В ИМЕТО
НА НАРОДА
№............/............2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, XXIII-ти
състав,
В
публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и
трета година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
При
участието на секретаря Пенка Михайлова като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2884/2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 124 от Закона за държавния
служител.
Образувано е по жалба на Д.С.Г.-С., с ЕГН **********,
срещу Заповед №215/02.12.2022г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски
район“, с която й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на
основание чл. 90, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Според
жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна, немотивирана, издадена при
съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Твърди, че
от назначаването й на 07.04.2003 г. до момента не са й налагани дисциплинарни
наказания. Излага съображения, че заповедта не съдържа описание на извършеното
нарушение, дата и място, обстоятелства при които е извършено, не са изложени
доказателства, които го потвърждават. Сочи, че не са изложени конкретни
задължения, които са били виновно нарушени. Конкретно сочи, че не става ясно
какво е нарушението по съставяне на НП№29/04.04.2022 г., като не е изследван
въпроса кои документи са липсвали по преписката, ако се докаже, че са липсвали
такива. Излага съображения, че не е ясно кога са извършени нарушенията, при
съставяне на наказателните постановления или при представяне на преписките към
съда. Навежда доводи, че в заповедта не са посочени конкретно вътрешните правила,
които са нарушени от Г.-С., както и кое точно служебно задължение не е
изпълнено. В допълнение излага, че в писмените си обяснения до Директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“ Варна, е посочила обстоятелства за
изясняване на фактическата обстановка, както и са представени писмени
доказателства, но същите не са били обсъдени в оспорената заповед, с което е
нарушен чл.93, ал.2 от ЗДСл. Твърди, че дисциплинарнонаказващият орган не е
обсъдил тежестта на нарушението, има ли последици за държавната служба или за
гражданите, вината на служителя, както и цялостното поведение на държавния
служител. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на съдебни разноски.
В съдебното заседание жалбоподателя, чрез
процесуален представител поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорвания
административен акт.
Ответникът – Директор на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ чрез
придружаващо писмо оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото, приложената административна преписка и
събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателката Д.Г. е назначена
първоначално за държавен служител в Басейнова дирекция „Черноморски район“
Варна, на длъжността "главен юрисконсулт", с ранг IV-ти младши,
считано от 07.04.2003 г., със Заповед №8 от 10.04.2003 г. /л. 7/ на Директора
на Басейнова дирекция „Черноморски район“ Варна.
Със Заповед №39 от 19.06.2015 г. /л. 8/ на
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, служебното правоотношение
на Г.-С. е изменено, като същата е преназначена на длъжността "Директор
дирекция „Админитрастивни, финансови и правни дейности“ в Басейнова дирекция
„Черноморски район“ Варна, с ранг ІІІ-ти младши, считано от 22.06.2015г.
Във връзка с изискване на Директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“ за издадени от същия НП №29/04.04.2022
г. и НП №71/13.07.2022 г. представяне на обяснения от Д.Г. – Директор дирекция
„АФПД“, относно несъответствия в наказателните постановления, е изготвен Доклад
Z-4842/05.10.2022 г. от Г.. По отношение на НП №29/04.04.2022 г., след
проверка на преписката по актовете съставени на Д. С., Г. е установила, че липсва
дата на извършване на проверката, в акта липсва информация в какъв акт са
дадени цитираните в него 5 бр. предписания, т.е. дали същите са дадени в
констативен протокол от проверяващ експерт или от директора на БДЧР в писмо.
Уточнено е, че при предоставяне на юристите на 3 бр. актове издадени от
гл.експерт С. Р. на Д. С., преписките към тях са били предоставени в насипно
състояние, без да става ясно кои документи към кой акт са. Посочено е, че в
докладите към актовете също са допуснати неточности, които допълнително
объркват последователността на действията. Изложено е, че в доклада на С. Р.
има противоречиви факти. Г. е посочила, че при съставяне на НП се е постарала
да изясни фактическата обстановка, опитала се е да санира допуснатите непълноти
и пропуски в АУАН. Посочено е, че предвид насипното състояние на документацията
КП №658/23.09.2021 г. при изготвяне на писмото с преписката до съда не е била
изпратена, а е изпратен друг Констативен протокол с №685/30.09.2021г. Изложила
е аргументи, че В НП №71/13.07.2022 г. е допусната от Г. техническа грешка при
изписването на превишението, като е написала, че същото е в размер на 1108 м3,
а действителното е 22 222 м3., като всичко друго в НП е правилно. Предвид,
че в НП е посочено, че нарушението е повторно, с оглед на други 5 бр.
наказателни постановления, при изпращане на преписката към съда не са били
представени наказателните постановления, доказващи повторност на нарушението. В
съдебно заседание същите са били изискани, съответно представени. Посочва, че
НП №72/13.07.2022 г. касае идентична фактическа обстановка, налице е повторност
на деянието, наложено е наказание в размер на 1000 лв., като отново не са
изпратени на съда наказателните постановления, квалифициращи деянието като
повторно, но съдът го е приел за установено и не ги е изискал. Наказателното
постановление е потвърдено.
С писмо изх.№94-00-2773/01.12.2022 г./л.7
от адм. преписка/ на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ на
основание чл.93, ал.1 от ЗДСл е поканена Д.Г.-С. да се яви на изслушване на
01.12.2022 г. от 13.00 ч. Писмото е получено от Г. на същата дата, видно от
саморъчно изписания текст.
На 01.12.2022 г. е проведено изслушване
във връзка с писмото, видно от приложения Протокол от проведено изслушване от
същата дата.
На 02.12.2022 г. жалбоподателката е
представила своите писмени обяснения. Заявила е, че потвърждава обясненията си
дадени на 05.10.2022 г. Изложила е своите доводи по всяко едно от наказателните
постановления.
В резултат е издадена оспорената в
настоящото производство Заповед № 215/02.12.2022 г. на Директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ на Д.С.Г.-С. е наложено дисциплинарно
наказание по смисъла на чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Като причини за налагане на наказанието са изложени, че по НП №71 от 13.07.2022
г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ има данни за
извършени други нарушения на ЗВ, поради което нарушението е извършено повторно
по смисъла на §1, ал.1, т.22 от ДР на ЗВ. На основание чл.200, ал.4 от ЗВ е
следвало да се определи санкция за повторност в размер на 1000 лв. Направен е
извод, че в производството пред съда при оспорване на наказателните
постановления, са допуснати неточности, а наличната документация по преписките
не е в цялост. При изслушването на държавния служител, е констатирано, че
същият е работил по непълна документация, без да уведоми за констатираната
нередност, поради което е направен извод, че Г.-С. е бездействала, проявила е
небрежност при изпълнение на поставената задача. Посочено е, че задачата е
изисквала адекватно изпълнение, както и спазване на служебно задължение да
уведоми своевременно, в случай на констатирана нередност прекия си ръководител
– Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“. Като допуснато нарушение
от държавния служител е прието от дисциплинарнонаказващия орган представянето
на доказателства за повторност на административно нарушение по смисъла на §1,
т.22 от ДР на ЗВ, при поискване в производството пред съда. С поведението си,
дисциплинарнонаказващият орган е приел, че Г.-С. е нарушила т.3 от раздел V от
Длъжностната й характеристика.
Изпълнителното деяние е квалифицирано от
дисциплинарно наказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл неизпълнение на служебните задължения и т.5 неспазване на
правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
При така изложената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Правилника
директорите на басейновите дирекции се назначават и освобождават от длъжност от
министъра на околната среда и водите, а останалите служители - от директорите
на басейновите дирекции. Следователно, директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ разполага с правомощията на дисциплинарно наказващ орган,
съгласно чл. 92 от ЗДСл.
Заповедта по чл. 97 ЗДСл е издадена
в писмена форма, от материално компетентен орган по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗДСл.
Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му, което изискване е
заложено кумулативно. В Заповедта липсват изложени обстоятелства по всяко едно
от нарушенията кога е следвало да уведоми прекия си ръководител, кога е
следвало да представи доказателства за извършена повторност на нарушението. С
оглед на това по отношение наказателните постановления, предвид факта, че
същите са от 04.04.2022 г. и от 13.07.2022г., съдът приема, че е спазен срокът
по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл от една
година от извършване на нарушението.
По отношение срока по чл. 94, ал. 1 ЗДСл два месеца от откриване на нарушението, ако се счете, че има нарушение, то
като дата на откриването му би следвало да се приеме датата на Доклада на Директор
дирекция „АФПД“ – 05.10.2022 г., макар и този Доклад да няма данни, че е надлежно
регистриран в деловодството на Басейнова дирекция „Черноморски район“, нито пък
има доказателства за постъпването му при Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“. От тази дата до датата на издаване на Заповедта са изтекли
по – малко от два месеца, поради което в този смисъл може да се счете, че този
срок е спазен.
Издаването на обжалваната заповед е
станало при неспазване на изискванията и процедурните правила на чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и ал. 3, чл. 35 от АПК.
Преди налагане на наказанието
административният орган е изпратил изискване/писмо с номера на наказателни
постановления, по които е поискал обяснения относно несъответствия. Това е най
– ранната дата, на която може да се счете, че служителят е бил уведомен
надлежно, че срещу него е образувано дисциплинарно производство във връзка с
„несъответствия“. С Разпореждане №16261/19.12.2022 г. съдът е указал на
ответника, че следва да представи административната преписка по издаване на
оспорената заповед. В изпълнение на разпореждането, от страна на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ е представена преписката, като цитираното писмо на
Директора на БДЧР не е сред тях. При неизпълнение задължението на ответника да
представи пълната административна преписка, съдът приема, че писмото не съдържа
обаче конкретни съображения за твърденията за несъответствие на наказателните
постановления, нито конкретно изложено обвинение със срокове, в които е
следвало да уведоми прекия ръководител на БДЧР, че това „несъответствие“ и
небрежност на поставените задачи е резултат от бездействието на
жалбоподателката. Липсват в писмото и правни основания за конкретно вменено на
жалбоподателката нарушение като ръководител на съответната Дирекция. С оглед на
това жалбоподателката не е била в състояние да разбере срещу какво следва да се
защитава, но въпреки това е представила писмени обяснения.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл обаче вменява кумулативно задължение на дисциплинарно наказващия орган,
както да изслуша държавния служител, така и да приеме писмените му обяснения. В
случая, липсват доказателства, че е изпълнено второто кумулативно изискване за
изслушване на държавния служител по конкретно отправено срещу него обвинение за
дисциплинарно нарушение. От изготвения при изслушването Протокол от 01.12.2022
г. на държавния служител, се установява, че обясненията на Г.-С. касаят
комплектоването на административната преписка при установени данни за
административно нарушение по ЗАНН. При обясненията на държавния служители и
обсъждането с административнонаказващият орган не се посочват конкретни срокове
в които е следвало да бъде уведомен прекия ръководител за непълнотата на
преписката, ако се приеме, че са вменени такива задължения.
Дисциплинарнонаказващият орган не е разграничил ясно периодите, когато Г.-С. е
била в отпуск, съответно е била замествана и не може да бъде ангажирана
дисциплинарната и отговорност по въпросните преписки. В случая ответникът е приел писмените обяснения и е
изслушал устните обяснения на жалбоподателката, но не ги е обсъдил, нито е взел
отношение по твърденията, че Г.-С. е била отпуск през месец 04.2022г. Липсата
на конкретно обсъждане на възраженията по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е
достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, съгласно
ал. 2 от същия член.
От представения протокол се установява, че
жалбоподателката не е положила подпис на протокола. Няма данни по преписката
същият да й е връчван за запознаване или да й е предоставено копие от него. С
оглед на изложеното, съдът счита, че провеждането на изслушването е било
формално, като не е дадена действителна възможност на жалбоподателката да
защити правата и интересите си.
Съдът констатира и други процесуални
нарушения, които са от категорията на съществените, тъй като влияят на крайния
резултат.
Относно повдигнатите обвиненrя, че Г.-С. не е приложила към
административната преписка до съда доказателства за повторност на нарушението,
не става ясно дали наказателното постановление е отменено/съответно е намален
размера на глобата/имуществената санкция, защото не са представени доказателства, че има
извършени и други административни нарушения в предвидения срок. Поради това не
е доказано безспорно, че именно липсата на доказателства за повторност на
нарушението е основание за отмяна/намаляване размера на глобата/имуществената
санкция. Няма данни оспорените пред съда наказателни постановления влезли ли са
в сила, какви са мотивите на съда за отмяната/потвърждаването им. Съответно не
може да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на Г.-С..
Самата правна и фактическа формулировка на
нарушението съдържа логически противоречия и създава неяснота, както относно
датата на нарушението, така и относно това с кои конкретни свои действия или
бездействия служителката не е изпълнила служебните си задължения и не е спазила
правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация,
съответно е нарушила т.3 от Раздел V от длъжностната й характеристика.
Реализирането на дисциплинарна отговорност
на държавен служител, за неспазване на правилата на Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация, не е в никакъв случай самоцел и може да
стане само след прецизен, обективен и всестранен анализ на всички
обстоятелства. Такова установяване и доказване липсва в оспорваната заповед.
Административния орган, не е доказал по категоричен начин дисциплинарното
обвинение. Такова доказване не бе проведено и по време на съдебното производство,
в съответствие с доказателствената тежест, регламентирана с разпоредбата на чл.
170, ал. 1 от АПК
Нарушен е и принципът за съразмерност по
чл. 6 от АПК, съобразно който административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Преди всичко
административните органи следва да упражняват своите правомощия по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия,
които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Вярно е,
че целта на дисциплинарно наказващия орган е да дисциплинира държавния служител
при изпълнение на служебните му задължения и упражняване на служебните му
правомощия, но от друга страна, налагането на дисциплинарното наказание следва
да бъде последица от проведена процедура, при която се установява извършването
на нарушението, във всички елементи /обективни и субективни/ от неговия
фактически състав. Законодателят е предвидил възможност за дисциплинарна
отговорност от служители, които не изпълняват служебните си задължения, като
целта е в случаите на неизпълнението им или на неточно или забавено изпълнение
да бъдат наказани служителите. Наказанието винаги е с двойна цел - да бъде
наказан нарушителя и по този начин да се окаже предупредително въздействие
върху останалите служители да изпълняват служебните си задължения стриктно. В
случая с налагане на наказание при липсата на достатъчно обективни данни за
извършено нарушение от страна на служителя и при липсата на обоснована преценка
на чл. 91 ЗДСл са преследвани други цели
Към писмените си обяснения
жалбоподателката е изложила подробно своите съображения за липса на нарушение. В
заповедта липсват, каквито и да е мотиви защо не са приети нейните съображения.
Не е достатъчно само да бъде посочено – неизпълнение на служебните задължения,
а следва да бъде обосновано на кои служебни задължения по длъжностната
характеристика е налице неизпълнение и как то е довело до нарушение. Дисциплинарнонаказващият
орган се е позовал на т.3 от Раздел V Преки задължения от длъжностната характеристика, като
нарушена от жалбоподателката. Според текста на разпоредбата служителят е длъжен
да докладва за административни пропуски и нарушения, които създават
предпоставки за корупция, измами или нередности, както и конфликт на интереси
незабавно на Директора на БДЧР и/или на по-висшестоящ служител в МОСВ. Текста
на разпоредбата има няколко хипотези – служителят да докладва за
административни пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция,
измами или нередности, конфликт на интереси. Не става ясно фактическия състав
на коя от всички хипотези е налице, за да се вмени задължение на държавния
служител да уведоми директора на БДЧР. За да бъде ангажирана дисциплинарната
отговорност на жалбоподателката следва да са налице предпоставки за корупция,
измами или нередности, както и конфликт на интереси. В оспорената заповед дори
и да се приеме, че са посочени административни пропуски, липсват данни, че тези
пропуски са създали предпоставки за корупция, измами или конфликт на интереси. В
този смисъл липсва обосноваване на вината на служителя.
По отношение на НП №29/04.04.2022 г. на
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, в оспорената заповед
липсват мотиви/изводи какво дисциплинарно нарушение е извършила
жалбоподателката. Има описание на производството по издаване на наказателното
постановление, но не е направен извод какво задължение е имала Г.-С., съответно
какво нарушение е прието за извършено.
С разпоредбата на чл. 21 от ЗДСл са
разписани изисквания при изпълнение задълженията на държавния служител. В
оспорения акт обаче не е налице указание кое от тези изисквания е нарушило
наказаното лице и защо се счита, че го е нарушило, поради което последното няма
база, на която да се защити. Липсата на правни основания за вмененото нарушение
"неизпълнение на служебни задължения" прави Заповедта необоснована.
Изложеното обуславя извод за основателност
на жалбата, която следва да бъде отменена.
По делото са направени искания за
присъждане на разноски и от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя и от страна на ответника. Предвид изхода на спора, направеното от
страна на процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
разноски се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно и такива следва да
му бъдат присъдени в размер на 1000лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, 23-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.С.Г.-С., ЕГН **********, Заповед № 215/02.12.2022 г. на директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“, с която й е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ на основание чл. 90, ал. 1,
т. 1 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител
(ЗДСл).
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ да заплати на Д.С.Г.-С.,
ЕГН ********** сумата от 1000/хиляда/ лева разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 124, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл.
СЪДИЯ: