Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Бургас, 11.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Първо гражданско отделение, в
съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
при секретаря Тодорка Стоянова
като разгледа
докладваното от съдията Добрев г.д. № 2640
по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова молба, подадена от С.С.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Княз Борис“ №6, вх.Б, ет.5, ап.23 предявена срещу „ДЗИ- Общо
Застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89б за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 65 000 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от физически увреждания, причинени в резултат на настъпило на
28.08.2019г. пътно-транспортно произшествие, допуснато от застраховано при
последното дружество моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на деликта- 28.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Заявява
се в исковата молба, че на 28.08.2019г.*** при пресичане на ул.“Индустриална“
срещу дом №56 на пешеходна пътека, обозначена със съответната пътна марК.вка и
пътен знак и изградена върху пътна неравност ищецът бил ударен от движещо се
превозно средство- лек автомобил марка „Сеат“ с регистрационен номер А 81 84
ВА, управлявано от Т.С.Д.. Вследствие на инцидента Ч. получил фрактура на свода
на черепа, дифузна травма на главния мозък, открита рана в окосмената част на
главата. Пострадалият бил откаран в УМБАЛ Бургас и настанен в отделение по
неврохирургия.
Излагат се съображения, че
при управление на превозно средство по посочената улица водачите следва да
съобразяват интензивността на движението и конкретните условия, което пък в
процесния случай предполагало избиране на по-ниска от нормативно определената
скорост на движение от 50 км/ч. за този пътен участък. Цитирани са конкретни
разпоредби от ЗДвП.
Във връзка с допуснатото
произшествие било образувано досъдебно производство №431 ЗМ 640/2019г.
вх.№70722019г. по описа на БРП, пор.№2112/19г. по описа на БРП.
За посоченото по-горе
превозно средство била сключена застраховка гражданска отговорност при
ответника, което обуславяло неговата процесуална легитимация.
Настъпилото събитие, неговата
противоправност и виновността на дееца, според ищеца са безспорно установени,
като в тази връзка били ангажирани необходимите доказателства- представен
констативен протокол за настъпило ПТП, който документ се ползвал не само с обвързваща съда сила
относно авторството и материализираното в него изявление на съставителя му, но
и с материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства.
В съответствие с изискванията
на чл.380 вр. чл.106 КЗ на 30.04.2020г. пред застрахователя била заявена
претенция, по която ответникът образувал ликвидационна преписка №430729520000,
но по нея не било определено и изплатено обезщетение.
В
резултат на преживяното ищецът търпял изключителни по обем болки и страдания,
конкретно изразяващи се в описаните по-горе телесни повреди, които повлияли
както на физическото, така и на душевното му състояние. След ПТП Ч. бил без
ясни спомени за случилото се, в невъзможност да контролира действията си и да
осъзнава значението им, прекарал продължително време на легло със силно
главоболие, повръщане и болки във врата. Към датата на подаване на исковата
молба изпитвал чувство на замаяност, отпадналост и тревожност.
Казаното мотивирало правния
интерес от предявяване на настоящата претенция.
В постъпилия отговор на
исковата молба са направени възражения за нередовност на исковата молба и
недопустимост на претенцията. Заявена е позиция, че наказателното производство
във връзка със случая е прекратено, поради което и предвид липсата на виновно
поведение от страна на водача на МПС не са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на застрахователното дружество. Излагат се и доводи за
нередовност на заявената пред ответника застрахователна претенция.
Изцяло
се оспорва изложения в исковата молба механизъм на произшествието. Възприета е
категорична позиция, че липсват елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Вината за случилото се била изцяло на ищеца, който се
появил внезапно на пътното платно, засилил се и скочил на капака на автомобила.
Направената от застрахователното дружество проверка за извършените нарушения от
ищеца установила, че последният системно не се съобразява с правилата за
пресичане на пешеходците, като по този повод бил многократно санкциониран. В
случай, че изложените аргументи не бъдат възприети е направено и възражение за
съпричиняване на противоправния резултат, като са цитирани съответните норми от
ЗДвП, регламентиращи пресичането на пътното платно от пешеходците. Добавя се
също така, че Ч. е бил в състояние на средна към тежка степен на алкохолно
опиване, предвид констатираното съдържание на алкохол в кръвта му от 2.58
промила. Освен неадекватно поведение на пътното платно ищецът при постъпването
си в болничното заведение демонстрирал психическо и поведенческо разстройство,
вследствие употребата на алкохол, а на 29.09.2019г. избягал от отделението по
неврохирургия към УМБАЛ Бургас.
Застъпена е и позиция, че размерът на претендираната сума
не отговарял на критериите за справедливост, установени в чл.52 ЗЗД, като бил
силно завишен и не съответствал на съществуващите в страната обществено- икономически отношения и трайната съдебна
практика. Изложени са съображения, че ответното дружество не дължи лихви, тъй
като пред застрахователя не били представени всички доказателства по чл.106
ал.3 КЗ. Оспорен е също така представения констативен протокол за ПТП, в частта
му, в която са изложени обстоятелствата и причините за настъпване на
произшествието.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На 28.08.2019г.*** в посока централна градска част се движил лек автомобил марка „Сеат Толедо“
с регистрационен номер А 81 84 ВА, управляван от Т.С.Д.. Превозното средство се
намирало в дясната лента за движение на пътното платно, като при приближаването
му към пешеходната пътека в близост до №56, водачът му намалил скоростта, за да
премине през изкуствената неравност, върху която била обозначена последната тип
„зебра“. По същото време пешеходецът С. Станков Ч. предприел, без да се огледа
и подаде знак, внезапно навлизане на платното за движение. Ищецът, който се
намирал в състояние на алкохолно опиянение- с концентрация на алкохол в кръвта-
2.58 промила, останал първоначално извън полезрението на водача на превозното
средство, скрит зад дърво на тротоара и последният го възприел като опасност за
движението едва в момента на изненадващото му появяване на платното за
движение. Преди пресичане траекториите им на движение Д. реагирал с аварийно
натискане на спирачките, а Ч. инстинктивно отскочил и се приземил върху предния
капак на превозното средство. От остатъчните инерционни сили последният ударил
главата си в предното панорамно стъкло на автомобила и като резултат от
сблъсъка получил открита скалпова рана фронтално в дясно и контузия на мозъка двустранно
фронтално.
За
установяване твърдените от страните фактически обстоятелства по делото са
приобщени писмени доказателства, включително заверени копия на част от
материалите по досъдебно производство №431 ЗМ640/2019г.***, в това число протоколи за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум, медицинска документация, свидетелстваща за състоянието на ищеца след
инцидента и проведеното в отделение по неврохирургия към УМБАЛ-Бургас лечение,
справка за извършените нарушения и наложени наказания на Ч. по ЗДвП, както и
заверени копия от актовете, с които е реализирана административнонаказателната
отговорност на последния /глоба с фиш/.
В приетото
по делото заключение на допусната съдебно медицинска експертиза се посочват
получените от пострадалия увреждания и обичайния срок за възстановяване при
такъв вид травма. Направен е и коментар, доразвит от вещото лице в съдебно
заседание, на състоянието на ищеца при установената концентрация на алкохол в
кръвта му и начина, по който алкохолното опиване е повлияло на координацията,
движението и двигателната активност на пещеходеца.
По делото са
разпитани свидетелите К. М., М.С., Т.Д. и Н.С.. Първият от тях заявява, че е
посетил настъпилото пътно-транспортно произшествие и констатирал, че се касае
за удар на пешеходна пътека, в резултат, на който пешеходец е паднал на пътното
платно пред лекия автомобил. Споделя как водачът на превозното средство още на
място заявил, че пресичащият е излязал на платното изведнъж. М.С. разказва, че
се видял с пострадалия, след като бил изписан от болницата, като последният се
оплаквал от болки в главата и не бил изцяло възстановен. Визуално изглеждал
слаб и близо година след случилото се продължавал да не е във форма.
Т.Д. описва
подробно пътната обстановка на мястото на инцидента, движението и
разположението на управлявания от него автомобил на платното, както и
поведението на пешеходеца. Категоричен е, че пресичащият се е хвърлил върху
леката кола, след предприетото аварийно спиране, както и че е изскочил
ненадейно пред автомобила. Убедителен е в изявленията си, че пострадалият е бил
пиян, като вървял с бързо темпо, макар и клатушкайки се до момента , в който се
случил сблъсъка.
Н.С. твърди,
че е очевидец на случилото се, като в деня на произшествието се е движил в
посока обратна на движението на лекия автомобил марка „Сеат“. Възприел както излизането на
пострадалия пешеходец на пътя, така и самия удар. Споделя, че ищецът изскочил
изведнъж, като се хвърлил върху леката кола и след съприкосновението с нея, в
началото на пешеходната пътека, паднал на земята. Ударът се случил в областта
на предното панорамно стъкло на превозното средство.
Настоящият състав, включително при
съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, приема с доверие и кредитира казаното
от свидетелите, които са изложили добросъвестно и без пристрастия възприятията
и спомените си във връзка със случилото се.
В първото
представено по делото заключение вещото лице, изготвило съдебната
автотехническа експертиза описва начина на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, скоростта на превозното средство в момента на удара с пешеходеца,
мястото на удара на пътното платно и деформациите по автомобила. Изразява и
становище, че причината за настъпване на произшествието е внезапното навлизане
на пешеходеца на пътя и попадането му в опасната зона за спиране на автомобила,
която била по-голяма от разстоянието, на което се намирало превозното средство
към момента на възприемане на пресичащия, поради което и ударът бил неизбежен.
Експертът е категоричен, че водачът Т.Д. не е имал техническа възможност за
предотвратяване на инцидента, а пешеходецът се е намирал под влияние на
алкохол, който е замъглил правилната му преценка и координация при движението
му, поради което се е стигнало до нарушение на правилата на закона за движение
по пътищата, забраняващи на пешеходците да навлизат внезапно на платното.
В допълнителната
експертиза вещото лице уточнява, че в конкретната пътна обстановка и при
съобразяване интензивността на движението на превозни средства в колона
сблъсъкът е бил непредотвратим, с каквато и скорост да се е движил лекия
автомобил.
Съдът възприема изцяло и без
всякакви резерви констатациите на вещото лице относно механизма на настъпване
на произшествието, включително направените в тази връзка математически
изчисления и пресмятания, свързани със скоростта на движение на превозното
средство и пешеходеца по време на сблъсъка, разстоянието от което водача на
леката кола е възприел пресичащия Ч. и е реагирал на настъпилата опасност. Заключението
на вещото лице е мотивирано и обосновано.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо към
датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на застрахования
автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно: поведение, противоправност на поведението,
вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение, за да възникне отговорност на прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо
увредения, за обезщетяване на причинените вреди.
Наличието на
застрахователно правоотношение към датата на увреждането между дружеството- ответник и
собственика на лекия
автомобил, произтичащо от сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите полица BG/06/119000263339, валидна
за времето от 26.01.2019г. до 25.01.2020г. е безспорно установено.
Ищецът обаче не се е справил с
доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на елементите от
деликтния състав, изразяващи се в
противоправно поведение на застрахования и наличие на причинна връзка между него и претърпените от него неимуществени вреди. В конкретния казус не са събрани достатъчно убедителни
доказателства, свидетелстващи за противоправно деяние на сочения за делинквент, доколкото при внимателен анализ на всички,
приобщени по делото писмени материали, включително приети експертни заключения
такъв извод не може да бъде формиран. Вещото лице, изготвило автотехническата
експертиза, без всякакви колебания е мотивирало експертно мнение, че ударът е
бил неизбежен, независимо от поведението /скорост, реакция, маневри/ на водача,
като последният не е могъл да го предотврати по никакъв начин. Скоростта на
превозното средство е била в рамките на разрешената, като същевременно е била
съобразена с конкретната пътна обстановка и не е констатирано друго нарушение
на пътно правило от страна на шофиращия лекия автомобил марка „Сеат Толедо“.
Водачът е съобразил поведението си на пътя, спазвайки стриктно предписанията на
чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП, както и ограниченията на скоростта, въведени с разпоредбата на чл.21 ЗДвП. Скоростта, с
която се е движил е давала възможност спокойно да спре и пропусне стъпилите на
пешеходната пътека пешеходци, но не такъв е процесния случай на стремително и
ненадейно появяване на пътното платно в непосредствена близост до движещото се
превозно средство.
Нарушения на правилата за движение по пътищата
е извършил пешеходецът, навлизайки внезапно на пътното платно и без да се
съобрази с приближаващите пътни превозни средства- чл.114 т.1 и чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП. Бързото и неочаквано излизане на пътя и неадекватното поведение на пострадалия
се потвърждават от показанията на всички свидетели- очевидци на случилото се,
както и от експертните заключения. Концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца-
2.58 промила е била несъвместима с правилната координация на движенията и разумните
действия на пътя. Нещо повече ищецът е извършвал системно нарушения на закона
за движение по пътищата в качеството си на пешеходец, като свидетелство за това
са представените справки от Пътна полиция и Първо и Четвърто РУ на МВР
гр.Бургас, от които е видно, че административнонаказателната отговорност на Ч. е
ангажирана многократно /наложени са му 38 глоби с фиш / за времето
06.03.2018г.- 01.04.2021г. Като е навлязъл внезапно на пътното платно
пешеходецът е попаднал в опасната за спиране зона /в тази връзка тълкувателно
решение на ОСНК на ВКС №106/1983г. по н.д.90/82г./ на моторното превозно
средство и на практика е предизвикал инцидента, а водачът нито е бил длъжен,
нито е могъл да предвиди неговите действия /чл.15 НК/.
След като не е доказан този
елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно по делото не е установено
наличието на твърдяното противоправно действие на делинквента, то няма как поведението на водача, което в случая се
явява законосъобразно да бъде в причинна връзка със сочените за настъпили
неимуществени последици.
Деянието на Д. не е противоправно и при липса
на юридическите факти, представляващи състава на деликтното правоотношение няма
как да бъде ангажирана отговорността му за вреди, причинени на ищеца, а от това
и производното договорно задължение на застраховалото гражданската отговорност
на делинквента дружество-ответник да плати поисканото в настоящото производство
обезщетение.
При тези правни изводи искът за
непозволено увреждане следва да бъде отхвърлен без да бъдат обсъждани събраните
по делото доказателствата за наличието на претърпени вреди и техния
размер.
Предвид отхвърляне на претенцията
в тежест на ищеца и на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъдат възложени
направените от ответното дружество разноски в размер на 3521 лева, от които
2976 лева- адвокатски хонорар, 545 лева- за експертизи и призоваване на
свидетел.
Размерът на адвокатско
възнаграждение е съобразен със стойностите, посочени в Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения, поради което и не следва да бъде намаляван.
Мотивиран от изложеното
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.С.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Княз Борис“ №6, вх.Б, ет.5, ап.23 иск срещу „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“ №89б за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 65 000/шестдесет и пет хиляди/ лева-
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от физически увреждания, причинени в резултат на настъпило на
28.08.2019г. пътно-транспортно произшествие, допуснато от застраховано при
последното дружество моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на деликта- 28.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.С.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Княз Борис“ №6, вх.Б, ет.5, ап.23 да заплати на „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“ №89б сумата от 3521/ три хиляди петстотин
двадесет и един/ лева- направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
от страните пред Апелативен съд гр.Бургас с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването.
Съдия: