№ 21
гр. Стара Загора, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530202926 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № СФ–13-ДНСК-197 от
10.10.2022 година на Началник на Дирекция за национален строителен
контрол /ДНСК/ гр. София, с което на „ЛИФО“ ООД, гр. Стара Загора ЕИК
********* е наложено административно наказание – „имуществена санкция”
в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за извършено административно
нарушение по чл.142, ал.5, т.3, във вр. с чл. 169, ал.1, т.2, във вр. с чл. 237,
ал.1, т.6 от Закона за устройството на територията.
Жалбоподателят излага подробни съображения за
незаконосъобразност и моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, чрез старши юрисконсулт Ралица Режева
оспорва жалбата и моли съда да потвърди издаденото наказателно
постановление. подробни съображения за това излага в открито съдебно
заседание и в постъпилото по делото писмено становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, направените в жалбата оплаквания и служебно провери
правилността на обжалваното наказателно постановление намира за
1
установено следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, но разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, досежно исканата отмяна на
обжалваното наказателно постановление и ОСНОВАТЕЛНА, досежно
оспорения размер на административното наказание.
В разглеждания случай е обжалвано е наказателно постановление
издадено от Началника на ДНСК – София, с което на „ЛИФО“ ООД гр. Стара
Загора, на основание чл. 237, ал. 1, т.6 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за нарушение
по чл.142, ал.5, т.3, във вр. с чл. 169, ал.1, т.2, във вр. с чл. 237, ал.1, т.6 от
Закона за устройството на територията.
С издаденото наказателно постановление „ЛИФО“ ООД гр. Стара
Загора е наказано, затова че в качеството си на консултант по смисъла на чл.
166, ал.1, т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на 17.12.2021 г. с
Комплексен доклад за оценка на съответствие на инвестиционен проект със
съществените изисквания към строежите, е извършило оценка за
съответствие със съществените изисквания към строежите по чл. 142, ал.6, т.2
от ЗУТ на технически инвестиционен проект, въз основа на който, по реда на
чл. 154, ал.5 ЗУТ, от главния архитект на Община Стара Загора е издадена
заповед №19-24-2/04.01.2022 г., за допълване на РС №19-627/04.01.2021 г.,
“Фабрика за печат, ламиниране и конфекциониране на гъвкави опаковки“,
находящ се в УПИ 1-1654, кв. 34, Индустриална зона „Загоре“, гр. Стара
Загора, без наличие на разработен инвестиционен проект по част Пожарна
безопасност, в която да са определени класът и категорията на функционална
пожарна опасност, респективно посочване на относимите специфични
изисквания и проектните решения, в нарушение на чл. 142, ал.5, т.3, ЗУТ, във
вр. с чл. 169, ал.1, т.2 от ЗУТ.
От събраните доказателства се установява, че длъжностни лица от
състава на ДНСК София, на основание Заповед № РД-13-054/08.02.2022 г. са
извършили проверка по документи в Община Стара Загора и на място в УПИ
I-1654, кв. 34, Индустриална зона „Загоре“ по плана на гр. Стара Загора. В
хода на проверката са били проверени издадените Разрешение за строеж РС
№19-627/04.01.2021 г. и Заповед №19-24-2/04.01.2022 г., издадена по реда на
чл. 154, ал.5 ЗУТ /поради изменения в одобрения инвестиционен проект, при
2
промяна на инвестиционните намерения от страна на възложителя/ на главния
архитект на Община Стара Загора, за допълване на цитираното Разрешение за
строеж, идеен инвестиционен проект към РС №19-627/04.01.2021 г., с
комплексен доклад за оценка на съответствие на инвестиционен проект със
съществените изисквания към строежите на „ЛИФО“ ООД от 14.09.2021 г.,
както и технически инвестиционен проект към Заповед № 19-24-2/04.01.2022
г., с комплексен доклад за оценка на съответствие на инвестиционен проект
със съществените изисквания към строежите на „ЛИФО“ ООД. При
извършената проверка на 09.02.2022 г., длъжностните лица са установили, че
Заповед №19-24-2/04.01.2022 г. е издадена въз основа на одобрен
инвестиционен проект във фаза „технически“ само по части „архитектура“,
„конструкции“ и „геодезия“, без към същия да е налице самостоятелна част
„Пожарна безопасност“. Предвид установената фактическа обстановка
служителите са възприели извършено административно нарушение на чл.
142, ал.5 т.3 ЗУТ, във вр. с чл. 169, ал.1, т.2 ЗУТ от страна на дружеството -
жалбоподател, за което на 13.04.2022 г. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № СФ-13/13.04.2022 г., въз основа на който е
издадено обжалваното НП.
Приложението на санкционната норма по чл.237, ал.1, т.6,
предложение трето от ЗУТ предполага субектът на отговорността да е
извършил оценка за съответствие на инвестиционен проект, т.е. да е лице с
качество по чл. 166 ЗУТ. За съда, несъмнено от събраните по делото писмени
и гласни доказателствени средства се установява, че дружеството –
жалбоподател притежава същото качество по отношение на цитираните
инвестиционни проекти.
Според настоящата инстанция е налице осъществено от субекта
изпълнително деяние по извършване на оценка за съответствие на
инвестиционен проект в нарушение на изискванията на нормативните
актовете по отношение на изискванията към строежите за безопасност при
пожар. Съгласно чл. 142, ал.4 ЗУТ – Всички части на инвестиционните
проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж се оценяват
за съответствието им с основните изисквания към строежите. Съгласно чл.
142, ал.5, т.3 ЗУТ – оценката обхваща проверка за съответствие с
изискванията на нормативните актове по всяко от основните изисквания към
строежите по чл. 169, ал.1 и изискванията по чл. 169 ал.3 ЗУТ. Такова е и
3
изискването по чл. 169, ал.1, т.2 ЗУТ – безопасност в случай на пожар.
Разпоредбата на чл. 142, ал.5, т.3 ЗУТ е бланкетна по своя характер и
препраща към всички приложими нормативни актове, уреждащи
техническите правила и норми за съответните изисквания по чл. 169, ал.1
ЗУТ . По отношение на изискванията за безопасност в случай на пожар –
приложима е Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване безопасност при пожар.
В разглеждания случай, идейният инвестиционен проект е
послужил като основание за издаване на РС № 19-627/04.01.2021 г. по реда на
чл. 142, ал.2 ЗУТ, която разпоредба указва, че следващите фази на
проектиране /каквато е техническият проект/ се одобряват в хода на
строителството преди извършване на съответните строително-монтажни
работи и подлежат на оценка съгласно изискванията на ал.5, в т.ч. и на
нормативните актове по всяко от основните изисквания на строежите. Не
подлежи на съмнение фактът, че и инвестиционният проект на фаза
„технически“, следва да бъде оценен по същия ред както и този на фаза
„идеен“, но съобразно неговите особености и предназначение. В чл. 19, ал.3,
т.1 от Наредба №4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти е уредена функцията на техническия проект, като с
него се доизясняват и допълват проектните решения на идейния проект, респ.
се изработват проектни решения, които служат за оценка на съответствието с
изискванията към строежите по чл. 169 ЗУТ. Така следва да бъде заключено,
че инвестиционният проект във фаза „технически“ е следвало да бъде оценен,
като такъв – допълващ идейния проект. Вярно е, че в разглеждания случай, в
инвестиционния проект на фаза „идеен“ е разработена част „Пожарна
безопасност“, за което е изготвена обяснителна записка, оценена с
комплексен доклад от 14.09.2021 г., но също така е вярно, че в Приложение
№3 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила
и норми за осигуряване безопасност при пожар, са предвидени различни
съдържания за обяснителните записки на фази „идеен“ и „технически“.
Съдържанието на обяснителната записка във втората фаза е значително по-
подробно уредено и съдържа множество допълнителни изисквания, които е
следвало да бъдат на първо място уредени при изготвяне на инвестиционния
проект на фаза „технически“, а на второ място – оценени с комплексния
доклад от 17.12.2021 г. В същия липсва каквато и да е оценка на показателите,
4
изложени в Приложение №3 от цитирания подзаконов нормативен акт и
остава неизвестно по какъв начин дружеството консултант е достигнало до
извода при част „Архитектура“, че са спазени изискванията на Наредба № Iз-
1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване безопасност при пожар. Нещо повече, в обяснителната записка
към инвестиционния проект на фаза „идеен“, част „Пожарна безопасност“,
нееднократно е посочено, че „В техническата фаза на проекта е предвидено да
бъдат разработени и отразени всички изисквания за пожарна безопасност.
Настоящият проект е в идейна фаза и има за цел да онагледи концепцията за
пожарна безопасност на обекта.“. Въпреки изискванията на законодателя и
становището на проектанта, дружеството-жалбоподател, при изготвяне на
комплексния доклад от 17.12.2021 г., не е извършило оценка за съответствие
на инвестиционния проект с изискванията на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009
г. за строително-технически правила и норми за осигуряване безопасност при
пожар, като с това си бездействие е извършило от обективна страна
нарушение по чл. 142, ал.5, т.3 ЗУТ, вр. с чл. 169, ал.1, т.2 ЗУТ.
Нарушението е на формално извършване, поради което липсата на
вредни последици е ирелевантна.
Предвид факта, че спрямо дружеството жалбоподател е
реализирана административно наказателна отговорност по реда на чл. 83
ЗАНН, същата се приема за обективна и безвиновна.
Налице е съставомерност на поведението на дееца по
санкционната норма на чл. 237, ал.1, т.6 от ЗУТ.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на
обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон,
допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи
последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в
частност – административнонаказателното обвинение е формулирано
достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере
и да организира адекватно защитата си.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Предвид гореизложеното районният съд намира, че в
разглеждания случай действително е извършено, нарушение по чл. 142, ал.5,
5
т.3 ЗУТ, вр. с чл. 169, ал.1, т.2 ЗУТ, при което е приложена санкционната
норма на чл. 237, ал.1, т.6 от ЗУТ. В тези случаи, в разпоредбата на чл. 237,
ал.1, т.6 от ЗУТ за юридически лица е предвидено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер от 5 000 до 50 000 лева. Съдът
обаче намира, че в разглеждания случай административно наказващия орган
не е мотивирал в достатъчна степен завишения размер на наложеното
административно наказание. В НП е посочено обстоятелство, че от страна на
нарушителя не е извършвано друго нарушение на чл. 142, ал.5, т.3 ЗУТ и не
му е налагано предходно административно наказание. Следва да се отчетат и
обстоятелствата, че макар и да не е извършена оценка на изискванията за ПБ
на инвестиционния проект на фаза „технически“, такава е извършена на фаза
„идеен“, както и това, че е налице положително становище за съответствие на
инвестиционния проект на фаза „технически“ с нормите за пожарна
безопасност от РД ПБЗН. Изложеното обосновава извод, че за извършеното
нарушение следва да бъде наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в минимален размер, предвиден за съответното
нарушение.
По критериите на чл. 27, ал.1-3 от ЗАНН във връзка с целите на
наказанието по чл. 12 от ЗАНН справедлив размер на наказанието
"имуществена санкция" се явява минималният такъв за предвиденото
нарушение, а именно - сумата от 5 000 лв., поради което съдът намира, че
следва да намали размера на имуществената санкция от 10 000 лв. на 5 000 лв.
На основание чл. 68д, ал.3 ЗАНН, вр. с чл. 144 АПК и чл. 78, ал.3
ГПК следва да бъде осъдено „ЛИФО“ ООД, гр. Стара Загора да заплати на
Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София сумата от 50
лв., представляващи сторени по делото разноски, съобразно изменения размер
на административното наказание.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № СФ–13-ДНСК-197 от
10.10.2022 година на Началник на Дирекция за национален строителен
контрол /ДНСК/ гр. София, с което на „ЛИФО“ ООД, гр. Стара Загора ЕИК
*********, представлявано от Ю. К. Ц. е наложено административно
6
наказание – „имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за
извършено административно нарушение по чл.142, ал.5, т.3, във вр. с чл. 169,
ал.1, т.2, във вр. с чл. 237, ал.1, т.6 от Закона за устройството на територията,
КАТО НАМАЛЯВА размера на „имуществената санкция“ от 10 000 /десет
хиляди/ лева на 5000 /пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „ЛИФО“ ООД, гр. Стара Загора ЕИК *********,
представлявано от Ю. К. Ц. да заплати на „Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/ гр. София сумата от 50,00 лева, представляваща
сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7