РЕШЕНИЕ
№ 2454
гр. Варна, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. А.а
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110104253 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост на обекти в
сграда с адрес с. П., представлявана от „Хоум Мениджмънт Варна – 1“ ЕООД, ЕИК
*********, против „Поли Йорд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Дебър“ № 58. ет. 7, офис 8, с която са предявени установителни
искове иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал.
1, т. 10 ЗУЕС, за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
7244/29.11.2023 г. по ч.гр.д. № 15347/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, Х състав, в
размер на сумата от общо 564, 18 лв., формирана както следва: сумата от 350 лв.,
представляваща месечни вноски за такса за управление и поддръжка на Етажната
собственост за периода м. юни 2022 г. до м. декември 2022 г., сумата от 72, 10 лв. – вноски
за „Озеленяване“ за периода м. юни 2023 г. до м. октомври 2023 г., сумата от 23, 08 лв. –
вноски за „Поддръжка басейн“ за периода от м. юни 2023 г. до м. септември 2023 г. и сумата
от 119 лв. – хонорар „Професионален домоуправител за периода от м. юни 2022 г. до м.
октомври 2023 г., дължими от ответника в качеството му на собственик на ателие № 35, ет.
3, с площ от 131, 52 кв.м., на основание Решения на Общото събрание на Етажната
собственост от 13.05.2022 г., 18.11.2022 г., 20.12.2022 г. и от 09.05.2023 г., ведно със законна
мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15347/2023г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че съгласно решения на ОСЕС от 13.05.2022г. и 09.05.2023г.,
свикани и проведени редовно, съгласно процедурата предвидена в ЗУЕС, етажните
собственици са възложили на „ХОУМ МЕНИДЖМЪНТ ВАРНА-1" ЕООД, действащо чрез
управителя Г.К.С., да стопанисва и управлява сграда с административен адрес: село П., в
съответствие със ЗУЕС и правомощията дадени му от общото събрание на сградата. В
рамките на делегираните му правомощия, както и на основание на одобрен от Общото
събрание бюджет и размер и начин на разпределение на разходите за поддържане на общите
1
части, от името и за сметка на всички собственици, управителния съвет /управителят/
заплаща разноските за почистване и дребни ремонти, както и всички консумативи, свързани
с поддръжка на инсталациите на сградата, асансьорен сервиз и дължимите плащания към
съответното електроразпределително дружество, както и всички останали дължими
плащания към трети лица.
Твърди се, че „ПОЛИ ЙОРД" ЕООД, ЕИК: ********* е собственик на самостоятелен
обект в сградата, с административен адрес: село П., представляващ ателие № **, етаж *, с
площ 131,52 кв. м., ведно с прилежащите към него 3,4775% идеални части от общите части
на сградата. Излага, че съгласно взети решения на ОС на ЕС от 13.05.22 г. и на 18.11.2022г.
са определени паричните паричната вноска за управлението и поддържането на общите
части на сградата етажна собственост. Ответникът не е изпълнил задълженията си, поради
което предявява претенцията си пред съда. Сочи, че на основание чл. 23, ал. 4 във вр. чл. 6,
ал. 1, т. 8-10 от ЗУЕС управителят е изрично овластен да изпълни всички решения на ОСЕС,
в това число и да извърши всички необходими действия за реализиране претенциите на
етажната собственост по съдебен ред.
Предвид изложеното, за ищеца счита, че е налице правен интерес да предяви
установителен иск по реда на чл.422 и сл. от ГПК. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва исковете. Възразява, че не дължи
претендираните суми, тъй като дружеството не е използвало имота и не го е обитавало в
процесните периоди и до момента. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е приел за безспорно между страните
по делото, че „ПОЛИ ЙОРД" ЕООД, ЕИК ********* е собственик на самостоятелен обект в
сградата, с административен адрес: село П., представляващ ателие № **, етаж *, с площ
131,52 кв. м., ведно с прилежащите към него 3,4775% идеални части от общите части на
сградата; взетите решения на ОС на ЕС -решения на ОСЕС от 13.05.2022г. и 09.05.2023г.,
проведени на 18.11.2022г., 20.12.2022г. и 26.05.2023г. Общи събрания и изчисления размер
на претендираните суми;
По частно гражданско дело № 15347/23 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, Поли Йорд“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър“ №58, ет.7, офис 8, представлявано
от Й.Д.Й.– Управител ДА ЗАПЛАТИ на Заявителят Етажна собственост на сграда с
административен адрес село П., представлявана от Управителя на ЕС „Хоум Мениджмънт
Варна-1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н.
„Приморски“, ж.к. „Изгрев“, ул. „552-2“ № 712, ет.1, ап.2, сумата от 866,58 лева (осемстотин
шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), представляваща разходи за
стопанисване, поддръжка, ремонт и управление на общите части на сградата на Етажната
собственост, натрупани под формата на месечни такси, вноски за „Озеленяване“,
„Поддръжка басейн“, хонорар „Професионален домоуправител“ и ФРО, дължими за ателие
№35, етаж 3, с площ от 31,52кв.м., ведно с прилежащите към него 3,4775% идеални части от
общите части на сградата находящ се на адрес село Приселци, ул. „Лале“ №33, от които
сумата от 350 лв. – месечни вноски за такса за управление и поддръжка на етажната
собственост за периода от месец юни 2022г. до месец декември 2022г., сумата от 72,10 лв. –
вноски за „Озеленяване“ за периода от месец юни 2023г. до месец октомври 2023г., сумата
от 23,08 лв. – вноски за „Поддръжка басейн“ за периода от месец юни 2023г. до месец
септември 2023г., сумата от 119 лв. – хонорар „Професионален домоуправител“ за периода
от месец юни 2022г. до месец октомври 2023г. и сумата от сумата от 302,40 лв. – вноски за
„ФРО“ за периода от месец януари 2023г. до месец октомври 2023г., съгласно решения, от
протоколи от Общо събрание, проведени на 13.05.2022 г. и 09.05.2023г.; ведно със законната
2
лихва върху задължението , считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК.
По делото са представени фактура № **********/14.06.2022г.; фактура №
**********/13.07.2022г.; фактура № **********/12.08.2022г.; фактура
№**********/14.09.2022г.; фактура № **********/14.10.2022г.; фактура №
**********/15.11.2022г.; фактура №**********/14.12.2022г.; фактура
№**********/13.01.2023г.; фактура №**********/14.02.2023г.; фактура №
**********/14.03.2023г.; фактура № **********/12.04.2023г.; **********/15.05.2023г.;
фактура № **********/14.06.2023г.; фактура №**********/13.07.2023г.; фактура №
**********/14.08.2023г.; фактура № **********/14.09.2023г.; фактура №
**********/13.10.2023г. и фактура № **********/15.11.2023г. за установяване изразходвано
количество ел. енергия за процесния обект.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и
сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е
твърдението за дължима сума за разходи за стопанисване, поддръжка, ремонт и управление
на общите части на сградата на Етажната собственост, натрупани под формата на месечни
такси, вноски за „Озеленяване“, „Поддръжка басейн“, хонорар „Професионален
домоуправител“, дължими за ателие №**, етаж *, с площ от 31,52кв.м., ведно с прилежащите
към него 3,4775% идеални части от общите части на сградата находящ се на адрес село П..
Предявеният иск за установяване вземане на ищеца към ответника е процесуално
допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл. 415, ал. 1,т.1 от
ГПК, подадено в срок възражение и има за предмет посочените в заповедта суми .
Общото събрание се свиква, провежда и взема решения по определен в ЗУЕС ред, а
решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред поради незаконосъобразност /неспазване
на процедурата и императивни правни норми/ по реда на чл.40 ЗУЕС в едномесечен
преклузивен срок от оповестяването им. Влезлите в сила решения на общото събрание са
задължителни за етажните собственици, включително за тези, които не са присъствали на
събранието.
С оглед цитираната нормативна уредба и доколкото в преклузивния едномесечен
срок ответникът не е оспорил решенията на общото събрание, съдът счита, че същите имат
обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. В случая
съдът е приел и за безспорно между страните взетите решения на ОС на ЕС -решения на
ОСЕС от 13.05.2022г. и 09.05.2023г., проведени на 18.11.2022г., 20.12.2022г. и 26.05.2023г.
Общи събрания и изчисления размер на претендираните суми.
Спорът между страните е по направеното възражение от ответника по чл.51, ал.2 от
ЗУЕС относно действителното му пребиваване в обекта на ЕС.
В редакцията на чл. 51, ал.(2) от ЗУЕС, действаща към процесния период, не се
заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна
възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година
Доколкото нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна правна норма /в какъвто
смисъл са: решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
решение № 93 от 06.10.2022 г. по гр. д. № 395 по описа за 2022 г. на I г. о. на ВКС и др. /,
етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на
3
общите части, ако е доказал условието на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС /пребиваването в собствения му
имот за период само от 30 дни или по-малко от 30 дни през една календарна година/, дори и
да не е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази негова
декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да не било постановено
решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на тези разходи.
Съдът намира, че за доказване основателността на заявената искова претенция и с
оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, при съобразяване на правилата за разпределяне
на доказателствената тежест, следва да бъде установено от ищеца при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът ползвал е пребивавал в процесната сграда- етажна
собственост повече от 30 дни в рамките на една календарна година, тъй като това е
положителен факт, от който черпи благоприятни за себе си последици. Доказателства в тази
насока не са представени. Същевременно видно от представен по делото от ищеца нот.акт за
покупко -продажба на недвижим имот №**,том *, рег.№**,дело ***. на нотариус Борис В.ев
с район на действие ВРС В.Д. ЕООД продава на Поли Йорд ЕООД ателие №**, изградено на
етап 75% груб строеж, находящо се в сграда ателиета, село П., м-ст К.с площ 131,52 кв.м.
или процесния обект е закупен във вид които не позволява използването му по
предназначение, предвид 75% завършеност. Липсата на ефективно използване по
предназначение на процесното ателие се установява и от представените по делото фактури
за заплатена ел. енергия ежемесечно в размер от 8-8,60 лв. С оглед на това по делото не е
доказано, че ответникът е пребивавал повече от 30 дни в процесния имот, за да се изключи
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, а напротив, от събраните доказателства се установява
именно наличието на изключението.
Дори и да се приеме, че доказателствената тежест, при направено по делото
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е лицето, което е собственик на обект в етажна
собственост, не е пребивавало в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна
година, е за страната, която е направила възражението, в случая ответникът, то това не
променя изложените по- горе доводи, предвид събраните и обсъдени доказателства по
делото. Нещо повече, в изразеното от ищеца становище вх.№46723/11.06.24г. се сочи, че
ответникът извършвал строително-монтажни работи във връзка с което използва общите
части на сградата, като същевременно не ангажира доказателства за установяване на това
обстоятелство.
Предвид изложеното, исковете за установяване на вземанията на ищеца за периода
от 2022 г. до 2023 г. включително, относно таксите за поддръжка и управление, както и за
мораторните лихви, както и за законната лихва върху тях, са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските: Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адв. възнаграждение за процесуално представителство на ответника, в размер на 480 лева в
исковото и 120 лв. в заповедното производство.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да
бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
4
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се
касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не
води до извод за прекомерност, т.к. е в нормативно определения минимум от 480 лв. с ДДС.
Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. не е следва да
бъде намалявано поради прекомерност ,както и това от 120 лв. в заповедното производство,
което е под нормативно определения минимум.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените в производството разноски в размер на 480 лв.
с ДДСза внесен адв.хонорар /л.113 от делото/.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора и извършването на такива от ответника за
сумата от 120 лв. с ДДС следва да се присъдят.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажна собственост на обекти в сграда с адрес с. П.,
представлявана от „Хоум Мениджмънт Варна – 1“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „Поли
Йорд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, за
установяване на паричните притезания в размер на сумата от общо 564, 18 лв., формирана
както следва: сумата от 350 лв., представляваща месечни вноски за такса за управление и
поддръжка на Етажната собственост за периода м. юни 2022 г. до м. декември 2022 г.,
сумата от 72, 10 лв. – вноски за „Озеленяване“ за периода м. юни 2023 г. до м. октомври
2023 г., сумата от 23, 08 лв. – вноски за „Поддръжка басейн“ за периода от м. юни 2023 г. до
м. септември 2023 г. и сумата от 119 лв. – хонорар „Професионален домоуправител за
периода от м. юни 2022 г. до м. октомври 2023 г., дължими от ответника в качеството му на
собственик на ателие № 35, ет. 3, с площ от 131, 52 кв.м., на основание Решения на Общото
събрание на Етажната собственост от 13.05.2022 г., 18.11.2022 г., 20.12.2022 г. и от
09.05.2023 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.11.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
15347/2023г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Етажна собственост на обекти в сграда с адрес с. П., представлявана от
„Хоум Мениджмънт Варна – 1“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Поли Йорд“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет
лева), представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на
5
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Етажна собственост на обекти в сграда с адрес с. П., представлявана от
„Хоум Мениджмънт Варна – 1“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Поли Йорд“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна сумата 120 лв. (сто и двадесет лева),
представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15347/2023г. по
описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6