РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Самоков, 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 39 по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Б.Б.С. *** обжалва Наказателно постановление № 19-0338-001145,
издадено на 14.11.2019 г. от Емил Петров Филипов, на длъжност Началник група
към ОДМВР – София, РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. Пламен Механджийски, който заявява, че
поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на
нейната основателност.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН, с което на съда е изпратена жалбата, ведно с
административно-наказателната преписка, ответникът по жалбата е направил
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП),
поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Обжалваното НП е
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA № 78251, съставен на 02.07.2019 г. от свидетеля С.Н., на длъжност „мл.
автоконтрольор“ в РУ – Самоков. След съставяне на АУАН по случая е образувана
прокурорска преписка № 914/2019 г. по описа на РП – Самоков, по която с
постановление от 12.07.2019 г. на прокурор в РП – Самоков е постановен отказ да
се образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и
е разпоредено материалите по преписката да се върнат на Началника на РУ –
Самоков за продължаване на административното производство срещу жалбоподателя,
образувано със съставянето на горепосочения АУАН, според правилата на ЗДвП и
ЗАНН. Препис от постановлението е заведен в РУ – Самоков с УРИ 338р-9455/15.07.2019
г.
С атакуваното НП на
жалбоподателя са наложени административните наказания глоба в размер 200 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6
месеца за административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), изразяващо се в това, че на 02.07.2019 г. около
16,00 ч. в гр. Самоков по ул. „Софийско шосе” същият управлява лек автомобил „Опел
Вектра” с рег. № РВ 8085 ВА със служебно прекратена на 18.12.2018 г.
регистрация.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че на 02.07.2019 г. около 16,00 ч. в гр.
Самоков на ул. „Софийско шосе” свидетелят С.Н., на длъжност
„мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков и Йордан Андонов – също служител на РУ –
Самоков, спрели за проверка лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № РВ 8085 ВА,
управляван от жалбоподателя Б.С.. Към тази дата свидетелят Асен
Янакиев бил придобил този автомобил на основание договор за продажба, сключен с
Кунчо Илиев Сакутов от гр. Сопот и бил предоставил автомобила на жалбоподателя Б.С.
за временно ползване, тъй като автомобилът на последния бил на ремонт, но не
съобщил на С., че двумесечният срок за регистрация на промяната на
собствеността на превозното средство е изтекъл. При проверката на 02.07.2019 г.
се установило, че като собственик на автомобила е регистриран Кунчо Илиев Сакутов.
На място св. Н. извършил справка относно актуалната регистрация на автомобила и
така установил, че това МПС е със служебно прекратена регистрация на 18.12.2018
г. поради неизпълнение на задължението на новия му собственик да го регистрира
в двумесечен срок от придобиването му. За нарушение на чл. 140, ал. 1, предл.
първо от ЗДвП св. Н. съставил АУАН на място срещу жалбоподателя в присъствието
му. Актът бил подписан от Йордан Андонов като свидетел при установяване на
нарушението и бил предявен на жалбоподателя. Последният подписал акта и получил
екземпляр от него.
От доказателствената съвкупност
по делото не се установява по никакъв начин – нито пряко, нито косвено – жалбоподателят да е знаел или ако не е знаел – да е бил
длъжен и да е могъл да знае, че управлява МПС с регистрация, която е била
прекратена на 18.12.2018 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, поради неизпълнение на
задължението на собственика в двумесечен срок от придобиването му да го
регистрира.
Преки доказателства
за това няма, защото жалбоподателят Б.С. не е лицето, придобило собствеността
върху автомобила от регистрирания му собственик Кунчо Сакутов, а само в такъв
случай жалбоподателят би бил задължен да го регистрира и не би могъл да
възразява, че не е знаел, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация (служебното
й прекратяване настъпва по силата на закона и незнанието на закона не извинява
никого).
От друга страна, по
делото не са събрани и косвени доказателства, чиято съвкупност да обоснове
единствен възможен извод, че жалбоподателят е знаел, че управлява МПС със
служебно прекратена регистрация или че е бил длъжен и е могъл да знае това.
Самото управление на
чуждо МПС от лице, което носи свидетелство за регистрация на МПС (на
жалбоподателя не е вменено административно нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. трето от ЗДвП) и при наличие на поставени на автомобила регистрационни
табели, които са външен израз на регистрацията му, не може да обоснове извод,
че жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да знае за прекратяване на
регистрацията на автомобила на 18.12.2018 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба това прекратяване се извършва служебно, с
отбелязване в автоматизирана информационна система, до която жалбоподателят
няма достъп. От показанията на св. Янакиев не се установява жалбоподателят да е
узнал от него при получаване на фактическата власт върху превозното средство
или на по-късен етап до извършване на проверката, че регистрацията на
автомобила е служебно прекратена. Вярно е, че показанията на св. Янакиев не
могат да бъдат кредитирани за обстоятелството, че самият той, когато е
предоставял автомобила на жалбоподателя, не е знаел, че срокът за регистрация
на придобиването на автомобила от него е изтекъл – свидетелят по този начин се
опитва да оневини себе си за евентуално друго административно нарушение (напр. по
чл. 177, ал. 6 от ЗДвП), но това по никакъв начин не създава житейска презумпция
за знание у жалбоподателя, че управлява автомобил със служебно прекратена
регистрация, нито е индиция за това, че жалбоподателят е бил длъжен или че е
могъл да знае това обстоятелство при управление на автомобила.
Ето защо, след като
по делото не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да е знаел, че управлява МПС с
регистрация, която е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, нито че той е бил длъжен и е могъл да знае това, то с оглед разпоредбите
на чл. 14, ал. 1 и 2 от НК, субсидиарно приложими на основание чл. 11 от ЗАНН,
деянието му, макар и да е обективно съставомерно като административно нарушение
по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, е несъставомерно от субективна страна,
тъй като не е извършено виновно – нито умишлено, нито по непредпазливост.
Основание за
ангажиране на личната административно-наказателна отговорност на физическо лице
е виновното извършване на конкретно административно нарушение. Затова и след
като не се установява вмененото на жалбоподателя административно нарушение по
чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП да е извършено от него виновно,
обжалваното НП, с което е ангажирана такава отговорност на жалбоподателя, е
издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде изцяло отменено.
С оглед изхода на делото и
предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно.
Жалбоподателят е извършил разноски в размер 500 лв. за платено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Основателно е обаче и възражението на ответника по жалбата за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение.
Делото не се отличава с правна
или фактическа сложност. Действително, същото е разгледано в три открити
съдебни заседания, но причина за първото му отлагане е заявеното едва в първото
съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя и уважено от съда искане за
разпит на свидетели, а причина за второто му отлагане е неявяването на
свидетелите, включително и на допуснатия по искане на жалбоподателя свидетел
при режим на довеждане от него. Поради това и тъй като с обжалваното НП на
жалбоподателя са наложени кумулативно предвидените административни наказания
„глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, то на основание чл. 63, ал. 4
от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94/2019 г.) на жалбоподателя следва да се присъди
по-нисък размер на разноски за платено адвокатско възнаграждение, а именно
сумата 300 лв., която е минималният размер на това възнаграждение съгласно чл.
18, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Отговорността за разноските не е същински елемент от предмета
на настоящото производство, а е предпоставена от неговия изход, поради което
съдът не дължи изрично произнасяне за отхвърляне на искането за разноски над
сумата 300 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 19-0338-001145,
издадено на 14.11.2019 г. от Емил Петров Филипов, на длъжност Началник група
към ОДМВР – София, РУ – Самоков.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 от АПК, Районно управление – Самоков към ОДМВР – София, с адрес гр.
Самоков, ул. „Проф. Васил Захариев“ № 1, да заплати на Б.Б.С., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 300 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията
до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: