МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №5076 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2018 Г.
Производството
е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от ВРП срещу Р.Х.Ш. за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.
194, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Пледира
за наказание лишаване от свобода за срок от една година и половина.
Пострадалият
Ат.Ж. не прави искания за конституиране като страни в процеса.
Подс.
Ш. не признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съдебното следствие е проведено по общия ред.
В обясненията си тя отрича да е
взела телефон, собственост на Ат.Ж..
Твърди, че телефонът е нейна собственост. При дадената й последна моли
да бъде оправдана.
Защитникът,
адв.Х. пледира подс.Ш. да бъде оправдана. Не ставало ясно от видеозаписа какъв
телефон е взела подсъдимата. Не ставало ясно и защо тя е обвинена именно за
телефон с посочения в обвинението ИМЕЙ, след като в справката на МТел имало
изброени няколко различни номера. Не следвало да се кредитират и показанията на
св.Ж., който твърдял, че телефонът бил „чисто нов“, тъй като св.К. бил почти
сигурен, че е „втора употреба“. Нямало безспорни доказателства за това Р. Ш. да
е извършила престъплението и следвало да бъде оправдана.
В
хода на съдебното следствие съдът при за установена следната фактическа
обстановка:
Св. А.Ж.Ж. работел
като крупие в игрална зала „БУШ", в сградата на Автогара - Варна. На 27.11.2017
г. бил нощна смяна от 20.00 часа. Около 22.00 часа влязла подс. Р.Ш., която
била редовен посетител. Платила сумата от пет лева и седнала да играе на един
от игралните автомати в близост до вратата на санитарния възел. Малко след това
св. Ж. оставил от вътрешната страна върху бар-плота мобилния си телефон
„Самсунг А5" с ИМЕЙ №*със СИМ карта на „Мобилтел" да се зарежда и
отишъл до тоалетната, където се забавил около половин минута. През това време
подс. Ш. отишла до бар-плота и виждайки телефона решила да го открадне.
Огледала се и след като се убедила,че никой не я гледа, бързо откачила телефона
от зарядното устройство,взела го и напуснала игралната зала. Когато св. Ж.
излязъл от тоалетната установил липсата на телефона. Видял, че подс. Ш. я няма
в залата, а върху игралния автомат на който играела преди това били останали
шапката и ръкавиците й. Веднага предположил, че обвиняемата го е взела.
Прегледал записите от охранителните камери от които видял, че обв. Ш. отива до
барплота, пресяга се, откача мобилният телефон от зарядното устройство, взема
го и напуска игралната зала. Веднага позвънил от друг номер и мобилният
оператор съобщил, че телефонът е изключен. Обадил се на мобилният оператор и
блокирал СИМ картата. След това сигнализирал органите на полицията за
извършената кражба. Инкриминираната вещ - мобилен телефон „Самсунг А 5" с
ИМЕИ №*със СИМ карта на „Мобилтел" му бил подарен от св.К. скоро преди извършване на кражбата. Към момента на
деянието той бил на стойност 526.50 лв. Бил с калъф на гърба на стойност 13.50 лв. и протектор на дисплея на стойност 09.00лв. Общата стойност на отнетите вещи
възлизала на 549.00лв.
Р.Х.Ш. не страда от психично заболяване в
тесния смисъл на думата - психоза. При нея е налице синдром на зависимост към
хероин., комбинирана вредна употреба на
алкохол, амфетамини и марихуана. Към момента на извършване на деянието на
27.11.2017 г. тя е била в състояние на Обикновено алкохолно опиване и е могла
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Р.Ш. веднъж е освобождавана от наказателна отговорност за престъпление по чл. 354 а ал. 5 от НК. С
присъда по НОХД 77/12 г., влязло в законна сила на 25.04.2012 г. е призната за
виновна в престъпление по чл. 194 от НК, наложено й е наказание ЛС за срок от 4
месеца, изтърпяването на което е
отложено с изпитателен срок от три години. Същото е приведено в изпълнение и е
изтърпяно на 12.11.2013г. В периода
20.12.2011г., също преди да извърши деянието, предмет на настоящото
производство, Р.Ш. с множество присъди /определения за одобряване на
споразумения/ е признавана за виновна и
са й налагани наказания лишаване от свобода
- по НОХД №№ 77/12, 2692/12, 6732/12,351/2013, 7013/12, 2050/13,
2872/13, 6790/13, 4045/15, 52/16, 570/16, 768/16. С определение по ЧНД 1446/16г., влязло в
з.сила на 11.05.2016 г. са групирани наказанията, наложени по НОХД №№ 4045/15 и
52/16, 570/16, 768/16г. Определено е наказание лишаване от свобода за срок от 1
год. и 4 мес., което да изтърпи при строг режим и което е изтърпяла. След
влизане в сила на тези присъди е извършено деяние по чл. 196 и с определение,
влязло в законна сила от 20.06.17 г. е одобрено споразумение, с което е приела
да изтърпи наказание ЛС за срок от пет месеца. Наказанието е изтърпяно на
05.08.2017 г. Видно от споразумения по
НОХД №№ 192/18г., 2325/18 г. 1658/18г., 1564/18г., 3142/18 г., 720/18 г. и
2355/2018г. Р. Ш. и след това е
продължила да извършва престъпления против собствеността като първото от тях е още от м. ХІІ 2017 г.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава със събраните и изготвени по
реда на НПК доказателства и доказателствени средства.
Между
показанията на св. Ж., дадени в хода на ДП и показанията му, дадени в хода на
съдебното следствие се установяват противоречия по отношение модела на
телефона. Съдът прие да кредитира заявеното от него в хода на досъдебното
производство, тъй като възпроизвеждането на фактите в онзи момент е било
непосредствено след кражбата. Същото е и твърдението на св. Ж., който заявява,
че тогава по-добре си е спомнял обстоятелствата. Освен това, логично е, след
като е ползвал телефона за кратко време и след като не си го е купил сам, повече
от година по- късно да е забравил вече какъв точно е бил моделът на телефона –
дали „Самсунг А5“, или „Самсунг А6“.
Известни
противоречия има и в показанията на двамата свидетели по въпроса дали телефонът
е бил нов, или употребяван. Съдът намира
тези противоречия по-скоро за привидни. От една страна, св.К. не е сигурен дали
телефонът е нов, или употребяван. От друга страна, не сочи колко е бил
употребяван. Няма спор по въпроса за модела на телефона, нито за това, че св.Ж.
не си го е купил сам, нито за това, че
св. К. е имал заложна къща и не разполага с документи за този телефонен апарат,
който е бил заложен там. Това, че телефонът е „втора ръка“ не изключва възможността той да не е бил
използван, или пък да е бил използван малко и не изключва по отношение на него
да се употреби изразът „чисто нов“. Общоизвестно е, че този разговорен израз се
прилага невинаги в буквален смисъл и даже по-често за вещи, които са малко
използвани, независимо от това кога са произведени или закупени. По тези съображения,
съдът кредитира изцяло показанията на св. А.Ж., дадени в хода на ДП и приобщени
в съдебно заседание по реда на прочитането им в съдебно заседание. Не кредитира
показанията на св.Ж. частта им, в която твърди, че телефонът е модел „А6“.
Кредитира и твърдението на св. К., че телефонът е вероятно „втора употреба“, в
смисъл, че „не е чисто нов, закупен от магазин“. Същото се твърди и от св. Ж..
Съдът не приема за относими към настоящия случай показанията на св.К. в частта
им, че телефонът бил „Айфон“, че бил откраднат, а след два- три дни–върнат на
св. Ж.. В тази им част показанията на свидетеля не са конкретни и изобщо не са
категорични, като сам той на няколко пъти казва, че не е сигурен, че не помни и
дори, че не знае, дали става въпрос за същия, или за друг телефон, който е бил
откраднат, а после върнат. В останалата им част съдът кредитира показанията на
св. К. като конкретни, подробни и логични.
Като
обективно и компетентно дадени съдът кредитира заключението на
съдебно-оценителната експертиза, на съдебно – психиатричната експертиза и на
лицево-идентификационната експертиза. По гореизложените съображения, съдът цени
като достоверни показанията на св.Ж., че телефонът е бил използван кратко време, поради което обосновано вещото
лице е отчело само 10% изхабяване, макар да е ясно, че Ж. не е бил купил
телефона си пряко от магазин.
Като
събрано по реда на НПК и поради липса на съмнения относно автентичността на
записа, съдът кредитира вещественото доказателство – диск с аудио записи от охранителните камери в игралната зала.
Като
събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените доказателства – справка за
съдимост, протокол за доброволно
предаване, протокол за разпознаване, справки от мобилните оператори.
Несъстоятелно е възражението на защитата, че не следва да се кредитират
справките на МТел, тъй като посочените в тях ИМЕИ имали 16 цифри, вместо 15.
Видно от писмо от 27.06.18 г. ИМЕЙ-а на
апарата се състои от 15 или повече цифри, като цифрите след 14-тата нямат
значение за идентифициране на устройството, тъй като носят информация за
софтуера. Това се потвърждава и от писмо на
Теленор от 08.06.2018 г., които отговарят на запитване за ИМЕЙ с 16
цифри. Действително не следва да се кредитира като доказателство приложеният по
делото анализ на информация от диск, тъй като по същината си той е писмено
становище на разследващия, а не доказателство, или доказателствено средство.
При изготвяне на този анализ, разследващата се е позовала на информацията от ВД
– диск, изпратен от МТел /“А1 България ЕАД“/ с тяхно писмо изх.№
7047/05.04.2018 г. В последствие, тъй
като Виваком са отговорили, че ИМЕЙ може да бъде само от 15 цифри, с писмо
изх.№ 365003-2463/15.06.2018 г. разследващата е върнала този диск на МТел с молба, ако посочените в него ИМЕИ са
грешни, да се коригират, след което да й се върне отново за прилагане по делото.
С тяхно писмо от 27.06.2018 г. “А1 България ЕАД“ отговарят че ИМЕЙ-кода на
апарата се състои от 15 или повече цифри, като цифрите след 14-тата са
незначещи и носят информация само за софтуера, като 15-тата цифра може да се
променя от 0 до 9 за един и същи апарат при регистрацията му в мрежата на „А1
България ЕАД“. Към този отговор обаче,
пропуснали да приложат обратно първоначално изпратеният диск и това не
било сторено до приключване на досъдебното производство. Дискът е изискан
повторно в хода на съдебното следствие от прокуратурата и им е изпратен с писмо
на “А1 България ЕАД“ от 28.02.2019 г.
Ведно с писмото той е приобщен към доказателствата по делото в хода на
съдебното следствие. С оглед подробно изложеното, съдът кредитира като
достоверни всички справки на “А1 България ЕАД“ , вкл. и тази в писмото им от
28.02.2019г. , както и в приложения към него диск. Според
тази справка, както и видно от таблицата в диска, на 27.11.2017г. СИМ-картата
на св. Ж. е била използвана именно в телефон с ИМЕЙ *.
Обясненията
на подс. Р.Ш. не се подкрепят от станалите доказателства по делото, напротив,
противоречат им, поради което съдът ги оценява като защитна версия и не ги
кредитира. Твърдението й, че от плота в игралната зала взела своя телефон е
несъстоятелно, предвид поведението и, отразено на видеозаписа. Ясно личи, че тя
отива до плота с намерение да плаща, тъй като държи пари, но забелязвайки
телефона, започва да се оглежда да не я
види някой, бързо го откача от зарядното
устройство и също така бързо напуска залата. Твърдението й, че тя била
дала този телефон на Ж. противоречи не
само на неговите показания, но и на показанията на св. К..
Събраните
доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност описват фактическата обстановка такава, каквато е описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид
горното, съдът намира от правна страна, че подс.Р.Ш. е осъществила състава на
престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. „а“ и
б.“б“от НК, като на 27.11.2017 г. в гр.
Варна, е отнела чужди движими вещи - мобилен телефон „Самсунг А 5" с ИМЕЙ *със
СИМ карта на „Мобилтел", черен калъф и протектор на екрана, всичко на обща
стойност 549,00лв., от владението на собственика А.Ж.Ж., без неговото съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив.
Съдът
приема за безспорно установено, че предмет на престъплението е мобилен телефон
„Самсунг А 5" с ИМЕЙ №*. Моделът на телефона става ясен от показанията на
св. Ж., дадени в хода на ДП. Аргументите за кредитирането им са изложени по-
горе в мотивите. Също за безспорно установено съдът приема, че телефонът е бил
с ИМЕЙ №*. Видно от писмата на МТел /“А1 България“ООД“/ и от приложения диск, в деня на кражбата и в часовете
непосредствено преди нея, СИМ- картата на св.Ж. е била използвана в телефон с
ИМЕЙ *. Поради това съдът не споделя становището на защитата, че този ИМЕЙ бил
произволно избран от представителите на обвинението и че нямало доказателства
за това, телефонът, предмет на
престъплението да е с този номер. Доказателствата не следва да се преценяват
поотделно, а в съвкупност.
Справките
на МТел, преценени в съвкупност с показанията на св.Ж. и на св.К., както и с
видеозаписа от игралната зала, налагат единствен, безспорен и категоричен
извод, че на 27.11.2017г. в гр. Варна, от игрална зала „БУШ“, подс. Р.Ш. е взела
телефон „Самсунг А 5" с ИМЕЙ *, собственост на А.Ж.Ж., както и
това, че телефонът е бил със СИМ карта на „Мобилтел", черен калъф и
протектор на екрана. Телефонът е движима вещ и за прехвърляне на собствеността
не се налага сделката да е формална.
Авторството
на деянието се установява и потвърждава и от заключението на
Лицево-идентификационната експертиза. От поведението и действията на Р. Ш.,
записани на ВД – диск е ясно видно, че
същата не взема спокойно веща, така както би трябвало да вземе своя вещ, а
действа забързано, оглеждайки се, някой да не я забележи и след като откача
телефона, по най- бързия начин напуска
залата. Макар да подхожда към плота с пари в ръка, тя не изчаква за да ги даде
на св. Ж., а си тръгва, дори без да си вземе ръкавиците, които е оставила до
игралната машина.
Като
кредитира показанията на св. Ж. относно това, колко използван е бил телефона и
като намери заключението на вещото лице за обосновано и компетентно дадено,
съдът прие за безспорно и това, че стойността на процесните вещи е 549,00 лв.
Р.Ш. е осъждана повече от веднъж на лишаване от свобода,
осъждана е за срок не по- малко от една година, наказанията не са отложени по
реда на чл. 66 ал.1 от НК и не е изтекъл петгодишен срок от изтърпяването им,
поради което извършеното следва да се квалифицира като такова при опасен
рецидив по см.чл.29 ал.1 б.“а“ и б. „б“ от НК.
Деянието е виновно извършено, като подс.Ш. пряко е целяла
настъпването на противоправния резултат.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени,
че осъжданията, обосноваващи изводите за наличие на квалифициращ признак-опасен
рецидив са взети предвид от законодателя при определяне размера на предвиденото
в закона наказание, поради което не следва да се отчитат повторно като отегчаващи
отговорността обстоятелства. Независимо
от това, че рецидивът се обосновава не само от наличието на предпоставки по чл.
29 ал.1 б.“а“ от НК, но и от тези по б.„б“, съдебният състав прецени, че
наказание лишаване от свобода за срок от две години е необходимо, но и
достатъчно за да се постигнат предвидените от закона цели. Поради това и с
присъдата наложи именно това наказание. То би въздействало превъзпитателно,
предупредително и възпиращо и на дееца и на останалите членове на обществото. В
становището си по същество представителят на прокуратурата иска наказание лишаване от свобода за срок от
една година и половина, но не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват наказанието да е в размер под минимално
предвидените в закона две години.
С
оглед горното, като призна подс.Ш. за виновна, съдът и наложи наказание ЛС за
срок от две години.
Тъй
като тя е била осъждана на лишаване от свобода преди деянието и не са изминали
пет години от изтърпяване на предходното наказание, деянието е извършено в
условията и на пенитенциарен рецидив, поради което на основание на чл.57 ал.1
т.2 б.“б“ от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно при строг затворнически
режим.
Като
призна подсъдимата за виновна, съдът й възложи да заплати направените по делото
разноски - 261.50 лв. в полза на държавата по сметка на ОД на МВР за покриване
на разходите от досъдебното производство и 90 лв. по сметка на РС – Варна -
разноски направени в съдебната фаза на
процеса, които следва да се присъдят в полза на съдебната власт.
По наличните основания
за групиране на наказания, наложени с
различни присъди, съдът дължи произнасяне по реда на чл. 306 ал.1 от НПК.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: