№ 60419
гр. София, 23.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Частно гражданско дело №
20241110122426 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от „*********************** срещу Н. И. И. с ЕГН: **********, с
което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за суми по
договор за потребителски кредит от 17.12.2019г.
Със заявлението се иска присъждане на сумите: 3 000,00 лева (три
хиляди лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от
12.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1 787,09 лева (хиляда
седемстотин осемдесет и седем лева и 09 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 17.12.2019 г. до 03.09.2020 г., 1 552,56 лева
(хиляда петстотин петдесет и два лева и 56 стотинки), представляваща
неустойка, 105,00лева (сто и пет лева), представляваща разходи за ангажиране
на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането, както
и държавна такса в размер на 128,89 лева (сто двадесет и осем лева и 89
стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 950,00 лева (деветстотин
и петдесет лева).Съдът намира, че по отношение на търсената неустойка,
разходите за събиране на вземането и адвокатското възнаграждение
заявлението следва да се отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по
потребителските договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията,
основани на тях, се приемат за недължими - аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3
ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между Н. И. И. и „*********************** договор за
заем има характер на потребителски договор. Търсената сума от 1 552,56 лева
по него е за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
1
обезпечаване на заема след получаването му. Като взе предвид размера й и
съотнасянето на неустойката към заемната сума, както и липсата на методика
за определянето й, съдът намира, че тази неустойка е нищожна. Съгласно
чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Със задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е
дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то
служебно от съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естество
на задължението, което се обезпечава с уговорената неустойка, размер на
обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от
това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението, независимо от размера й. Начислена по този начин, тази
неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца -
заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на
принципа за справедливост в гражданските правоотношения.
По отношение на търсения разход от 105 лева за събиране на
вземанията, съдът намира, че не следва да се присъжда, тъй като няма
представени доказателства за осъществяването му.
По отношение на разхода за адвокатско възнаграждение, съдът
преценява, че няма доказателства за реалното заплащане на същото.
Приложено е пълномощно за адв.Н., с което й е учредена надлежно
представителна власт. Представено е платежно нареждане за заплащане на
възнаграждение за правни услуги, без опис към пълномощното или
платежното, от който да е видно какъв е размера на платеното
възнаграждение по конкретното дело.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и
коригираните в издадената заповед суми за разноски за държавна такса -
128,89 лева /за горницата до 95,74 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски
в заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи
отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, подадено от „***********************, ЕИК
***************************, в частта относно сумата от 1 552,56 лева -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение по договор за
потребителски кредит от 17.12.2019г., както и в частта относно сумата 105
лева за събиране на вземания.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3