Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава
Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16793 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по исковете на А.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявана от Кмета на Общината *** с правно основание
чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от сумата от 2556 лв. представляващи стойността на
вредите, настъпили в следствие на паднало дърво върху притежаваният от ищеца
лек автомобил марка „***, от които за:
- счупено предно
стъкло 200 лв . за подмяна е ново;
- огънат преден
капак - 150 лв. за ремонтиране;
- пукнато стъкло
на десен фар 300 лв. за подмяна
с нов;
- огъната рамка
на основа на таван 200 лв. за ремонтиране;
- огънати рамена
чистачки 2 бр. 100 лв. за подмяната нови;
- счупена капачка на огледало 100 лв. за подмяна с нова;
- дръжка на
врага от дясната страна 60 лв. за подмяна;
- калобран от предната страна 50 лв. за подмяна;
- резервна гума
хром никел панел 400 за подмяна с нова;
- десен мигач - преден 50 лв. за подмяна
с нов;
- основа на
предна лява врата 300 лв. за ремонт
- халоген на предна броня 200 лв. за подмяна с нов,
ведно със законната лихва считано от дата на
предявяване на исковата молба-06.11.2018г.
до приключване на делото.
В исковата
молба се твърди, че ищецът притежава лек автомобил „*** като на
24.04.2018г. бил на посещение при адвоката си на ул***, в гр.Варна. Паркирал автомобила
си. Към 16ч. чули силен шум, веднага излязъл и видял паднало дърво върху
автомобила му. Дървото се било опряло с
цялата си тежест върху тавана на автомобила, като това спасило преминаваща жена
от по-тежки травми. Ищецът излага, че времето било топло и слънчево, без вятър.
Събрали се
хора и се обадели на тел.112.
пристигнала полиция, пожарен автомобил. Съставили протокол от МВР, Главна
дирекция „пожарна безопасност и защита на населението“, регионална Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на
населението Варна , Парва районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението Варна.
След оглед
на автомобила ищецът установил сочените в исковата молба повреди, които не е
отстранил. Ищецът претендира и съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, в който се оспорва иска като неоснователен. Прави
възражение за съпричиняване, тъй като ищеца е нарушил
чл.98 ал.2,т.2 от ЗДвП и чл.94, ал.3 от същия, като е паркирал автомобила
неправилно. Претендира разноски.
Съдът
като взе предвид събраните по делото
доказателства и аргументи на страните, след съвкупна преценка и по вътрешно
убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено следното:
Видно от представено Свидетелство
за регистрация Част І А.В.Т. е собственик на лек автомобил „*** Представени са писмени доказателства за
заплатен данък на автомобила .
Видно от писмо от 04.05.2018г. от
МВР І РС “Пожарна безопасност и защита на населението“ –Варна, на 24.04.2018г.
в 17.00ч. е получен сигнал за паднало дърво върху лек автомобил М**А на адрес ул*** гр. Варна. Служители от
Първо РСПБЗН-Варна са посетили и ликвидирали произшествието.
От назначената по делото СТЕ, заключението по която съдът възприема като
компетентно дадено и безпристрастно се установява, че общата стойност за
възстановяване на автомобила и въвеждането му в експлоатация по средни пазарни
цени за труд и средни пазарни цени за нови части е -2562.96 лева.
Разпитаната по делото като свидетел *** излага, че процесния автомобил е бил паркиран на ***.
Били в Адвокатска кантора с ищеца, когато чули силен шум и вик. Излезли навън и
видели как едно дърво от отсрещния тротоар се е сгромолясало върху автомобила
на А.. На земята имало жена, ударена от дървото, с кръв по главата. Дървото
паднало върху дясната част от колата. Автомобилът бил в лошо състояние. Предницата
на колата била паркирана към посока Спортна зала от улицата. Предното стъкло
счупено, капака огънат, фара пукнат, мигача пукнат, дясна чистачка огъната, дръжката
на вратата счупена, паднала надолу.
Гореизложената
фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи:
За
ангажиране на отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъдат установени
следните предпоставки: нанесени вреди на ищеца; причиняване на вредите от лице
на което ответникът е възложил извършване на определена работа; причиняването да
е при или по повод на възложената работа, чрез действия, които съставляват
извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от
характера на работата, както и чрез действия, които не съставляват изпълнение
на самата работа, но са пряко свързани с нея и вредите да са причинени виновно
от изпълнителя на възложената работа.
Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 45 и сл. от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна и § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА Община Варна носи отговорността по поддръжката на насажденията от уличното озеленяване, като част от зелената система, които се намират на територията й, чрез специализираните си служби. При неизпълнение на поетото задължение обаче Община Варна дължи обезщетение за причинените вреди.
Ищецът доказа успешно, че е собственик на
паркирания лек автомобил марка ***, пострадал при падане
на дърво на ул*** на 24.04.2018 г. Това се установява от представеното по делото
свидетелство за регистрация, част І. Твърдяната от собственика увреда се установява от показанията на разпитания пред ВРС
свидетел ***. Причинно следствената връзка между падането на дърво
и причинената вреда се установява отново от показанията на разпитания свидетел
и писмо от 04.05.2018г. от МВР І РС “Пожарна безопасност и защита
на населението“ –Варна.
След като в задължение на съответната
община е вменено в качеството й на собственик на декоративната растителност на
територията й, чрез служителите си да следи за наличието на болни и изсъхнали
дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на
гражданите, със задължението да бъдат премахнати своевременно, при
неизпълнението на това задължение се поражда отговорността по чл. 49 от ЗЗД.
Като акцесорна
обезпечително - гаранционна отговорност за чуждо виновно поведение,
отговорността по чл.49 от ЗЗД не изисква виновно поведение на
самия ответник - юридическо лице. Тази отговорност, макар и обусловена от чуждо
вредоносно действие не изисква установяване на категоричен начин точния субект
измежду персонала на възложителя на работата е осъществил противоправното
поведение в изпълнение на възложената работа.
Неоснователно е възражението на ответника
Община Варна за съпричиняване. Не се събраха
доказателства, че ищецът е нарушил разпоредбите на чл.98 ал.2,т.2 от ЗДвП и
чл.94 ал.3 от същия.
Съдът намира, че в
настоящия случай са доказани изискуемите предпоставки за уважаване на иска.
Община Варна е
длъжна да възмезди увредения гражданин за причинените вреди в установен от
вещото лице по изслушаната САТЕ размер от 2562,96 лв. Доколкото се претендира
сумата от 2556 лв., то искът следва да се уважи в този размер, на осн. чл. 49 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ответниците в размер на 800 лв.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за
оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа
на писмен договор с клиента , но не може
да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния
вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Предвид,
изложеното и проведените две съдебни заседания, то уговорено и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева , не следва да се намаляват
поради прекомерност.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски 102,24
лв. д.т., 130 лв. депозит за в.л., 800 лв. адв.
възнаграждение или общо 1032,24 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА,
представлявана от кмета Иван Портних, с
административен адрес гр. Варна, бул. Осми приморски полк №43 да заплати на А.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***. ***, на осн. чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 2556 лева (две хиляди петстотин петдесет и шест лева), представляваща
имуществени вреди за възстановяване на щети по лек автомобил „***,
както следва: счупено предно стъкло, огънат преден капак, пукнато стъкло на десен фар, огъната рамка на основа
на таван, огънати рамена чистачки 2 бр., счупена капачка на огледало, дръжка на врата от дясната страна, калобран от предната страна,резервна гума хром никел панел,
десен мигач - преден, основа на предна лява
врата, халоген на предна броня, настъпили в резултат
на паднало дърво върху автомобила на 24.04.2018г. в гр.Варна, ул.***,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда-06.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 1032,24 лева
(хиляда тридесет и два лева и двадесет и
четири стотинки), представляваща направените
по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: