№ 12538
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110148159 по
описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. 9 от Закона за потребителския кредит
за установяване на незаплатени задължения за главница, възнаградителна
лихва и мораторна неустойка, произтичащи от договор за банков кредит,
както и за вреди от неизпълнение на задълженията по договора.
Ищецът твърди, че на 23.4.2012 г. между праводателя му ... АД и
ответника Б. . Б. е сключен договор за потребителски кредит, изменен с анекс
№ 1/23.4.2012 г., по силата на който предоставил на ответника в заем сумата
18 600,00лева, а последният се задължил да я върне на 96 месечни
погасителни вноски с падежи 10.5.2012 г. – 10.4.2020 г., заедно с
възнаградителна лихва. Поддържа, че поради неплащане на дължимите
погасителни вноски ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и
обезщетение за забава, уговорено в чл. 6 от договора. Сочи, че ответникът П.
И. Х., в качеството на солидарен длъжник, отговаря наред с първия ответник
за всички задължения по договора. Поради забавата на длъжниците ищецът е
претърпял имуществени вреди – разходи за нотариални такси за връчване на
покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Ответниците Б. И. Б. и П. И. Х. признават иска за главница. Оспорват
1
исковете за мораторна и възнаградителна лихва, като поддържат, че тези
вземания се основават на неравноправни и нищожни клаузи.
Третото лице помагач на страната на ищеца „...” АД изразява становище
за оснвоателност на исковете.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори и с определението по чл.140 от ГПК е
прието за безспорно наличието на договор за банков кредит и анекс № 1 от
23.4.2012 г., сключени между ищеца и ответниците, в качеството им на
кредитоплучател и солидарен длъжник, със съдържанието на представените
към исковата молба документи и при приложените към исковата молба ОУ и
погасителен план; че по силата на договора ищецът е предал на ответника-
кредитополучател сумата 18600 лева, а ответниците са поели задължение да я
върнат на 96 месечни погасителни вноски, с падежи 10.5.2012 г. – 10,4,2020 г.,
заедно с възнаградителна лихва, съобразно представения към исковата молба
погасителен план; че понастоящем дължимата главница възлиза на 16 749,40
лева.
В чл.4.2 от договора е регламентиран начинът, по който се определя
възнаградителната лихва като след изтичане на първата година от сключване
на договора непогасената главница се олихвява с плаващ лихвен процент,
определен в размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана
надбавка в размер на 705 базисни точки, но не по –малко от 11,20% процента.
Според т. 4.3. стойността на тримесечния SOFIBOR към датата на сключване
на настоящия договор е 2.90% процента. В 4.4. е предвидено, че при промяна
на приложимия лихвен процент, същата се отразява само на размера на
погасителните вноски по кредита, за което кредитополучателят дава своето
съгласие.
В раздел 1, т.6 от договора е предвидено, че при забава в плащането на
част и цяла вноска по главницата от кредита или предсрочна изискуемост,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава-наказателна надбавка от
1000 базисни точки към договорената лихва по т. 4, която се начислява на
годишна база върху забавената част, респ. цялата главница за времето до
окончателното плащане на забавените задължение. В т.6.1 е уточнено, че една
2
базисна точка е равна на 1/100 от един процентен пункт или 0,01 процентни
пункта.
От приетата съдебно счетоводна експертиза, която следва да се
кредитира, като обективна и обоснована, се установява следното:
1. Определен е размерът на задълженията, произтичащи от договор за
потребителски кредит № .../23.04.2012 г., изменен и допълнен с Анекс №1 с №
... по пера: договорна лихва, наказателна лихва, такси и разноски към датата
на депозиране на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 към 26.08.2020 г. и към
датата на изготвяне на заключението. Съгласно представените по делото
договор, анекси към него и погасителен план, както и предоставени на вещото
лице справки и движения по сметки вещото лице е прието, че към
26.08.2020г. договорната лихва е 7412, 58лева, наказателната лихва 10598,
33лева , или общо 18010,91лева, както и 642,11лева законна лихва върху
падежирала главница за периода от датата на падежиране на кредита
10/04/2020 г. до 26.08.2020 г., 7362,48лева законна лихва върху падежирала
главница за периода от 10.04.2020г. до 10.04.2024г., както и законна лихва
върху падежирала договорна лихва за периода от датата на падежиране на
кредита 10/04/2020 г. до 26.08.2020 г., 3258,32лева закона лихва върху върху
падежирала договорна лихва за периода от 10.04.2020г. до 10.04.2024г. Според
вещото лице така изчислените общо задължения възлизат на 18 937,19 лева
към дата 26.8.2020 г. и 28 631,71лева към дата 10.4.2024 г.
2. Определен е размерът на законната лихва за забава върху главницата,
начислена за периода 29.07.2017- 28.07.2020 г., като за падежиралите до
29.07.2020 г. вноски се определи за така посочения период /да се изчисли
законната лихва, върху общия размер на падежиралите до 29.07.2017 г.
главници/, а за непадежиралите до 29.07.2017 г. от деня следващ падежа на
всяка вноска по главницата, до 28.07.2020 г. До 29.07.2017г. са падежирали
главници в размер на общо 7 315,11 лева. За периода 29.07.2017 - 28.07.2020г.
законната лихва върху тях, при така зададените условия възлиза на 2 227,22
лева.
3. Определен е размерът на: (1) начислените и непогасени задължения на
ответниците за възнаградителна лихва; (2) на начислените и непогасени
задължения на ответниците за наказателна лихва/лихва за забава/обезщетение
3
за забава, (3) на начислените и непогасени задължения на ответниците за
такси и разноски към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист (1.) Към дата 26.08.2020г.
дължимата, падежирала, начислена и незаплатена договорна лихва възлиза на
7 412,58 лева, (2.) Към дата 26.08.2020 г. дължимата начислена и незаплатена
наказателна лихва възлиза на 10 598,33 лева, За периода 11/04/2020 г. -
26.08.2020 г. дължимата законна лихва върху установената падежирала
просрочена главница от 16 749,40 лева възлиза на 642,11 лева. За периода
11/04/2020 г. - 26.08.2020г. дължимата законна лихва върху установената
начислена, просрочена и незаплатена договорна лихва от 7 412,58 лева
възлиза на 284,17 лева.
4. Определен е размерът на: (1) начислените и непогасени задължения
на ответниците за възнаградителна лихва; (2) на начислените и непогасени
задължения на ответниците за наказателна лихва/лихва за забава/обезщетение
за забава, (3) на начислените и непогасени задължения на ответниците за
такси и разноски към датата на изготвяне на заключението от вещото лице
10.04.2024г.- Към дата 10.04.2024 г. дължимата, падежирала, начислена и
незаплатена договорна лихва възлиза на 7 412,58 лева. (2.) Към дата
10.04.2024 г. дължимата начислена и незаплатена наказателна лихва възлиза
на 10 598,33 лева. За периода 11.04.2020 г. - 10.04.2024 г. дължимата законна
лихва върху установената падежирала просрочена главница от 16 749,40 лева
възлиза на 7 362.48 лева. За периода 11.04.2020 г. - 10.04.2024 г. дължимата
законна лихва върху установената начислена, просрочена и незаплатена
договорна лихва от 7 412,58 лева възлиза на 3 258.32 лева.
5. Определен е размерът на начислените и непогасени задължения на
ответниците по процесния Договор за кредит за договорна лихва
(включително и периоди), наказателна лихва/обезщетение за забава
(включително и периоди), такси и разноски (в това число на какво основание
са начислени) за претендирания с исковата молба период. Според вещото
лице за целия период от отпускане на кредита, до обявяването му за
предсрочно изискуем и подаването на исковата молба лихвеният процент по
процесния кредит не е променян и е бил в размер на 11,20%. Претендирания в
и.м. период относно договорната лихва е 29/07/2017 - 29/07/2020 г. (следва да
се има предвид, че падежът на дълга по договор е 10/04/2020 г., т.е. след тази
дата не се начислява договорна лихва). Претендирания в исковата молба
4
период относно наказателна лихва е 28/07/2017 - 12/03/2020 г. Претендирания
в и.м. период относно законна лихва е 14/05/2020 - 28/07/2020 г. За посочения
период, на база на представените банкови извлечения и справки вещото лице
не установява наличие на дължими такси или разноски. Съгласно
представените справки, документи и извлечения вещото лице установява
следните задължения, за посочените периоди: Видно от таблицата, за
посочените периоди дължимата договорна лихва възлиза на 1 442,19 лева.
Дължимата наказателна лихва е 2 246,76 лева. Общо 3 688,95 лева.
Установено е, че неизплатената главница към дата на подаване на исковата
молба е 16 749,40 лева. Дължимата законна лихва върху тази сума за
претендирания период 14/05/2020 - 28/07/2020 г. е 353,63 лева. Дължимата
законна лихва върху просрочената и незаплатена договорна лихва за периода
14/05/2020 - 28/07/2020 г. е 30,45 лева. Общо наказателните лихви, върху така
посочените вземания възлизат на 384,08 лева.
6. Според вещото лице Методиката за формиране и изчисляване на
договорната (възнаградителна и наказателна) лихва по процесния договор
съгласно представен Договор за потребителски кредит от 23/04/2012 г.
сключен между ... (ПИБ е правоприемник на МКБ) и Б. . за целия период на
съществуването на кредита, до датата на подаването на исковата молба, е
използвана една и съща методология за определяне на приложимия годишен
лихвен процент. За първите 12-месеца той е фиксиран на 11,20%. След това
годишният лихвен процент се формира от плаваща компонента 3- месечен
Sofibor + фиксирана надбавка от 7,05%, която не е изменяна до датата на
подаване на исковата молба по делото. Също така, съгласно договореното в
договора за кредит и анексите към него се фиксират неснижаем минимален
лихвен процент, под който сборът на 3-месечен Sofibor + фиксирана надбавка
от 7,05% не могат да паднат, дори плаващата компонента 3-месечен Sofibor да
стане отрицателна величина, както вече се е случвало в недалечното минало
(преди пректаряване изчисляването на индекса на дата 1 юли 2018 г.)
Индексът SOFIBOR (Sofia interbank offered rate) е изчисляван на база
котировки „купува“/„продава“ на необезпечени депозити в български левове
на българския междубанков пазар, подавани от представителна група от
банки, в съответствие с Правила и процедурите за изготвяне на справочния
индекс СОФИБОР, контролирани от БНБ.
5
7. На въпросът за определяне размера на договорната възнаградителна лихва
за претендирания период в случай, че при формирането и вещото лице
приложи първоначално уговорения в договора годишен лихвен процент без да
взема предвид евентуални последващи изменения в същия е даден следния
отговор: За целия период от отпускане на кредита, до обявяването му за
предсрочно изискуем и подаването на исковата молба лихвеният процент по
процесния кредит не е променян и е бил в размер на 11,20%. Видно от
таблицата за периода 10.07.2013 г. - 12.3.2020 г. дължимата договорна лихва
възлиза на 7409,94 лева, за периода 29/07/2017 - 29/07/2020 г. дължимата
договорна лихва възлиза на 1 442,19лева.
8. Размерът на наказателната лихва/обезщетението за забава за
претендирания период в случай, че при формирането й вещото лице приложи
първоначално уговорения в договора процент на наказателната лихва без да
взема предвид евентуални последващи изменения в същия е даден следния
отговор: За целия период от отпускане на кредита, до обявяването му за
предсрочно изискуем и подаването на исковата молба лихвеният процент по
процесния кредит не е променян и е бил в размер на 11,20%. Процентът на
наказателната лихва по кредита е формирана от лихвеният процент по кредита
за договорна лихва плюс 10 процентни пункта, т.е. в случая е 21,2%, като този
процент не е изменян.
За периода 10.07.2013 г. - 12.3.2020 г. дължимата наказателна лихва възлиза на
10 314,71 лева, Наказателна лихва за периода 28/07/2017 - 12/03/2020 г.
възлиза на 2 246,78 лева.
9. Определен е размерът на наказателната лихва/обезщетението за
забава за претендирания период в случай, че при формирането й вещото лице
приложи действащия към съответния момент размер на законната лихва за
забава за периода 10.07.2013 г. - 12.3.2020 г. дължимата наказателна лихва
възлиза на 4 872,91 лева, за периода 28/07/2017 - 12/03/2020 г. възлиза на 1
059,73 лева.
10. На въпроса за определяне размера на остатъчното задължение по
пера - главница, лихва (договорна, наказателна, законна лихва за забава) и
разноски, ако при изчисленията по този въпрос бъдат прилагани и се
начисляват текущо: договорна възнаградителна лихва в размер на
първоначално уговорената за съответния период; договорна наказателна
6
лихва, съобразно размера на законната лихва, вместо уговорките в договора,
вещото лице отговаря, че лихвеният процент по кредита не е променян, като
отговорът е даден в отговорите на предходните задачи.
Приета е допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, според която в
образуваното изпълнително дело №.../2021г. е постъпила сума в размер на
8806,91лева, която е разпредЕ. сумата от 7311,19лева , 1111,72лева са
удържани за такси за ЧСИ, на длъжника са възстановени 164лева , 220лева на
НАП, след което е направен изво, че към 28.05.2024г. размерът на дължимата
главница е 15749,40лева, 7412,58лева договорна лихва, 10598,33лева
наказателна лихва, 7670,48лева законна лихва върху падежирала главница,
3394,63лева закон лихва върху падежирала договорна лихва или общо
45 825,42лева. След приспадане на платената сума в размер на 7311,19лева,
дължимата сума би била в размер на 38514,23лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
следните правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за опредЕ. цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща
лихва по кредита, уговорена с банката.
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на вземането по договор за
банков кредит, по който банката е изпълнила своето задължение за
предоставяне на договорената сума, след което да е възникнало задължение за
връщането й при условията, регламентирани в договора.
От събраните по делото доказателства се установява и между страните
не е спорно, сключването на договор за банков кредит и анекс № 1 от
23.4.2012 г., сключени между ищеца и ответниците, в качеството им на
кредитоплучател и солидарен длъжник, със съдържанието на представените
към исковата молба документи и при приложените към исковата молба ОУ и
погасителен план; че по силата на договора ищецът е предал на ответника-
кредитополучател сумата 18600 лева, а ответниците са поели задължение да я
върнат на 96 месечни погасителни вноски, с падежи 10.5.2012 г. – 10.4.2020 г.,
заедно с възнаградителна лихва, съобразно представения към исковата молба
погасителен план; че понастоящем дължимата главница възлиза на 16 749,40
7
лева.
Между страните не е налице спор за това, че процесният кредит е в
просрочие от 10.07.2013г. или 2576 дни към 28.07.2020г., че по кредита са
просрочени 82 вноски, като общият размер на неплатената главница е
16 749,40лева, както и че кредитът е с настъпил падеж на 10.04.2020г. на
основание раздел 1 , т.10 от договора- поради изтичане на срока за
издължаване на вземането.
Налице е спор относно размерът на дължимата възнаградителна лихва с
твърдения, че клаузите по които се определя същата след първата година,
която е с фиксиран лихвен процент, са неравноправни. От заключението на
вещото лице се установява, че за целия период от отпускане на кредита, до
настъпване на падежа му и подаването на исковата молба лихвеният процент
не е променян и е бил в размер на 11,20%. Процентът на наказателната лихва
по кредита е формирана от лихвеният процент по кредита за договорна лихва
плюс 10 процентни пункта, т.е. в случая е 21,2%, като този процент не е
изменян.
Следователно не е необходимо да се обсъждат възраженията за
неравноправност на клаузите от договора за кредит, които предвиждат
възможност за промяна в размера на възнаградителната и наказателната
лихва, тъй като същите не са прилагани при определяне размера на тези
задължения. За пълнота на изложеното съдът приема за неоснователно
възражението за нищожност на клаузите на раздел 1 , т.6 от договора, които
регламентират размера на дължимата възнаградителна лихва и начина на
нейното определяне. Тези клаузи не противоречат на закона и добрите нрави,
тъй като с договора за кредит банката е предоставила собствени парични
средства на кредитополучателя, който дължи връщането им, ведно с
уговорената възнаградителна лихва, която съставлява цена за предоставеното
ползване на заетата сума. От разпоредбата на чл.430, ал.2 от ТЗ, според която
заемателят плаща лихва по кредита уговорена с банката, следва, че договорът
за кредит е възмездна сделка, по която се дължи договорената цена,
представляваща възнаградителна лихва. Размерът на лихвата се определя
съобразно размера на заема, срока, обстоятелството дали е предоставена
гаранция. Не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод за
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, за
8
да се приеме, че е нарушен принципът на добросъвестност.
Дори и да се приемат за основателни възраженията на ответниците за
нищожност на клаузата на раздел 1, т.6 от договора, тъй като е предвидена
възможност за банката да променя БЛП по кредита и погасителните вноски по
него без ясно посочени критерии, което е основание за обявяването им за
нищожни с оглед съдебната практика, обективирана в Решение № 77 от
22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК., по делото не се
установява банката да се е възползвала от възможността за промяна на
лихвения процент на база посочените клаузи и да е променила погасителните
вноски по кредита, поради което е без значение за решаване спора, дали тези
клаузи са неравноправни и нищожни
Съгласно т.9 от тълкувателно решение 4 от 18.06.2014г. на ОСГТКВКС
В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
С оглед дадените с тълкувателното решение разяснения следва да се
вземе предвид заключението на вещото лице по ССЕ по отношение размерите
на дължимите по договора суми за възнаградителна, наказателна и законна
лихва към датата на изготвяне на допълнителното заключение по ССЕ -
28.05.2024г., към която размерът на дължимата главница е 16 749,40лева,
7412,58лева договорна лихва, 10598,33лева наказателна лихва, 7670,48лева
законна лихва върху падежирала главница, 3394,63лева законна лихва върху
падежирала договорна лихва или общо 45 825,42лева. С оглед
диспозитивното начало в граждански процес, следва да се приеме, че исковете
за неплатените главница и лихви по договор за кредит е основателен до
предявените размери.
В настоящото производство се установява, че въз основа на издадения в
заповедното производство изпълнителен лист е образувано изпълнително
9
дело, по което са извършени действия по принудително събиране на вземането
на банката, което е довело до погасяване на задължения по договора за кредит,
но както е посочено в т.9 от тълкувателно решение 4 от 18.06.2014г. на
ОСГТКВКС фактът на принудително удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес не следва да се взема предвид при преценка за
съществуване на вземането. Поради което и възражението на ответниците за
неоснователност на исковете, поради принудително събиране на част от
процесните суми, следва да се остави без уважение.
Исковете за заплащане на разноски за събиране на кредита в размер на
115лева, по отношение на които с молба уточнение от 01.10.2021г. е заявено,
че сумата представлява разходи, направени за връчване на два броя
уведомления за предсрочна изискуемост до всяко едно от солидарно
задължените по кредита лица, следва да се квалифицират с правно основание
чл. 79, ал.1 предложение 3 във връзка с чл. 82, ал.1 от ЗЗД, тъй като
представляват искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат от неизпълнение на договор.
Както е посочено по-горе, налице е неизпълнение на задълженията на
ответниците по договора за кредит, което е довело до подаване на заявление
по чл.417 от ГПК, като се твърди, че кредитът е с настъпил падеж на
10.04.2020г. на основание раздел 1 , т.10 от договор или с настъпване на
крайния срок за издължаване на кредита 10.04.2020г. Не са ангажирани
доказателства да е изпратена покана за доброволно изпълнение на
ответниците, а в молбата на лист 61 от делото е заявено, че се представя
доказателство за плащане на разноски в размер на 115 лева, но посоченото
платежно нареждане не се намира към молбата.
Следователно е неоснователна претенцията на банката за заплащане на
сумата от 115,00лева разноски, като искът за тази сума следва да се отхвърли.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Поради изложеното и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
10
ответниците дължат на ищеца направените разноски. Исковете саотхвърлени
за сумата от 115,00лева, която представлява 1/186 част. Представени са
доказатеслтва за направени разноски в размер на 713.31лева в държавна такса
и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
1858,50лева разноски в исковото производство или общо 2622,01лева, от които
следва да се присъдят 2607,91лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “....” АД, ЕИК ...,
срещу Б. И. Б., ЕГН ********** и П. И. Х., ЕГН ********** - Солидарен
длъжник, обективно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Б.
И. Б., ЕГН ********** и П. И. Х., ЕГН **********, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО
на „....” АД ЕИК ... следните суми, произтичащи от Договор за потребителски
кредит № ..., на 23.04.2012 г., изменен и допълнен с Анекс №1 с № ...1 към
Договора, следните суми:
- 16 749.40 лева - Непогасена главница:
- 7411, 38 лева - Договорна лихва, начислена за периода от 10.07.2013 г. до
12.03.2020 г. включително;
- 10 316, 68 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от
11.07.2013 г. до 12.03.2020 г., включително;
- 323, 08 лева - възнаградителна лихва за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., включително;
- 749, 63 лева - обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 г. до
28.07.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ....” АД, ЕИК ..., срещу Б. И. Б., ЕГН
********** и П. И. Х., ЕГН ********** иск с правно основнаие чл. 79, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за установява дължимост на разсноки в размер на
115.20 лева за връчена нотариална покана;
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН ********** и П. И. Х., ЕГН ********** –
дължат солидарно на „....” АД да заплатят на „....” АД, ЕИК ..., на основание
11
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 2607,91лева в
исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца „...” АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12