Решение по дело №2089/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция /РД/ “Автомобилна администрация” гр. Варна против Решение № 1172/31.07.2023 г., постановено по АНД № 2812/2023 година на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0001588 от 31.03.2023 година, издадено от Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” - Варна, с което на „ФОРИС ТРЕЙД“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, на основание чл. 93г ал. 4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл. 38 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ. Със същото решение РД “Автомобилна администрация” гр. Варна е осъдена да заплати на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД сумата от 400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението поради неправилно отразяване на фактическата обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че датата, посочена като дата на нарушение в НП е неправилно определена. Предвид това, че превозвачът осъществявал своята дейност в присъствени и неприсъствени дни, посочването на датата 20.05.2022г. като дата на нарушението, което е неделя – неприсъствен ден, не водело до незаконосъобразност на НП, тъй като данните от тахографите можело да се извличат по всяко време. Иска от съда да отмени решението и да присъди в полза на ИА „АА“ възнаграждение за процесуално представителство.

Ответникът по касация - „ФОРИС ТРЕЙД“ ООД, в писмен отговор на касационната жалба оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Поддържа, че решението на въззивния съд е съобразено с установените по делото факти и обстоятелства, тъй като правилата за изчисляване на процесуалните срокове не предвиждат никакви изключения от прилагането им и неспазването им води до незаконосъобразност на съответния акт. Моли за оставяне в сила на решението. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ в размер на 400 лева. В съдебно заседание дружеството не се представлява.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила решението на ВРС.

Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211 ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение №1172/31.07.2023 г. по АНД № 2812/2023 година на Районен съд – Варна е отменено НП № 23-0001588 от 31.03.2023 година, издадено от Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” - Варна, с което на „ФОРИС ТРЕЙД“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, на основание чл. 93г ал. 4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл. 38 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ.

Дружеството е санкционирано за това, че в качеството си на превозвач, притежаващ Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 4548, не е извлякло /архивирало/ информацията, записана в паметта на дигитален тахограф марка Continental, тип1381, № 3059062,монтиран във влекач марка „М.“ от кат. N3, с рег. № ****, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006, преди изтичане на законоустановения 90-дневен срок след предходното извличане, извършено на 28.02.2022г. извличането е следвало да бъде извършено най-късно до 29.05.2022г. Административният орган е приел, че нарушението е извършено на 30.05.2022г. – деня след изтичане на 90-днвения срок по чл. 38 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ. Така описаните факти са квалифицирани като нарушение на посочената норма и на основание чл. 93г ал. 4 ат ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.

Въз основа анализа на събраните в производството пред първа инстанция доказателства ВРС е обосновал извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона. При определяне на датата на нарушението не е било отчетено, че 29.05.2022г. се явява почивен ден – неделя и в този смисъл срокът изтича в рамките на първия работен ден – 30.05.2022г. така, на датата, сочена като дата на нарушението, за дружеството е съществувала законосъобразна възможност да извлече данните от дигиталния тахограф и в този смисъл не е осъществен съставът на вмененото във вина. Приел е, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е самостоятелно основание за отмяна на НП, поради което не се е произнесъл по останалите наведени възражения, отнасящи се до елементите от състава на нарушението.

Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на предходната инстанция от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

Не може да бъде споделено изложеното в касационната жалба, че тъй като дейността на превозвачите е ежедневна и ежечасна и се упражнява в присъствени и неприсъствени дни, извличането на данните от тахографа можело да стане и в неприсъствен ден. Дори това да е така, разпоредбите за начина на броене на сроковете, не може да бъде ингнорирано. Съдът не споделя и второто наведено в жалбата основание – че е налице възможност за онлайн извличане на данните от тахографа, независимо от това къде се намира МПС, за да може превозвачът да изпълни задължението си да извлича данните. Тук отново, настоящият състав споделя становището на въззивния съд, че не може съдът да установява датата на нарушението, тъй като това е задължение на административно-наказващия орган.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не е налице релевираното в жалбата касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК, поради което решението на Районен съд – Варна, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представени доказателства за плащането им, съгласно Договор за правна помощ от 13.09.2023г., на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1172/31.07.2023 г., постановено по АНД № 2812/2023 година на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати в полза на „ФОРИС ТРЕЙД“ ООД, ЕИК ********, представлявано от Ф.Р.К., сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: