Решение по дело №1538/2024 на Административен съд - Варна

Делото е образувано по касационнa жалбa на Кмета на община Аксаково вх. № 10236/17.07.2024г. против решение № 1519/30.04.24г. по гр. дело № 12899/2023г., по описа на ВРС, 50 състав, с което е отменен отказ за въвод във владение на новообразуван [имот номер]-***, местност „Кум тепе“, землището на гр. Аксаково по § 4, ПЗР на ЗСПЗЗ по преписка вх. № УТ55-70/14.02.2023 г., обективиран писмо изх. № 55-70 и 71/2/ от 05.09.2023 г. на Кмета на Община Аксаково. В постъпилата касационна жалба има заявени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С касационната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение. В съдебно заседание касаторът, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба М. А. не изразява становище по делото.

Заинтересованите страни- М. П., Я. Н., Т. П. и К. Е., не изразяват становище по жалбата.

Представителят на ВОП- прокурор К.П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, Административен съд- Варна установи от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба, подадена от М. Я. А., [ЕГН], адрес: с. Житница, Община Провадия, против отказ за въвод във владение на новообразуван [имот номер], местност „Кум тепе", землището на гр. Аксаково, по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по преписка вх.№ УТ55-70/14.02.2023г., обективиран в Писмо изх. № 55-70 и 71(2) от 05.09.2023г. на Кмета на община Аксаково.

Видно от Заповед № 2/30.01.2012 г. на Кмета на Община Аксаково, на основание чл. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила ПНИ за местност „Кум тепе“ в землището на град Аксаково, Област Варна, е възстановено правото на собственост на наследници на Д. Д. Д., а именно: М. К. П., Я. К. Н., Т. М. П., К. Я. Е., М. Я. А., върху НИ с номер ***. Част от административната преписка е Решение № 1812/16.10.1997 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Аксаково, според което, на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследници на Д. Д. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, сред които и процесния.

Според заявление: № УТ 55-70/14.07.2023г. е направено искане за издаване на протокол за въвод във владение на имот- *** с площ от 3225кв.м. по плана на гр.Аксаково, а със заявление № 55-71/1/ от 29.08.23г., е направено уточнение по първото заявление, че не следва да се изготвя оценка за подобренията. Към заявленията са приложени: решение № 1812/16.10.1997г. за възстановяване право на собственост на наследниците на Д. Д., влязла в сила Заповед № 2/30.01.2012г., издадена на основание чл. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, за [имот номер] с площ от 1 552 кв.м. по ПНИ на местност „Кум тепе“ в землището на град Аксаково, Област Варна; Заповед №3/30.01.2012г. за 3225кв.м. от НИ *** в местност "Кум тепе", гр.Аксаково. Към заявлението са и приложени Скица № 33-407/14.06.2023г. на НИ с номер ***, Протокол № 3 за трасиране, означаване и координиране на имота, Скица с координати на НИ и др.

Съгласно Заповед № 783/30.08.2023г., Кметът на Община Аксаково е възложил на Д. Ц. С. - Заместник - кмет на Община Аксаково да го замества в периода от 31.08. до 05.09.2023 г. включително, като поеме всички негови права и задължения.

От Писмо № 55-70 и 71 (2) от 05.09.2023г. /получено от жалбоподателката на 08.09.2023г./ от и.д. Кмет на Община Аксаково се установява, че във връзка с прилагане на ПНИ на СО „Кум тепе“, в землището на град Аксаково, Област Варна, одобрен със Заповед № РД-07-7706-206/08.08.2007г. на Областния управител на Област Варна в частта на НИ *** и ***, и извършен оглед на терен се установило, че в имотите има трайни насаждения, като не са открити доказателства за правоимащи лица по §4а и §4б от ПЗР ЗСПЗЗ, ползващи облекчен ред на обезщетение.

ВРС е приел, че отказът е незаконосъобразен и е отменил същия. Позовал се е на чл.33, ал. 4 ППЗСПЗЗ, като е посочил , че въводът във владение на земите, разположени в териториите по § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, се извършва от общината, въз основа на влязлата в сила заповед и скицата по чл. 28а, ал. 1. Въззивната инстанция сочи, че неправилно ответната страна приема като основание за отказ в писмо № 55-70 и 71 (2) от 05.09.2023г. относно НИ 501.1624 и 501.1637, че тъй като в имотите има трайни насаждения и не са открити доказателства за правоимащи лица по пар. 4а и 4б от ПЗР ЗСПЗЗ, ползващи облекчен ред на обезщетение, то жалбоподателката следва да удовлетвори претенциите на лицата, направили подобренията в имота по гражданскоправен ред.

Решението на ВРС е правилно като краен резултат.

В оспореното писмо-отказ липсват ясни мотиви. Коментирано е извършен оглед от административния орган в два имота – *** и ***. Установено е , че в имотите има трайни насаждения. Констатирано е, че няма доказателства за лица, от категориите, посочени в §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които да имат право на обезщетение по облекчен ред в административното производство по реда на §31 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Направен е извода, че следва да се уредят претенциите на между реституираните собственици и лицата, направили подобренията по гражданскоправен ред. Няма постановен изричен отказ за въвод във владение.

От изложеното, съдът приема, че в случая липсват ясни мотиви и диспозитив, поради което за съда е неясна волята на административния орган- дали отказва въвод във владение или уведомява жалбоподателката да представи още документи, за да получи отговор за искането си.

При липса на мотиви се приема, че липсва част от волята на административния орган. На липса на мотиви се приравнява наличието на неясни, непълни и противоречиви мотиви и когато, от последните не може да се изведе ясно волята на органа. Липсата на мотиви и ясен диспозитив влече отмяната на индивидуалния административен акт и връщането на ИАА за ново произнасяне, предвид наличието на абсолютно процесуално нарушение.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл.30, ал.2 от АПК, ако искането на жалбоподателката М. А. не отговаря на изискванията на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. При съобразяване на цитираната разпоредба административният орган е бил задължен да уведоми заявителя, че следва да представи доказателства към заявлението си за въвод във владение, които са посочени в приложението към заявлението, между които е посочен и документ за уредени взаимоотношения по реда на чл.72 от ЗС ; влязла в законна сила заповед за утвърдена оценка на подобренията; платежни документи по оценката и др. След като такива документи не са представени от жалбоподателката към заявлението, административният орган е следвало първо да ги изиска като прецени кои от тях са необходими за изпълнение на процедурата по въвод във владение, съгласно §4в, §4ж, §4л ЗСПЗЗ и чл.32 от ППЗСПЗЗ, след като няма установен ползвател от категорията на §4а и §4б ЗСПЗЗ. Това задължение на административния орган произтича и от общите правила на чл. 9, чл. 30, ал. 2 и чл. 35 от АПК. В процесния случай по делото се установява, че тази процедура не е изпълнена, на заявителя не са дадени указания да представи съответните доказателства, поради което следва да се приеме, че не е изпълнена разпоредбата на чл.30, ал.2 АПК, което е в противоречие със закона.

На трето място, видно от писмото-отказ се коментират два имота *** и *** с различна площ, като липсва произнасяне на органа по двете преписки поотделно, липсва и евентуалното им обединяване.

При така изложените съображения, правилно ВРС е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, макар и по различни съображения. Нарушението на процедурата, на основание чл. 146, т. 3 АПК, има за последици отмяна на отказа на и.д. Кмет на Община Аксаково, обективиран в Писмо № 55-70 и 71 (2) от 05.09.2023г. и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по направеното искане. Неправилно обаче ВРС е дал указания на Кмета на община Аксаково да издаде протокол за въвод във владение на имот от ПНИ № 501.1624 от местност „Кум тепе“ в землището на гр.Аксаково. Ответната страна следва да изпълни указанията по чл. 30, ал. 2 и чл. 35 от АПК, както и да издаде мотивиран индивидуален административен акт с ясни мотиви и диспозитив за всяко заявление.

Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено при условията на чл. 38 ЗА. Съдът намира направеното от касатора възражение за прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение за основателно, тъй като процесуалния представител на ответната страна не се е явил в о.с.з., а единствено е изготвил отговор по жалбата, поради което, касатора следва да бъде осъден да заплати в полза на процесуалния представител на ответника сумата от 500 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.9 от НМРАВ вр.чл.143, ал. 1 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и чл. 143 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1519/30.04.24г. по гр. дело № 12899/2023г., по описа на ВРС, 50 състав, в частта, с която е отменен отказ за въвод във владение на новообразуван [имот номер]-1624, местност „Кум тепе“, землището на гр. Аксаково по § 4, ПЗР на ЗСПЗЗ по преписка вх. № УТ55-70/14.02.2023 г., обективиран писмо изх. № 55-70 и 71/2/ от 05.09.2023 г. на Кмета на Община Аксаково.

ОТМЕНЯ указанията на ВРС за издаване на протокол за въвод във владение.

ВРЪЩА на Кмета на община Аксаково административната преписка по подадените заявления от М. А. за изпълнение на процедурата чл. 30, ал. 2 и чл. 35 от АПК, както и за издаване на административен акт с ясни мотиви и диспозитив.

ОСЪЖДА О. А. да заплати на адвокат А. А. Г., ВАК, със служебен адрес: град Варна, [улица], сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, заплатено при условията на чл. 38 ЗА, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.

 

Решението е окончателно.