РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20231800900218 по описа за 2023 година
М. Й. М. от с. М., Софийска област, ул. „Христо Смирненски“ № 1, с ЕГН
**********, е предявил срещу ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в
размер на 35 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки и
страдания и изживян стрес вследствие нанесени му телесни увреждания – фрактура на
големия туберкул на лява раменна кост, фрактура на ляво ребро и охлузна рана в областта
на окосмената част на главата, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 02.07.2023 год.
около 15 часа на път III-60-02 в с. М., Софийска област, по вина на И. М. М. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“, с ДК № ОВ 0888
АР, със застрахователна полица сер. GO № ********* за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 09.12.2022 год. до
08.12.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2023 год. до
окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че на 02.07.2023 год. около 15 часа на път III-60-02 в с.
М., Софийска област, ищецът участвал в ПТП, причинено виновно от И. М. М. с ЕГН –
водач на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“, с ДК № ОВ 0888 АР. Твърди се, че
ищецът управлявал велосипед в посока от с. М. към гр. София, когато на около 100 метра
преди железопътния прелез бил застигнат и ударен отзад от автомобила „Нисан“.
Твърди се, че произшествието било посетено от органите на МВР, като бил съставен
1
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 381 от мл. автоконтрольор към СДВР и
образувано досъдебно производство № 11201/2023 год. по описа на СДВР, пр.пр. №
26482/2023 год. на СРП.
Сочи се, че в резултат на ПТП на ищеца били причинени травматични увреждания,
констатирани след приема му в ЦСМП в УМБАЛ "Ц.Й. - ИСУЛ" ЕАД, където бил приет с
оплаквания от силни болки в областта на лявото рамо, лявата гръдна половина, таза и
главата. След извършени прегледи били установени следните травматични увреждания –
фрактура на големия туберкул на лява раменна кост, фрактура на ляво ребро и охлузна рана
в областта на окосмената част на главата. За лечение на същите било предприето
консервативно лечение, травмираният крайник бил обездвижен с превръзка, дадени били
указания за режим на покой и прием на лекарствени средства.
Твърди се, че получените травматични увреждания са причинили болки и страдания на
ищеца, които са били със значителен интензитет първите няколко седмици от
възстановителния период. Предвид характера на нараняванията пострадалият следвало да
спазва щадящ режим на покой без натоварване, което го е изправило пред затруднение при
посрещане на обикновени битови потребности като хранене, обличане, тоалет, за които
получавал помощ от своите близки. Изпитвал е силни и непрестанни болки в травмираните
области, трудно повлияващи се от приеманите медикаменти. Фрактурата на ляво ребро е
довела до остри болки в лявата гръдна половина, усилващи се до нетърпимост при всяко
едно помръдване и вдишване, нестихващи дори и при покой.
Твърди се, че преди настъпването на инцидента ищецът е водил активен за годините
си начин на живот, а последиците от ПТП са довели до рязка и нежелана промяна в
нормалното протичане на ежедневието му, отразили са се негативно и на емоционалното му
състояние – станал е неспокоен и напрегнат поради изживения стрес и душевни страдания.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“, с ДК № ОВ 0888
АР, управляван при ПТП от деликвента И. М. М. била сключена със ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица сер.
GO № *********, валидна от 09.12.2022 год. до 08.12.2023 год., т.е. към датата на ПТП,
02.07.2023 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.
Твърди се, че ищецът депозирал по пощата писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, получена на 07.08.2023 год., по
която е била образувана преписка по щета № 0801-005269/2023-01 и по която
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение с писмо изх. №
5406/25.10.2023 год.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на
които се основават и е направил възражения срещу тях.
2
С отговора ответникът признава твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД „Д.Б.: Ж.
з.” АД за лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“, с ДК № ОВ 0888 АР, със
застрахователна полица, валидна от 09.12.2022 год. до 08.12.2023 год.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за механизма на настъпване на ПТП, като
се оспорва да са налице следните елементи от фактическия състав на деликта :
противоправност на действията на водача, чиято гражданска отговорност е била
застрахована към ответното дружество, настъпването на неимуществени вреди с тежест и
обем, каквито се твърдят в исковата молба, причинно-следствена връзка между целия обем
от негативни последици за ищеца и процесното събитие и вина единствено на лицето,
застраховано към ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД. Твърди се, че ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносните последици, които са настъпили вследствие и на неговото виновно поведение,
изразило се в нарушаване на правилата за движение по пътищата. Прави се възражение по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат, като се сочи,
че управлявал велосипед :
- без изправна спирачна система в нарушение на чл.79, т.1 от ЗДвП;
- без изправна звукова система в нарушение на чл.79, т.2 от ЗДвП;
- без изправна светлинна система в нарушение на чл.79, т.3 от ЗДвП;
- без изправна светлоотразителна система в нарушение на чл.79, т.5 от ЗДвП;
- без поставена светлоотразителна жилетка в нарушение на чл.80, т.1 от ЗДвП;
- управлявал е велосипеда в лявата част/границата на пътното платно в нарушение на
чл.80, т.2 от ЗДвП.
Твърди се, че поради характеристиките на конкретния пътен участък водачът на
автомобила не е имал видимост към велосипедиста, който се е движил в нарушение на
закона по средата на пътното платно, а не най-вдясно.
Оспорват се твърденията по и.м., че ищецът е получил описаните сериозни травми от
ПТП, които били свързани с интензивни и продължителни болки и страдания, като се сочи,
че не са представени каквито и да е медицински документи, удостоверяващи, че ищецът е
провел лечение за причинените му телесни увреждания. Твърди се, че същите не са получени
при настъпване на ПТП, а в един по-късен момент, като същите не са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Оспорва се твърдението, че и към настоящия момент не е приключил
възстановителния процес на ищеца, както и че същият продължава да изпитва болки,
физически и психически дискомфорт.
С отговора се оспорва предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ и по размер, като се сочи,
че същият е неоснователно завишен спрямо вида, характера и интензитета на претърпените
от ПТП телесни увреди, болки и страдания и претендираното обезщетение не е съобразено с
принципа на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД и не съответства на трайната съдебна
3
практика при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди по сходни
случаи.
Оспорва се и изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на
главния; оспорва се и началната дата на претенцията за лихва.
Ответникът също претендира направените по делото и присъждане на
възнаграждение по чл.78, ап.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 381 на СДВР, в същия е отразено настъпило ПТП на 02.07.2023 год. около 15 часа на
път III-60-02 в с. М., Софийска област, с участието на лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Примера“, с ДК № ОВ 0888 АР, с водач И. М. М. с ЕГН ********** и велосипедиста М. Й.
М. с ЕГН **********. Отразено е, че ПТП е настъпило на 150 метра преди жп-прелеза, в
посока от с. М. към гр. С., като пострадал е велосипедистът – с фрактура на лява раменна
кост.
Във връзка с горното ПТП е било образувано досъдебно производство № 11201/2023
год. по описа на СДВР, пр.пр. № 26482/2023 год. по описа на СРП, неприключило до
настоящия момент. В хода на същото е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие от
02.07.2023 год., в който е отразено местоположението на участниците в ПТП –
- лекият автомобил е намерен установен с предната си част по посока на огледа
/посоката по път 6022 от път Е871 към с. М./, със задна лява гума на 1475.2 м след
ориентира на огледа и предна лява гума на 1473.6 м след ориентира, със щети – деформиран
преден капак и счупено ляво странично огледало.
- велосипедът е бил с монтиран на него двигател с вътрешно горене (с неизвестна
марка); същият е намерен вдясно в тревната площ (банкета) по посока на огледа на двете си
гуми, подпрян на стойка, ориентиран с предната си част в посока обратна на посоката на
огледа, със щети – деформирана задна капла с гума и калник.
От показанията на свидетеля И. М. М., участник в ПТП, се установява, че пътувал с
лек автомобил „Нисан Примера“ към къщи, в посока от гр. София към с. М., било около
14.30 часа, било валяло. Управлявал автомобила със скорост под ограничението от 50 км/ч,
когато наближил жп-прелеза и на около 100 метра пред него видял велосипедиста М. М. да
се движи по пътя в същата лента; на велосипеда бил монтиран двигател с вътрешно горене.
Пътят бил прав, с едно платно и две ленти за движение, вдясно имало банкет, но
велосипедистът се движил по пътното платно, в крайната му дясна част. Свидетелят подал
ляв мигач да изпревари велосипеда, но когато го наближил на около 10 метра, последният
рязко завил наляво и му препречил пътя –
„Той се движеше вдясно, в последния момент сви пред мен внезапно, зави наляво, не
4
сигнализира, че ще завива. Той внезапно промени траекторията си на движение, там няма
кръстовище, случката стана преди жп-прелеза, нямам обяснение защо той зави“.
Свидетелят задействал спирачната система, но не успял да предотврати сблъсъка и
ударил велосипедиста. Веднага слязъл от автомобила, притекъл се на помощ, обадил се на
тел.112. На място дошли полицаи и линейка, направили тестове и на двамата участници в
ПТП за алкохол и наркотици, били отрицателни.
От заключението по назначената автотехническа експертиза, оспорено от
пълномощника на ищеца, изготвено след запознаване с обсъдения констативен протокол за
ПТП, протокола за оглед и показанията на свидетеля И. М., се установява следния
механизъм на ПТП :
Вещото лице сочи констатирани от него съществени различия при анализ на
събраните по делото доказателства, конкретно относно посоката на движение на двете ППС
преди инцидента. Така например –
- в протокола за оглед е отбелязано, че автомобилът, заварен на
местопроизшествието, е бил ориентиран в посока към с. М.;
- в същия протокол обаче е посочено, че лекият автомобил е позициониран по
следния начин : „…на 1475.2 метра след ориентира и на 0.6 метра вляво от десния край се
намери задна лява гума. На 1473.6 метра след ориентира и на 0.6 метра вляво от десния край
се намери предна лява гума….”, т.е. предните гуми са по-близко до ориентира, при което
следва, че този автомобил е бил ориентиран в посока към гр. София;
- в показанията на водача на автомобила, дадени пред съда, се сочи, че автомобилът
се е движил от гр. С. към с. М..
След анализ на горните противоречия в.л. стига до извода, че посоката на движение
на автомобила преди ПТП е била от с. М. към гр. С., като дефинира следния механизъм на
ПТП :
На 02.07.2023 година, около 15.00 часа, по път III – 6002 в посока от с. М. към гр.
София се е движил лек автомобил „Нисан Примера” с ДК ОВ 0888 АР, управляван от И. М.
М., в дясната си лента за движение.
Платното за движение в района на ПТП е било предназначено за двупосочно
движение, с по една пътна лента за противоположните посоки, всяка с широчина по 3 метра,
отделени една от друга посредством хоризонтална пътна маркировка „М1” и „М3”, като
видно от приложената към протокола за оглед работна скица, за посоката на движение на
автомобила в сила е била бялата непрекъсната линия „М1”. Според справка от националния
институт по метеорология и хидрология, находяща се на л.103 от делото, асфалтовото
покритие е било мокро, видимостта – нормална. За посоката на движение на автомобила в
действие е бил пътен знак „В24” – „Забранено е изпреварването на автомобили и
мотоциклети с кош”. Участъкът е бил прав, равнинен, като от двете страни на платното за
движение се е намирал банкет на височината на пътното покритие.
5
Придвижвайки се по горния начин, лекият автомобил е настигнал движещ се пред
него в същата лента и посока велосипед с монтиран на него двигател с вътрешно горене,
управляван от М. Й. М. и тъй като последният се е движил с по-ниска скорост, водачът на
автомобила е предприел действия за изпреварване на велосипеда, като се е изнесъл вляво по
отношение посоката си на движение. Когато челната част на автомобилът се е намирала на
около 10 метра, изводимо от показанията на водача И. М., дадени пред съда, велосипедистът
се е отклонил също вляво, при което е настъпил удар между челната – най-вероятно лява
част на автомобила и задната част на велосипеда. Ударът за велосипеда е бил заден, кос, при
което тялото на велосипедистът е отхвърлено в посока напред и вдясно, без главата му да
достигне до челното стъкло на автомобила, а велосипедът с предната си част е ударил и
счупил лявото странично огледало за обратно виждане на автомобила, след което е бил
отхвърлен наляво по отношение първоначалната си посока на движение. В.л. е категорично,
че след ПТП велосипедът е бил изместен в областта на левия банкет, като по делото е
неизяснено къде точно се е установил след удара с автомобила.
При така определения механизъм АТЕ стига до извода, че причината за възникване на
ПТП следва да се търси в субективните действия на водача на велосипеда, който внезапно е
изменил траекторията си на движение и е навлязъл в динамичния коридор на движение на
лекия автомобил „Нисан Примера”.
В.л. сочи, че в протокола за оглед на местопроизшествие липсват каквито и да било
данни, въз основа на които да може да се изчислят скоростите на движение на процесните
превозни средства, като единствените такива за скоростта на автомобила преди ПТП са от
показанията на водача му, дадени пред съда – същият се е движил със скорост от 50 км/ч,
като в т.сл. опасната му зона за спиране е била 38 метра. Според показанията на свидетеля И.
М. велосипедистът е изменил траекторията си на движение в момента, в който челната част
на автомобила се е намирала на около 10 метра след велосипеда, при което за водача на
автомобила ПТП е било непредотвратимо – нито чрез аварийно спиране, нито със
спасителни маневри.
Видно от представените с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на М. Й. М. до ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, изпратена по пощата и получена от застрахователя на
07.08.2023 год., по същата е била образувана преписка по щета № 0801-005269/2023-01, като
ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение с писмо изх. №
5406/25.10.2023 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
6
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на М. Й. М.
до ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, изпратена по пощата и получена от застрахователя на 07.08.2023
год., по която е била образувана преписка по щета № 0801-005269/2023-01 и по която
ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение с писмо изх. №
5406/25.10.2023 год.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени
неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки : 1. делинквентът
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение; 2.
травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на водач на застраховано
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите МПС и 3. да са настъпили
твърдените неимуществени вреди.
В настоящия случай ищецът не проведе пълно и главно доказване на сочените
материални предпоставки, обуславящи имуществената отговорност на застрахователя по
предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ, поради което същият следва да се отхвърли. По
делото ищецът не установи главен факт от значение за спора – че вината за нанесените му
7
телесни увреждания вследствие на процесното ПТП е на И. М. М. – водач на лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Примера“, с ДК № ОВ 0888 АР – застраховано МПС при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От заключението по назначената автотехническа експертиза, прието от съда като
обективно, обосновано и логично, обсъдено в съвкупност с останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства – конкретно протокола за оглед на местопроизшествие и
показанията на свидетеля И. М., по несъмнен начин се установи, че ПТП е било
непредотвратимо за водача на лекия автомобил и предотвратимо за ищеца. От протокола за
оглед на местопроизшествието е видно, че щетите по автомобила след сблъсъка са били в
областта на предния капак и лявото му огледало, а на велосипеда – в задната част, т.е.
единственият възможен механизъм на сблъсъка при попътно движещи се ППС е описаният
от водача на автомобила – че велосипедистът внезапно е изменил посоката си на движение,
завил е рязко наляво когато дистанцията до автомобила е била 10 метра и е пресякъл
траекторията на последния. Последвал е удар с челната и лява част на автомобила и задната
част на велосипеда, при което тялото на велосипедистът е отхвърлено в посока напред и
вдясно, без главата му да достигне до челното стъкло на автомобила, а велосипедът с
предната си част е ударил и счупил лявото странично огледало за обратно виждане на
автомобила, след което е бил отхвърлен наляво по отношение първоначалната си посока на
движение – описаният в АТЕ механизъм на ПТП, възприет от съда.
В обобщение съдът приема, че доколкото ищецът не установи наличието на всички
твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не
установява и фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ – прекият иск на пострадалото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
поради което намира за недоказан по основание предявения иск за заплащане на
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди и следва да го отхвърли изцяло.
С оглед горния краен извод не се налага обсъждане на останалите събрани по делото
доказателства във връзка с вида и характера на причинените на ищеца неимуществени
вреди.
С оглед отхвърляне на главния иск съдът следва да отхвърли и обусловения от него
аксесорен иск по чл.429, ал.3 от КЗ за заплащане на законна лихва за забава в плащането на
застрахователното обезщетение.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 478/20.11.2023 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е
бил освободен от заплащане на такси и внасяне на разноски по настоящото производство, то
с оглед изхода на делото няма основание за възлагане на дължимата за производството
държавна такса върху ответника на осн. чл.78, ал.6 от ГПК. Направените разноски от
бюджета на съда в размер на 400 лева – за възнаграждения на в.л. по АТЕ и СМЕ, остават за
сметка на републиканския бюджет.
8
С оглед изхода на делото на пълномощника на ищеца не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото –
размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на исковете, а същите с
настоящото решение следва да се отхвърлят изцяло.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 915
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по АТЕ и за свидетел и заплатена такса за
издаване на съдебни удостоверения. Тъй като ответникът е бил представляван /в първото
с.з./ по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение,
определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, се определя от съда в размер на 300 лева – под
максималния размер от 360 лева, определен в Наредбата – от една страна, поради
невисоката фактическа и правна сложност на делото, а от друга – поради извършените с
участието на страните процесуални действия в проведените две заседания /разпити на двама
свидетели и две вещи лица/. Не са налице основания за увеличение на така определеното
възнаграждение по реда на чл.25, ал.2 от Наредбата. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3
и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 1 215 лева,
съставляваща направените в цялост по делото разноски и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Й. М. от с. М., Софийска област, ул. „Христо
Смирненски“ № 1, с ЕГН **********, срещу ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК обективно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на
обезщетение в размер на 35 000 лева /тридесет и пет хиляди лв./ за причинени на ищеца
неимуществени вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесени
му телесни увреждания – фрактура на големия туберкул на лява раменна кост, фрактура на
ляво ребро и охлузна рана в областта на окосмената част на главата, причинени в резултат на
ПТП, настъпило на 02.07.2023 год. около 15 часа на път III-60-02 в с. М., Софийска област,
по вина на И. М. М. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Примера“, с ДК № ОВ 0888 АР, със застрахователна полица сер. GO № ********* за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 09.12.2022 год. до 08.12.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.08.2023 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК М. Й. М. от с. М., Софийска област, ул.
„Христо Смирненски“ № 1, с ЕГН **********, да заплати на ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК
сумата от 1 215 лева /хиляда двеста и петнадесет лв./, съставляваща направени в цялост по
делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10