РЕШЕНИЕ
№ 478
гр. Велико Търново, 09.02.2024
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на девети януари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 420 по
описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба, подадена от *** Г.Г. от САК, като пълномощник на Р.Н.Д.
с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № 4581з-1169 от 22.05.2023 г.,
издадена от ректора на Академията на МВР, потвърдена след обжалване по
административен ред с Решение № 812100-10847/ 22.06.2023 г. на министъра на
вътрешните работи. С оспорената заповед на основание чл. 49, ал. 4, т. 4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 64, ал. 1, т. 1 от Правила
за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към Академията на МВР, утвърдени
със Заповед № 8121з-822/ 27.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи, е
прекратено участието на стажант Р.Н.Д. ***, в курс за първоначално
професионално обучение 1.С.1.1.И „Извънреден курс за младши изпълнителски
длъжности „Полицай“, „Водач на оперативен автомобил II степен“ и „Младши полицейски
инспектор“ преди завършване срока на обучение, поради слаб успех и Р.Д. е
отстранен от Център за специализация и професионална подготовка /ЦСПП/ –
Казанлък при Академията на МВР.
Жалбоподателят твърди нищожност на оспорената заповед, като
издадена от орган без материална компетентност, алтернативно
незаконосъобразност на същата поради допуснати съществени нарушения на
процесуални правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона - отменителни
основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Конкретните му оплаквания се свеждат до това, че ректорът на
Академията на МВР не разполага с компетентност да прекратява участието в курс
или да отстранява от ЦСПП стажанти, изпратени със заповед на главния секретар
на МВР, като такива не са нормативно уредени в относимите разпоредби на чл. 49,
т. 4 от ЗМВР, чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от ПУДМВР и чл. 12 – чл. 13 от Правилника
за устройството и дейността на АМВР.
Изтъква и че съгласно чл. 13 от Наредба № 8121з-433/ 16.03.2017 г. на
МВР за професионалното обучение на служителите от МВР, правомощията да извърши
такова прекратяване разполага единствено главния секретар на МВР, като последно
цитираната норма не може да бъде дерогирана със заповед на министъра на
вътрешните работи. Съответно на това, оспорващият счита, че възлагането от
министъра на правомощия към ректора на АМВР е недействително, а упражнявайки
такива, последният е действал извън рамките на своята материална компетентност.
Освен това излага доводи, че текстовете от Правилата за организацията и
дейността на ЦСПП и ЦБПС към АМВР, на които се позовава ответникът,
противоречат на Наредба № 8121з-433/ 16.03.2017 г. и на приложимите общи
разпоредби на чл. 37 от Закона за професионалното образование и обучение,
поради което не следва да бъдат прилагани. На последно място жалбоподателят
счита, че поставените му слаби оценки, дали основание за прекратяване на
участието му в обучението, са тенденциозни и несправедливи, тъй като не е
разполагал с необходимото време за подготовка за изпитите. В хода на делото
оспорващият, лично и чрез пълномощника си, допълнително
мотивира оплакванията си за материална незаконосъобразност на заповедта с
изслушаните па делото свидетелски показания, сочещи за забавяне запознаването
на обучаемите с изпитните конспекти по някои предмети, както и че през времето за
подготовка за изпитите е провеждано
семестриално обучение и са давани наряди които обективно препятстват въпросната подготовка. С
тези доводи, подробно развити в жалбата и в хода на
устните състезания, от съда се иска
обяви нищожността на оспорената заповед на ректора на АМВР, алтернативно да
отмени същата като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – ректорът на
Академията на МВР, чрез
пълномощника си ***Л. И., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди валидност, формална и
процесуална законосъобразност на обжалвания акт, както и съответствие на същия
с материалноправните разпоредби на закона. Подробни доводи в тази насока развива в представена отговор на жалбата, в
писмена молба от 25.10.2023 г. и в хода на устните състезания. Относно
валидността на оспорената заповед се позовава на текста на чл. 64, ал. 1, т. 1
от Правила
за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална
подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР /ПОДЦСППЦБПС/, сочещ ректора на АМВР като орган, компетентен да отстрани обучавано лице
преди преди
завършване срока на обучение, в случай на слаб успех. По
същество развива подробни съображения за провеждането на изпитите, по които
жалбоподателят е получил слаби оценки, съответствие с посочените по-горе
правила и съгласно утвърдени от директора на ЦСПП - Казанлък графици, като резултатите от тези изпити са документално отразени. Намира за
неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че на обучаваните не е било
предоставено достатъчно време за подготовка по определени изпити, вкл. тези по „Наказателноправна
подготовка“ /редовен поправителен и ликвидационен/. С
тези доводи ответникът моли жалбата на Р.Н.Д. да бъде отхвърлена, не претендира
присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Заповед № 8121К-160/ 10.01.2023 г. на главния секретар на МВР /л. 96-98/,
на основание чл. 36,
ал. 2, т. 4 и чл. 170, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 31, ал. 1 от Наредба №
8121з-344/ 25.07.2014 г. на МВР за назначаване
на държавна служба в МВР и посочени норми от Наредба
№ 8121з-433/ 16.03.2017 г. на МВР за професионалното обучение на служителите от
МВР, Р.Н.Д. *** /т. 7 от заповедта/, заедно с други служители в МВР, са изпратени
на курс за първоначално професионално
обучение I.C.1.1.И – „Курс за
младши изпълнителска длъжност „Полицай“, „Водач па оперативен автомобил II степен“, „Младши автоконтрольор II
степен“ и „Младши полицейски инспектор“ в Център за специализация и професионална подготовка –
гр. Казанлък при
Академия на МВР, за периода от 09.01.2023 г. до 25.08.2023 година. Съгласно отразеното в Протокол с рег. № 5781р-193/ 12.01.2023 г. /л.
35-36/, на датата на съставяне на протокола Р.Д.
се е запознал с Правила за
организацията и дейността на центровете за специализация и професионална
подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР /утвърдени със Заповед № 8121з-822/ 27.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи/, Инструкция №
8121з-877/ 06..07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР,
вътрешен правилни и заповеди регламентиращи вътрешния ред и провеждането на
учебния процес в центъра за специализация
и професионална подготовка. Запознаването на обучавания с изброените
в протокола актове е удостоверено чрез саморъчно положен подпис.
В представената от ответника преписка се съдържат График рег. № 5781р-1668/ 11.04.2023 г. и График рег. №
5781р-1669/ 11.04.2023
г., утвърдени от Директора на ЦСПП – Казанлък за провеждане на редовни, съответно поправителни изпити за базов етап на курс за първоначално професионално обучение, по дати и модули, Протокол от 18.04.2023 г. за
запознаване на обучаваните с тези графици срещу
подпис, заповеди на
ректора на АМВР за определяне на изпитни комисии, протоколи за изпити /редовни
и поправителни/ по Модул 3, част
1 „Наказателноправна подготовка“ и Модул 3, част 3 „Превенция и разкриване на видовете
престъпления“, График рег. №
5781р-1929/ 03.05.2023 г. за провеждане на ликвидационен изпит по Модул 3, част 3
„Превенция и разкриване на видовете престъпления“, протокол за запознаване с
този график и протокол за посочения ликвидационен изпит, копия от изпитните
работи на Р.Н.Д.. От същите се установява, че
жалбоподателят е получил слаби
оценки на редовните
изпити по Модул 3, част 1
„Наказателноправна подготовка“ и по Модул 3, част 3 „Превенция и разкриване на видовете
престъпления“,
проведени на 27.04.2023 г. и на 09.05.2023 г. и на поправителните изпити по същите предмети, проведени на
съответно на 03.05.2023 г. 15.05.2023
година. На ликвидационния
изпит по Модул 3, част 3 „ПРВП“, проведен на 10.05.2023 г., Р.Д. е получил оценка „среден (3)“.
Няма данни да се е
явявал на ликвидационени изпит по Модул
3, част 1 „Наказателноправна подготовка“, а и не е имал такава възможност, доколкото в чл. 53, ал 4, т. 1 от ПОДЦСППЦБПС е разписано, че обучаваните имат право само на един
ликвидационен изпит за базовия етап от обучението си.
От директора на ЦСПП – Казанлък до ректора на Академията
на МВР е отправянето на Предложение рег. № 2114/ 16.05.2023 г. за издаване на
заповед за прекратяване участието на сержант Р.Д. в курса за първоначално
професионално обучение, преди завършване срока на обучение, поради слаб успехи
отстраняване на същия от центъра за обучение на основание чл. 64, ал. 1, т. 1
от ПОДЦСППЦБПС. Обучаемият е уведомен за
започналото производство на дата 16.05.2023 г., както и за въможността в 3-дневен
срок да отправи искания или възражения /л. 73/, няма данни същият да се е
възползвал от тази възможност. Последвало е издаването на процесната Заповед № 4581з-1169/ 22.05.2023 г. на
ректора на АМВР, с
която е прекратено участието
на стажант Р.Н.Д. ***, в курс за първоначално професионално обучение 1.С.1.1.И преди завършване срока на обучение, поради
слаб успех и същият е отстранен от ЦСПП – Казанлък при
Академията на МВР.
Същата е връчена на адресата й на 23.05.2023 г. и е обжалвана е по
административен ред, като с Решение
№ 812100-10847/ 22.06.2023 г. на министъра на вътрешните работи, жалбата срещу нея е отхвърлена.
Решението е съобщено на Р.Д., чрез упълномощения от него *** Г.Г., най-рано на
дата 22.06.2023 г., по електронна поща /л. 84/. Жалбата срещу Заповед № 4581з-1169/ 22.05.2023 г. на
ректора на АМВР е
подадена чрез органа, който я е издал, също по електронна поща, на дата
06.07.2023 г. /л. 85/.
В съдебната фаза на производството от ответника е
представена административната преписка, съдържаща посочените по-горе документи, както и
Заповед № 8121к-3209/ 12.02.2021 г. на министъра на вътлешните работи, Правилата за
организацията и дейността на центровете за специализация и професионална
подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР и Заповед № 8121з-822/ 27.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която същите са утвърдени. От
жалбоподателя са представени издадени от глевния секретар на МВР заповед от
14.10.2022 г. за прекратяване участието в курс за ППО на друг обучаем в ЦСПП
– Казанлък при АМВР
и последваща заповед на същия орган, с която първата заповед е отменена. По
негово искане от неучастващо в поризводството лице - министъра на вътрешните работи е изискано да представи, доказателства
за провеждане на процедурата по чл. 75 и сл. от
АПК, съответно спазване
на изискванията по ЗНА и Указ № 883/ 1974 г. за прилагането на ЗНА, при приемането на Правилата за организацията и
дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и центъра
за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР. С писмо вх. № 4789/ 18.10.2023 г. на ВПД
„Директор“ на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР е отговорено, че
такива доказателства не съществуват и при утвърждаването на правилата не са
съобразявани разпоредбите на ЗНА и процедурата по Глава пета, Раздел III от АПК, тъй като същите не са нормативен, а
вътрешнослужебен аст. По искане на страните са разпитани свидетелите Н.В.Н. – обучаем в друга група от курса на Р.Д. и Д.Б.М. - старши на групата в която е бил
разпределен жалбоподателят /трета група/. В показанията си същите описаха
начина на оповестяване на графиците, снабдяване с конспекти за изпитите и
провеждането на самите изпитите. От тези показания се установи, че конспектите
за всеки изпит са се разпространявали от старшия на всяка група, след
предоставяне от съответния преподавател, основно чрез приложение „Вайбър“, тъй
като отпечатването им е изисквало излизане извън района на ЦСПП, със съответната загуба на време, а също и финансови
средства. Конкретно по отношение групата на Р.Д. отговорният за
разпространението на конспектите Д.М. заявява, че веднъж се е случвало да забрави да качи конспект във „Вайбър“. Отделно се е случвало да забави разпространението на
конспекта, което обяснява с множеството си ангажименти като старши на група,
като същевременно е трябвало да изпълнява и задълженията си като обичаем, вкл.
да посещава занятия и да дава наряди. Твърди, че по този повод е имало
подканяне от колеги да разпространява по-бързо конспектите, конкретно за
жалбоподателя не може да се сети. Описва изпита по наказателноправна подготовка като особено труден.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, от лице с
надлежна легитимация, понесло негативни последици от издаването на този акт.
Оспорването е извършено в срока по чл.
149, ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК, а конкретно искането за обявяване нищожността на оспорената заповед не е обвързано с ограничения във времето, съгласно
чл. 149, ал. 5 от АПК. От
външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
поради което е допустима, а разгледана по
същество е и основателна.
Във връзка с наведените от оспорващото лице оплаквания
и извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 157, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР новопостъпилите държавни служители, които подлежат
на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на
обучението. Държавните служители – стажанти, успешно завършили курса за
първоначално професионално обучение, се назначават на длъжност в структурите на
МВР. Според разписаното в чл. 170,
ал. 1 от ЗМВР, професионалната подготовка на
служителите в МВР се провежда под формата на професионално образование и
професионално обучение. Алинея втора
от същата норма оределя, че професионалното обучение
при първоначално постъпване на държавна служба в МВР се провежда в Академията
на МВР. Съгласно чл. 170, ал. 5 от ЗМВР, редът за планиране, организиране, провеждане,
контрол и отчитане на професионалното обучение се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи.
В изпълнение на последно цитираната
делегация е приета Наредба № 8121з-433/ 16.03.2017 г.
на МВР за професионалното обучение на служителите от МВР. Разпоредбите на чл. 2, ал. 1 – ал. 3 от
посочената наредба гласят, че за придобиването на
професионална квалификация във връзка с изпълнението на длъжностните задължения
по основните задачи и дейности на МВР
и за развитие в професионалната кариера на служителите
в МВР се планира, организира и провежда професионално обучение с откъсване от
работа. Професионално обучение с откъсване от работа се реализира чрез
курсове за: 1. първоначално професионално обучение; 2. повишаване на
професионалната квалификация; 3. професионална специализация. Професионалното
обучение с откъсване от работа се извършва в Академията на МВР /АМВР/, Националния институт по
криминалистика – МВР /НИК/, Института по психология – МВР /ИП/, и Центъра за професионално обучение /ЦПО/ към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР /ГДПБЗН/, наричани „обучаващи институции на
МВР“. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата, в
приложимата редакция преди изменението обнародвано в ДВ бр. 68 от 08.08.2023 г., изпращането и/или определянето на служители от МВР за участие в
курсове за професионално обучение с откъсване от работа в обучаващите
институции на МВР се извършва със заповед на главния секретар на МВР, която
определя вида, условията, мястото, формата и срока на обучението. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата, в
приложимата редакция, участието на служителите в курс за
професионално обучение се прекратява или отменя в поради слаб успех. Алинея втора от същата норма към релевантния за
спора момент е гласяла, че за прекратяване или отмяна
участието на служител в курс за професионално обучение с откъсване от
работа ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР /структурите предложили служителя за обучение,
бел. моя/ или обучаващите институции на МВР изпращат в
тридневен срок от възникване на причината мотивирано предложение чрез директора на
ДЧР до главния секретар на МВР.
Доколкото не се спори, че лицето
чието участие в курс за първоначално обучение е прекратено с оспорената заповед и същото е отстранено от ЦСПП – Казанлък при АМВР, следва да се посочи, че в изпълнение разпоредбата чл. 47, ал. 3 от ЗМВР,
с ПМС № 339/ 27.10.2014 г. и приет Правилник за устройството и дейността на
Академията на Министерството на вътрешните работи /по-надолу ПУДАМВР/. Съгласно чл. 7, ал. 1 и
ал. 2 от този Правилник, в приложимата
редакция, към академията функционират центрове за
специализация и професионална подготовка и Център за бойна подготовка и спорт.
Организацията и дейността на центровете по ал. 1 се определят с акт на
министъра на вътрешните работи по предложение на ректора. Представените по делото Правила
за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална
подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР, на които се позовал органът, са утвърдени със Заповед № 8121з-822/ 27.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с посочено правно основание чл. 7, ал.
2 от ПУДАМВР. Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 1 ПОДЦСППЦБПС, посочен като правно основание за издаването на
обжалваната заповед, обучаваните се отстраняват от ЦСПП
с мотивирана заповед на ректора на АМВР преди завършване срока на обучение,
като участието им в курса се прекратява поради слаб успех. В чл. 65 от правилата е посочено и че тези се издават и оспорват по реда
на АПК.
При така цитираната нормативна уредба, съдът намира за основателни доводите на оспорващото
лице за нищожност на обжалвания административен акт, поради липса на
материалноправна компетентност на издателя му. Не е било спорно, че обжалваната
заповед е издадена от ректора на Академията на МВР, това
обстоятелство се потвърждава и от представената по
делото Заповед № 81201К-3209/ 12.02.2021 г. /л. 28/. Настоящият
състав обаче счита, че същият не разполага с правомощието да издава актове от този вид. На
първо място липсва правна норма, пряко вменяваща на ректора на университета,
правомощието да прекратява участието на стажант от курс за
първоначално професионално обучение и
да отстранява такъв от център за обучение. ПУДАМВР не борави с понятието
„стажант“ /използвано в ЗМВР/, а с това „специализант“, към която категория
обаче несъмнено се отнасят и стажантите, предвид цитираната по-горе разпоредба
на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 8121з-433/ 16.03.2017 г.
на МВР и нормата на чл. 54, ал. 5 от
правилника, дефинираща като специализант този, който
придобива или повишава професионалната си квалификация по специализиран учебен
план, без да получава по-висока образователна степен или нова специалност.
Безспорно е, че съгласно изричната разпоредба на чл. 113, ал.
2 от ПУДАМВР, специализантите в АМВР подлежат на отстраняване преди завършване срока на обучение, в посочените в същата норма
случаи, сред които е и неполагането успешно на изпитите. В цитираната норма обаче липсва изрично
посочване на органа, оправомощен да извърши тяхното отстраняване, за разлика от
това на останалите категории обучаеми – курсанти и студенти /чл. 109, ал. 1, т.
2 от ПУДАМВР, чл. 118, ал. 1 от същия правилник/, където чрез една или друга
правна техника, такива правомощия са вменени на ректора на учебното заведение.
Настоящият състав не счита, че коментираната липса на изрично разписани
правомощия на ректора на Академията да отстранява специализанти, както и
цялостната бегла регламентация на статута на този вид обучаеми в ПУДАМВР, се
дължи на законодателен пропуск. Причината е, че подробната нормативна уредба за
организирането, провеждането и контрола на професионалното обучение на специализантите – служители в МВР /вкл. стажантите/, е дадена в Наредба № 8121з-433/ 16.03.2017 г. на МВР, на основание чл. 170, ал. 5 от ЗМВР. Нещо
повече, предвид изричната законова делегация от последно цитираната разпоредба,
за тази категория обучаеми приложими следва да са именно нормите на наредбата,
а не тези на ПУДАМВР.
Както се посочи, материалноправните
предпоставки за прекратяване или отменянето на участието на служители на МВР
/какъвто е жалбоподателят/, в курс за професионално
обучение към релевантния момент са били изчерпателно
посочени в чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-433/
16.03.2017 г. на МВР и сред тях също
фигурира „слаб успех“, на коието основание е отстранен Р.Д.. Вярно е, че към
момента на издаване на процесната заповед, в наредбата също липсва изрично
посочване на органа, оправомощен да извърши предсрочно прекратяване или
отменяне на участието в курса за първоначално обучение. По аргумент от чл. 12,
ал. 1 и чл. 13, ал. 2 от наредбата обаче, този орган е главният секретар на МВР, който е изпратил конкретния служител за участие в курса, определил е вида, условията,
мястото, формата и срока на обучението му и пред когото ръководителят на изпращащата структура или този на обучаващата
институция на МВР изпращат съответното мотивирано
предложение чрез директора на ДЧР
/чл. 13, ал. 2 от наредбата, приложимата редакция/. Изводът е, че в случаи от
вида на разглеждания, правомощията на ректора на АМВР, като ръководител на
обучаваща институция според чл. 2, ал. 3 от Наредба №
8121з-433/ 16.03.2017 г. на МВР, се
ограничават до отправянето на мотивирано предложение за предсрочно прекратяване
на участието на стажанта от курса на обучение. Извън тях е както извършването
на самото предстрочно прекратяване, така и съответното му отстраняване на
стажанта от ЦСПП.
Аргументи за друг извод не дават и разпоредбата на чл. 49, ал. 4, т. 2 от ЗМВР, възпроизведена и в чл. 21, ал. 4, т. 2 и т. 3 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, доколкото в тези норми е установена компетентност на ректора на АМВР да решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването единствено по отношение на обучаваните лица от категория „курсанти“. Що се отнася до Правилата за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР, обратно на твърденията на ответника, същите според настоящия състав не съставляват подзаконов нормативен акт. Този извод следва от нормата на чл. 7, ал. 2 от ПУДАМВР, оправомощаваща министъра на вътрешните работи за издаването на акт, с който да определи организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС. Видно е, че цитираната делегация е за издаването на акт с вътрешноведомствен и организационен характер, а не за въвеждане на общозадължителни правила за поведение, чрез издаването на нормативен административен акт. Впрочем явно именно като такъв той е възприет и от неговия издател, предвид изрично заявените с писмо вх. № 4789/ 18.10.2023 г. на ВПД „Директор“ на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР, липса на проведена при издаването му процедура по процедурата по Глава пета, Раздел III от АПК, както и несъобразяване на разпоредбите на ЗНА. Поради това съдът намира, че въпросните правила са непротивопоставими на Наредба № 8121з-433/ 16.03.2017 г. на МВР, имаща характера на подзаконов нормативен акт, а въпросът дали посредством утвърждаването на ПОДЦСППЦБПС или на отделни техни части, министърът е разполагал със съответната делегирана материарлна компетентност, не попада в предметния обхват на настоящото дело.
В тази връзка настоящият състав съобразява и обстоятелството, че с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-433/ 16.03.2017 г. на МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, oбн., ДВ, бр. 68 от 8.08.2023 г., редакцията на чл. 13, ал. 1 от наредбата е изменена, като изрично е посочено, че участието на служителите в курс за професионално обучение се прекратява или отменя със заповед на главния секретар на МВР. Вярно е, че посочената редакция на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-433/ 16.03.2017 г. на МВР има действие само занапред, но то е още една индикация в подкрепа на изложеното по-горе.
Съобразно горното съдът намира, че обжалваната Заповед № 4581з-1169/
22.05.2023 г. на ректора на Академията на МВР, е издадена при липса на
материалноправна компетентност. Предвид
тежестта на порока същият
той обуславя нищожност на
заповедта, която нищожност следва да бъде обявена от съда.
При този изход
на делото основателно е искането на жалбоподателя
за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък с
разноските и наличието на доказателства за действителното им заплащане – Договор за правна защита и съдействие от 28.05.2023 г. /л. 14/ и анекс към
този договор от 14.11.2023 г. /л. 147/, имащи характера и на разписки за
получени суми в брой. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на въпросното възнаграждение. Въпреки, че неговият размер /1 500,00
лв./, надвишава двукратно определения в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но съдът го намира за
съответстващо на фактическата и правна сложност на делото, и
извършените от пълномощника процесуални действия. Или от Академията на МВР – гр. София на
жалбоподателя следва да бъдат заплатени разноски за настоящото производство в
размер общо на 1 510,00 лв., от които 10,00 лв. – внесена
държавна такса за разглеждане на делото и 1 500,00
лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
По жалба на Р.Н.Д. с ЕГН **********, адрес ***, обявява за нищожна Заповед № 4581з-1169 от 22.05.2023 г., издадена от ректора на Академията на Министерството на вътрешните работи, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 812100-10847/ 22.06.2023 г. на министъра на вътрешните работи.
Осъжда Академията
на Министерството на вътрешните работи – гр. София, да заплати на Р.Н.Д. с ЕГН **********,
адрес ***, разноски по делото в размер на 1 510,00
/хиляда петстотин и десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
Административен съдия: