РЕШЕНИЕ
№ 1516
гр. Пловдив, 07.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330114337 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от И. П. ТР., ЕГН ********** против „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по
чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на издадени ИЛ и заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 2669/21 г. на ПРС против него, банката образувала ИД, прекратено на осн. чл. 433,
ал.1, т.4 ГПК, предвид обезсилване на заповедта /поради непредявен иск, въпреки
постъпило възражение за недължимост/, в хода на което направил разноски за адв.
възнаграждение в размер на 400 лева за осъществена защита и съдействие по договор
от 15.03.2021 г. Отговорност за възстановяването им следвало да понесе ответникът.
Моли се за присъждане на сумата от 400 лева – обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер на платеното адв. възнаграждение по договора, за защита
в хода на изпълнителното дело, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в
съда – 07.09.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.
Нямало претърпени вреди в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение.
Била връчена само ПДИ, други действия не били извършвани, а направените от ищеца
разходи за адв. възнаграждение – безпредметно сторени. Адвокатът единствено подал
молба за прекратяване на ИД, което действие не се отличавало с правна сложност. ЧСИ
бил задължен сам да прекрати ИД. Прави възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно
положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е.
положителните елементи от фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД – че
ответникът е бил взискател по обр. ИД, което е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.4
ГПК, предвид обезсилване на издадена заповед и ИЛ, поради непредявяване от негова
страна на иск за установяване на вземането по заповедта; че е направил разноски в
размер на твърдяната сума за заплатено адв. възнаграждение с оглед оказване на
защита и съдействие по изп. дело; че са извършени твърдените противоправни
действия /бездействия/ и вредите са пряка и непосредствена последица от поведението
на ответника, респ. на лице, за чиито действия същият отговаря като възложител, както
и размера на обезщетението.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да докаже възраженията
си в отговора, както и обстоятелства, които изключват, погасяват, намаляват,
унищожават претендираното право, а при установяване на положителните елементи от
ищеца, следва да докаже погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за частично
основателен.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: срещу ищеца са били
издадени заповед по чл. 417 ГПК и ИЛ по ч.гр.д. № 2669/21 г. на ПРС в полза на отв.
банка; заповедта е била обезсилена, поради липса на предявен иск по чл. 422 ГПК; във
връзка с образуваното ИД, въз основа на ИЛ, ищецът е сключил договор за правна
защита и съдействие от 15.03.2021 г., по който платил възнаграждение на адвоката за
защита по ИД в размер на 400 лева; ИД е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.4 ГПК /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 9740/20.11.2021 г. – л.20-21/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
След образуване на ИД са извършвани действия по изпълнението, вкл. чрез
изпращане на няколко запорни съобщения. На 05.03.2021 г. е връчена ПДИ на
длъжника. За защита на правата и законните си интереси, същият е сключил ДПЗС и
платил адв. възн. от 400 лева. Пълномощникът е подал молба с искане за прекратяване
на ИД, поради обезсилване на заповедта и ИЛ, оставена без движение от ЧСИ, след
което и следваща, с представен заверен препис от акта на съда. С влязло в сила
постановление ЧСИ е прекратил ИД на осн. чл. 433, ал.1, т.4 ГПК, като съобщението за
това е връчено, чрез пълномощника. Актът не е обжалван и е влязъл в законна сила.
При тази фактическа обстановка и представени доказателства, всички елементи от
ФС на претенцията са доказани.
Съгласно чл. 79, ал.1, т.1, пр. 1 ГПК – разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен когато изп. дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК. В случая – ИД е
прекратено на осн. ал.1, т.4 на чл. 433 ГПК – поради отмяна на акта, въз основа на
който е издаден изпълнителният лист. От посочената норма следва, че при
прекратяване на изпълнителното производство в тази хипотеза, разноските по
изпълнението, включително заплатеното от длъжника адвокатско възнаграждение,
следва да бъдат за сметка на взискателя. Тъй като в ГПК не е предвидена изрична
2
възможност съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника разноски по
изпълнението, като осъди взискателя да му ги плати, следва да се приеме, че
единствената възможност за длъжника да получи възстановяване на същите, е чрез
предявяване на претенцията му по общия исков ред.
Въпреки обезсилване на заповедта за изпълнение и ИЛ, поради непредявяване на
иск от самия ответник, последният като взискател не се установява да е уведомил
преди длъжника съд. изпълнител за това обстоятелство /молбата на л. 38 ИД няма дата,
нито входящ номер на СИ/. Определението на съда е влязло в законна сила на
14.07.2021 г. като от този момент банката не е предприела действия, чрез които изп.
производство да бъде прекратено от страна на СИ. Тя не е представила влязлото в сила
Определение на съда за обезсилване на заповедта и ИЛ. Несъмнено се касае за
хипотеза, при която ЧСИ няма как служебно да прекрати изпълнението /както би било
напр. при настъпила перемпция по реда на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК/, без да е уведомен за
това, че актът, въз основа на който е издаден ИЛ, е отменен. В този смисъл
възраженията в ОИМ са неоснователни. Именно взискателят, като инициатор на изп.
дело, е следвало да прояви съответната активност като изиска прекратяване на делото,
каквито действия обаче той не се установява да е предприел надлежно /с представяне
на акта на съда/, нито преди самия длъжник. Молбата му не е нито входирана от СИ,
нито по нея има каквото и да е произнасяне, за да се приеме, че е надлежно и съответно
подадена. Вместо това, длъжникът, чрез упълномощения адвокат е подал молба за това
на 02.08.2021 г. В тази връзка, разходите за адвокатска защита не се явяват
безпредметно сторени, т.к. изпълнението е продължавало и изп. дело /вкл. с наложени
запори/ - действащо, до предприемането на съответното действие от страна на
длъжника. Дали подаването на молба се отличава с фактическа и правна сложност е
ирелевантно към извода за необходимост на сторените разноски за защита. Няма спор,
че дори за подаването на тази молба, следва да се притежават юридически знания, опит
и яснота вкл. относно нормативна уредба и за това, че чл. 433, ал.1, т.4 ГПК предвижда
възможност за прекратяване на изпълнението, при осъществяване на фактите,
визирани в нормата. Преценката относно - висящността на изп. дело; какви конкретни
защитни действия могат да се предприемат от длъжника и пр., не са от
компетентността на гражданин, без съответното юридическо образование и
необходими знания в материята. Поради това и доводите в ОИМ са неоснователи, не
кореспондират на фактическата обстановка, нито на правната и житейска логика на
развилите се отношения.
Защита е била необходима, както с оглед предприетото изпълнение с наложени
запори, така и с оглед бездействието от страна на банката за прекратяване на ИД, което
накърнява правата и интересите на длъжника, при положение, че след обезсилване на
заповедта и ИЛ, вече не е имало основание за висящността на ИД. Това поведение на
бездействие е противоправно, тъй като нарушава правния порядък и е насочено към
3
чужда имуществена сфера, чието засягане не се преустановява при липса на законови
предпоставки. По този начин са причинени вреди другиму, които следва да бъдат
репарирани.
Съставът на деликтната отговорност, включително тази на възложителя по чл.49
ЗЗД, изисква да е налице причинно-следствена връзка между противоправното
поведение /действие/бездействие/ и настъпването на вредите, като последните следва
да бъдат обективно настъпил резултат от това поведение. Причинна връзка е налице,
когато може да се отговори положително, че без конкретното поведение
претендираните вреди не биха настъпили. В настоящия случай такава връзка е налице.
Логично и оправдано е ищецът да ангажира лице със съответни знания, което да му
окаже помощ и съдействие при защита на правата и законните му интереси.
Упълномощаването на адвокат и плащането на възнаграждението са извършени след
получаване на ПДИ. Закономерно настъпилият резултат от действията и бездействията
на ответника, респ. от образуваното изп. производство, е именно ангажиране на
адвокат за оказване на защита, за чиято дейност обаче е заплатено възнаграждение. С
факта на плащането, имуществото на ищеца е намаляло, поради което същият търпи
вреди. Те следват по време поведението и са резултат от него. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразното поведение на
ответника.
Що се отнася до възраженията относно размера на платеното възнаграждение –
същите са частично основателни. Именно в настоящото производство по претендиране
на сторените разноски като вреди, ответникът може да направи релевираното
възражение за прекомерност, като единствено възможен момент. Приложима е
разпоредбата за защита в изпълнението – чл. 10 НМРАВ и по – конкретно т.2, вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата – като с оглед материалния интерес – претендиран от ищеца
– длъжник в размер на 1384,74 лева, договореният и платен хонорар от 400 лева е
прекомерен, при минимум от 163,47 лева. Като съобрази конкретната фактическа и
правна сложност на извършеното, измерението на проявената активност и оказана
правна защита и съдействие, съдът приема, че справедливото и адекватно по стойност
възнаграждение следва да се определи на сумата от 250 лева, до която искът е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като
последица, а за разликата – отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил
искане, представил списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 50 лв. – ДТ; 24 лв. –
такси; 300 лева – платено адв. възн., съгл. ДПЗС. По съразмерност се дължат 233,75
лева.
Ответникът също претендира разноски, като на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр.
8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юрк. възн. от мин. 100 лева, от което по съразм. се дължат 37,50
лева.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 да плати на И. П. Т., ЕГН **********, с
адрес: ....., следните суми: 250 лева /двеста и петдесет лева/ - главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на направени разноски за
платено адвокатско възнаграждение на 15.03.2021 г. за защита и съдействие по
изпълнително дело № ......., ведно със законна лихва от постъпване на исковата молба
в съда – 07.09.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо 233,75 лева /двеста
тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения до
пълния предявен размер от 400 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. П. ТР., ЕГН **********, с адрес: .... да плати на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №
19, сумата от 37,50 лева /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ - разноски по
съразмерност за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищеца, съгл. чл. 236,
ал.1, т.7 ГПК /л.4/:
....................................................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5