Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и
първи ноември две
хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Марин Атанасов
Членове: Николай
Петков
Стоян Попов
Секретар: Г.
Иванова
Прокурор: А. Атанасов
като разгледа
докладваното от съдия Петков
в.ч.н.д. № 1284
по описа за 2018 година, установи следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ НПК и е образувано по жалба на освидетелствания Д.К.Б. против определение № 1920
от 31.10.2018 г. по н.ч.д. № 4678/2018 г. на ВРС, 13 състав, с което спрямо Б.
е постановено принудително лечение по реда на чл. 89 б. „а” НК.
Моли се за отмяна на определението на районния
съд,като се навеждат доводи че не са
налице предвидените в закона
предпоставки..
В съдебно заседание защитниците
поддържат подадената жалба, като изразяват становище ,че е налице деяние което
не е свързано със заплаха за обществото
и няма конкретни хора пострадали
от него.
Представителят на ВОП посочва, че
първоинстанционният съд е събрал и съобразил всички релевантни доказателства за
необходимостта от прилагане на принудителни медицински мерки по отношение на
лицето, поради което постановеното
определение следва да се потвърди.
Освидетелстваният се явява лично пред
въззивния съд и заявява, че приема
медикаментите по назначеното му
лечение и е в процес на възстановяване.Моли съда да отмени обжалваното
определение с мотива ,че в противен
случай не може да си намери работа.
Като обсъди материалите по делото, съдебните
протоколи и писмени доказателства, приобщени в производството пред районния съд,
както и доводите на страните, направени във въззивното производство, настоящият
състав на ВОС, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,подадена е в срока за
обжалване и от надлежна страна,като
разгледа на по същество е неоснователна.
Проверяваното
определение съдържа мотиви относно наличието на предпоставките за постановяване на принудителни медицински мерки по реда
на чл.89 б.”А” от НК.В това
производство е било установено следното: С постановление на
СРП от 29.08.2018 г. е прекратено воденото наказателното производство по ДП №
1374/2018 г. на 7 РУ-СДВР за престъпление по чл. 354 а ал.5, вр. ал.З от НК,
спрямо Д.К.Б..
В
хода на разследването е назначена съдебно-психиатрична експертиза, от
заключението на която е видно, че лицето страда от психически и поведенчески
разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества.
Синдром на зависимост към опиоиди. Вредна употреба на
канабиноиди и амфетаминови производни. Рекурентно депресивно разстройство.
Според данните от комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза,
към момента на извършване на деянието 24.06.2018г. освидетелствания е бил и с
качествени промени в съзнанието. В това състояние е бил и след извършване на
деянието.
По
време на деянието и след него освидетелствания не е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В.л. сочи,
че към настоящия момент е способен на това, но всяко прекъсване на терапията
може да доведе до влошаване на състоянието му.
В това си психично състояние след като не е могъл да
могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките, е извършил противоправно деяние, за което е било образувано
досъдебно производство. Поради гореизложеното воденото спрямо него наказателно
производството е прекратено с влязло в сила постановление на прокурора.
След прекратяването на производството е изготвена нова
СПЕ, която е установила, че лицето следва да бъде лекувано по чл. 89 б. А от НК.
В
нея се сочи, че по отношение на лицето извършило обществено опасно деяние в
състояние на невменяемост най подходящо е да бъде предаден на близките ако
поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психоневрологичен
диспансер.
Съдът намира, че са налице предвидените в закона
основания, Б. е извършил обществено опасно деяние в състояние на невменяемост и
близките му към настоящия момент поемат задължения за неговото лекуване, т.е.
контрол на терапията която той взема, поради което съдът счита, че са налице
основанията визирани в чл.89 б.А от НК и предложението на ВРП следва да бъде
уважено.
Въззивната
инстанция намира,че правилно първоинстанционният съд е приел,че са налице основанията за прилагане разпоредбите на чл.89”А” от НК,като е изложило подробни доводи за това свое решение.Правилно е било
отчетено обстоятелството ,че Б. е
извършил общественоопасно деяние в състояние на невменяемост и близките му към
настоящия момент поемат задължение за
неговото лекуване,като упражняват контрол
на терапията която той взема.Правилно е било отчетено и обстоятелството
,че осв.Б. е психотичен и всяко прекъсване на терапията ще доведе до влошаване на състоянието му.Наведените
доводи ,че определените медицински мерки
ще попречат на жалбоподателя да си
намери работа са несъотносими към естеството на настоящото производство.
По изложените съображения настоящият състав
намира,че правилно първоинстанционният съд
е приел,че са налице условията за
налагане на принудителна медицинска мярка
по чл.89б.А НК по отношение на жалбоподателя Б.,поради което и обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.
335, ал.2 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1920 от 31.10.2018г.
по н.ч.д. № 4678/2018г. на ВРС, 13 състав, с което съдът е наложил на Д.К.Б.
принудителна медицинска мярка ,на основание чл.89б.А Нк,именно”Предаване на
близките ,като бащата Кънчо Петков Б.
поема задължение за лекуването му под
наблюдение на психо-неврологичен диспансер за срок от ШЕСТ месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: