РЕШЕНИЕ
№ 2431
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110158606 по описа за 2023 година
Ищецът ... е предявил срещу В. Р. М., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 3462,24 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. г., за топлоснабден имот представляващ ..., находящ се в ..., аб.
№ ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
257,29 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 05.01.2023 г., 41,28 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за
периода от м. 01.2021 г. до м. 04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и 5,06 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 05.01.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2023
г. по ч. гр. дело № 4953/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик
на топлоснабдения имот и като такъв е подала молба-декларация за откриване на
1
партида. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния период,
изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че
потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на
която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез адв. Ц., в който оспорва предявените искове като сочи, че е налице
разминаване между исковите суми освен това не е доказано, че е извършвана реална
доставка не ТЕ за периода. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане
претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК. В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК твърди, че не се
установява, че средството за търговски измерване е отчитало вярно.
Третото лице помагач на страната на ищеца ... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството ... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 30.01.2023 г. г. срещу В. Р. М., за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 4953/2023 г.
на СРС, III ГО, 87 състав, а на 20.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата с предмет описаните вземания за
посочените периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срок по чл. 414, ал. 2 от
ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да
предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело срещу ответницата,
които искове са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му
e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
2
на обезщетението за забава.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответницата е собственик на
топлоснабдения имот и е подала заявление-декларация за откриване на партида за имота, с
което е приела ОУ на ищеца, на които се позовава в исковата молба.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от
страна на ответника, че ответникът е доставил до имота и е отчел соченото количество
топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да
бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното
предприятие.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. От
представените по делото доказателства – молба-декларация, с която лицето е направило
искане за откриване на партида на нейно име, се установява, че качеството на потребител на
топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот има лицето,
подало заявлението-декларация. Ето защо ответницата е била обвързана от договора за
покупко-продажба на топлинна енергия, съдържанието на който е уредено в представените
публично известни Общи условия за продажба от 2016 г.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от
представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че в
топлоснабдения имот е извършен отчет при осигурен достъп на 10.05.2021 г. за отчетен
3
период 2020/2021, а за отчетния период 2021/2022 не е извършван реален отчет поради
липса на осигурен достъп на посочените дати. От заключението се установява, че в имота е
имало монтирани 4 радиатора, щранг-лира и водомер за битова гореща вода. За периода
от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. потреблението на топла вода е изчислено на база реален
отчет на показанията на водомера за топла вода, който е бил технически изправен, а за
периода 2021/2022 г. е начислено на база предходните показания при отчет - при отчетени
реално 44,798 к. метра са начислени 45 к.метра. Енергията за отопление от сградна
инсталация е начислена за пълен отопляем обем от 233 кв. метра., което съответства и с
посоченото от абоната в заявлението-декларация. Стойността на сумата за БГВ по отчет и на
база както и за ТЕ отдадена от сградна инсталация за исковия периода е в размер на 3574,71
лева след изравняването, която сума надвишава претендираните от ищеца 3462,24 лева.
Сумата, дължима за дяловото разпределение, което е извършвано за периода от 01.01.2021 г.
до 30.04.2022 г., определена по реда на чл. 162 ГПК въз основа на представените писмени
доказателства, е в размер на 41,28 лева.
В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество
топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е монтиран през 2018
г. и съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две
години. Уредът не е преминал на периодична проверка за 2020 г., но съответства на
одобрения тип съгласно свидетелство от м.03.2022 г., издадено от лицензирана лаборатория.
Ето защо съдът дава вяра на заключението на вещото лице, че след като към датата на
демонтажа през 2022 г. топломерът е отговарял на изискванията на ДАМНТ и е „годно
средство за търговско измерване“, същият е отчитал вярно през целия процесен период,
поради което вземане за заплащане на топлинна енергия е възникнало.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа
на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, поради което
искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в
сочения размер от 257,29 лева за периода от 15.09.2021 г. до 05.01.2023 г. е основателен и
съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
4
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност. Ищецът е заявил
претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. г., като е подал
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 30.01.2023 г., поради което
вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди 30.01.2020 г. биха били са
погА.и по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Вземането за месец май 2020 г. е
станало изискуемо на 14.07.2020 г. и давността за него не е изтекла преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 30.01.2023 г., поради което
възражението е неоснователно.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ... на клиенти в гр. ...., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С
оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата
„дялово разпределение“. Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово
разпределение се фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, изискуемостта на вземането за
дялово разпределение настъпва с неговото възникване, фактурирано по реда на чл. 22, във
вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което вземането
за м.01.2021 г. е станало изискуемо на 01.02.2020 г. – отново по-малко то 3 години преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, поради което не е
погА.о по давност.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
5
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
5,06 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75,32 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, общо 125,30 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 125,15 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 75,32 лева за държавна такса (лист 60) и
400 лева за СТЕ (л. 76). Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско
възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 574,55 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства
699,70 лева.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има
право на съответната част от разноските в производството. Същият е сторил разноски за
адвокат в размер на 200 лева, платени в брой съгласно разписка към договор за правна
защита на лист 67 в пълномощното, който документ удостоверява получаване на
уговорената сума в брой съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС. Ответницата не е представила доказателства, че сумата от 700 лева по
списъка по чл. 80 ГПК на лист 105 от делото е платена, поради което не се дължи. С оглед
изложението, на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде присъдена
сумата от 0,27 лева – разноски за тази инстанция.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата В. Р. М., ЕГН **********, с адрес в ...., дължи на ....,
ЕИК , със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 3462,24 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. г., за
топлоснабден имот представляващ ..., находящ се в ..., аб. № ..., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 257,29 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.01.2023 г. и 41,28
лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 01.2021 г. до м. 04.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
20.04.2023 г. по ч. гр. дело № 4953/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5,06 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 05.01.2023
г.,като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН **********, да заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление в ....., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 699,70 лева -
разноски в производството, от които 125,15 лева в заповедното и 574,55 лева в исковото
производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в..., да заплати на В. Р.
М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 0,27 лева – разноски в
производството.
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК ..., като трето лице помагач на
страната на ..., ЕИК .......
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7