Решение по дело №41685/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 март 2025 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20211110141685
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4413
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110141685 по описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
14.03.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 41685/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
С Решение от 17.07.2023 г. постановено по гр. д. № 41685/2021 г. по описа на СРС, II
Г. О., 153-ти състав е допуснато извършването на съдебна делба на следните недвижими
имоти: 1) поземлен имот с идентификатор 07106.1419.68, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-28/03.04.2012 г. на изпълнителния
1
директор на АГКК, с адрес: с. ******************, с площ от 1219 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен план: 68, кв. 17а,
парцел IV, при съседи имоти с идентификатори: 07106.1419.683, 07106.1419.684,
07106.1419.734, 07106.1419.729, представляващ УПИ IV-68, кв. 17а, със съседи по
регулационен план: ул. „Р“, УПИ III-67 от кв. 17а, УПИ IV-67 от кв. 17а, ул. „Л“; 2) сграда с
идентификатор 07106.1419.68.2 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед № РД-18-28/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: с. ***************, която сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор
07106.1419.68, със застроена площ от 60 кв. м., брой етажи: един, с предназначение:
селскостопанска сграда; 3) сграда с идентификатор. 07106.1419.68.3 съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-28/03.04.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ***************, която сграда е изградена в
поземлен имот с идентификатор 07106.1419.68, със застроена площ от 111 кв. м., брой
етажи: един, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, между Б. Т. М., С. Ж. А – П и З.
Ц. Г., при следните квоти в съсобствеността: 1/2 ид. ч. за Б. Т. М., 1/4 ид. ч. за С. Ж. А – П и
1/4 ид. ч. за З. Ц. Г..
Решението във фазата по допускане на делбата (т. нар. първа фаза) не е обжалвано и е
влязло в сила на 28.10.2023 г.
В открито съдебно заседание от 26.02.2024 г. (протокол на л. 178) ищецът Б. Т. М. е
изразил становище, че делбата следва да се извърши чрез формиране на два дяла, съобразно
със заключението на СТЕ и възлагане на дял II в коляното на ответниците С. Ж. А – П и З.
Ц. Г..
В открито съдебно заседание от 17.06.2024 г. (протокол на л. 202) процесуалният
представител на ответника С. Ж. А – П изразява несъгласие за поставяне другия дял I общо в
коляното им заедно с ответника З. Ц. Г., тъй като е с влошени отношения с него, а същият
обитавал втория етаж от къща, находяща се в посочения в СТЕ дял I, а ищцата обитавала
първия етаж, както и че дял I значително надхвърлял по стойност дял II. Иска имотите да
бъдат изнесени на публична продан.
Ответникът З. Ц. Г. не е изразил становище относно начина на извършване на
делбата.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск по чл. 34 ЗС.
Производството е във фазата е във втората фаза на делбата – по извършване на
делбата.
Приложено е писмо от Столична община, район „Искър“ с вх. № 328442/16.10.2024 г.,
в което е изразено становище, че по заключението на СТЕ имота е поделяем в две
неравностойни части, поради което главния архитект на район „Искър“ не излага
2
мотивирано становище по чл. 201, ал. 3 ЗУТ.
Прието и неоспорено е заключението на СТЕ и допълнителна СТЕ, което изяснява, че
процесните две сгради – ид. 07106.1419.68.2 и ид. 07106.1419.68.3 са неподеляеми. Вещото
лице е изяснило, че поземлен имот с ид. 07106.1419.68 може да се раздели на два отделни
УПИ, като е обособило два дяла:
- Дял I, в който ще попаднат 693 м2 от ПИ с ид. 07106.1419.68; сграда с ид.
07106.1419.68.1 (не е предмет на настоящото производство), Сграда с ид. 07106.1419.68.2;
Сграда с ид. 07106.1419.68.3 и БАРАКА (не е предмет на настоящото производство).
Граници на Дял 1 - ул. „Р" (ид. 07106.1419.729), ул."Л" " (ид. 07106.1419.734), ПИ с ид.
07106.1419. 683 и новообразуван имот - Дял 2 от имот с ид. 07106.1419.68.
- Дял II, в който ще попаднат 526 кв. м. от ПИ с ид. 07106.1419.68; сграда с ид.
07106.1419.68.4 (не е предмет на настоящото производство) и навес (не е предмет на
настоящото производство). Граници на Дял 2 - ул."Л" " (ид. 07106.1419.734), ПИ с ид.
07106.1419. 683, ПИ с ид. 07106.1419. 684 и новообразуван имот - ДЯЛ 1 от имот с ид.
07106.1419.68. Експертът е посочил, че стойността на новообразуваните имоти е както
следва: Дял I – 225 203 лева, Дял II – 104 986 лева. Вещото лице дава заключение, че е
възможно да се учреди сервитут за преминаване през ПИ с ид. 07106.1419.68 и ползване на
септичната яма, който да обслужва жилищната сграда с ид. 07106.1419.68.1 (не е предмет на
настоящото производство), с площ от 65,30 м2, на стойност 6 686 лв. Към заключението са
приложени заключения и скици на процесните имоти, включително с оглед направеното
обособяване по дялове и методиката на оценка.
От заключението на допълнителната СТЕ се изяснява, че процесното дворно място
може да се раздели на две отделни УПИ, като с изрично е посочено, че за да същите да
отговарят на изискванията за площ след да са: 1) с площ от 526 кв. м. и лице от 29,60 м.
откъм ул. „Л“ (дял II от приложение № 1); 2) с площ от 693 кв. м. и лице откъм ул. „Р“ (дял I
от приложение № 1). Изрично е изяснено, че при това положени, ако дял I е за ищеца, то
следва да се учреди прави на преминаване, което е на стойност в размер на 6686,00 лева,
което при изчисления за дела на ответника за пространството около сградата, за което се
учредява право на преминаване в полза на ищеца е на стойност от 6347,00 лева. Вещото
лице изрично е изготвило точки по предложения начин за делба на ПИ, както и е изготвил
скица в тази насока, вкл. досежно правото на преминаване.
Съдът, при извършена преценка на заключението на СТЕ и заключението на
допълнителна СТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира,
тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че вещото лице е
недоборосъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор.
При извършването на делбата съдът следва да се съобрази с влязлото в сила решение
по чл. 344 ГПК, което има сила на присъдено нещо относно лицата, които имат право на дял,
имотите, които следва да се делят и частите на всеки един от съделителите – така Решение
3
№377/19.10.2010г. по гр.д.№742/2010г. на ІІ ГО на ВКС, в което е прието, че при
постановяване на решението по извършване на делбата съдът е обвързан от СПН,
формирана с решението по допускане на делбата по отношение на обектите на делбата,
досежно тяхната индивидуализация по площ, вид, местонахождение, етажност и др.
характеризиращи и индивидуализиращи белези. В рамките на обособените от решението по
допускане на делбата обекти и с оглед обективните предели на СПН, съдът е длъжен да
извърши делбата, като при подялбата, независимо от способа, следва да бъдат включени
всички обекти, допуснати до делба с решението по чл. 344 ГПК. При извършването на
делбата чрез обособяване на самостоятелни дялове и теглене на жребий по реда на чл. 352
ГПК и чрез разпределение по чл. 353 ГПК, съдът е длъжен да следи както за зачитане на
СПН, формирана по отношение на обектите на делбата, така и по отношение на
специфичните изисквания на разпоредбите на ЗУТ – чл. 40, който въвежда изисквания към
обекти, характеризиращи се като жилищни, както и налице ли са предпоставките на чл. 203
ЗУТ по отношение на необходимите преустройства и изискванията за пристъпването към
обособяване на самостоятелни дялове, включващи жилищни обекти по характеристика,
свързаните с това неудобства и наличието на инвестиционен проект. С посочване в
решението по допускане на делбата, че един обект е жилищен, не се формира СПН по
отношение на характеристиката му като такъв, като контрола за наличието на
предпоставките за определяне на обекта като жилищен следва да се осъществи при
извършването на делбата предвид специфичните изисквания на разпоредбите на чл. 40 и чл.
203 ЗУТ. СПН, формирана с решението по допускане на делбата, се простира до обектите
като площ, етажност, вид на строителството и конструкцията, индивидуализация, но
преценката за това дали отговарят на изискванията за жилище, въведени със ЗУТ и
обособяване на дялове, включващи жилищни обекти, следва да се извърши от съда при
постановяване на решението по извършването на делбата. На основата на тази преценка на
съда следва да се извърши и преценката относно това, възможно ли е и удобно ли е
извършването на делбата чрез разпределяне на имотите чрез жребий или по реда на чл. 352
ГПК или чрез друг от предвидените в закона способи за извършване на делбата.
В процесният случай не са правени и не са приети за съвместно разглеждане
възлагателни претенции по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което, съдът намира, че
не следва да коментира този способ за прекратяване на съсобствеността.
Имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки
съделител, макар те да са неравностойни, а когато са по-малко, но в делбата участват
наследници от различни колена и могат да се обособят дялове за тях, делбата следва да се
извърши по колена, без да е необходимо за прилагането на този способ съгласието на всички
съделители. Съгласно чл.69 ЗН всеки наследник може да поиска своя дял в натура,
доколкото това е възможно. Тази разпоредба следва да намери приложение във всички
случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до
делба имоти. Публичната продан е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на
съделителите и всеки имот е реално неподеляем – вж. Решение №60/26.07.2010г. по гр.д.
4
№534/2009г. на І ГО на ВКС. Основният принцип при извършване на делбата е по
възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, като
такова право съсобственикът има както по отношение на всеки един имот (при наличие на
възможност за реалното му поделяне), така и по отношение на всяка съвкупност от
имущества от съответен вид. Съдът дължи извършване на делбата по начин, осигуряващ
получаване на реален дял, ако броят на допуснатите до делба имоти (или на обособените
дялове) е равен или по-голям от броя на съделителите – в този смисъл Решение
№140/24.03.2011г. по гр.д.№373/2010г. на Първо ГО на ВКС; Решение №74/25.03.2013г.
по гр.д.№744/2012г. на Второ ГО на ВКС; Решение №29/21.02.2014г. по гр.д.№561/2013г.
на Второ ГО на ВКС; Решение №118/05.11.2015г. по гр.д.№1262/2015г. на Второ ГО на
ВКС.
На следващо място, съдът намира, че в случая извършването на делбата чрез
обявяването на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на чл. 352 ГПК не
може да се извърши. За да извърши делбата чрез тегленето на жребий следва да са налице
следните материални предпоставки: 1) от допуснатите с решението по първа фаза имоти са
налице толкова, че всеки от съделителите да може да получи реален дял (арг. чл. 69, ал. 2
ЗН); 2) квотите на съделителите, съобразно решението по чл. 344 ГПК, трябва да са равни; 3)
или броя на имотите да е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени
квотите на съделителите с решението по допускане на делбата; 4) да не са налице
обстоятелства, които правят невъзможно извършването на делбата чрез този способ или да
правят извършването на делбата посредством теглене на жребие много неудобно.
В случая следва да се отбележи формалният аргумент, че при съобразяването на
решението по първа фаза на делбеното производство (чл. 344 ГПК), настоящият съдебен
състав констатира, че квотите на страните във връзка с допуснати до делба имоти не са
равни, което прави невъзможно тегленето на жребие. В този смисъл трябва да се спомене
принципната постановка за делбата, че ако дяловете на страните от допуснатите до делба
имоти са различни е невъзможно да се тегли жребий, освен ако съотношението между
квотите на съделителите и броя на имотите позволява извършването на делба чрез изтегляне
при жребия на повече от един дял - Решение №140/28.05.2014г. по гр.д.№7627/2013г. на І
ГО на ВКС. В тази насока трябва да се посочи, че дори когато допуснатите до делба имоти
съществено се различават по площ, обем и стойност, но дяловете на съделителите са равни,
делбата се извършва чрез теглене на жребий, а не чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК,
освен ако не е налице неудобство по смисъла на закона и т.5, буква “б” ППВС №7/1973 г. В
случая обаче с оглед твърденията на страните, вкл. с оглед фактическото ползване на
имотите, може да се направи извод, че е налице и неудобство, доколкото ще се предизвикат
множество допълнителни облигационни вземания, респ. претенции между страните.
Следователно основният спорен въпрос в процесният случай е дали делбата може да
се извърши чрез поставяне в дял по колена по реда на чл. 353 ГПК или съсобствеността
следва да се ликвидира по реда на чл. 348 ГПК – чрез изнасянето на допуснатите до делба
недвижими вещи на публична продан.
5
Следва да се посочи, че принципно делба би могла да се извърши чрез разпределение
по реда на чл. 353 ГПК при групиране на съделителите чрез поставяне на имот в общ дял по
тяхно общо съгласие – така Решение №158/22.03.2010г. по гр.д.№668/2009г. на І ГО на
ВКС, Решение №356/25.10.2011г. по гр.д.№1508/2010г. на І ГО на ВКС, Решение
0100/27.07.2015г. по гр.д.№6463/2014г. на Първо ГО на ВКС.
Към извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353
ГПК съдът пристъпва когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите
и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в т. 5
от ППВС №7/1973г., когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един
от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни
или съделителите са направили с отделен дял подобрения на значителна стойност; жребието
е невъзможно и тогава, когато делбата се извършва по колена или имотите се разпределят
при групиране на съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки
съделител. При разпределянето по чл.353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на
имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на
всеки съделител, респ. група съделителити, да се разпределят равностойни имоти не само
според тяхната цена, но и според вида и предназначението им - Решение №100/27.07.2015г.
по гр.д.№6463/2014г. на Първо ГО на ВКС и Решение №91/20.06.2017г. по гр.д.
№4198/2016г., Първо ГО на ВКС; Решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009г. на І ГО
на ВКС; Решение №826/22.11.2010г. по гр.д.№257/2009г. на І ГО на ВКС; Решение
№140/24.03.2011г. по гр.д.№373/2010г. на І ГО на ВКС; Решение №300/27.06.2011г. по
гр.д.№1040/2010г. на І ГО на ВКС; Решение №832/06.07.2011г. по гр.д.№219/2010г. на І
ГО на ВКС; Решение №397/24.10.2011г. по гр.д.№1499/2010г. на І ГО на ВКС.
В настоящия случай до делба са допуснати три недвижими имота – поземлен имот,
ведно с находящи се две сгради в него. От заключението на кредитираната СТЕ и
допълнителна СТЕ се установява, че сградите са реално неподеляеми между съделителите
съгласно действащите строителни норми. Единственият начин за обособяване на отделни
реални дялове, предвид заключението на СТЕ, е поземленият имот да се раздели на два
отделни поземлени имота, отговарящи на изискванията за площ и лице, като в единия
новообразуван поземлен имот попаднат и двете сгради, предмет на производството, като
при така обособените два реални дяла, единият дял да бъде поставен общо в коляното на
двама съделители. Съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за
обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището
на съделителите досежно начина на нейното извършване. В конкретния случай обаче, с
оглед изразеното становище от процесуалния представител на ответника С. Ж. А – П в
откритото съдебно заседание от 17.06.2024 г., настоящият съдебен състав намира, че липсва
общо съгласие между съделителите в коляното за групирането и поставянето в дял чрез
обособяването на самостоятелен такъв с оглед заключението на СТЕ и допълнителна СТЕ, а
такова е изразено единствено от ищеца извън неговото коляно. На следващо място се
установи, че не могат да бъдат обособени и отделни реални дялове, равни на броя на
6
съделителите. От изложеното следва, че делбата не може да бъде извършена чрез поставяне
в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, а
страните не са направили и възлагателни претенции по реда на чл. 349 ГПК, които да бъдат
обсъдени от съда, настоящият съдебен състав приема, че делбата следва да бъде извършена
чрез изнасянето на имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде
разпределена между съделителите съобразно делбените им права.
Отделно от горното трябва да се посочи, че действително правилно ищецът сочи, че
не е необходимо съгласие на всички съделители за поставянето на имота в общ дял по
коляно, но в случая искането се прави единствено от него, при изрично противопоставяне от
ответниците. Необходимо е да се отчете факта, че извършването на делба по колена, респ.
чрез поставянето на имота в общ дял постига част от целите на делбата – получаването на
вещ в натура, но не постига основната й цел – да прекрати съсобствеността. Тоест, на първо
място логиката на делбата по чл. 353 ГПК, чрез поставяне на имот или имоти в дял по
коляно изисква принципно всички колената да са съгласни, като противопоставянето само на
едно не е достатъчно, тъй като то би получило, каквото е останало. Но процесният случай не
е такъв. В тази насока, съдът намира, че трябва в случая да се съобрази и факта, че
принципно възлагането по колена е възможно, когато е налице наследяване. Както самият
ищец сочи в исковата молба, процесната съсобственост е смесенавъзникнала по силата
на наследяване, сделки и давност. Когато броят на имотите съответства на броя на
наследниците, групирани по колена и съсобствеността е възникнала само от наследяване,
делбата следва да се извърши по колена, за да получи всяко коляно дял в натура, а
неравенството на дяловете се уравни парично – Решение №138/14.03.2012г. по гр.д.
№609/2011г. на първо ГО на ВКС; Решение №904/20.11.2009г. по гр.д.№534/2009г. на Пето
ГО на ВКС; Решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009г. на Първо ГО на ВКС; Решение
№634/04.12.2010г. по гр.д.№1378/2009г. на Първо ГО на ВКС; Решение №171/26.05.2010г.
по гр.д.№4171/2008г. на Четвърто ГО на ВКС; Решение №493/18.06.2010г. по гр.д.
№3861/2008г. на Трето ГО на ВКС. Ако обаче съсобствеността не е възникнала само по
наследяване, делбата не може да се извърши по коленаРешение №69/06.07.2015г. по
гр.д.№184/2015г. на Второ ГО на ВКС. Този извод на настоящата съдебна инстанция се
подкрепя от представените по делото доказателства в първа фаза на делбеното
производство, които са коментирани от съда, поради което не е необходима повторната им
оценка, но следва да се посочат за пълнота: Нотариален акт за продажба на празно дворно
място № 146, том VI, нот. дело 1059/1948 г.; Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по регулация № 122, том VII, нот. дело № 1516/1961 г.; Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 130, том II, нот. дело № 266/1969 г.; Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 131, том II, нот. дело № 267/1969 г.; Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № 48, том VII, нот.
дело № 1229/1981 г.; Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
регулация № 38, том I, нот. дело № 46/1991 г.; Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 7, том II, рег. № 5414, нот. дело № 177/2002 г.; Нотариален акт за поправка на
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, том II, рег. № 5414, нот. дело №
7
177/2002 г.
Трябва да се посочи и още едно обстоятелство, което е релевантно в процесният
случай. За да се извърши делбата на процесните имоти е необходимо да се извършат
процедурите по чл. 201 и сл. ЗУТ. В случая, въпреки указанията на съда и съдействието на
последния, страните не са проявили достатъчна процесуална активност в тази насока,
поради което това извън изложеното е допълнително съображение за съда, за да изнесе
процесните имоти на публична продан.
Съгласно правилото на чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските
се определят по чл. 78 ГПК. В случая във втората фаза на делбата не са налице възлагателни
претенции или претенции по сметки (по смисъла чл. 346 ГПК), поради което разноските
извън дължимите държавни такси следва да останат в тежест на страните така, както са ги
сторили, в това число и за заплатени адвокатско възнаграждения. Единствено следва да се
отбележи, че ищеца е представил доказателства за деловодни разноски, които са дължими от
ответника Г., но не е направено изрично искане в тази насока, преди приключването на
устните състезания, поради което не следва да му се присъжда и сумата дължима за
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
С оглед изхода на производството ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 355
ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
6603,76 лева, представляваща дължима държавна такса за производството по съдебна делба
пред първоинстанционния съд.
С оглед изхода на производството ответниците следва да бъдат осъдени на основание
чл. 355 ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК да заплатят по сметка на Софийски районен съд
сумата от 3301,88 лева за всеки, представляваща дължима държавна такса за производството
по съдебна делба пред първоинстанционния съд.
Неоснователно е искането на ищеца по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването от
държавна такса. На първо място страната извън декларацията за семейно и имуществено
положение не е ангажирала доказателства към същата, а самата декларация води до извод,
че с оглед наличието на средства – 2200 лева доход, както и сравнително нов автомобил,
последният разполага с възможност да заплати дължимите държавни такси в делбеното
производство, което е инициирано именно от него. В тази насока съдът отчита факта, че и
самата декларация е непълна – сочи се, че живее с лице в хипотеза на фактическо
съжителство, но за последното не се сочат данни, като също така е изпуснат факта, че все
пак лицето макар и в съсобственост притежава имуществени права по отношение на
недвижимо имущество, а за фактическият съжител подобно посочване изобщо липсва.
Следователно искането за освобождаване от дължима държавна такса, направено в устните
състезания в о. с. з. от 20.02.2025 г.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
8
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъдат изнесени на публична продан
следните недвижими имоти: 1) поземлен имот с идентификатор 07106.1419.68, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-28/03.04.2012
г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ******************, с площ от 1219 кв.
м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен план: 68,
кв. 17а, парцел IV, при съседи имоти с идентификатори: 07106.1419.683, 07106.1419.684,
07106.1419.734, 07106.1419.729, представляващ УПИ IV-68, кв. 17а, със съседи по
регулационен план: ул. „Р“, УПИ III-67 от кв. 17а, УПИ IV-67 от кв. 17а, ул. „Л“; 2) сграда с
идентификатор. 07106.1419.68.2 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед № РД-18-28/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: с. ***************, която сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор
07106.1419.68, със застроена площ от 60 кв. м., брой етажи: един, с предназначение:
селскостопанска сграда; 3) сграда с идентификатор. 07106.1419.68.3 съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-28/03.04.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ***************, която сграда е изградена в
поземлен имот с идентификатор 07106.1419.68, със застроена площ от 111 кв. м., брой
етажи: един, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, като получената от проданта
сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесения на
публична продан имот, както следва: 1/2 ид. ч. за Б. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: с.
***************, 1/4 ид. ч. за С. Ж. А – П, ЕГН: **********, с адрес: с. ***************, и
1/4 ид. ч. за З. Ц. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. *****************.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК Б. Т. М., ЕГН:
********** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 6603,76 лева,
представляваща дължима държавна такса за производството по съдебна делба пред
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК С. Ж. А – П, ЕГН:
********** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 3301,88 лева,
представляваща дължима държавна такса за производството по съдебна делба пред
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК З. Ц. Г., ЕГН:
********** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 3301,88 лева,
представляваща дължима държавна такса за производството по съдебна делба пред
първоинстанционния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Б. Т. М., ЕГН: **********,
направено в устните състезания в о. с. з. от 20.02.2025 г. за освобождаване на основание чл.
83, ал. 2 ГПК от внасянето на дължима държавна такса за делбеното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване му на
9
страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд, а в частта, с която е оставено без
уважение искането за освобождаване от държавна такса с характер на определение – в
едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10