Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр.Пловдив, 12.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на
20.07.2020г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след като
разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д.№ 288/2020г. по описа на АС
- Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл.258-273 ГПК.
С Решение № 10/10.01.2020г., постановено по
гр.д.№ 50/2019г. по описа на ОС - Смолян,
се осъжда ЕТ „М.М.“, ЕИК *********, представляван от М. П. М., ЕГН ********** *** да заплати на М.Д.Б., ЕГН ********** *** обезщетение за причинени неимуществени вреди на
основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, вследствие
настъпилата смърт на съпруга й Ж. С. Б., починал на 18.10.2018г., в размер
на 50 000лв.(петдесет
хиляди) лева, ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на
увреждането - 18.10.2018г. до окончателно изплащане на сумата и се отхвърля искът й за разликата над 50 000лв. до 100 000лв.,
предявен като частичен от 200 000лв., ведно със законната лихва;
осъжда се ЕТ „М.М.“, ЕИК *********, представляван
от М. П. М., ЕГН **********
*** да заплати
на С.Ж.Б., ЕГН ********** *** обезщетение за причинени неимуществени
вреди на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, вследствие
на смъртта на баща му Ж. С.
Б., починал
на 18.10.2018г., в размер на 20 000лв. (двадесет
хиляди ) лева, ведно със законна лихва върху тази сума
считано от датата на увреждането -18.10.2018г. до окончателно изплащане на
сумата, и се отхвърля искът
му за разликата над 20 000лв.
до 100 000лв., предявен като частичен от 200 000лв., ведно със законната лихва;
осъжда се ЕТ „М.М.“, ЕИК *********, представляван
от М. П. М., ЕГН **********
*** да заплати
на всяка една от М.С.Б., ЕГН **********
и Ж.С.Б., ЕГН **********,***
обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, вследствие на смъртта на дядо им Ж.
С.
Б., починал
на 18.10.2018г., в размер на
20 000лв.(двадесет
хиляди лева) на всяка една от
тях, ведно със законна лихва върху тази сума
считано от датата на увреждането -18.10.2018г. до окончателно изплащане на
сумата, и се отхвърлят исковете им
за разликата над 20 000лв. до
100 000лв., предявени като
частични от 200 000лв., ведно със законната лихва.
С Определение № 211/21.02.2020г. е изменено Решение №
10/10.01.2020г в частта, с която ищците са осъдени, съобразно
отхвърлените части на исковете, да заплатят в полза на ОС - Смолян ДТ в размер
на 11600лв. и разноски за експертизи в размер на 544лв.
Въззивното производство е образувано както
следва: 1) по въззивна жалба, вх.№ 414/31.01.2020г., подадена от М.
М., като ЕТ „М….“, ЕИК *********, ответник в производството пред
първоинстанционния съд, чрез адв.М.М., против Решение № 10/10.01.2020г.,
постановено по гр.д.№ 50/2019г. по описа на ОС - Смолян, в частите, с които
исковете са уважени; 2) по въззивна жалба вх.№ 1140/20.03.2020, подадена
от М. М., като ЕТ „М…“ , ЕИК *********, чрез адв.М.М., против Определение № 211/21.02.2020г., както и 3) по насрещна въззивна жалба, вх.№ 987/10.03.2020г.,
подадена от М.Д.Б., ЕГН **********, С.Ж.Б., ЕГН **********, М.С.Б., ЕГН **********
и Ж.С.Б. (р.05.04.2002г.), ЕГН **********, всички с адрес *** – ищци в
производството пред първоинстанционния съд, чрез адв. С.Ж., против Решение №
10/10.01.2020г., постановено по гр.д.№ 50/2019г. по описа на ОС - Смолян, в частите,
с които исковете са отхвърлени.
В постъпилите в срок писмени отговори от
насрещните въззиваеми страни въззивните жалби се оспорват.
Въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и
въззивната частна жалба са допустими, като подадени в законния срок; изхождащи
от активно процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от въззивно
обжалване, редовни са по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане
на преписи на насрещните страни за отговор, поради което същите се поставят на
разглеждане по същество.
Пловдивският
апелативен съд, на оплакванията в жалбите и оспорванията и при дължимата
служебна проверка, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Производството пред съда, гр.д.№ 50/2019г. по
описа на ОС – Смолян, е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№
2692/19.06.2019г., подадена от ищци М.Д.Б., ЕГН **********, С.Ж.Б., ЕГН **********,
М.С.Б., ЕГН ********** и Ж.С.Б. (родена на ***г.), ЕГН **********, тогава
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на баща си С.Ж.Б., срещу
ответник ЕТ „М.М.“, ЕИК *********, представляван от М. П.
М., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление ***, с която са
предявени субективно активно съединени осъдителни искове, с предмет парични
вземания на ищците, спрямо ответника, в размер на 100 000лв.на всеки от
ищците, част от общо парични вземания в размер на 200 000лв., ведно със
законната лихва от 18.10.2018г. до окончателното изплащане, за обезщетение за
репариране на неимуществени вреди вследствие на смъртта на техния съпруг, баща
и дядо – Ж. С. Б. при злополука на 18.10.2018г., настъпила поради виновно
поведение на М. М. и служители на ответника.
С обжалваното решение предявените частични искове
за парични вземания за обезщетения за неимуществени вреди са уважени частично,
а за разликата до пълните предявени размери са отхвърлени.
За да се постанови този резултат, е прието
следното:Налице било виновно противоправно поведение на М. М. и негов служител
–св.С. З., които извършили множество нарушения на законодателството и на
правилата за безопасност на труда и правилата за безопасност при работа с
електро и мотокари, изразяващи се в следното:Не бил проведен начален и
ежедневен инструктаж за правилата за безопасност; Не били осигурени защитни и
предпазни средства за работа на височина – каски, обезопасителни колани и
въжета, подходяща стълба/скеле; Допуснати били нарушения при работата с електро-
и мотокари, като било допуснато качването на пострадалия върху импровизирана
платформа на мотокара в разрез с правилата за безопасност на труда и правилата
за работа с електро и мотокари и привеждането на мотокара в движение в момента,
в който върху импровизираната платформа се е намирал човек. Между това
противоправно поведение на М.М. и Ст.З. и смъртта на Ж.Б. била налице
причиннно-следствена връзка.За търсената отговорност приципно била без значение
формата на вината, но, в случая, вината била във формата на непредпазливост,
тъй като М.М. и Ст.З. предвиждали обществено-опасните последици. Ответникът бил възложител на работата при
изпълнението на която настъпила смъртта на пострадалия, по см. на чл.49 ЗЗД, и бил
пасивно легитимиран да отговаря по исковете.Без значение била формата на
възлагането – писмено или устно. Възлагането на
работата от ответника било опосредено – чрез неговия служител св.Ст.З., назначен по трудов договор на длъжност
„ръководител в производствената база“, за което получавал възнаграждение и след
съгласуване с ответника.Това се установявало от показанията на св. Ст.З., че
всички предприети от него действия били съгласувани с ответника и всички
извършени от него разходи били възстановявани по-късно от ответника и се потвърждавало
и от показанията на М.М. в протокол за разпит от 03.06.2019г., че е собственик
на производствената база, че е взел решение да пребоядиса халето, като за тази
цел първоначално наел специалист с машина за боядисване, но в последствие
боядисването на по-трудно достъпните места било възложено от св.Ст.З. със
съгласието и знанието на М.М. на пострадалият Ж.Б., дългогодишен работник в
базата.При определяне на размера на обезщетенията на неимуществени вреди са
обсъдени показанията на св.С. К. и заключението на допуснатата и приета от съда
съдебно-психологична експертиза с в.л. Т., което е възприето с изключение на частта,
че липсва причинна връзка между състоянието на ищеца С.Б. и смъртта на неговия
баща Ж.Б..Не е коментирано съпричиняване на резултата от пострадалия Ж.Б., тъй
като е прието, че не е било заявено изрично възражение за съпричиняване в преклузивния
срок за отговор на ИМ.
При въззивната служебна проверка, на осн.чл.269 ГПК, се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.Същото е
постановено точно по въведения от ищците предмет на делото - претендираните от
тях парични вземания по отношение на ответника за обезщетение за репариране на неимуществени
вреди, при правилна материално-правна квалификация на предмета на делото -
чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД.
Въззивната проверка за правилността на изцяло
обжалваното решение, на осн.чл.269 ГПК, е ограничена от въведените във
въззивната жалба и насрещната въззивна жалба оплаквания за неправилност и се
извършва само по отношение на оспорените в жалбите фактически констатации и въз
основа на въведените в тях оплаквания за процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон.
Във въззивната жалба на ответника са въведени следните
конкретни оплаквания:Оспорени са фактическите констатации наемането на пострадалия
Ж.Б. от Ст.З. да е станало със знанието, съгласието и одобрението на ответника,
като необосновани спрямо доказателствената съвкупност – показанията на св.Ст.З.
и представения документ, че по време на инцидента М.М. е бил на болнично
лечение.Оспорват се и мотивите ответникът да е следвало да извърши инструктаж
на пострадалия Ж.Б., с доводи, че такова задължение възниквало за работодателя
спрямо неговите работници и служители, какъвто не бил случаят с пострадалия Ж.Б.,
който при инцидента на 18.10.2018г. не бил работник на ответника, а извършвал работата по
договор за изработка, сключен между него и Ст.З.Оспорени са, като необосновани,
мотивите, че на пострадалия Ж.Б. не са били предоставени предпазни средства за
работата, с оглед показанията на св.Ст.З., че същият е предоставил такива на Ж.Б.,
но последният е отказал да ги използва. Налице било лично противоправно
поведение на Ст.З., изразяващо се в нарушаването на правилата за ползване на
мотокара, за което, както се установявало от гласните доказателства, ответникът
не е знаел.Ответникът не бил упълномощавал Ст.З. и не му бил възлагал да
управлява мотокара в деня на инцидента, като
за това липсвала заповед – писмена или устна. Избраната методика на боядисване
била плод на инцидентно взето съвместно решение между Ст.З. и Ж.Б., за което
ответникът разбрал в последствие, като така, те, и двамата, съзнавали опасността
и въпреки това действали по посочения начин.М.М. не бил пряк делинквент, тъй като
бил изпълнил всички свои задължения.От всички данни по делото било видно, че ответникът
не бил възложител на работата на Ж.Б., не бил упълномощавал Ст.З. да възлага
работа на Ж.Б., не бил възлагал използването на мотокара и то по посочения
начин, а от заключението на СЕ се установявало, че Ст.З. бил инструктиран във
връзка с ползването на мотокара. Ответникът изобщо не допускал, че работата на обекта ще се върши от
друго лице, а не от работник от наетата от него фирма за боядисването.Едва след
възникване на инцидента ответникът разбрал за случилото се и за това, че пострадалият
Ж.Б. изобщо е бил на обекта. Оспорват се изводите, че не е било заявено възражение за съпричиняване в
преклузивния срок. В предмета на делото бил и конкретният принос на починалия
за причиняване на резултата и същият бил доказан.Оспорват се и изводите във
връзка с определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, като
изключително завишени, несъответстващи на обема и интензитета на причинените
вреди, които се поддържа да са били в рамките на обичайните.Искът на С.Б. бил
неоснователен и следвало да се отхвърли, тъй като липсвала причинна връзка
между неговото състояние и смъртта на Ж.Б..
В насрещната въззивна жалба на ищците се
поддържат следните оплаквания:В мотивите на решението били маркирани
конкретните правно-релевантни обстоятелства за определяне на размера на
обезщетенията за репариране на неимуществени вреди, но не била отчетена
действителната им тежест, и, като така, от мотивите на решението не ставало
ясно защо се присъждат обезщетения в толкова занижен размер.Размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди за събитие, настъпило през 2018г., били
определени в нарушение и със съдебната практика на ВКС.
При извършване на дължимата дейност по
разрешаване на поставения пред съда материално-правен спор се приема следното:
Преди всичко следва да се съобразят характерът и предпоставките за
реализиране на търсената отговорност на ответника като възложител с
материално-правно основание чл.49 ЗЗД, изяснени в ППВС № 7/29.12.1958г., ППВС №
7/30.12.1959г и ППВС № 9/22.12.1966г., в които се приема следното:
„Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има
обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на
лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е
невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило
работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето,
на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите
действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или
по повод на възложената му работа. Отговорността на лицата, които са възложили
другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод
на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия.Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица.Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражение, че не са виновни в подбора на лицето, и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.Отговорност по чл. 49 ЗЗД
възниква за лицето, което е възложило работата другиму (предпоставките за
отговорността по чл.49 ЗЗД са следните): а) Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена
работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа,
или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. б) Когато вредите са причинени виновно от лицето,
на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение
на самата работа, но са пряко свързани с него. В този случай вредите се явяват
причинени по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му
указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.“
Безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че възложителят носи
отговорност и тогава, когато не е установено кой конкретно от изпълнителите е
причинил вредите при или по повод възложената работа, поради което не е
необходимо да се персонифицира прекият причинител на увреждането, а е достатъчно
установяване на противоправно поведение.
Като обобщение, търсената отговорност на ответника с правно основание чл.49 ЗЗД е обезпечително-гаранционна, обективна - безвиновна и производна от
отговорността на прекия извършител, чиято отговорност е с правно основание
чл.45 ЗЗД и е виновна, а вината му се презумира. Възложителят носи отговорност
по чл.49 ЗЗД както за вреди от противоправни действия на прекия изпълнител при
и по повод възложената от него работа, така и за вреди от неговите бездействия,
изразяващи се в невземане на мерки за предотвратяване на увреждането – за
неизпълнение на задължения за действия, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа.
За осъществяване на фактическия състав на търсената отговорност на
ответника по чл.49 ЗЗД е необходимо наличие кумулативно на следните
предпоставки: възлагане на работа от ответника; противоправно поведение на
изпълнител/и – пряк/и причинител/и, което е при или по повод изпълнението на
възложената от ответника работа; настъпването на вреди за ищците; причинна
връзка между противоправното поведение на изпълнителите и вредите и вина на извършителите,
която се презумира.
Доказателствената тежест за спорните правно-релевантни
обстоятелства се разпределя така:Ищците носят доказателствена тежест да
установят възлагането от ответника на работата, при която са настъпили вредите
за ищците; противоправно поведение на изпълнители при и по повод възложената от
ответника работа; настъпването на вредите за ищците, пряка причинно-следствена
връзка на противоправното поведение на изпълнителите с вредите; а вината на
изпълнителите се предполага с оглед на установената законова оборима презумпция
в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като са без значение формата на вината и мотивите за
противоправното поведение.В доказателствена тежест на ответника е опровергаване
на законовата презумпция за вината на изпълнителите, както и, евентуално,
установяването, че вредите са следствие на случайно събитие.
По делото не е било спорно, установено е и не се
оспорва, че на 18.10.2018г. е починал Ж. Б., който е бил съпруг на ищцата М.Д.Б.,
баща на ищеца С.Ж.Б. и дядо на ищците М.С.Б. и Ж.С.Б.. Безпротиворечиво
установеният по делото механизъм на инцидента от 18.10.2018г.от показанията на единствения
очевидец – свидетел Ст.З., изяснен от заключението на СТЕ с в.л.Л.А. (л.173-174), протокол за оглед на местопроизшествие на
следовател при ОСлО в ОП – С. по ДП № …/…г.(л.90-100), протокол за извършена проверка на Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр.С. (л.117-123) и показанията на актосъставителите
св. Д.Г. и И. Ч., дадени в отркитото съдебно заседание на 18.09.2019г., е
следният: На 18.10.2018г. пострадалият Ж.Б. извършвал довършителни бояджийски
работи на врата на външната стена на метално хале в производствената база на
ответника.Височината на полагането на боята била приблизително 3.50м, поради
което било необходимо боядисването да се извърши от височина ок.2 м.За
достигане на необходимата височина на боядисване бил използван мотокар, собственост на ответника, управляван от Ст.З.Тъй
като мотокарът не бил оборудван с платформа, прикрепена за вилиците и виличната
плоча, била направена импровизирана такава, като бил използван дървен палет
120/80см, който бил захванат с вилиците на мотокара.Върху така направената
платформа се покачил пострадалият Ж.Б., след което, при вдигнати ръчни спирачки
на мотокара, палетът - платформа била издигнат на необходимата височина ок.2
м.При задвижване на мотокара от Ст.З. и преминаването му през препятствие –
камък, мотокарът се залюлял, при люшкането платформата станала нестабилна и Ж. Б.
паднал на земята от височина в дясно от мотокара и след това на същия ден
починал. Непосредствена причина за
смъртта на Ж.Б. е причинената при падането тежка съчетана гръдно - коремна
травма, довела до множество травматични увреждания, несъвместими с живота, получени
при инцидента на същата дата, 18.10.2018г. (заключението на СМЕ на л.245-251 и
обясненията на в.л. в с.з. на 10.12.2019г), като евентуално осигурената на
пострадалия Ж.Б. предпазна каска не би предотвратила или променила характера и
интензитета на травматичните увреждания и не би предпазила Ж.Б. от смъртта.
Приема се, че, противно на неоснователно
поддържаното в жалбата на ответника, в случая е доказана и е налице първата спорна
предпоставка на търсената отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД, а именно
възлагането на работата от ответника, като е без значение формата на
възлагането – писмено или устно, поради следните безпротиворечиво установени по
делото факти: Довършителни бояджийски работи, при които е настъпил инцидентът с
пострадалия Ж.Б., са извършвани на халета, които са собственост на ответника и
намиращи се в неговата производствена база; Боядисването на халетата е било
пряко инициирано от ответника и извършвано в негов интерес; Пострадалият Ж.Б.
не е бил по трудово правоотношение с ответника, а е бил натоварен инцидентно да
извърши работата, но това е извършено от служител на ответника, който се е ползвал с пълно доверие на
ответника, с когото служителят винаги е съгласувал действията си и му е отчитал
извършените от негово име и за негова сметка разходи, а пострадалият Ж. Б. не
за първи път е бил натоварван да извършва обща работа в полза на ответника,
което е било известно на ответника; Изключено е друго лице да е било възложител
на работата, тъй като пострадалият не е работник на наетата от ответника фирма
за боядисване. Посочените факти се приемат за установени от следните събрани по
делото доказателствени средства:Обективизирани са в протокол за разпит на
свидетел от 03.06.2019г.по досъдебното производство (л.104-105), имащи характер
за настоящия граждански съд на обяснения по см. на чл.175 ГПК, и, като такива,
доказателствено средство за неблагоприятните за него факти, признания на
представляващия ответника М.М., че през октомври 2018г. той решил да пребоядиса
покривите и вратите на двете халета в производствената си база, за машинното
боядисване на които наел специална фирма, но останали довършителни бояджийски
работи на вратите, които трябвало да се извършат ръчно.Тогава представляващият ответника
М.М. отсъствал от работа, тъй като след злополука с него на 07.10.2018г. бил лекуван
в болница, след което бил изписан в къщи и бил на легло със счупена пета и
взривна фрактура на трети прешлен до 15.05.2019г., както и отсъствал от работа и
синът му.На работа бил само вторият останал служител на ответника – С. З., който
отговарял за поддръжка на машините, съоръженията и базите, дългогодишен
работник на ответника от самото основаване на бетоновия възел през 1979г. и,
предвид професионалните му качества, впоследствие - ръководител на бетоновия
възел, с когото било създадено цялото останало производство, който „знаел и
можел всичко“. Служителят на ответника Ст.З. извикал пострадалият Ж.Б. да му
помага при боядисването, като му изплащал по 20лв. на ден, без да сключва
граждански договор.Пострадалият Ж.Б. също бил дългогодишен работник на
ответника, работел на бетоновия възел, откъдето се пенсионирал.Разпитан в откритото
с.з. на 18.09.2019г., св. Ст.З. потвърждава, че, като ръководител звено към
ответника, именно той извикал на работа пострадалия Ж.Б..Св.З. познавал отпреди
пострадарлия, като дългогодишен работник на бетоновия възел, а и преди това го
бил викал за общи работи, за което имало съгласуване с ответника, а възнаграждението,
което свидетелят изплащал на Ж.Б. било възстановявано от ответника, за което
били съставяни протоколи.Съгласно представения по делото трудов договор от
03.01.2014г. на л.124, св.Ст.З. е бил служител на ответника по срочно трудово
правоотношение – за извършване на определена неиндивидуализирана в трудовия
договор работа на длъжността „ръководител обособено производство”.
Тъй като инцидентът с пострадалия е настъпил по
повод възложената от ответника работа, за ангажиране на търсената отговорност е
без значение дали ответникът е знаел или допускал, че с работата ще бъде
натоварен пострадалия Ж.Б.. С оглед обективния обезпечително-гаранционен
характер на търсената отговорност по чл.49 ЗЗД, са неотносими въведените от
ответника възражения, че е изпълнил задълженията си и е невиновен за възникване
на вредите.
В случая, ответникът би могъл да се освободи от
търсената отговорност, ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа или е причинена при съществено отклонение от възложената
работа, както и ако лицето, на
което е възложена работата, не е причинило никаква вреда и ако неговите
действия не са виновни и противоправни.
По делото не са въведени твърдения вредите да не
са причинени при извършване на възложената работа или да са настъпили при
отклонение от възложената работа, а по делото е безпротиворечиво установено, че
инцидентът с пострадалия Ж.Б. е настъпил именно при извършване на възложената
от ответника работа, респективно липсва на каквото и да е отклонение от нея,
още по-малко съществено.
По делото е проведено от ищците пълно и главно
доказване на противоправно поведение на изпълнители при извършване на възложената от ответника
работа и причинна връзка на това поведение със смъртта на Ж.Б..В тази връзка от
заключението на СТЕ се установява и не се оспорва, че при извършване на
възложената от ответника работа, при която е настъпил инцидентът с пострадалия
Ж.Б., са били нарушени разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия
на труд - чл. 16/5/, чл.ЗЗ, чл.34, ал.1т.2, чл.87, ал.1 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, чл.24а, ал.1, 2 и З и ал.2 и 3,
чл.205, чл.206б, ал.1, 2 и 3 , чл.209, чл.246 от Наредба № 7 за минимални
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване и Наредба № РД-07 - 2 за условията и вида за
провеждане на периодично обучение на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия.Конкретно, повдигането на Ж. Б.
не е извършено със специално работно оборудване и принадлежности, предназначени
за тази цел, нарушени са изискванията при извършване на инструктаж, какъвто не
е регистриран, не е направена оценка на риска за здравето и безопасността и не
са предприети мерки за предотвратяване или намаляване на риска, а Ж. Б. е
допуснат до работа без изискващите се лични предпазни средства, не са изпълнени
изискванията за условията и вида за провеждане на периодично обучение на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия: работодателят не е определил писмено видовете обучения и инструктажи;
не е определил писмено лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани; не
е определил писмено програмата, за провеждане на обучението и/или инструктажа;
не е определил писмено лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа.
Тъй като е установено от заключението на СТЕ, че е било възможно предотвратяване на инцидента, ако
посочените правила за охрана и безопасност на труда са били спазени, е доказана
причинно-следствена връзка между посоченото противоправно поведение на лицата,
на които е възложена работата и вредите за ищците .
С оглед характера на търсената отговорност на
ответника като възложител е без значение кой точно от работниците или
служителите му е причинил вредите с противоправното си поведение, поради което
не е необходимо същите да се персонифицират, а вината им се предполага.
В случая, от заключението на автотехническата
експертиза с вещо лице Г. Т. се установява и твърдяното в ИМ противоправно
поведение на конкретен персонифициран служител на ответника - Ст.З. при
извършване на възложената от ответника работа, при която е настъпил инцидента с
Ж.Б., а именно нарушение на Наредба №1 и Указанията за техническата безопасност
на кари и мотокари, изразяващо се в повдигането на човек с кар, без да е бил
оборудван с платформа, прикрепена за вилиците и виличната плоча, с твърд под с
парапет според изискванията на стандартите за кошове за повдигане на хора.С
оглед обективния характер на търсената отговорност на ответника, е без значение
дали неговите изпълнители са нарушили дадените указания при извършване на
възложената работа, както и е без значение дали ответникът е знаел за
нарушаването на правилата за ползване на мотокара, дали в деня на инцидента
Ст.З. е бил специално упълномощен от ответника и му било възложено да управлява
мотокара с нарочна заповед – писмена или устна. Установява се от СТЕ и причинната връзка на това противоправно
поведение на служителя Ст.З. с вредите за ищците, тъй като се установява, че е
имал възможност да предотврати настъпването на злополуката, ако се беше
съобразил с всички изисквания на безопасно управление на кари и мотокари и не
беше издигнал на височина и привел мотокара в движение, когато върху вилиците
на същия във височина се намира човек.
Поради изложеното, са правилни крайните изводи,
че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране на търсената
отговорност на ответника с правно основание чл.49 ЗЗД.
Правилни са и неоснователно оспорените в жалбата констатации,
че не е заявено своевременно, в срока за отговор на ИМ възражение за
съпричиняване, поради което извън предмета на делото е конкретният принос на
починалия за причиняване на резултата.
Частично са основателни оплакванията в жалбата във
връзка с определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, тъй в
мотивите само са обсъдени събраните гласни доказателства, без да са посочени установените
от тях конкретните правно-релевантни факти и значението им за определяне на
размера на справедливото обезщетение.
Съдебната практика по приложение на чл. 52 ЗЗД
приема, че при определяне на обезщетението за репариране на неимуществени вреди
съдът следва да се изхожда от обществения критерий за справедливост - за
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие в най-пълна
степен.Този критерий се прилага по вътрешно убеждение от съда, като се извежда
след преценка на всички конкретни правно-релевантни обстоятелства, които носят
обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение, като следва да се държи
сметка и за обществените представи за справедливост, според съществуващите
обществено-икономически условия на живот към момента на увреждането. В мотивите
съдът дължи да посочи конкретно релевантните обстоятелства, както и значението
им за размера на обезщетението за неимуществени вреди.
За размера на справедливото обезщетението на
преживялата съпруга, ищцата М.Б.: Като преживяла съпруга на пострадалия, ищцата
М.Б. е в кръга на лицата, изчерпателно посочени в Постановление на Пленума на ВС № 4/25.V.1961г.,
които имат право на обезщетение за репариране на неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък. Поради естеството на съществувалата
семейно-правна връзка, е логично да се предположи и това е установено по
делото, че ищцата М.Б. е търпяла пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.Така,
от свидетелските показания на св.С. К. и Д. С. безпротиворечиво се установява,
че ищците, всички, живеели заедно с пострадалия Ж. Б. в една къща. Пострадалият
Ж. Б. бил в отлични отношения със семейството си и реално ги издържал, тъй
като, освен че получавал пенсия, ходел и да работи.Хората в семейството били
много културни, пострадалият и съпругата му много се грижели за внучките.Всички
много плакали и викали, когато разбрали, че Ж. Б. е починал.От заключението на СПЕ се установява,
една година след смъртта на съпруга й, че при ищцата М.Б. има нарушения при
протичането на психичните й функции и преживявания с патологични характеристики
и болестна изразеност и обуславящи необходимостта от професионална психиатрична
помощ, които са довели до влошаване на качеството й на живот и социалното й
функциониране и са в пряка причинна връзка със смъртта на съпруга й. Тъй като
липсват данни по делото за състоянието на ищцата М.Б. преди инцидента, като
изолирани и неподкрепени, не се възприемат констатациите в заключението на СПЕ
за причинна връзка между констатираните психиатрични промени в състоянието й и
смъртта на съпруга й. Тъй като подобни твърдения не са въведени в ИМ, при
определяне на дължимото обезщетение наищцата М.Б. не следва да се вземат
предвид фактите, свързани с настъпилите при нея психични промени. Предвид
конкретно установените вид, обем и интензитет на претърпените от ищцата М.Б.
болки и страдания, с оглед настъпилата най-тежка и безвъзвратна загуба на
съпруг, с когото ищцата е имала 51 годишен брак, които се приема да са в
рамките на обичайните, без да ги надхвърлят, и като се вземат предвид и социално-икономическите
условия на живот през 2018г., се приема, че обезщетение в размер на
50 000лв. в най-пълна степен би репарирало причинените й вреди.Налага се
извод, противно на неоснователно поддържаното в жалбата на ответника, а и в
насрещната въззивна жалба, че определеното обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000лв. съответства на техния обем и интензитет, поради което жалбите
са неоснователни и се оставят без уважение, респективно решението в частите, с
които предявеният като частичен иск е уважен за размера от 50 000лв. и е
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер, като правилно, се потвърждава.
По иска на С.Б.: Като син на пострадалия, този ищец също е в кръга на
лицата, изчерпателно посочени в Постановление на Пленума на ВС № 4/25.V.1961г.,
Пленумът на ВС, които имат право на обезщетение за репариране на неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък.И за него е логично да се предположи и
това също е установено от коментираните гласни доказателства, че е търпял пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата на баща си.Неоснователни са оплакванията в
жалбата на ответника за неправилност на изводите за липса на причинна връзка
между състоянието на ищеца С.Б. и смъртта на баща му, пострадалия.Правилни са
оспорените мотиви, че не следва да се възприемат констатациите в заключението
на СПЕ с в.л. Т. (л.242), тъй като същите са изолирани от останалата
доказателствена съвкупност по делото, а именно показанията на разпитаните
свидетели, които не установяват създадени между този ищец и пострадалия
конфликтни или лоши отношения. Предвид конкретно установените вид, обем и интензитет
на претърпените от ищеца С.Б. болки и страдания, които се приема да са в
рамките на обичайните, без да ги надхвърлят, и като се вземат предвид и
социално-икономическите условия на живот през 2018г., се приема, че обезщетение
в размер на 20 000лв. в най-пълна степен би репарирало причинените вреди. Противно
на неоснователно поддържаното в жалбата на ответника, а и в насрещната въззивна
жалба, определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв.съответства
на техния обем и интензитет, поради което същите са неоснователни и се оставят
без уважение, респективно решението в частите, с които предявеният като
частичен иск е уважен за размера от 20 000лв. и е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер, като правилно, се потвърждава.
По исковете на М.Б. и Ж.Б.: Като внучки на
пострадалия, тези ищци са извън кръга на лицата, изчерпателно посочени в
Постановление на Пленума на ВС № 4/25.V.1961г., Пленумът на ВС, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък.
Съгласно даденото нормативното тълкуване в
ТРОСГТНК № 1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г., материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, освен лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г.
на Пленума на Върховния съд, по изключение, е и всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
От събраните по делото свидетелски показания, св.С.
К. и Д. С., както и заключението на СПЕ, противно на неоснователно поддържаното
в жалбата на ответника, е доказано правото на ищците – внучки на обезщетение за репариране
на причините вреди от смъртта на техния дядо, пострадалия, тъй като ищците са претърпели
от смъртта на дядо си значителни по интензитет и продължителни във времето
болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.Конкретно е
доказано, че ищците винаги са живели с пострадалия до смъртта му в една къща,
той се е грижил за тях, всички са били привързани и са се подкрепяли. Противно на неоснователно поддържаното в жалбата
на ответника, а и в насрещната въззивна жалба, определените обезщетения за
неимуществени вреди съответстват на техния обем и интензитет, поради което жалбите
са неоснователни и се оставят без уважение, респективно решението в частите, с
които предявените като частични искове са уважени за размера от 20 000лв. за
всяка от тези ищци и са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери,
като правилно, се потвърждава.
По въззивната частна жалба на ответника против определението
за изменение на решението в частта за разноските: Като законосъобразни се
споделят мотивите, че ищците не дължат ДТ и разноски за експертизи, съобразно
отхвърлените части на исковете, поради което законосъобразно с обжалваното
определение по реда на чл.248 ГПК е отменено решението, в частите, с които са
осъдени да заплатят такива. Поради изложеното, като законосъобразно,
определението се потвърждава.
Отговорност за разноски:С оглед този инстанционен
резултат: изцяло обжалваното решение се потвърждава, като жалбите и на двете
страни са неоснователни, ответникът дължи на пълномощника на ищците адв. Св.Ж.
адвокатски хонорар, на осн. чл.38, ал.2 ЗА, във Наредба № 1 за минималните
размери на адв.възнаграждения, дължим общо за общо представляваните от адв.Св.Ж.
ответници, определен на база обжалваемия от ответника интерес, а именно –
110 000лв., в размера по чл.7/2, т.5
от Наредбата - 3730лв., а направените от ответника разноски остават за негова
сметка.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10/10.01.2020г., постановено по гр.д.№
50/2019г. по описа на ОС - Смолян, с което
се осъжда ЕТ „М.М.“, ЕИК *********,
представляван от М. П. М., ЕГН ********** *** да заплати на М.Д.Б., ЕГН **********
*** обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.49 във вр. с
чл.45 ЗЗД, вследствие настъпилата смърт на съпруга й Ж. С. Б., починал на
18.10.2018г., в размер на 50 000лв.(петдесет хиляди) лева, ведно със законна
лихва върху тази сума считано от датата на увреждането - 18.10.2018г. до
окончателно изплащане на сумата и се отхвърля искът за разликата над 50 000лв.
до 100 000лв., предявен като частичен от 200 000лв., ведно със законната лихва;
осъжда се ЕТ „М.М.“, ЕИК *********,
представляван от М. П. М., ЕГН ********** *** да заплати на С.Ж.Б., ЕГН **********,***
обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, вследствие на смъртта на баща му Ж. С. Б., починал на 18.10.2018г., в
размер на 20 000лв. (двадесет хиляди ) лева, ведно със законна лихва върху тази
сума считано от датата на увреждането -18.10.2018г. до окончателно изплащане на
сумата, и се отхвърля искът за разликата над 20 000лв. до 100 000лв., предявен
като частичен от 200 000лв., ведно със законната лихва;
осъжда се ЕТ „М.М.“, ЕИК *********,
представляван от М. П. М., ЕГН ********** *** да заплати на всяка една от М.С.Б.,
ЕГН ********** и Ж.С.Б., ЕГН **********,*** обезщетение за причинени
неимуществени вреди на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, вследствие на
смъртта на дядо им Ж. С. Б., починал на 18.10.2018г. ,в размер на 20
000лв.(двадесет хиляди лева) на всяка една от тях, ведно със законна лихва
върху тази сума считано от датата на увреждането -18.10.2018г. до окончателно
изплащане на сумата, и се отхвърлят исковете им за разликата над 20 000лв. до
100 000лв., предявени като частични от 200 000лв., ведно със законната лихва.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 211/21.02.2020г. за изменение на решението
в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ „М.М.“, ЕИК *********, представляван от М. П. М., ЕГН **********
*** да заплати на адв. С.Д.Ж., на осн. чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата, във
вр. чл.7, ал.2, т.5 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
хонорари, сума в размер на 3730лв.(три хиляди седемстотин и трийсет лева) за адвокатски
хонорар за осъществената от него безплатна адвокатска защита и съдействие пред
въззивния съд в полза на М.Д.Б., ЕГН **********, С.Ж.Б., ЕГН **********, М.С.Б., ЕГН ********** и Ж.С.Б.,
ЕГН **********, срещу подадената въззивна жалба от ЕТ „М.М.“, ЕИК *********, представляван от М. П.
М.
Решението може да се обжалва пред
ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: