Р Е Ш Е Н И
Е №211
гр. Пловдив, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 09.04.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 144 по
описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, както и приет за
съвместно разглеждане в процеса обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1,
т. 3 от КЗ.
Подадена е искова молба от А.Я.Ю. с ЕГН ********** и
адрес *** чрез упълномощения процесуален представител адв.
Х.В. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД с ЕИК *********, седалище **.
Ищцата твърди, че на 19.04.2017 г. около 13:10 часа в
гр. ** на кръстовището между ул. ** и ул. **, докато преминавала по пешеходна
пътека тип „Зебра“, й било отнето предимството и блъсната от завиващия лек
автомобил марка **, модел **с рег. № **, управляван от Х.Г.Б. с ЕГН **********,
чието СУМПС било изтекло на дата **. Водачът избягал от местопроизшествието, но
по-късно бил установен от органите на МВР. В резултат на ПТП ищцата получила
телесна повреда: контузия на лявата подбедрица с кръвонасядания, болезненост в шията, лявата предмишница, контузия на лявото коляно, отразени в
медицинско удостоверение № 9 / 2017г. от 21.04.2017 г. от д-р Е. Б., **в „*** –
**“ АД. Удостоверението било допълнено веднъж на дата 14.11.2017 г., когато се
установили ставен излив, вътречерепна
травма, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулация, остра стресова реакция и втори път на дата
24.01.2018 г., когато били констатирани разкъсване на задния рог на вътрешния мениск на лявата колянна става,
оток на предната кръстна връзка. Твърди се, че е налице непрекъсната връзка
между ПТП и проявилите се в период от 8 месеца травматични увреждания, тъй като
през цялото време пострадалата е имала оплаквания и нарушена биомеханика на
лявата коленна става. Възстановяването от подобен тип травма обикновено отнема
около 2,5-3 месеца, но в коментирания случай същата не отшумявала повече от 8
месеца. Наред с физическите травми Ю. изживявала и душевни такива, изразяващи
се в проблеми със съня, непрекъснато напрежение, чувство за несигурност, страх
от повторение на произшествието, което се отразило на ежедневието и обучението
й в университета. Заради тези свои оплаквания, ищцата посетила два пъти
психиатър (на дата 24.04.2017 г. и на дата 15.05.2017 г.), който й назначил
медикаментозно лечение. Ю. го спазила изцяло, но случилото се трайно се
закрепило в съзнанието й и не отшумява и до днес. Във връзка с проведеното
лечение ищцата направила финансови разходи в общ размер от 359,85 лв.,
представляващи сбор от следните суми: 30 лв. – такса за изготвяне на
съдебно-медицинско удостоверение от дата 21.04.2017 г.; 14,91 лв. – стойността
на лекарства, закупени във връзка с лечението й от дата 25.04.2017 г.; 7,15 лв.
– стойността на лекарства, закупени във връзка с лечението й от дата 21.05.2017
г.; 17,79 лв. – стойността на лекарства, закупени във връзка с лечението й от
дата 30.05.2017 г., 290 лв. – такса за медицинско изследване ЯМР от дата
23.01.2018 г. Увреждането на здравето й, причинило на ищцата имуществени и
неимуществени вреди, които счита, че следва да бъде обезщетени. Ето защо същата
се обърнала към застрахователя, с който водачът на лекия автомобил имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а именно – ответното дружество
по застрахователна полица № 30 / 117000452359 със срок на валидност 03.02.2017
г. – 03.02.2018 г. Била образувана ликвидационна преписка по щета №
0801-003948/2017-01 по застрахователна претенция № 1230 от 17.07.2017 г. С
писмо изх. № 3028 / 15.08.2017 г. ответникът уведомил Ю., че не може да се
ангажира със становище относно основанието и размера на справедливото
възмездяване на претърпените от нея вреди поради липса на документи, които да
доказват по ясен и категоричен начин механизма на ПТП, настъпило с виновен
водач, застрахован при ответното дружество. В отговор ищцата депозирала писмо
вх. № 1529 / 23.08.2017 г., с което представила НП № 17-1030-002809 от
10.05.2017 г., издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – **, както и АУАН
№ 957448 / 19.04.2017 г. като се позовава на разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т.
1 от КЗ. На 12.02.2018 г. под вх. № 421 в ответното дружество било подадено
второ уведомление. Ищцовата страна твърди, че към
момента на депозиране на исковата молба 01.03.2018 г., отговор по претенцията
от страна на ответника няма. Предвид всичко гореизложено се иска от съда да
осъди „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
здраве и живот“ АД да заплати на А.Я.Ю. сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП от дата
19.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
произшествието до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от
359,85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП
от дата 19.04.2017 г., изразяващи се стойността на заплатеното от нея лечение,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на произшествието до
окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
живот и здраве“ АД с ЕИК *********, седалище *** подава отговор, като счита
исковете за допустими, но по същество ги оспорва изцяло по основание и размер.
Признава за безспорен факта, че към датата на процесното
ПТП между него и собственика на лек автомобил марка **:, модел **с рег. № ** е
било налице валидно застрахователно правоотношение по силата на застрахователна
полица № BG/30/117000452359
от 30.02.2017 г. По основателността твърди, че не
е налице основният елемент за възникване отговорността на застрахователя, а
именно – вината. Представените от ищцата документи пред застрахователя:
констативен протокол за ПТП, АУАН и НП, не са официални свидетелстващи
документи и поради това не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и не установяват противоправно
поведение. Липсвали данни дали наказателното постановление е влязло в сила или
е било обжалвано от водача. На свой ред твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на пострадалата Ю., която е
пресичала неправомерно пътното платно на необозначено за това място, без да се
увери, че е безопасно за нея и е изскочила внезапно на пътя. Водачът на
автомобила Б. не е имал обективна възможност да възприеме пешеходката, както и
да предположи намерението й за пресичане. На следващо място в случай, че по
делото се докаже по несъмнен начин вината на застрахования водач, твърди се, че
ищцовата претенция е неоснователна поради
погасяването й от страна на ответното дружество. Сочи, че въз основа на
заявената претенция застрахователят е изплатил на ищцата обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., но в
случай, че по делото не се установи вина на водача, твърди се, че плащането е
било без основание. В условията на евентуалност твърди съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата, която пресякла в нарушение на
правилата, установени за пешеходците в чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 114 от
Закона за движение по пътищата. Навежда още твърдения, че продължителността на
оздравителния процес се е увеличила, тъй като ищцата не е спазвала лекарските
предписания за покой на наранения крайник, например лично е посещавала
психиатър след инцидента. Счита ищцовата претенция за
прекомерно завишена и несъобразена по размер с претърпените вреди и приноса на
самата пострадала. Оспорва ищцата да е претърпяла всички описани в исковата
молба телесни увреждания. Твърди, че от представените към исковата молба
доказателства се установява, че ищцата е била освободена от физкултура до
19.05.2017 г., след което липсва друга медицинска бележка, следователно след
посочената дата е посещавала физкултура. Ю. не е спазила лекарските предписания
за студени компреси и покой за 7 дни, тъй като на шестия ден от ПТП е посетила
лично психиатър. Данни да е посещавала психиатър след 15.05.2017 г. също
нямало. За периода от 19.04.2017 г. до 23.01.2018 г. ищцата е могла да получи
нова травма на ляво коляно. Ето защо се счита, че описаните в двете допълнения
към съдебномедицинското удостоверение травматични увреждания не се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорват
се твърденията, че понастоящем възстановителният процес не е приключил, както и
претърпяната остра стресова реакция, претенцията за имуществени вреди, както и акцесорните искове за присъждане на лихва върху двете
главници. Наред с горното се счита, че лихва за забава може да се претендира
едва след изтичане на 3-месечния срок за произнасяне на застрахователя по
предявената доброволна претенция съобразно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, т.е. от
дата 17.10.2017 г.
Успоредно с отговора на исковата молба
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот
и здраве“ АД е поискало привличането в процеса на водача на лекия автомобил като
трето лице – помагач и е предявило обратен иск против Х.Г.Б. с ЕГН ********** и
адрес: ***. С определение № 869 / 11.05.2018 г. обратният иск е приет за
разглеждане в процеса и Б. е конституиран като страна. Ответникът е предявил
частичен иск в размер на 26 000 лв. от общо 50 359,85 лв. с
твърдения, че при реализираното ПТП водачът е причинил телесни увреждания на
ищцата, след което е избягал от местопроизшествието.
Препис от отговора на ответното дружество е изпратен и
редовно връчен на ищцата. В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК не
депозира допълнителна искова молба.
Препис от молбата, с която се предявява обратният иск,
е връчен на ответника по този иск Х.Г.Б.. В срок постъпва отговор, подаден чрез
пълномощника му адв. В.И.. Счита иска за допустим, но
неоснователен. Описва фактическата обстановка на процесното
ПТП по следния начин: при извършване на ляв завой на пътното платно е имало
трима пресичащи пешеходци, които Б. изчакал да освободят платното, но при
потегляне върху колата изскочила пострадалата ищца. Водачът веднага излязъл от
автомобила и я попитал как се чувства, предложил да я транспортира до болница,
но Ю. започнала да вика срещу него, да го обижда и удря. Сочи, че е възпитан,
тих и скромен млад семеен мъж с малко дете, който бил много потиснат от
случилото се и се консултирал с психолог, за да овладее преживения стрес.
Навежда твърдения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, както и за прекомерно завишен размер на претендираните обезщетения. Счита, че всички травми,
описани в исковата молба, не се намират в причинно следствена връзка с ПТП от
19.04.2017 г. Твърди още, че няколко дни след инцидента Б. срещнал
пострадалата, придружена от приятел, пред II РПУ на МВР – **, видимо бодра и
здрава, без накуцвания и в момента, в който го видяла, започнала да накуцва. На
последно място сочи, че претенцията се явява изцяло неоснователна и предвид
обстоятелството, че ответното застрахователно дружество изплатило на Ю. сумата
от 1 000 лв. като обезщетение във връзка с процесното
ПТП. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което изцяло да
отхвърли ищцовите претенции, а в случай, че съдът
приеме исковете за основателни, да намали размера на обезщетението.
Препис от отговора на исковата молба е изпратен на
ищеца по обратния иск с възможност за депозиране на допълнителна искова молба в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 372 от ГПК.
Такъв е постъпил по делото, с който застрахователят поддържа правото си на
регрес и твърди, че водачът е напуснал мястото на произшествието преди
пристигане на органите на МВР в нарушение на чл. 500, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „б“ и чл.125, т. 1 от ЗДвП.
За това си твърдение счита, че е налице обвързваща съда сила на официален
документ – констативният протокол за ПТП с пострадали лица № 2017-1024-1252 от
органите на ОД на МВР – **, сектор „Пътна полиция“ в частта, удостоверяваща
именно това обстоятелство.
Препис от допълнителната искова молба по обратния иск
е връчен на Х. Г. Б. чрез процесуалния му представител. В указания двуседмичен
срок не подава отговор.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция и
образуваната въз основа на нея застрахователна щета не е определен и изплатен
пълният претендиран от ищеца размер на обезщетението. Изплатена е сумата от
1 000 лв, но ищецът не е съгласен с този размер.
При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
Съответно материалноправните
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, предмет на установяване в
процеса, са: противоправно поведение, вреди, причинна
връзка между двете и вина.
В случая с наказателно постановление
№ 17 – 1030 – 002809 от 10.05.2017г на третото лице – помагач и ответник по
предявения срещу него обратен иск са му наложени следните административни
наказания – три глоби, отнемане на контролни точки и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца, за няколко нарушения на ЗДвП: за това, че управлява
МПС без свидетелство за управление; за това, че при извършване на маневра завой
наляво, водачът не пропуска преминаващият през кръстовището пешеходец, като го
блъска и допуска ПТП с пострадало лице, както и за това, че при ПТП с
пострадало лице водачът не изпълнява своите задължения да уведоми компетентните
служби на МВР и не остава на мястото на произшествието до пристигането им.
По делото няма данни за влизане в
сила на постановлението, но, доколкото помагачът и ответник по обратния иск не
твърди и не установява да го е обжалвал, същото следва да се счита за
стабилизирано и надлежно породило правно действие. Още повече, че водачът не
отрича констатациите на административно – наказващия орган, като твърденията му
са за наличие на смекчаващи отговорността му обстоятелства. В тази връзка не
твърди да не е допуснато произшествието, нито да е уведомил и останал на място
до пристигане на компетентните органи. Наред с това, необжалвайки
постановлението, с което са му наложени множество административни наказания,
вкл. лишаване от право да управлява МПС за определен срок, водачът с конклудентни действия косвено признава достоверността на
отразените от административно – наказващия орган неизгодни за него
обстоятелства.
Горните факти са възпроизведени и в
акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено НП, както и в констативния протокол за ПТП, където е посочено, че,
след допускане на инцидента, водачът напуска мястото на произшествието, като е
цитиран съставеният по случая АУАН. В частта относно напускането на мястото на
инцидента и неизчакването на органите на МВР протоколът има характер на
официален свидетелстващ документ, който обвързва съда да приеме, че отразените
в него факти са верни, в т.ч. и по отношение участието на ищцата като
пострадало лице в инцидента, тъй като за тези обстоятелства документът отразява преките
възприятия на съставителя като длъжностно лице в кръга на правомощията му по
закон.
Вярно е, че по принцип наказателното
постановление, което не е проверено по съдебен път, не обвързва гражданския съд
със задължителна сила, както това е предвидено за присъдата на наказателния
съд. Вярно е също, че протоколът за ПТП, макар и официален свидетелстващ
документ, не се ползва с обвързваща доказателствена
сила относно отразения в него механизъм на злополуката и поведението
на участниците в нея, тъй като тези факти не са се осъществили пред актосъставителя – той ги възпроизвежда в протокола въз
основа на направени пред него изявления на участници и очевидци. В случая обаче
ищецът – въз основа на събраните по делото доказателства, установява по
категоричен начин, както механизма на злополуката и поведението на участниците в нея, така и
причинната връзка между тях и настъпилите увреждания.
От
една страна, констатациите в протокола, АУАН и НП категорично се установяват от
показанията на св. И.Г. – без родство със страните, очевидец на произшествието,
който споделя следното: Аз също пресичах от едната страна, госпожицата, която не знам дали е тук,
не мога да Ви кажа, тя пресичаше от другата страна, разминахме се по средата.
Аз когато стъпвах на тротоара от другата страна, чух и видях и се обърнах.
Нямаше нарисувана пешеходна пътека тогава и все още няма, и мисля, че никога не
е имало. Пътната настилка там е паваж. „**” е изцяло паваж, а „**” мисля, че от
двете страни е асфалт. Аз минавам всеки ден от там. Няма нарисувана пешеходна
пътека, но всички пресичат там, защото няма къде. Автомобилът беше спрял и изчакваше, за да завие наляво
към центъра, значи той беше в спряло състояние, и явно се отвори място, когато
пресичахме и тръгна наляво. Вместо да изчака другите автомобили, зави в лявата
лента, където се случи случката. Автомобилът спря, шофьорът слезе, госпожицата
понеже се изправи, той даже беше около нея, видя, че може да стои на крака и
каза: „аз ще преместя“, аз бях на съседния тротоар, но се чува, трафикът върви
там, и той каза: „Аз ще преместя колата”, качи се и замина, т.е. не се върна.
Шофьорът спря след ПТП и излезе от колата. Беше отвън, после каза, аз това го
чух, това е на десетина метра. Мисля, че аз се обадих на „Бърза
помощ”, мина вече година и половина, и останах един час там, за да помогна.
Момичето беше в шок, не знам дали това е точният термин. Тя добре, че беше
слабичка и колата я хвърли на капака отгоре, а не падна отдолу. Аз видях, че тя
се хвана за чистачката, която беше счупена. Аз я прибрах и я предложих на
органите – предложих им чистачката, която беше отчупена от колата. Показах им
я. Ние спряхме отстрани и чакахме да дойдат. Чувах грубо разговорите, шофьорът слезе веднага след удара. Точно какво е
казал, не съм чул. Шофьорът беше очевидно притеснен, явно е бил в паника също.
По улицата имаше трафик, точно тогава ул. „**” беше затворена и целият трафик
минаваше по тази улица. Просто неприятно събитие. Точно на ъгъла има ел. табло
и всъщност аз и другият човек, когото не познавам, й помогнахме тя да седне
върху ел. таблото. Моето впечатление е, че тя беше много уплашена, аз така го
преценявам като шоково състояние. Не мога да Ви кажа дали се е оплакала, че
изпитва болки, защото ние говорихме, аз звънях на този телефон, на онзи
телефон, тя също се опита да звънне на други телефони и чакахме всеки момент да
дойдат специалните коли. Първо дойде местната полиция, после КАТ, после
линейка. Аз така реших да извикам някой, защото мисля, че е нормално“.
От друга
страна, механизмът на произшествието безспорно се установява от заключението на
САТЕ, което съдът възприема като обективно и професионално изготвено, а и
неоспорено от страните, а именно: произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав
участък от пътя в зоната на кръстовището между ул. „**” и ул. „**”. Водачът Х.Г.Б. е управлявал л.а. „**” по
платното за движение на ул. „**” в
посока от югозапад на североизток, като преди кръстовището е спрял. Пешеходката
А.Я.Ю. е била на североизточния тротоар на ул. „**”, от където е предприела
пресичане на платното за движение на ул. „**” в посока от североизток на
югозапад, от дясно на ляво пред автомобила. Когато пешеходката е била на около
1 - 1,5 м навътре на платното за движение, водачът на л.а. **е потеглил, като е
предприел маневра завой на ляво към ул. **. Така след около 2,8 s
е настъпил удар в предната част на л.а. **и в лявата
страна на пешеходката. След удара л.а. **се е установил на платното за
движение. Водачът е имал техническа
възможност да забележи пешеходката, тъй като е била навлезнала
в платното за движение и да избегне произшествието, като отложи потеглянето си,
за да я пропусне. По делото няма данни за налична хоризонталната и
вертикална маркировка в района на ПТП. Произшествието е настъпило при движение
през деня, при добра видимост на дневна светлина. По
делото няма данни за наличие на ППС, които да са ограничавали видимостта на
водача на автомобила към пешеходката. Същата е
предприела пресичане със спокоен ход на платното за движение. Дължината
на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на автомобила с установената скорост е била 5,65 м.
Времето за преминаване на пътното платно от пешеходката при нормален ход е 5,43 s, а при бърз ход – 4,36 s. Когато автомобилът е потеглил, пешеходката е била на
около 1 - 1,5 м навътре на платното за движение и при
спиране на движението от нейна страна, автомобилът би преминал пред нея.
При
устния си доклад в с.з. в.л. уточнява, че на кръстовището, където е станал
инцидентът, би трябвало да има две пешеходни пътеки, които обаче в
действителност ги няма. На мястото няма нито една маркирана пешеходна пътека.
Поради липса на маркировка може да се приеме, че пешеходката е пресичала на продължението
на тротоара.
По делото няма спор, като тези
обстоятелства са изрично признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване, че
по отношение на лекия автомобил, с който е станало произшествието, е сключен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с дружеството – ответник, както
и че последният е платил обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди в размер на 1 000 лв.
При това положение съдът приема за
безспорно установени всички елементи от фактическия състав на чл. 432 КЗ и чл.
45 ЗЗД: деликтна отговорност на помагача и ответник
по предявения срещу него обратен иск /противоправно
поведение, вреди, чийто конкретен вид и размер ще бъде предмет на коментар по –
долу/, причинна връзка между тях; вина, която наред с това се и предполага, а
наличните по делото доказателства не оборват презумпцията за вина, напротив –
напълно я установяват/, както и валидно възникнало застрахователно
правоотношение между водача на автомобила и дружеството – ответник.
Спорни
при това положение са само видът и размерът на вредите, както и евентуалното
наличие на съпричиняващо ги поведение на ищцата
съобразно неведеното от ответника и помагача
възражение, че е пресичала неправомерно и на необозначено за целта място, както
и че след инцидента не е спазила медицинските предписания за покой.
Относно вида на
причинените на ищцата телесни увреждания по делото са изслушани две заключения
на СМЕ.
От заключението
на първата СМЕ с в.л. Б. се установяват следните факти:
В резултат на
произшествието на ищцата са причинени контузия на лявата подбедрица, кръвонасядане по вътрешната
повърхност на лявата подбедрица в средната
трета, контузия на лявото коляно, ставен
излив. Тези травматични увреждания са
причинени от удар или притискане със или върху твърд тъп предмет и е възможно
да се получат при описаното ПТП така, както се посочва в исковата молба. Проведеното лечение е било адекватно и в пълен обем
спрямо симптомите, клиничната картина и статуса който е имала пострадалата.
Травматичните увреждания, описани в медицинската документация, са свързани с
претърпени болки и страдания и частично затруднения в движенията на левия долен
крайник за срок от 25-30 дни. Периодът на възстановяване е траел около 25 - 30 дни,
при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него,
за което няма писмени и гласни доказателства по делото. Докато е траел оздравителният период и най-вече в
началото е било необходимо да се обездвижи лявата подбедрица и после да не се натоварва активно левият крак. Диагнозата вътречерепна
травма - неуточнена, поставена от **, при нормален неврологичен статус на
04.10.2017г. не може по никакъв начин да се свърже с процесното ПТП. Още повече, че при нито един от предходните прегледи
при **пострадалата не е съобщава за травма в областта на главата, както и за
някаква такава симптоматика. Не се
установява и причинно следствена връзка между уврежданията на междупрешлените дискове и процесното
ПТП поради факта, че пострадалата нито в първоначалния преглед при травматолог,
нито при следващия е съобщила за такива болки и за удари в тази област. Навяхването
на лявата колянна става е станало в процесното ПТП, защото още след него пострадалата започва
да има болки в него и ограничени движения. Възможно е и след ПТП пострадалата
повторно да го е навехнала по някакъв друг повод или инцидент и затова да са последващите болки. Неспазването
на препоръките на ** за покой от 7 дена на лявата подбедрица
и коляно, водят до продължителност на оздравителния процес и настъпването на
евентуални усложнения в него.
При устния си доклад в съдебно заседание в.л. разяснява
още, че става въпрос за контузия,
а не за навяхване в засегнатата
област, тъй като, ако има “дисторзио“, т.е. навяхване
на коляното, би следвало незабавно да се имобилизира
ставата, каквито данни по делото няма. Освен това доста от диагнозите са
поставени в значително по-късен етап от произшествието, поради което не може да
се изключи да са резултат от друг инцидент след това. Всички медицински
документи говорят за контузия на коляното.
Ако има навяхване на колянната става при ПТП, **,
който прави първоначалния преглед, трябва да го отрази веднага, каквато
констатация в случая не е направена. В зависимост от това колко е разкъсан менискусът, може да доведе до трайно затруднение на движението
на крайника. Според в.л. не е възможно разкъсване на менискус
да се установи чак 11 месеца след травмата. Периодът е много голям, а, когато
човек има такава болки, посещава ортопед в рамките на един-два месеца, а не 10,
11 месеца след инцидента. Освен това започва да куца, да има болки и ограничения
в движението на този крак, да се придвижва с помощни средства, изобщо не му
хрумва за спорт. Разяснява също, че увреждането на междупрешленните
дискове означава травма в поясно-кръстния отдел - при
рязко навеждане или вдигане на тежко, но не се получават от ходене с куцукащ
крак, поради което и не може да се приеме, че са в резултат на ПТП. В областта
на кръста пострадалата няма травма – ударът е бил страничен, а не в гръб. При
нея не може да се говори за високоенергийна, инерционна
травма поради факта, че тя не е изхвърлена от автомобила на пътното платно. Няма
възкачване върху автомобила и изхвърляне от него. Това означава, че ПТП е
станало с ниска скорост. Ако е станало с висока скорост, тялото се качва и се
отхвърля или се блъска от колата и изхвърча на пътното платно и тогава се
получават подобни контузии. Още повече, че при първоначалния преглед не са
съобщени подобни оплаквания, а чак през месец октомври при невролога. Ако за травматичните увреждания, изброени
при резултатите от ЯМР, ищцата е имала оплаквания, те е трябвало да бъдат
съобщени на ** своевременно, по-рано. Освен това в случая в направлението
за ЯМР е посочено името на съдебен лекар, изпращащ за изследване, не на **.
Възможно е отразеното при ЯМР изследването – като отока на връзката и разрехавяването, да се дължат и на други причини, заболявания,
възпалителни процеси. Могат да се получат и при активен спорт.
Поради
оспорване на заключението от страна на ищцата по делото е назначена повторна СМЕ
с в.л. М., от заключението на която се установяват следните факти:
В резултат на произшествието лицето е
получило контузия на лява подбедрица и коляно, с хематом в областта на меките тъкани
в горната част на лява подбедрица. Описаните
травматични увреждания на ляв долен крайник на ищцата са настъпили напълно по
начина, описан от нея в исковата молба. Причинена е била болка със силно
изразен характер. Травмата е довела до болеви
усещания, които са намалявали бавно с времето. Страданията, които е изтърпяла
пострадалата, са били силно изразени, поради продължителността на лечението,
затрудненото придвижване и обслужване по време на лечението. Тези увреждания, при които липсва засягане
на важни структури, както на колянната става, така и
на подбедрицата, се възстановяват при спазване на
дадените указания в рамките на 1 до 4 седмици. В момента на прегледа лицето е напълно възстановено с изключение на
описаните оплаквания от нарушаване на хрущяла на капачката, но те не водят до
трайно затруднение на движението на крайника и се лекуват с приемане за два-три
месеца на хондропротективни препарати. Болката е
субективен фактор, различен при хората с различен праг и в зависимост от
вегетативната нервна система и е невъзможно инструментално да се докаже. Евентуално
в бъдеще е уместно провеждане на балнеолечение в планов порядък. Единствено по
време на терапията с хондропротективни медикаменти е
необходимо ограничение на двигателния режим - физически натоварвания, слизане и
качване по стълби и клякания.
При устния си доклад в
с.з. в.л. поддържа и разяснява констатациите си, които по същество не се
различават от тези на предходното в.л..
Поради съвпадане
изводите на експертите съдът възприема и двете заключения изцяло, като
специалистите обосновано и детайлно установяват, че от произшествието на ищцата
са причинени контузия на лявата подбедрица, кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата подбедрица в средната трета, контузия на лявото коляно и ставен излив, като
по отношение на последния единствено в.л. М. изразява резерви, че не е
извършена пункция, за да се облекчи напрежението и свързаната с него болка,
което обаче не е по причина на поведението на ищцата. В.л. са единодушни и
напълно обосновани в извода си, че по делото не се установява в резултат на ПТП
на ищцата да са причинени другите посочени от нея травматични увреждания: вътречерепна травма, увреждания на междупрешлените
дискове и най – тежкото от тях като продължителност и болков
синдром – разкъсване на задния рог на вътрешния мениск,
поради което съдът намира за изолиран и недостатъчен резултатът от ЯМР
изследването като единствено доказателствено средство
в полза на твърденията на ищцата.
От показанията на св. К.С. /** на ищцата/ се установява, че след
инцидента тя се променила физически и психически. Изпитвала болки /в коляното
на левия крак и нагоре по нерва/, била много стресирана, притеснена, не била
същия човек. Вече почти не спортува, а преди ходели двамата редовно на фитнес.
Притеснена е, като пресича – изпитва страх от автомобилите. В началото се
будела нощем от кошмари, била травмирана. Посетила и лекар, и психиатър,
придружавана от св. – няколко дни /около седмица/ след инцидента. В началото
почти не можела да се движи сама. Даже в продължение на няколко месеца св. й
помагал да се придвижва. Постоянно се правили компреси. По това време била **,
била освободена от занимания по физическо за около месец. Преди инцидента не се
е оплаквала от болки в коляното, във врата и в кръста. Според св. ищцата не е
превъзмогнала стреса и шока – затворила се в себе си, „изживява си някак сама
работите“.
Съдът кредитира
показанията на св., които цени поради близките му отношения с ищцата при
условията на чл. 172 ГПК, но не намира основание да им откаже вяра, тъй като
споделя непосредствените си възприятия относно състоянието й непосредствено
след инцидента и по – късно до настоящия момент, които не са изолирани, а
съответстват на данните по делото.
В случая не се установява принос на ищцата за
настъпване на произшествието, въпреки безспорно установения по делото факт, че
същата не е предприела пресичане на маркирана пешеходна пътека. По принцип
съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДП пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки. В случая обаче категорично се установява, че ищцата е предприела
пресичане на продължението на тротоара, при липса на пешеходна пътека в
близост, на място, на което обичайно преминават пешеходци. Такива са пресичали
и в процесния случай, в т.ч. разпитаният по делото
очевидец. При това положение приложима се явява втората хипотеза на чл. 113,
ал. 2 ЗДП, а именно, че извън населените места и по двулентовите
двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма
пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън
определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и
4: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите
се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да не
преминават през ограждения от парапети или вериги. Разпоредбата на чл. 114 ЗДП на свой ред забранява на
пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, да пресичат платното
за движение при ограничена видимост. В случая от данните по делото не може да
се направи извод за допуснато от страна на ищцата нарушение на някое от
цитираните правила за поведение. Тя не е
използвала пешеходна пътека, тъй като такава в близост не е имало, като
същевременно не се установява да не е съобразила разстоянието и скоростта на
приближаващото превозно средство, преди
да навлезе на платното за движение, нито да е удължила ненужно пътя и
времето за пресичане или да е навлязла внезапно на платното. Напротив, по
делото безспорно се установява, че ищцата е навлезнала
в платното за движение преди потеглянето на автомобила, като водачът му е имал
техническата възможност да я забележи, предприетото пресичане не е внезапно, а
с нормален ход редом с други пешеходци, пропуснати от водача.
Не може да се
приеме също, че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат,
неспазвайки предписания й покой от 7 дни, тъй като в този период тя е
посещавала специалисти за диагностициране на
уврежданията и облекчаване на болките, а не по други причини, несъобразени с
инцидента и последиците от него. Освен това по делото не се установява пълно и
главно – при доказателствена тежест за ответника,
който навежда възражението за съпричиняване,
неспазването на дадените препоръки за покой по установения начин /за посещение
на лекари/ да е довело до продължителност на оздравителния процес и усложнения
в него, като изводът на първото в.л. по СМЕ в този смисъл е принципен, а не
конкретен, както изясни при разпита си в с.з.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно
установените по делото факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства,
при които е получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни
дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия
синдром, отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и
да се социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид,
намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не бива също така да
се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия.
В случая
причинената на ищцата контузия е довела до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Действително травмата е довела до силно
изразени болеви усещания поради продължителността на
лечението, затрудненото придвижване и обслужване по време на лечебния процес.
Същевременно обаче, доколкото при причинените увреждания липсва засягане на
важни структури, както на колянната става, така и на подбедрицата, възстановителният период – при спазване на
дадените предписания, не е продължителен и приключва в рамките на от 1 до 4
седмици. Наред с това проведеното лечение не е било хирургично и в спешен
порядък, като към настоящия момент в.л. са категорични, че ищцата е напълно
възстановена, а оплакванията й от нарушаване на хрущяла на капачката, за които
не се установява да са в пряка и непосредствена причинна връзка с
произшествието и е напълно възможно да се дължат на хронични травми,
продължителни натоварвания и хормонални причини, биха могли да се подобрят с
приемане на хондропротектативни препарати и
балнеолечение. Ищцата не е губила съзнание и ориентация за време и пространство
вкл. непосредствено след инцидента, като е била напълно контактна и адекватна
на ситуацията въпреки преживения шок. Търпимите в периода на лечение и
възстановяване болки и страдания са били с характеристики и интензитет, съответни
на обичайните за този вид контузия, респ. търпимите неудобства не са били
по-големи от обичайните предвид конкретиката и
продължителността на болестното състояние. Не е причинен специфичен ежедневен дискомфорт в продължение на значителен период от време,
като ищцата напълно е съхранила способността си да се грижи за себе си в битово
отношение. Не е изгубена, а само затруднена и способността й за придвижване,
като само няколко дни след инцидента, макар и с придружител, пострадалата е
потърсила контакт с психиатър, което при тежки увреждания и интензивен болков синдром се случва доста по – късно. В случая не се
касае до такива травмиращите психиката последици от увреждането и лечебния
процес, които да са довели до закономерна депресия и социална изолация. Категорично
установено е също, че след приключване на оздравителния процес трайни последици
за здравето няма. От инцидента не са причинени козметични или други външни
дефекти, които да засягат естетиката на пострадалата. За по – сериозните
увреждания, посочени в исковата молба и отразени при извършеното ЯМР изследване
- вътречерепна травма, увреждания на междупрешлените дискове и най – тежкото от тях като
продължителност и болков синдром – разкъсване на
задния рог на вътрешния мениск, каза се по – горе, че първо не се установява да са
действително причинени на ищцата и второ, да са в причинно – следствена връзка
с произшествието. Напълно съхранена е възможността й за трудова кариера и социализация.
Не се установява каквото и да било остатъчно увреждане от ПТП, което именно да
затруднява ищцата при спортни занимания и тренировки, тъй като причинените от
него контузии понастоящем са напълно отшумели, а за другите оплаквания не се
установява причинно – следствена връзка – пряка и непосредствена, с инцидента.
По делото професионално не е изследван психо –
емоционалният статус на лицето във връзка с произшествието. Все пак обаче съдът
приема за установени причинените на ищцата стрес и притеснения, тревога и
безпокойство при пресичане – въз основа на свидетелските показания, на
обстоятелството, че скоро след инцидента се е наложило да посети психиатър,
въпреки най - силният изразен характер на болките тогава, както и с оглед на
субективния критерий, който зависи от характеровите
особености на личността и субективното усещане за болка и тревожност.
Съобразно всички тези
обстоятелства при отчитане и на младата възраст на ищцата,
подпомагаща бързото възстановяване на организма, доброто общо физиологично и
психично състояние, стандарта на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата
оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда
на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика
при сходни хипотези, съдът намира, че сумата от 7 500 лв
е справедлив паричен еквивалент на причинените от инцидента неимуществени
вреди.
Доколкото по
делото няма спор, че застрахователят е изплатил сумата от 1 000 лв, същата следва да бъде приспадната от общо дължимия
размер на обезщетението, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 6 500 лв, а претенцията за
неимуществени вреди до пълния й предявен размер от общо 50 000 лв, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди съдът
намира, че всички направени от ищцата имуществени разходи са във връзка с ПТП,
въпреки че резултатите от ЯМР изследването не се потвърждават в настоящия
процес. Така или иначе безспорно установено е, че, макар и напълно възстановена,
ищцата има оплаквания за болка в областта на коляното /от нарушаване на хрущяла
на капачката/ и доколкото усещането за болка е субективно и не може да бъде
измерено, именно то я е мотивирало да направи разход за подобно изследване,
притеснена от факта, че месеци по – рано е претърпяла катастрофа и е възможно
да е получила по – сериозно увреждане от нея. Поради това съдът намира, че и
разходът за издаване на СМУ, и този за изследването, наред с разходите за
лекарства, са в пряка причинно – следствена връзка с инцидента и нямаше да
бъдат направени без него. Приложените по делото доказателства за конкретния
размер на разходите /квитанции и фискални бонове/ не са оспорени от ответника и
помагача, поради което претендираните имуществени
вреди са доказани по основание и размер и следва да бъдат обезщетени изцяло.
Съгласно чл.
497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3.
Установява се, като по този въпрос няма
спор, че ответното дружество е надлежно сезирано със застрахователна претенция
на 17.07.2017 г. /л. 137 от делото/,
към която са приложени писмени доказателства, сред които е констативен протокол
за ПТП с пострадали лица. Изискани са и допълнителни доказателства относно
механизма на ПТП и вината на застрахования водач, в изпълнение на което на
23.08.2017г ищцата представя АУАН и наказателното постановление, въз основа на
което е издадено наказателното постановление.
Според чл. 496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
следните документи: констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно
произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните
работи; друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на
Министерството на вътрешните работи; двустранен констативен протокол, който се
съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само
имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно
средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
С
предявяване на претенцията ищцата е представила протокол за ПТП, поради което
застрахователят не е имал основание да откаже произнасяне.
Нещо повече, съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по
застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на
големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. В случаите по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Доколкото в случая всички необходими
доказателства за определяне размера на обезщетението са били представени от
пострадалото лице след изискването на допълнителни такива на 23.08.2017г, застрахователят е дължал
произнасяне в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3, т.е. в срок до 14.09.2017г., която се явява по – ранната дата от
тази по чл.
496, ал. 1, която настъпва с изтичането на 3 месеца от предявяване на
претенцията, т.е на 17.10.2017 г. Следователно законната
лихва върху определените обезщетения следва да се присъди от 14.09.2017г, съответно искането за
присъждане на законната лихва за по – ранен период: от датата на деликта – 19.04.2017г, до 13.09.2017г. /вкл./, следва да
бъде отхвърлено.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се
дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете, като в случая тя е
била представлявана от пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето
защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв. Х.М.В. *** и адрес на адвокатска
кантора: ***, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство на ищцата в размер на 673 лв,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно уважения размер на претенцията от 6 859.85
лв. + 100 лв за третото по ред открито съдебно
заседание на основание чл. 7, ал. 8 или общо 773 лв.
На
основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Общият размер на направените от него разноски се
установява на 1 705.80 лв /1 210.80 лв – юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата въз основа на целия
претендиран размер от общо 50369.85 лв + 100 лв за третото по ред открито съдебно
заседание на основание чл. 7, ал. 8 или общо 1 310.80 лв,
370 лв – депозити за в.л., 20 лв – депозит за разпит на св. и 5 лв за издаване
на СУ/, от които му се следва сумата от 1 467 лв съобразно отхвърления размер на претенцията /1 705.80 лв х 0,86/.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, сумата от 274.40 лв
за държавна такса, както и 52.92 лв – депозит
за в.л. /80+80+80+138лв х 0,14/, платен от бюджета на съда, съобразно уважения
размер на претенцията или общо 327.32
лв.
По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият размер от дължимата държавна такса и
депозит за в. л. съобразно отхвърления размер на претенцията остава за сметка
на бюджета на съда.
Присъдените на ищеца суми следва да
се заплатят на посочената в исковата молба банкова сметка.
*** /чл. 78, ал. 10 ГПК/, а само в
качеството му на ответник по обратния иск съобразно изхода по него.
По обратния иск:
Регресната претенция на
застрахователя е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и цена
26 000 лв, частично от 50 359.85 лв ведно със законната лихва от датата на ПТП до
окончателното плащане, както и разноските, които дружеството ще бъде осъдено да
заплати във връзка с разглеждането на главния иск.
Обратният иск е винаги евентуален, тъй като
се разглежда само ако бъде постановено неблагоприятно решение по делото за
подпомаганата страна. Евентуалността на обратния иск се отнася и до размера му,
като той се разглежда за толкова, за колкото е уважен главният иск срещу ищеца
по обратния иск.
Съгласно
редакцията на посочената разпоредба към правнорелевантния
момент освен в случаите по чл. 433, т. 1 и 2 КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач: е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието
от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да
му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в
този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
В случая правото на регрес на
застрахователя категорично е възникнало, тъй като по делото няма спор, в
какъвто смисъл са и събраните доказателства, че водачът, макар първоначално да
е излезнал от
автомобила и да е осъществил контакт с пострадалата, впоследствие е напуснал мястото
на произшествието преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата. Безспорно е също, че, доколкото от ПТП има
пострадал, посещението на местопроизшествието е задължително. Същевременно не
се твърди и установява наличие на някоя от изключителните хипотези на закона,
което е в доказателствена тежест на водача.
Следователно обратният иск е доказан по
основание, като следва да бъде уважен за сумите, възложени в тежест на
застрахователя, а именно за сумата от общо 6859.85
лв – обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2017г до окончателното плащане, за разноските по главния иск,
които застрахователят е осъден да заплати на пълномощника на ищеца, а именно
сумата от 773 лв, както и тези, които е осъден да
заплати в полза на държавата, а именно сумата от 327.32 лв, като обратният иск следва да бъде
отхвърлен за разликата над сумата от 6859.85 лв до
пълния й предявен размер от 26 000 лв, частично
от 50 359.85 лв, както и за законната лихва от
по – ранен момент: 19.04.2017г, до 13.09.2017г. /вкл./.
При
този изход на спора по обратния иск на страните по него се следват разноски по
съразмерност.
На общо основание на ищеца по обратния иск
се дължи юрисконсултско възнаграждение за защита по
този иск, но, доколкото такова не е включено в списъка на разноските на л. 267,
като същевременно изрично в писмените бележки се уточнява, че претенцията за юрисконсултско възнаграждение касае главния иск, а за
обратния се претендират само направените разноски, такова не следва да се
присъжда съобразно волята на ищеца, а единствено по съразмерност платената от него ДТ
/1 040 лв х 0,26/ или 270.40 лв.
На ответника по
обратния иск съразмерно на отхвърлената част от претенцията се следва сумата от
969.40 лв –
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1310 лв
съобразно списък на разноските на л. 268 и доказателствата за действително
направен разход в този размер /1310 х 0,74/.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК *********, седалище *** да заплати на А.Я.Ю. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 6 500 лв, представляваща дължим остатък от застрахователно
обезщетение над платената сума от 1 000 лв до пълния дължим размер от
7 500 лв по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с полица № 30/117000452359, за претърпените
по вина на водача на лек
автомобил марка **, модел **с рег. № ** - Х.Г.Б. с ЕГН **********, неимуществени
вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на състояло
се на 19.04.2017
г. около 13:10 часа в гр.** на кръстовището между ул. ** и ул. **, докато
преминава по пешеходна пътека тип „Зебра“ и й е отнето предимството и е блъсната
от завиващия лек автомобил, КАКТО И сумата от 359.85 лв – обезщетение за претърпените
от същото произшествие имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от 14.09.2017г до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди до пълния й предявен размер от 50 000
лв., както и за
присъждане на лихва за предходен период: от датата на деликта
– 19.04.2017г, до 13.09.2017г. /вкл./.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с
ЕИК *********, седалище гр.*** да заплати на адв. Х.М.В. ***
и адрес на адвокатска кантора: **, адвокатско възнаграждение за предоставеното
безплатно процесуално представителство на ищцата в размер на 773 лв на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно уважения размер на претенцията.
ОСЪЖДА А.Я.Ю. с ЕГН
********** и адрес *** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК *********, седалище гр.***,
сума в размер на 1 467 лв,
представляваща разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с
ЕИК *********, седалище гр.*** да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, сумата от 327.32 лв. - за държавна такса и депозит за
в. л. съобразно уважения размер на претенцията.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените на ищцата суми
на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, е IBAN: ***, съобразно данните в ИМ.
Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач на страната на ответника: Х.Г.Б. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Х.Г.Б. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД с ЕИК *********, седалище гр. ***, сумата от общо 6859.85 лв – обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, причинени на А.Я.Ю. с ЕГН ********** в резултат на гореописаното ПТП и поради напускане на
мястото на произшествието преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2017г до окончателното плащане,
както и сумата от 773 лв, представляваща разноските на дружеството, които е
осъдено да заплати на пълномощника на ищеца по първоначалния иск, както и сумата
от 327.32 лв, които дружеството е
осъдено да заплати в полза на държавата, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК
********* изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния
иск, КАТО ОТХВЪРЛЯ обратния иск за разликата над сумата от 6859.85 лв до пълния й предявен размер от
26 000 лв, частично от 50 359.85 лв, както и за законната лихва от по – ранен момент:
19.04.2017г до 13.09.2017г. /вкл./.
ОСЪЖДА Х.Г.Б. с ЕГН
********** *** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК *********, седалище ***
сумата от 270.40
лв. – разноски в производството по
обратния иск съразмерно на уважения му размер.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК
*********, седалище *** да заплати на Х.Г.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 969.40 лв - разноски в
производството по обратния иск съразмерно на отхвърления му размер.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: