече
3
няма животни, т.е. няма да може да удовлетвори вземането си от там. Бил е
обаче наясно и че има други възможности в тази насока. Така например взел
от К. моторна косачка и когато последния изпратил св. Л.Ц. да я иска
обратно, му заявил, че когато К. върне парите му, ще си получи косачката, т.е.
осъществил е не по установения ред право на задържане. Също така М. е бил
наясно и че К. има да получава неизплатени парични средства във връзка с
отглеждане на рози, от където също е пожелал да се удовлетвори, макар и
отново не по установения ред.
По делото формално могат да се извършват и други действия по
разследването, които да имат някакво отношение към процената деятелност,
данните, получени от тях обаче не биха допринесли за изясняването на
единствения спорен въпрос в случая, а именно, дали в конкретния случай К.
изначално не е имал намерение да изпълни обещанието си и се е обвързал от
конкретната неформална уговорка с измамна цел. Т.е. извършването на
допълнителни действия по разследването се явява безпредметно в контекста
на установената фактическа обстановка и би довело до неоправдано
продължаване и поддържане във времето на едно небосновано наказателно
производство. В хода на разследването не са събрани никакви доказателства
към момента на сключване на договора К. да е имал субективното намерение
да въведе в заблуждение св. М. и така да му причини имотна вреда.
От събраните по делото доказателства съдът прави единствения
възможен извод, че между М. и К. са наЛ. договорни задължения, като за
евентуално неизправната страна по договора съществува възможност да
предяви претенциите си пред граждански съд и след като докаже
основателността им, да претендира пълно и точно изпълнение на поетото с
договора задължение. Наказателната отговорност е най- тежката форма на
държавна репресия, която намира приложение само и единствено в случаите,
предвидени в особената част на Наказателния кодекс и само когато по делото
е установено по несъмнен и категоричен начин виновното извършване на
престъпление. Последното предполага наличието на достатъчно
доказателства, които да обосноват виновното участие на едно Л. в деяние,
което е обявено от закона за престъпление и това положение е основен
принцип на правовата държава. Както беше посочено по- горе, в случая
липсват доказателства, че св. К. е получил в заем сума, смятайки изначално
4
да не я върне, действайки с измамна користна цел. Следва също така да се
посочи и че евентуално неизпълнение на договорно задължение безспорно е
некоректно и укоримо поведение, но никога не е било престъпление по
българското право. В тези случаи на гражданите е предоставена възможност
да защитят правата си в най- пълна степен пред гражданския съд, където
същите разполагат със средствата на Гражданския процесуален кодекс и
относимата материална уредба. Това, обаче предполага лична процесуална
активност по установените в държавата правила, а не заемане на пасивна
позиция, в която се разчита единствено на деятелността на прокуратурата.
По изложените мотиви съдът намира извода на прокурора за липса на
престъпно деяние в конкретния случай за правилен, а обжалваното
постановление за законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура- Пловдив,
ТО- Карлово от 12.05.2022 г., по прокурорска преписка № 3180/2021 г. на
РП- Пловдив, ТО- Карлово, с което на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
238/2021 г. по описа на РУ- Карлово, водено за престъпление по чл.209 ал.1
от НК.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и на РП-
Карлово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски
окръжен съд в седмодневен срок от съобщаването по реда на глава двадесет и
втора от НПК.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5