№ 15300
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110114582 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „********”
ЕАД против П. Т. Н. и В. В. Н. искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК на задължения, за които по ч.гр.д.№ 55008/2022 г. на СРС е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: за 1 768,65 лв. -
претендирани като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия
от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
11.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 346,76 лева - мораторна
лихва относно задължението за топлинна енергия за период от 16.10.2019 г. до
04.10.2022 г., 1,89 лева - лихва върху платена цена на извършена услуга за
дялово разпределение за забава в периода от 03.03.2020 г. до 31.08.2021 г. – за
които задължения се твърди солидарна отговорност. Твърди се
топлоснабдяване на имот на адрес: гр. София, ЖК Х**************
От страна на ответниците исковете се оспорват с възражения, сред
които за погасяване по давност, както и че не са клиенти на ищеца.
От страна на третото лице-помагач „***********“ ООД, конституиран
на страната на ищеца, се представят отчетни документи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка,
възникнала по силата на закона. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
1
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответниците има качеството на
„клиенти“ на ищеца по повод доставка на топлинна енергия за процесния
период като собственици, което съдът намира за установено в достатъчно
пълна степен поради липсата на оспорване на представения заедно с исковата
молба документ на нотариален акт, видно от който ответниците са закупили
апартамента на посочения адрес през 2007 г. Фактически ползвател на
апартамента е трето за спора лице, но считано от 06.10.2021 г., видно от
отбелязванията върху подаденото тогава Заявление за откриване на партида.
От страна на ответниците не са оспорени представените от
„***********“ ООД документи, удостоверяващи неосигурен достъп за отчет,
както и съответното на тези документи заключение на назначената съдебно-
техническа експертиза, от което се установява, че доставяната до имота
топлинна енергия включва топлинна енергия /ТЕ/, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, както и ТЕ за отопление.
Според изравнителните сметки на ФДР за процесния период в процесния имот
има 3 бр. радиатори с ИРРО /инидивидуален разпределител на разходите за
отопление/ и щранг-лира в банята без ИРРО, за която се следва начисляване на
служебна ТЕ по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/.
Процесната сграда не ползва ТЕ за БГВ/битово горещо водоснабдяване/,
както много други сгради в този район, които нямат сградна инсталация за
топла вода.
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на
представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като
отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката
това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като
инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с
максималния специфичен разход на сградата. Ответниците като клиент,
неосигурил достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен
срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата
представител, но не установява да се е възползвал от това свое право. Поради
тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото лице и тъй
като от страна на ответниците не се твърди да е била заявена рекламация
срещу отчета на показанията на уредите и разпределението на енергията по
2
изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, съдът намира
заключението съдебно-техническата експертиза за обосновано и кредитира
направения с него извод, че действителния размер на задълженията е този,
следващ след увеличаване на прогнозно начислените задължения със сумата,
следваща се за доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените
след края на трите отоплителни сезона изравнителни сметки и само за
процесния период, а именно: общият размер на главницата за топлинна
енергия възлиза на сумата 1726,76 лв. (след като съдът възприема като
обоснована корекцията на вещото лице инж. Т. с оглед констатираното от
вещото лице при определяне на инсталираната мощност на отоплителната
инсталация в сградата за 2020г./2021г. от ФДР и отбелязаното увеличение с
81кВт. или с 50% по- висока от предишния период 2019г.2020г. и над 50% за
периода 2018г./2019г.)
Основателно е възражението за погасяване по давност на
задълженията, изискуеми към 11.10.2019 г. – три години преди подаване на
Заявлението по чл. 410 ГПК. Съгласно общите условия на топлопреносното
предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това
правило важи и за прогнозните сметки. Тъй като задълженията за заплащане
на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични
плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Така в случая въз основа на Таблица 1 към заключението на съдебно-
счетоводната експертиза съдът намира, че са погасени по давност
задълженията за месеците от 01.11.2018 г. до 31.07.2019 г. (които са със срок
за плащане до 15.09.2019 г.) – общо в размер на 800 лв.
Не са погасени по давност задължения за периода 01.08.2019 г.-
30.04.2021 г., а именно – в размер на 926,76 лв. (главница), за колкото искът
за главница за топлинна енергия)се явява частично основателен.
Същата давност следва да се приложи и към задълженията за
заплащане на лихви върху дължимите суми, като се съобрази и че с
погасяването по давност на съответната главница се погасява и дължимата
върху нея лихва за забава (чл. 119 ЗЗД). По тези съображения и при
извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления съдът намира, че погасените
по давност задължения за лихви са в размери: 165,06 лв. относно главницата за
топлинна енергия, като непогасеният по давност остатък е 181,70 лв. –
лихви за забава за периода 16.10.2019 г.-04.10.2022 г.
Неоснователен е искът за задължения за законна лихва за забава
относно плащането на задълженията за услугата дялово разпределение, тъй
като не се сочи главно задължение, което да е забавено.
3
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията
на ищеца за присъждане на сторените разноски се явява частично основателна
– за 702,40 лв. общо за исковото и за заповедното производство (от общо
сторени в размер на 1120,75 лв. въз основа на представения от ищеца Списък
на претендирани разноски – л. 99 от делото).
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Т. Н. с ЕГН:
********** и В. В. Н. с ЕГН: **********, че имат парични задължения, за
които отговарят солидарно към „********” ЕАД с ЕИК **************: в
размер на 926,76 лв. – стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия от 01.08.2019 г.- 30.04.2021 г. за топлоснабдяване на имот с аб.№
217743, ведно със законна лихва от 11.10.2022 г. до изплащане на вземането;
181,70 лв. – лихви за забава за периода 16.10.2019 г.-04.10.2022 г. - ЧАСТ от
задълженията, за които по ч.гр.д.№ 55008/2022 г. на СРС е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********” ЕАД искове: за стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия - за разликата над 926,76 лв. до
пълния претендиран размер 1768,65 лв. и за периода от 01.11.2018 г. до
31.07.2019 г.; за лихви за забава относно топлинна енергия – за разликата
над 181,70 лв. до пълния претендиран размер 346,76 лв., както и за 1,89
лева - лихва върху платена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за забава в периода от 03.03.2020 г. до 31.08.2021 г.
ОСЪЖДА П. Т. Н. с ЕГН: ********** и В. В. Н. с ЕГН: ********** да
заплатят солидарно на „********” ЕАД с ЕИК ************** сумата 702,40
лв. –общо разноски за исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „***********“ ООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца „********” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4