Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8558 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Р.Р.В. излага следните
обстоятелства за обосноваване на исканията си: настъпило на 18.11.2017 г. ПТП в
гр. София по вина на водач на автомобил Рено Меган с ДК № *******, деликтната отговорност на който е била застрахована по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ДЗИ - О.з.АД –
непроизнесъл по предявената претенция в 3-месечния срок; причинени й телесни увреждания,
изразяващи се във фрактура на дясно бедро, фрактура на израстъци на лумбални
прешлени, разкъсно-контузна рана на главата и сътресение на мозъка, наложили
провеждане на оперативно лечение и от които е търпяла и продължава да изпитва
болки и страдания; претърпени имуществени вреди общо в размер на 5763.50 лева –
разходи за медицински изделия, медикаменти и лечение, и неимуществени вреди в
размер на 70000 лева. Претендира тези суми, заедно със законната лихва за
забава от 12.01.2019 г. за неимуществените вреди – изтичане на срока за произнасяне
на застрахователя, и от 09.05.2019 г. за имуществените вреди – датата на
последното извършено плащане, до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ДЗИ – О.з.АД в законоустановения
срок е оспорил исковете, възразявайки че не е налице принос на застрахования
при него водач за настъпването на вредоносния резултат и причинна връзка на ПТП
с твърдените вреди, включително и за избора на екип. Навежда възражения за
завишаване на размера на вредите и за причиняване на вредоносния резултат на
ищцата като пешеходец от водача на автомобил Мерцедес, респ. при условията на
независимо съпричиняване от двамата водачи. Претендира разноски.
С определение от 07.01.2020 г. е конституирано на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК ЗАД ОЗК - З.АД, като трето лице помагач на
страната на ответника ДЗИ – О.з.АД, което не е изразило становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема за
установено следното:
По делото се
установява от констативен протокол № К-872 от 18.11.2017 г., протокол за оглед
на местопроизшествие, схема и фотоалбум, изготвени към протокола по досъдебно
производство № ЗМ 11459/2017 г. по описа на СРТП – ОР при СДВР, пр. пр. № 48070/2017
г. по описа на СРП, че на 18.11.2017 г., около 15.45 часа, в гр. София водачът
на автомобил Рено Меган с ДК № *******, управляван от О.А.Г.,*** А.в посока от ул.
Опълченска към бул. Константин Величков и в района на кръстовището с ул. Одрин реализира
пътнотранспортно произшествие с попътно движещия се автомобил Мерцедес Е270 ЦДИ
с ДК № СА 1700 ХТ, управляван от Кристиян Андонов Филипов, и намиращия се на
тротоарната площ вдясно от платното за движение пешеходец – ищцата Р.В., която
е и пострадала в резултат от произшествието с работна диагноза - фрактура на
дясно бедро, фрактура на израстъци на лумбални прешлени, разкъсно-контузна рана
на главата и сътресение на мозъка, и която към момента на настъпването на
произшествието е била на 42 години. От съставителя на протокола е констатирано
и че за водача на автомобил Рено Меган е била сключена с ДЗИ – О.з.АД задължителна
застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/06/117002333794, със срок на
застрахователно покритие от 28.08.2017 г. до 27.08.2018 г. (като този
релевантен факт е признат и за безспорен между страните, а и се установява и от
справка от Информационния център на Гаранционен фонд), а за водача на автомобил
Мерцедес Е270 ЦДИ – със ЗАД ОЗК – З.АД.
Установява се от
представените по делото документи по преписка на досъдебно производство № 11459/2017
г. по описа на СРТП – ОР при СДВР, пр. пр. № 48070/2017 г. по описа на СРП, че
образуваното и водено наказателно производство срещу О.Г. и К.Ф., като независими
съпричинители в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във
вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради направено съгласно чл. 343, ал. 2 от НК изявление от пострадалата Р.В. е прекратено с постановление от 19.12.2018 г.
на СРП.
За установяване на
обстоятелствата и причините за настъпването на процесното ПТП пред настоящата
съдебна инстанция е разпитан св. О.Г. – водач на автомобил Рено Меган и обвиняем
в наказателното производство. От показанията на свидетелката се установява, че управляваният
от нея автомобил – Рено Меган, се е движел с около 10-15 км/ч по бул. Тодор А.в
гр. София, като при предприемане на маневра от лява в средна лента преди светофара
била ударена със силна скорост от движещ се по средна лента автомобил Мерцедес,
а след случилото се разбрала, че от произшествието е пострадала и жена на светофара.
От удара управляваният от нея автомобил се завъртял няколко пъти и се позиционирал
на светофара от другата страна на пътното платно. При предприемането на
маневрата е подала светлинен сигнал и не е възприела другия автомобил. Съдът
възприема показанията на свидетелката, тъй като те се подкрепят от другите
данни по делото.
От заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, пояснено от вещото лице в съдебно заседание
и което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено,
се установява по делото, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на
денонощието с добра метеорологична видимост в гр. София на бул. Тодор Александров,
който се състои от две платна за двупосочно движение, разделени от остров и
всяка с три пътни ленти, в кръстовището му с ул. Одрин, регулирано със светофарна
уредба и при максимално позволена скорост на автомобилите от 50 км/ч. Автомобил
Мерцедес се е движил по бул. Тодор А.в средна пътна лента в посока от ул.
Опълченска към бул. Константин Величков със скорост от около 75 км/ч и при
приближаването на кръстовището с ул. Одрин, в същото време автомобил Рено, който
се намирал спрял в лява пътна лента, предприел маневра за смяна на пътната лента,
като навлязъл от лява пътна лента в средната, разделени в района преди кръстовището
с единична непрекъсната линия. Автомобил Мерцедес не е променил посоката си на
движение и продължил да се движи в средната пътна лента и когато автомобил Рено
е навлязъл при скорост с около 15 км/ч в средната пътна лента с десните си
колела на 1.5 м, се е реализирало процесното ПТП, като автомобил Мерцедес с
предната си лява част странично е ударил автомобил Рено в дясната му странична
част. Двата автомобила продължили в първоначалната им посока, като се завъртели
около масовите им центрове, автомобил Рено се установил с предна му част в
посока обратна на първоначалната, а автомобил Мерцедес се е отклонил надясно,
навлязъл на тротоара, където ударил намиращата се на тротоара пешеходка Р.В.
(ищцата по настоящото производство) и се установил на десния тротоар. В
заключението е посочено, че от техническа гледна точка причина за настъпване на
процесното ПТП са субективните действия на водача на автомобил Рено Меган със
системите за управление на автомобила, който е навлязъл върху пътната лента, по
която се е движил автомобил Мерцедес Е270 ЦДИ, навлизайки в опасната му зона за
спиране, и субективните действия на водача на автомобил Мерцедес Е270 със
системите за управление на автомобила, който се е движил със скорост по-висока
от максимално разрешената скорост, което е довело до невъзможността му да предотврати
настъпването на удара. Вещото лице изяснява, че водачът на автомобил Мерцедес
Е270, движещ се със скорост 75 км/ч, не е имал техническа възможност да
предотврати удара, но при движение със скорост 56.93 км/ч или по-ниска такава е
щял да има възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
настъпването на ПТП-то. Техническа възможност за предотвратяване на удара е
имал и водачът на автомобил Рено Меган, който е могъл да възприеме
приближаващия се автомобил Мерцедес Е270, съответно да не предприема маневра за
смяна на пътната лента в момент, в който от задната му страна се е приближавал другият
автомобил.
Констативният
протокол и представените медицински документи – епикриза, фактури и фискални
бонове, всички издадени през релевантния период, са били предмет на изследване
от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза и съответно са
послужили на вещото лице за достигане на крайните му заключения, които съдът
възприема за достоверно дадени. От заключението се установява, че в резултат от
настъпилото ПТП ищцата Р.В. е получила травматични увреждания, изразяващи се в:
диафизарна фрактура на дясна бедрена кост; фрактури на странични израстъци на
2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени; контузия на челно-теменната област на
главата и охлузвания на долните крайници, като счупването на бедрената кост е
резултат от нанесения удар от купето на автомобила, а поясните прешлени – от
внезапно извършени абнормени ротационни движения в поясната област на
гръбначния стълб. По своята медико-биологична характеристика причинената й фрактура
на дясната бедрена кост представлява трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за срок повече от 30 дни (в случая до 6 месеца), фрактурите на
поясните прешлени – трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече
от 30 дни (в случая до два месеца), а мекотъканната травма на главата –
краткотрайно главоболие и световъртеж. За тези травматични увреждания ищцата Р.В.
е получила спешна медицинска помощ и болнично лечение в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов,
където след проведени прегледи и изследвания е оперирана - било извършено
закрито наместване под мониторен контрол на счупена дясна бедрена кост и стабилизиране
на фрактурата с интрамедуларен заключващ пирон, като след гладко протекъл следоперативен
период била изписана на 27.11.2017 г. и лечението й продължило амбулаторно.
През първите 30 дни ищцата е провеждала лечението си на постелен режим заради
фрактурите на поясните прешлени, като през 2-я и 3-я месец се е придвижвала с
помощта на патерици, но без пълно натоварване на крайника. В началото на 3-я месец
тя можела да се придвижва с едно помощно средство и да провежда рехабилитация с
постепенно натоварване на десния долен крайник. Общо лечебният и
възстановителен (оздравителен) период при ищцата Р.В. продължил 6 месеца, като
в съдебно заседание изяснява, че предвид младата й възраст се предприема и
премахване на поставения й пирон с последваща оперативна интервенция (така
изслушването на вещото лице в съдебно заседание). Според вещото лице болките и
страданията на ищцата са били с висок интензитет през първите 2 месеца непосредствено
след увреждането и проведената костна операция и в продължение на 30 дни в
началото на проведената рехабилитация на двете увреждания, а през останалото
време – периодично явяващи се в поясната област при преумора и рязка промяна на
времето, каквито към настоящия момент (повече от две години след
произшествието) също са възможни. Постелният й режим и затруднените движения с
помощни средства са й създали през първите 2 месеца значителни затруднения при
обслужване в ежедневието й. В заключението се посочва, че извършените от ищцата
разходи за: избор на оперативен екип (900 лева); избор на анастезиологичен екип
(250 лева); оперативен консуматив (интрамедуларен заключващ пирон, 3773 лева); лумбален
колан (68.70 лева); медикаменти (Ендотелон и Фраксипарин, 18.70 лева и 116.20
лева) и избор на екип за оперативни процедури на таза и долния крайник -
фактура и касов бон от 09.05.2019 г. на стойност 637 лева, възлизащи общо на
5793.50 лева, са били необходими за правилно и по правилата на добрата
медицинска практика бързо лечение на получените й от процесното произшествие
травматични увреждания. Вещото лице изяснява, че разходите за избор на екип (разходи
за по-добри условия на болничния престой не са представени, а и не се претендират)
не са задължителни, но са регламентирани и предпочитани от пострадалите, за
които е важна квалификацията на оператора.
Пред настоящата
съдебна инстанция е разпитан и св. С.В.– съпруг на ищцата Р.В.. От показанията
на свидетеля се установява, че непосредствено след произшествието той видял ищцата
в болницата, тя треперила и била в кръв. Изпитвала силни болки, включително и
след операцията, като след изписването й за около 2 месеца тя била на постелен
режим и раздвижването й след тях било трудно, като през това време се е
нуждаела от грижите на своите близки. Провеждала е също и рехабилитации. Понастоящем
вече работила, но все още накуцвала (което вещото лице изяснява в съдебно
заседание със субективни оплаквания в резултат от различния праг на търпимост
на болки) и сънят й бил нарушен след случилото се. Съдът цени показанията на
свидетеля при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по
делото, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора.
На 12.10.2018 г.
ищцата Р.В. е предявила своята претенция пред застрахователя ДЗИ – О.з.АД, по
която липсват данни да се е произнесъл, а и не се твърди.
Други относими
доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни
срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По исковете с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникване на
имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в
настоящото производство е процесуално допустима поради наличие на проведено
рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да
бъдат осъществени следните материалноправни предпоставки в съотношение на
кумулативност: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за
застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
В разглеждания случай
се установи по делото, че при настъпилото на 18.11.2017 г. в гр. София на бул.
Тодор А.в района на кръстовището с ул. Одрин пътнотранспортно произшествие
застрахованият при ответника водач на автомобил Рено Меган
- О.Г., е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 25 от ЗДвП относно
маневрите и по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП относно надлъжната пътна
маркировка „единична непрекъсната линия" - М1, която на пътните превозни
средства е забранено да я застъпват и пресичат, като управлявайки автомобил
Рено Меган със скорост 15 км/ч в посока от ул. Опълченска към бул. Константин
Величков при отклоняване надясно, за да премине от лява в дясна пътна лента на
бул. Тодор А.е създал опасност, непропускайки попътно движещия се след него в
средна пътна лента със скорост 75 км/ч автомобил Мерцедес Е270, управляван от К.Ф.,
който с предната си лява част ударил странично автомобил Рено Меган в дясната
му странична част, и се отклонил надясно, навлязъл на тротоара, където ударил
намиращата се на тротоара пешеходка – ищцата Р.В., като при независимо съизвършителство
двамата водачи са причинили на ищцата Р.В. различни по вид и тежест увреждания,
за репариране на вредоносните последици от които се поражда солидарна
отговорност на водачите на двата автомобила – арг. чл. 53 от ЗЗД.
Неоснователни са
възраженията на ответника, че застрахованият при него водач няма принос за
настъпването на процесното произшествие, който да е обуславящ за ангажиране на
отговорност му като застраховател, обезпечил деликтната му отговорност.
Установи се по несъмнен начин по делото, че този водач не само, че се е
отклонил надясно при наличие на единична непрекъсната линия, за която е забранено
застъпване и пресичане, а и е преминал в друга пътна лента, без да пропусне
попътно движещия се след него автомобил Мерцедес Е270, който обективно е могъл
да възприеме. Без тези неправомерни действия от водача на автомобил Рено Меган,
които несъмнено са създали опасност и за другите участници в движението,
процесното произшествие не би настъпило.
Доказа се по
делото, че получените от ищцата Р.В. увреждания се изразяват във: фрактура на
дясна бедрена кост; фрактури на странични израстъци на 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни
прешлени; контузия на челно-теменната област на главата и охлузвания на долните
крайници (но без твърдяното мозъчно сътресение) и в резултат от които тя е
претърпяла неимуществени и имуществени вреди. Изпитвала е болки и страдания,
неудобства от невъзможността да се обслужва сама и стрес, довел до нарушаване
на съня й, и е извършила разходи за лечение на тези си увреждания. От
съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими доказателствени средства
по делото се установява по несъмнен начин, че претърпените от ищцата Р.В.
увреждания са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
водача на автомобил Рено Меган, извършено в противоречие с изискванията на
правилата за движение по чл. 25 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, като
виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и
тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване
от ответника. Следователно в случая са налице всички елементи от фактическия
състав на деликта съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина,
противоправност, вреди и причинна връзка, за застрахования при ответника водач
на автомобил Рено Меган и съответно представляващи една от предпоставките за уважаване
на исковете, предявени пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, а възраженията на ответника в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Доказа се по
делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия
състав, обуславящ правото на вземане на ищцата Р.В. срещу ответника ДЗИ - О.з.АД,
а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо
от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност.
По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1
от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети
лица, при управлението на автомобил Рено Меган. Този правнорелевантен факт е
безспорен между страните, а и се доказа от представените констативен протокол и
справка.
Претърпените от
ищцата неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя от критерия
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпени болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС). Ищцата Р.В. е претърпяла различни по характер и тежест увреждания,
посочени по-горе и които са й причинили значителни болки и страдания. За
лечението на фрактура на дясната й бедрена кост се е извършило оперативно
лечение, като за премахване на заключващия пирон се е налагало провеждане на
ново оперативно лечение (така вещото лице при неговото изслушване в съдебно
заседание). Лечебният й и възстановителен период на ищцата е продължил 6 месеца,
нуждаела се от чужди грижи непосредствено и около 2 месеца след произшествието,
следвани от трудности да се приучва да ползва помощни средства за срок от около
2 месеца след преустановяване на постелния й режим, а след това да се придвижва
без тяхното използване, и имала неспокоен сън, който продължавал и понастоящем.
Съобразявайки посочените обстоятелства, както и зрялата работоспобна възраст на
ищцата – навършени 42 години, и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна
застраховка ГО като проявна форма на икономическите условия в страната към
момента на настъпване на произшествието – м. ноември 2017 г., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от нея болки и страдания и неудобства
възлиза на 40000 лева, до който размер искът за неимуществени вреди следва да
бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 70000 лева –
отхвърлен, като неоснователен.
По делото се
установи от съвкупната преценка на представените медицински документи, фактури
и фискални бонове и приетото заключение на медицинската експертиза и че през
периода от м. ноември 2017 г. до м. май 2019 г., ищцата Р.В. е извършила
разходи за медицински услуги, медикаменти и други медицински изделия общо в
размер на 5793.50 лева, които са били необходими и използвани за лечението на
получените от процесното ПТП травматични увреждания. Следователно извършените
от ищцата разходи са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение
на делинквента, отговорността на който е застрахована при ответника, поради
което и искът за имуществени вреди се явява доказан и като такъв следва да бъде
уважен изцяло за предявения размер от 5763.50 лева.
Възраженията на
ответника за недължимост на обезщетението за направени от ищцата разходи за
избор на екип са неоснователни. Възможността на всеки пациент за избор на лекуващ
лекар/екип е уредена и гарантирана в чл. 24а, ал. 1, т. 3 и чл. 28 от Наредба
за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ (Обн. ДВ. бр. 45 от 2
юни 2006 г.), в които е регламентирано, че избор на лекар/екип се допуска за
извършване на конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от
диагностично-лечебния процес, посочена от пациента. В дефинитивната разпоредба
на пар. 1, т. 12 от ДР на Наредбата е регламентирана легална дефиниция на понятието
„избор на лекар/екип“, съгласно която то представлява предпочитание на пациента
конкретна интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния процес
да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата. При
всяко лечение между пациента и съответния лекуващ лекар или лекарски екип възниква
отношение на доверие, тъй като пациентът поверява своите живот и здраве на друг
човек – специалист в областта на медицината. Следователно при извършването на
медицински манипулации не само добросъвестната медицинска практика, но и
законодателят е предвидил и гарантирал правната възможност на всеки пациент да
избере своя лекуващ лекар/екип, като извършените допълнителни разходи за
осъществяване на този избор са присъщи на предоставената и ползваната
медицинска услуга. Те не представляват луксозни разноски - напр. за подобрени
битови условия и допълнително обслужване, свързани с престоя на пациента в лечебното
заведение, извън оказваната медицинска помощ, поради което заплатеното възнаграждение
за избор на лекуващ лекар/екип при извършване на необходимите медицински манипулации,
свързани с преодоляване последиците от настъпилите травматични увреждания на ищцата
вследствие на процесния деликт, представлява необходим разход, който е и правно
обоснован. Заплатеното възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип от ищцата Р.В.
за извършване на оперативните интервенции, чрез които нейното здравословно
състояние би се подобрило, представляват имуществени вреди, които също са в
причинно-следствена връзка с осъществения от застрахования по договор за
застраховка ГО деликт и също подлежат на обезвреда, включително и чрез
ангажиране на обезпечителната отговорност на застрахователя.
По акцесорните
претенции за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2,
т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от
датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
основателността на главните искове в посочения размер води до основателност и
на акцесорните претенции. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от
страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или
увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, съдът
намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната
претенция от ищцата Р.В. – 12.10.2018 г., респ. от датата на извършване на
разходите за лечението, до окончателното изплащане на дължимите й обезщетения. Предвид
изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес, акцесорните претенции
следва да бъдат уважени, считано от 12.01.2019 г., респ. от 09.05.2019 г.
Ищцата на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е освободена от заплащането на такси над 1800
лева, но не и за такси до посочения размер и за разноските по производството, поради
което и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
присъдят и сторените от нея по производството разноски за такси, възнаграждения
за вещи лица и адвокатско възнаграждение, които определени съразмерно на
уважената част на исковете, възлизат на сумата 3877.87 лева. Съдът намира, че
уговореното и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение от 3200 лева по договор
за правна защита и съдействие от 17.01.2020 г., въз основа на което са
определени разноските, предвид фактическата и правна сложност на настоящото
дело и минималния размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ
на 2802.90 лева, не е прекомерно съгласно императива на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
за което своевременно е наведено възражение от ответника. На ответника на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК следва да се присъди сумата 130.70 лева –
разноски по производството за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на исковете.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати на съда сумата 29.46 лева, представляваща
остатъка от дължимата държавна такса върху уважената част на исковете.
По делото липсват
доказателства ищцата да е изпълнила дадените в съдебно заседание от съда указания
относно възнаграждението на вещото лице по медицинската експертиза, поради
което и на основание чл. 77 от ГПК, съобразявайки изхода от спора, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 120.81 лева, а ищцата – сумата от
79.19 лева.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДЗИ - О.з.АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Р.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 40000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания, изразяващи се във: фрактура на дясна бедрена кост; фрактури на странични
израстъци на 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени; контузия на челно-теменната
област на главата и охлузвания на долните крайници, в резултат от осъществено
на 18.11.2017 г. в гр. София на бул. Тодор А.в кръстовището му с ул. Одрин пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на автомобил Рено Меган с ДК № ******* – О.А.Г.,
чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор
за застраховка Гражданска отговорност при ДЗИ - О.з.АД, заедно със законната лихва
върху тази сума от 12.01.2019 г. до окончателното й изплащане, и на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 5763.50 лева - застрахователно обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, медикаменти
и медицински изделия, настъпили от причинените й увреждания в резултат от
посоченото пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази
сума от 09.05.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 40000 лева до пълния предявен размер от 70000 лева.
ОСЪЖДА ДЗИ - О.з.АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Р.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 3877.87
лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА Р.Р.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ДЗИ - О.з.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 130.70 лева –
разноски по производството.
ОСЪЖДА ДЗИ - О.з.АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 29.46 лева – дължима държавна такса по
производството.
ОСЪЖДА ДЗИ - О.з.АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на д-р Б.Т.Б. на основание чл.
77 от ГПК сумата 120.81 лева – възнаграждение на вещото лице по производството.
ОСЪЖДА Р.Р.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на д-р Б.Т.Б. на основание чл. 77 от ГПК сумата 79.19
лева – възнаграждение на вещото лице по производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на ЗАД ОЗК - З.АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, като трето лице помагач на
страната на ДЗИ – О.з.АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
СЪДИЯ: ________
Р. Бошнакова