№ 9703
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110134718 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****,
срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко Райчев,
установителни искове с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 143 ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за паричен заем
№ *****, предвиждаща заплащането на такса са бързо разглеждане на искането за
заем, като противоречаща на закона, евентуално на добрите нрави и евентуално поради
това, че е неравноправна клауза, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 11,99 лв., недължимо
платена по нищожна клауза от Договор за паричен заем № *****, предвиждаща
заплащането на такса са бързо разглеждане на искането за заем, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2023 г. до окончателното
плащане.
Ищецът И. К. Д. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за паричен заем № *****, по силата на който са
му предоставени в собственост заемни средства в размер на 60 лв., които следва да
бъдат върнати в срок до 24.12.2021 г., при уговорен лихвения процент 38,93 % и ГПР
47,4 %. В договора било предвидено, че заемателят се задължава да заплати такса за
бързо разглеждане в размер на 11,99 лв. Поддържа, че е погасил сумите по заема в
уговорения срок. Поддържа, че договорът за заем е нищожен, тъй като информацията
за ГПР е неточно посочена, доколкото при изчисляване на размера не е включена
дължимата такса да бързо разглеждане, което своя страна може да се приравни на
липса на посочен в договора ГПР. Счита също така, че клаузата в договора за заем, с
която заемателят се задължава да заплати такса за бързо разглеждане е нищожно
поради противоречието и с чл. 10а, ал. 2 ГПК, тъй като разглеждането на искането за
кредит представлява дейност по усвояване и управление на кредита, а не е
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. При условия на евентуалност
твърди, че посочената клауза противоречи на добрите нрави, и евентуално е
неравноправна клауза. Поради изложеното моли съдът да прогласи нищожността на
клаузата, с която е уговорена такса за бързо разглеждане, като предявява и иск за
връщане на платената сума по нищожната клауза в размер на 11,99 лв.
1
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
иска. Твърди, че е в невъзможност да изрази становище относно съществуването или
не на твърдения договор за заем, доколкото същият не е представен с исковата молба.
Изследва пространно характера на представения към исковата молба разчет на
плащанията, като разяснява доказателствената стойност на частния свидетелстващ
документ. Поддържа, че предявените искове почиват на предположения. Поради
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени документи, представляващи разчети на плащанията
(л.6-л.7 от делото), от които се установяват данни за договор за кредит, сключен на
19.12.2021 г. за сумата от 60 лв., с падеж на плащане 24.12.2021 г., лихвен процент
38,93 %, ГПР 47,40 % и дата на погасяване – 20.12.2024 г. В същите се съдържа и
погасителен план, в който е отразена освен сумата от 60 лв. и сумата от 11,99 лв. –
такса за бързо разглеждане и лихва 0,32 лв.
По делото е представено извлечение от банковата сметка на ищеца (л. 44 от
делото), от което е видно извършено плащане на дата 20.12.2024 г. в размер на 72,31
лв., с основание „пълно погасяване“ в полза на „4финанс“ ЕООД.
От изготвеното заключение по Съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
възприема изцяло като компетентно, професионално и обосновано, се установява, че
действителният размер на ГПР по договора за кредит, като се вземат предвид всички
плащания, в това число такса за експресно разглеждане и срока за връщане, е в размер
на 1477,20 %. Установило е, че ищецът на 20.12.2024 г. е изплатил на ответника сумата
от 72,31 лв., която включва 60 лв. главница, 11,99 лв. такса за бързо разглеждане и 0,32
лв. лихва. Вещото лице е посочило, че ответникът не е предоставил информация за
осчетоводяването, поради което не дава заключение в тази част. Вещото лице
потвърждава постъпването на сумата от 72,31 лв. по сметка на ответника. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че става въпрос за договор за кредит от разстояние,
като представените с исковата молба документи представляват договор за кредит,
погасителен план, както и данни за пълно погасяване.
По делото е представено писмо от ответника, изпратено до ищеца с копие до
Директора на Дирекция „Регистри“ към БНБ, в който заявява, че ищецът И. К. Д. за
периода 2018 г. – 2023 г. има сключени 107 броя договора с „Вивус.БГ“ ЕООД, като е
посочена информация за всеки от договорите, сред които и договор № **********,
сключен на 19.12.2021 г. и дата на погасяване на кредита – 20.12.2021 г. (л.79-81).
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира изцяло като компетентно, професионално и обосновано, се
установява, че на 08.02.2023 г. в 12:05:54 часа от имейл, асоцииран със сайта на
ответника ****@*****.** e изпратен имейл до *******@***.**, ползван от ищеца, който
имейл е със следното текстово съобщение: Уважаеми г-н Д., по отношение на
искането ви за достъп до данни, получено на 16.01.2023 г., прикачен в този файл може
да намерите файла с вашите данни. За да прочетете този файл, моля, използвайте
паролата, изпратена на вашият телефонен номер чрез SMS …Вещото лице е
установило, че прикаченият файл е заключен с парола и съдържа финансова
информация в обем от 1021 страници. Файлът е криптиран от подателя и липсват
данни за съществена манипулация върху електронния документ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира, че въз основа на съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства, както писмени, така от заключенията на ССчЕ и СТЕ, може да се
обоснове извод, че страните са били обвързани от договор за заем № ***** в размер на
60 лв., с падеж 24.12.2021 г., при уговорен лихвения процент 38,93 % и ГПР 47,4 %. и
такса за бързо разглеждане в размер на 11,99 лв. Данни за сключения договор, на
първо място съдът черпи от представените разпечатки от информационната система на
2
ответника, от където се установява датата на сключване на заема, падежът, лихвата и
ГПР, както и дължимата такса за експресно разглеждане и неговото пълно погасяване.
Действително тези документи представляват частни свидетелстващи документи и при
тяхното оспорване страната, която черпи изгодни за себе си факти, следва да докаже
подлежащите на доказване на факти с други допустими доказателства. Във връзка с
направеното оспорване от страна на ответника, по делото е изслушано заключение на
допуснатата СТЕ, вещото лице по която е установило недвусмислено, че процесните
разпечатки са изпратени именно от ответника до ищеца, били са криптирани и
достъпът до тях е осигурен с парола. Наред с това, съдът намира, че по отношение на
съществувалия договор за кредит е налице и извънсъдебно признание от страна на
ответника, който в приложеното на л. 79-81 от делото писмо, изпратено до ответника и
до БНБ, изрично е признал, че между страните е бил сключен договор за заем № *****,
който е бил погасен. С оглед на горното, съдът приема за доказан сключения между
страните договор за заем при посочените параметри – сума на заема – 60 лв., уговорена
лихва 38,93 % и ГПР – 47,40 % и падеж 24.12.2021 г.
Процесният договор за заем несъмнено е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9
от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е
използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя,
то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а
представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
По предявения иск за прогласяване на нищожност на клаузата на Договор за
заем № *****, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Според дефиницията, дадена в чл. 1, ал. 3 от договора за заем
на посочената такса, същата представлява такса за предоставяне за извършената от
кредитора услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем. От така
заложената дефиниция на процесната такса може да се направи несъмнен извод, че
разглеждането на заявка за отпускане кредит, като начален етап от сключването на
договора представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да се подведе
под дефиницията за „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за
която дейност е предоставена законова възможност кредитодателят да събира
допълнителни такси. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е от императивен порядък,
поради което същата не може да бъде дерогирана от страните по договора, а от друга
страна наличието на клаузи от договора, които са в противоречие с императивните й
предписания, то същите се явяват нищожни поради противоречие със закона.
От друга страна, таксата за експресно разглеждане по съществото си
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
3
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В
този смисъл е установената практика на СЕС, като например Решение от 21.03.2024 г.
по дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се
тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на
тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по
смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се
оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България (основен лихвен процент, който към момента на сключване на договора е бил
0.0 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.
4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. В договора е посочено, че размерът на
ГПР по кредита е 47,40 %, а съгласно дефиницията на ГПР в общите условия към
договора в него не се включват разходите по допълнителни незадължителни услуги,
към които се числи и процесната. Така включвайки таксата за екпресно разглеждане на
заявката към приложимия по договора размер на ГПР несъмнено води до превишение
на посоченото ограничение в размера на ГПР – 1477,20 %, установен с неоспореното
заключение на ССчЕ, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради противоречието им със закона.
По иска по чл. 55 ЗЗД, съдът намира следното:
Предвид извода на съда за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането
такса за експресно разглеждане на искането за предоставяне на заем, престираното въз
основа на тази клауза подлежи на връщане при начална липса на основание. С
представените по делото доказателства, в това число неоспореното заключение на
ССчЕ се установи, че ищецът е платил в полза на ответното дружество на дата
20.12.2019 г. за погасяване на заема сумата от 72,31 лв., която видно от приложения
погасителен план покрива главница в размер на 60 лв., лихва в размер на 0,32 лв. и
такса за експресно разглеждане в размер на 11,99 лв. Въз основа на изложеното
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД се явява изцяло
основателен, поради което следва да бъдат уважен.
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждане на сторените разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, а именно 100 лв. платена държавна такса, 350 лв. платен депозит
за ССчЕ и 400 лв. платен депозит за СТЕ. Процесуалният представител на ищеца е
направил искане за определяне и присъждане в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищеца. Съдът намира за съответно на фактическата и правна сложност на
делото, защитавания материален интерес и процесуалната активност на адвоката,
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за оказана безплатна правна
4
помощ на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
клаузата от Договор за паричен заем № *****, предвиждаща заплащането на такса са
бързо разглеждане на искането за заем, по предявените от ищеца И. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *****, срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от Здравко Райчев, искове.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко
Райчев да заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 11,99 лв., недължимо платена по
нищожна клауза от Договор за паричен заем № *****, предвиждаща заплащането на
такса са бързо разглеждане на искането за заем, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 22.06.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко
Райчев да заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 850 лв. - разноски за производството.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко
Райчев да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
*********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 480 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5