Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 4 22. 01. 2021 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
Административен съд град Търговище
на деветнадесети
януари 2021 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Секретар:ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД
№ 283 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
десета от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
по жалба на Д.М.И. ***, с която се оспорва Заповед
за прилагане на принудителна
административна мярка №20-1292-000579/11.12.2020 г., издадена от началник-група
ОДЧ „ при ОД на МВР – Търговище. Със
същата е наложена санкция по чл.171, т.1,б“б“ ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
правоуправление на МПС и контролен талон
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В
жалбата се твърди, че има нарушение на материалния и процесуалния закон, несъответствие
с целта на закона. Моли оспореният акт да бъде отменен като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят взема
становище, чрез процесуалния си представител, който поддържа
жалбата.
Ответникът
взема становище, чрез процесуалният си
представител гл.ю. к. Ж., която като оспорва жалбата. Не претендира ю.к. възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното:
Със
Заповед № 363з – 1642/ 30.09.2020 г. Директорът на ОДМВР – Търговище е оправомощил определени
категории длъжностни лица да издават ПАМ по Закона за
движението по пътищата.
При
извършена проверка е било установено, че на 11.12.2020 г. в 18.00 ч. в
гр.Търговище кв. Запад на паркинг до бл.26 с посока на движение към бл.1, жалбоподателят
управлява лек автомобил Опел Корса с регистрационен
номер …, собственост на Хр.И., след
употреба или под въздействието на наркотични вещества и техните аналози, с
което е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП. Въз
основа на съставения АУАН е издадена оспорената заповед, с
която на основание чл.171, т.1 б“б“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка- отнемане на СУМПС и контролен
талон.
В хода на производството са приети като
доказателства: Заповед № 363з-1642/30.09.2020 г. на директор ОДМВР-Търговище, Заповед №
8121к-934/30.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност на А. Н., Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи, график за работа на оперативни дежурни в група ОДЧ-ОДМВР-Търговище за
м. декември 2020 г., регистър на постъпилия заявителски
материал в РУ-Търговище 785-892 2020 г., методически указания, отн. реда за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози от водачите на МПС.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по следните съображения:
Жалбата е подадена от надлежна страна при наличие на правен
интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно
оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.
От правна страна съдът намира следното:
На
основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.
171, ал.1, т.1 от същия закон се издават с мотивирана заповед на ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или
на оправомощени от
тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра
на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал.1 от Закона за
движение по пътищата. Предвид тази правна уредба оспореният акт е
издадена от компетентен орган.
С
оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона
форма – чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2 от АПК. Фактическите основания за
издаване са изложени ясно и изчерпателно. Релевантните факти
са изяснени в пълен обем. В производството по издаването на обжалваният
акт не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила – такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат
административния орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни
нарушения се оценяват като съществени и респ. само подобни нарушения биха могли
да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт.
При
преценка на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения ЗДвП допуска да се прилагат определени принудителни
административно мерки. Съгласно чл. 171,
т. 1, б.“б“ ЗДвП/ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, на което
основание е наложена процесната принудителна
административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване
с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
В
конкретния случай оспорената ПАМ е наложена за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП – неспазване на забраната да се управлява лек автомобил след употреба
на наркотични вещества или техни аналози.
ПАМ
е законоустановена,
със Закона за движение по пътищата. Мярката е предвидена в интерес на
обществото – с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата, тъй
като управлението на МПС от водач употребил наркотични вещества или амфетамин е
дейност, която носи висок риск за живота и здравето както на водача,
евентуалните пътници в автомобила и другите участници в движението, както и за
материални щети.
Доколко
е налице справедлив баланс между правата на засегнатото лице и интереса на
обществото, следва да се преценява с оглед конкретната ситуация: По делото е установена
употреба на упойващи вещества от страна на жалбоподателя. Липсва възражение в
акта. Разпитаният свидетел на практика не е очевидец.
Жалбата
е неоснователна и следва да се отхвърли.
Разноски
не се претендират и съдът не присъжда такива.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал.1 от АПК,
Административен съд – Търговище, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.И. *** с ЕГН:********** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №20-1292-000579/11.12.2020
г., издадена от началник-група ОДЧ „ при
ОД на МВР – Търговище, с която е наложена санкция по чл.171, т.1,б“б“ ЗДвП - временно
отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС и контролен талон до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: