№ 8556
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110169044 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу К. Г. К. обективно и кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата от
438,62 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, община Оборище, ул. „В.“ №22, ет.4, апартамент, с абонатен
№ 3807 за периода м.01.10.2018 г. до м. 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
14.07.2021 г. до изплащане на вземането; 61,37 лева – мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 18.06.2021 г.; 19,99 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
14.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,30 лева – лихва за периода от
31.07.2018 г. до 18.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. 41322/2021 г. на СРС, 179 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на
сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за посочения период топлинна
енергия, като потребителят не е заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е
изпаднал в забава. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
дава становище за неоснователност на ищцовите претенции. Оспорва наличието на
облигационни отношения между страните, доколкото не е собственик на сочения в исковата
молба имот, с аб. № 3807. Твърди се, че ответникът е титуляр на партида с аб. № 3808,
задълженията по която са заплатени изцяло. Твърди се, че „Техем сървисис“ не предоставя
услугата дялово разпределение в етажната собственост в която се помещава процесния
имот. Претендира разноски.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило становище и писмени
доказателства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) по иска за главница (главното
вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните отношения между страните за
доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената топлинна енергия за
процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за лихва за забава: съществуването
и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
На първо място следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от страна на
клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва
изводът, че потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти,
намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя
топлинна енергия. В настоящия случай видно от представен по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 119, том I, рег. № 2020, дело № 103 от 2017 г. от
15.06.2017 г. Валентин Симеонов Симов и Елена Валентинова Симова са продали на К. Г. К.
/настоящ ответник/ апартамент, находящ се в гр. София, Столична община, район
„Оборище“, ул. „В.“ № 22 на IV етаж, който имот съгласно схема № 15-229650/18.05.2017 г.
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.401.298.2.10 с адрес
на имота гр. София, район „Оборище“, ул. „В.“ № 22, вход А, етаж 5, апартамент 4.
Следователно ответникът се явява купувач на топлинна енергия по договор за доставка на
топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е възникнало по силата
на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази насока от негова страна.
В проведеното на 06.06.2022 г. открито съдебно заседание съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че за
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, Столична община, район „Оборище“,
ул. „В.“ № 22, ет. 4, е доставена ТЕ на посочените в исковата молба суми, както и че
посочените суми за главница, представляваща цена за услугата за дялово разпределение,
както и че претендираните от ищцовото дружество мораторни лихви са в посочения в
исковата молба размер.
Спорът в настоящия случай между страните е относно партидите водени на
гореописания имот.
От страна на ищеца е представено писмо адресирано до К.К. от 23.05.2018 г., в текста
на което е посочено, че след придобиване собствеността върху апартамент, находящ се на
адрес ул. „В.“ № 22 не са предприети действия за промяна на партидата, поради което и на
основание чл. 61, ал. 3 от ОУ /който гласи „Продавачът може да открие партида въз
основа на документ, удостоверяващ собствеността или правото на ползване на имота на
новия собственик или ползвател“/ от м.май 2018 г. името на лицето /К.К./ е вписано като
титуляр на партида с абонатен № 3807 за заплащане на ТЕ в качеството на собственик на
имота. От така представения документ, съдът достига до извода, че с него „Т.С.“ ЕАД е
уведомила клиента, ответник в настоящото производство, че открива партида на
2
негово име с аб. № 3807 за процесния имот.
По делото е представено заявление, ведно с приложен протокол от ОС на ЕС в сграда
с адрес ул. „В.“ № 22, видно от който е взето решение дяловото разпределение да се
осъществява от фирма „Нелбо“ ЕАД. Към протокола е приложен и списък на етажните
собственици, от който се установява, че титуляр на партида с абонатен № 3807 е Стефан
Дойнов, а на партида с абонатен № 3808 е Елена Симова /един от праводателите на
процесния имот видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119,
том I, рег. № 2020, дело № 103 от 2017 г. от 15.06.2017 г./
В проведеното на 09.05.2022 г. открито съдебно заседание ищецът е уточнил, че
фирмата извършваща дяловото разпределение в имота е „Нелбо Инженеринг“ ЕАД, поради
което и това е дружеството конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца. В
същото ОСЗ с оглед твърденията на страните, съдът е указал на ищеца, че следва да
докаже, че ответникът е титуляр на партида с аб. № 3807. В по следващото ОСЗ
/06.06.2022 г./ ищецът е посочил, че не оспорва партида с аб. № 3807 да е открита преди
прехвърлянето на собствеността на процесния апартамент /тоест преди 2017 г./
Същевременно обаче от представените доказателства е видно, че партидата с аб. № 3807 е
открита именно от „Т.С.“ ЕАД през 2018 г. Отново в същото ОСЗ представител на ищцовото
дружество е посочил, че аб. № 3807 е старият аб. № на процесния имот, т.е. на стария
собственик и поради неподаването на заявление за откриване на нова партида, задълженията
са начислявани по аб. № 3807, като впоследствие била открита нова партида № 3808.
В така проведените ОСЗ във връзка с искане на ищеца, съдът му е предоставил
възможност да представи по делото доказателства касаещи партида № 3807 и № 3808,
каквито обаче не са представени.
Видно от изложеното по-горе между твърденията на ищеца наведени първоначално с
исковата молба /и по конкретно с представените към нея доказателства/ и тези наведени в
хода на ОСЗ, е налице съществено противоречие. Действително по делото не са представени
никакви доказателства, от които да се установи, че спорната партида с аб. № 3807 се води на
името на ответника и се отнася за процесния имот. Единственото относимо в тази връзка
доказателство е писмото от 2018 г., изходящо от „Т.С.“ ЕАД и адресирано до ответника, че
открива нова партида на основание чл. 61 ал.3 от ОУ. В тази връзка следва да се има
предвид, че този документ е частен по своя характер, изхождащ от ищеца и изгоден за самия
него, поради което и не обвързва съда. Освен, че е частен документ, същият е и в
съществено противоречие с последните наведени твърдения на ищеца /че аб. № 3807 е на
стария собственик/.
От наличните доказателства съдът не може да достигне до категоричен извод кой от
двата абонатни номера е релевантен в случая и кой е техен титуляр /т .к. такива
доказателства не са ангажирани и от двете страни/. Безспорно за исковия период
собственик на процесния имот е ответникът, но неизяснен остава въпросът поради каква
причина „Т.С.“ ЕАД е открила нова партида през 2018 г., всъщност не е ясно въобще дали е
откривана такава или е била на стария собственик на имота, не е ясно и поради каква
причина тази партида е закрита 2019 г. Макар възложената доказателствена тежест на ищеца
– да докаже, че именно ответникът е титуляр на партида с аб. № 3807 и предоставената
възможност за ангажиране на доказателства, такова доказване не е извършено успешно и не
са представени доказателства, поради което и съдът няма как да достигне до извод за
основателност на претенциите.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от протокол от ОС на ЕС се
установява, че титуляр на партида с аб. № 3807 е Стефан Дойнов, а на партида с абонатен №
3808 е Елена Симова /единият от бившите собственици на имота/. Тоест вероятно
релевантният аб. № за процесния имот е 3808, но исковите претенции се отнасят за аб. №
3807.
С оглед гореизложеното съдът намира претенциите за недоказани, поради което и
предявените искове са изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.
3
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът. Последният е претендирал разноски за адвокатски хонорар в размер на 600
лева, за което е представен и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
сумата е заплатена в брой /л.81/. Възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от ищеца е направено още с исковата молба, което съдът намира за
основателно. Съобразно материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност и
като съобрази извършените процесуални действия, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****“ № 23 Б, срещу К. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „В.“,
ет.4, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за
признаване установено, че К. Г. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 438,62
лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, община Оборище, ул. „В.“ №22, ет.4, апартамент, с абонатен №3807
за периода м.01.10.2018 г. до м. 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до
изплащане на вземането; 61,37 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
18.06.2021 г.; 19,99 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането и 4,30 лева – лихва за периода от 31.07.2018 г. до 18.06.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 41322/2021
г. на СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****“
№ 23 Б да заплати на К. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „В.“, ет.4, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400,00 лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Нелбо инженеринг” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4