№ 11913
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110134283 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. Ч. ЕГН ********** с
предявен иск с правно основание чл.22 ЗПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, срещу
„.................... АД с ЕИК ........................... изменен по реда на чл.214 ГПК в проведеното
на 22.03.2023 г. открито съдебно заседание, за осъждане на ответното дружество да
заплати сумата в размер на 41,38 лв., представляваща недължимо платени суми по
недействителен договор за паричен заем №.............
Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество договор за паричен заем
№............. за предоставяне на заем в размер на 766,94 евро или левовата равностойност
в размер на 1500 лв., в чл.12 от който било уговорено, че заемателят се задължава да
предостави на кредитора в срок до 7 дни едно обезпечение от трето физическо лице -
гарант. Поддържа, че в чл.12 ал.4 от същия договор страните се договорили, че при
непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в
размер на 655.66 лв. Поддържа, че такава неустойка била начислена, тъй като ищецът
не представил в срок надлежен поръчител. Счита, че договорът е нищожен, тъй като не
е спазена предвидената от закона форма, ГПР не бил посочен по компоненти, а като
процент. Не било посочено как се съотнася уговорения годишен лихвен процент за
заема спрямо ГПР. Алтернативно поддържа, че действителния размер на ГПР е в пъти
по-висок от посочения в договора, с което надхвърля максимално установения лимит в
чл.19 ал.4 ЗПК. Счита, че договорът е нищожен, тъй като е налице изначална
невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, поради което
1
и процесната клауза за неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД. Счита,
че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1 пр.2 ЗЗД. Поддържа, че
кредитното дружество е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест на кредита на длъжника. Клаузата за възнаградителна лихва била
нищожна като протИ.речаща на добрите нрави, като поддържа, че клаузите в
процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин в нарушение на
чл.147 ЗПК, а ищецът го сключил при условията на крайна нужда и явно неизгодни
условия. При условията на евентуалност релевира възражение за нищожност на
неустоечната клауза, като поддържа, че заемната сума била погА.а предсрочно от
ищеца. По изложените съображения моли за уважаване на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК,
с който оспорва исковете. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е
бил сключен договор с посочените в исковата молба параметри. По същество се
заявява, че предявените искове са неоснователни. Излагат се съображения, че
договорът е валиден, сключен при спазване императивните разпоредби на ЗПК на
принципа за спазена свобода на договаряне. Оспорва възражението, твърдяно от ищеца
нарушение на чл.11, ал.1 т.9 и 10 ЗПК. Поддържа се, че неусточната клауза била
индивидуално уговорена с кредитополучателя. Твърди, че заемодателят е небанкова
финансова институция, поради което и отпуснатия кредит бил обезпечен като рисков.
Твърди, че договорът е съставен на ясен и разбираем език, като лихвеният процент не е
променян за целия срок на заема. Оспорва да е налице протИ.речие със закона и
добрите нрави. Оспорва възражението за нарушение на чл.11, ал.1 т.9 и т.10 ЗПК,
поради това, че договорената в чл.12 от договора неустойка не е била включена като
договорна лихва. Клаузата за неустойка по чл.12 е част от несъщественото съдържание
на договора, което не прави договора нищожен в цялост. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл.23 ЗПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване реално плащане в полза на ответника на посочената в
исковата молба сума при начална липса на основание; обедняване на ищеца за сметка
на обогатяването на ответника, наличие на причинна връзка между тях, както и всяка
от претенциите си по размер.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави,
респ. че е налице основание за задържане на получената сума, а при установяването на
фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.
2
Съгласно приетото в съдебната практика /т. напр. решение № 227/22.03.2019г. по
гр.д. № 896/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 239/16.07.2013г. по гр.д. № дело №
1050/2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./ искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е един. С него ищецът
претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже
единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил
даденото. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже
даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато
ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без
основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже
даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ако
основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им
последици не са опорочени от нищожност, нито са отпаднали поради унищожаване,
разваляне, отменяне или прекратяване по други причина на сделката), искът е
неоснователен.
Между страните не се спори, че по силата на сключен договор за паричен заем
№............. ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 766,94 евро с левова
равностойност 1500 лв., при фиксиран лихвен процент от 39,72 % и ГПР-43,13%, част
от съдържанието на който договор е и клаузата на чл. 12 ал.4, с която е уговорена
неустойка в размер на 335,23 евро /655,66 лева/ при неизпълнение от длъжника на
задължението за предоставяне на обезпечение по ал.1 на чл.12 от договора.
Съгласно чл. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит, какъвто е и процесният, е
писмен договор с конкретно съдържание, като в конкретния случай съдът приема за
доказано, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 1 до т. 9, т, 11, 12 и
20 ЗПК.
Видно от представения по делото договор, същият е изготвен в писмена форма,
клаузите са описани по ясен и разбираем начин и шрифтът, на който е изписан е
достатъчно ясен и с големина позволяваща прочитането без затруднения на
съдържанието на договора, поради което и доводите на ищеца в тази връзка съдът
намира за неоснователни.
Разпоредбата на чл.12 ал.1 от договора възлага в тежест за заемателя –ищец да
осигури поръчителство от физическо лице, по отношение на което са записани редица
условия: освен да бъде дееспособно пълнолетно физическо лице, да е с минимален
осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването
на договора, в размер от 600 лв. на месец, работещ по валидно трудово
правоотношение от поне шест календарни месеца преди сключването на този договор,
със стабилна кредитна история, да не е поръчител по друг активен паричен заем или
самият да е заемополучател. Задължението на кредитополучателя да представи
обезпечение е със срок до седем дни от сключването на договора за кредит. Прочитът
на съдържанието на клаузите на чл.12 от договора и съпоставянето им с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество
"неустойката" представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които
клаузата на чл. 12 ал.3 от договора възвежда за потребителя са на практика
неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо
кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури поръчител,
отговарящи на уговорените изисквания, поради което и чрез същите, за които е ясно,
3
че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно,
кредиторът не включва неустойката по договора към ГПР, като по този начин
заобикаля законовата норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 43,13 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Предвид описаните по-горе предпоставки, при които възниква задължението на
потребителя да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение, то същата е с
характер на сигурен разход и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се
възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс,
но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно /чрез
изначалното му включване в разходите по кредита/, то той би могъл да направи
информиран избор дали да сключи договора.
Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора
и на практика няма информация колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по
кредита. Това се явява и в директно протИ.речие с чл. 3, §1 и чл.4 от Директива 93/13
ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че, за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е
необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР.
От друга страна, от заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че при погасителен план от шест
4
месечни вноски по 389,03 лв. при включена към същите неустойка, заета сума от 1500
лв. с приход от 178,50 лв. прогнозираната годишна доходност би била в размер на
375,08 %.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния
договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът за паричен заем
№............., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед изложеното и констатираната недействителност, на основание
чл. 23 ЗПК ищецът дължи единствено чистата стойност по кредита. Както бе посочено,
в полза на същия е предоставена сумата в размер на 1500 лева, като от заключението
на вещото лице по основната и допълнителна съдебно- счетоводната експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, се
установява, че ищецът е заплатил по процесния договор за кредит сумата в размер на
1541,38 лв., съотнесени както следва: 1500 лв. главница по договора, възнаградителни
лихви в общ размер от 41,38 лв.
Предвид посоченото и доколкото се установи, че ищецът дължи на ответника
единствено главницата по договора за кредит, предявеният иск се явява изцяло доказан
и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда за ищеца. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лв. за платена държавна такса. На
основание чл.38 ал.2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на ЕАД „Д. М.“ БУЛСТАТ ................ сумата в размер на 480 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.................... АД с ЕИК ........................... съдебен адрес гр................. ДА
ЗАПЛАТИ на А. М. Ч. ЕГН **********, съдебен адрес гр................. на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.23 ЗПК, сумата 41,38 лева, заплатена при начална липса на
основание по договор за паричен заем №............., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 27.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „.................... АД с ЕИК ................... ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Ч. ЕГН
********** чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 32 ал.2 ЗА „.................... АД с ЕИК ...................ДА
ЗАПЛАТИ на ЕАД „Д. М.“ БУЛСТАТ ................ сумата в размер на 480 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6