Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
28 09.04.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на десети март
две хилади двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева като
разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 202 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по
жалба на „ ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Освобождение” № 29Б, чрез адв. М. И. от АК – Велико
Търново, срещу ревизионен акт №
Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018 год., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП Варна в частта, с която за жалбоподателя са установени за довнасяне
задължения за Корпоративен данък по ЗКПО за 2014 год. в размер на 110306.86 лв.
главница и лихва за просрочие в размер на 38660,31 лв., потвърден с Решение № 188 от 29.07.2020 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при
ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че при издаването на
обжалвания РА са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните
правила. В хода на ревизионното производство не били извършени насрещни
проверки на командированите лица, не са им искани писмени обяснения. Органите
по приходите са извели изводите си въз основа на едностранно тълкуване на
приложените документи и игнориране на друга част с аргумента, че същите били
новосъставени за целите на ревизията. Според жалбоподателя съгласно
представените в ревизионното производство документи формално е налице
едновременно изпълнение на поставените в чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО условия и
разходите за престой следвало да бъдат признати за данъчни цели. Следвало да е
спазена и общата разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се
признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ
вярно стопанската операция. Представените в хода на ревизията заповеди за
командировки на работници в страната отговарят на минималните изисквания за
документална обоснованост и са съобразени с Наредбата за командировките в
страната. Липсата на част от реквизитите в заповедите за командировка не
означавало, че разходът не е документално доказан. РА е издаден в нарушение на
чл. 3, 5 и 6 на ДОПК. Не са събрани и изследвани всички изискуеми от закона
факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията и правата на
задължените лица; липсват доказателства за твърденията на ревизиращите органи;
игнорирани са събрани и приложени към ревизията доказателства; направени са
изводи в РА, които не са подкрепени с доказателства или пък противоречат на
установеното с доказателствата към РА. По този начин ревизиращият орган е
упражнил правомощията си превратно или изобщо не ги е упражнил, което е
попречило за обективното установяване на данъчните задължения и права на „ЕМ
ПРЕСТИЖ“ ЕООД. От съда се иска да отмени обжалвания РА. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски
Ответникът -
Директорът на Дирекция „ОДОП“ –Варна при ЦУ на НАП-София , чрез процесуалният
си представител – главен юрисконсулт Г. Е., оспорва жалбата като неоснователна
и недоказана. Иска от съда да отхвърли жалбата и да му присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
4019.67 лв. лв.
Съдът,
като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Производството за издаване на обжалвания в настоящото производство
ревизионен акт е започнало със ЗВР по общия ред с № Р-03001718001751-020-001 от 23.03.2018 год.. /л.3-4 от адм.пр./, издадена от Ш. А. С.
– началник на сектор при ТД на НАП Варна, редовно оправомощен със
заповед № Д-1249 от 30.06.2017 год. на директора на ТД на НАП – Варна /л. 1 от адм.пр./, за установяване на задължения на „ ЕМ
ПРЕСТИЖ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Веселина, ул. „Христо Ботев” № 44,
област Разград за установяване на задължения за Корпоративен данък за периода
от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год. Ревизията е възложена на екип в състав Р.
М. М. – главен инспектор по приходите и
ръководител на ревизията и Н. А. Н. – М.
–– старши инспектор по приходите. Срокът за извършването на ревизията е
бил определен на 3 месеца от датата на
връчване на ЗВР на ревизираното лице. Заповедта е била връчена на ревизираното лице на 28.03.2018 год. по електронен път. /удостоверение л. 2 от
адм.пр./
С искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
№ Р-03001718001751-040-001
от 04.04.2018 год. / л.1077-1078
от адм.преп./, връчен на жалбоподателя на 10.04.2018 год. по електронен път/ известие
л.1076/ Ревизиращия екип е поискал от
жалбоподателя да представи на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 31 чл. 53, чл. 55,
ал. 1 и чл. 56 ал. 1 от ДОПК подробно описани счетоводни документи, справки,
декларации и други документи, свързани с
дейността, приходите и разходите на дружеството
за ревизирания период, преводи на документи на чужд език, както и
обяснения относно начина, с какъв
транспорт и за чия сметка е осъществен транспорта на командированите от „ ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД работници до Германия, къде и за чия сметка са били настанени в Германия с
посочване на точните адреси, период на пребиваване и за чия сметка; В кои
градове, на какъв период и на кои дати от кое лице и по какъв начин са
изплатени командировъчните пари на тези лица; подавани ли са от „ЕМ
ПРЕСТИЖ” ЕООД до НАП искания за издаване на удостоверения за приложимо
законодателство – А1/Е101/ за наетите от дружеството лица, извършвани ли са
проверки в тази връзка и какви са резултатите от тях. На ревизираното лице е
указано, че следва да представи доказателства в подкрепа на обясненията си.
Съгласно Протокол № 1354022 от 20.04.2018 год. /л.177-178 от адм.пр./
ревизиращият екип посетил счетоводната кантора обслужваща ревизираното лице в
гр. Разград, ул. „Цар Асен” № 10, офис 15
и извършил проверка на първични счетоводни документи. От представените
счетоводни документи органите по приходите установили, че през ревизирания
период ревизираното лице е извършвало услуги с място на изпълнение на
територията на ФР Германия. Установили също, че няма присъствени книги или
други документи, удостоверяващи кои лица
и за какъв период от време са работили в
германия, Няма и не са представени на ревизиращия екип заповеди за
командировки, доклади за извършена работа, документи за плащане на
командировъчни разходи, начислени като разходи за 2014 година. Липсват и
трудови договори и досиета.
С обяснения вх. № 3201 от 23.04.2018 год. /л. 1075 от адм.пр./ управителят
на ревизираното дружество е представил договор за работа с „Торун
Индустриесервиз „ ГМБХ Германия, хронологични регистри на счетоводни сметки гр.
60, гр. 70, 61, оборотна ведомост и главна книга за 2014 год. / л. 1058-1075 от
адм.пр./
С обяснение вх. № 3254 от 23.04.2018 г. /л.1057 от адм.пр./ управителят на дружеството е представил трудови договори с работници на дружеството,
командировъчни заповеди и финансови отчети за изплатени командировъчни, копие
на фактури за продажби по чл. 21 ал.1 от
ЗДДС и превод на фактурите за продажби.
/ л. 179-1074 от адм.пр./
На 04.05.2018 год. ревизиращият е екип е провел среща с управителя и
главния счетоводител на ревизираното дружество, за която е съставен Протокол №
1354023 от 04.05.2018 год. /л.174-175 от адм.пр/ и на която ги уведомили за
констатираните до момента обстоятелства при ревизията. Посочили им, че за 2014
година в счетоводството на дружеството
са включени разходи за
командировки в размер на 1 203 068, 56 лв. , за които не е налице
документална обоснованост на стопанските операции. Лицата, на които са платени
командировъчните разходи са работили на територията на друга държава- членка на
общността – ФР Германия, като за тях не е приложимо българското
законодателство, т.е. нямат издадени удостоверения А1 за приложимо българско
законодателство. Указали са на управителя до края на следващата седмица за
уведоми ревизиращия екип за евентуално доброволно деклариране на установеното
несъответствие. Към преписката е приложена справка за начислените
командировъчни разходи на „ЕМ-престиж” ООД
от представени първични документи- РКО и заповеди за командироване 2014
год., изготвена от органа по приходите Н. М. /л.166-172 от адм.пр./
С вх. № 3201#1 от 08.06.2018 год. на
ревизиращия екип са представени документи, удостоверяващи разходи за
командироване на работници на дружеството във ФР Германия – транспортни
разходи, за наем на жилища и др. / л.34-165 от адм.преп./
На 14.06.2018 год. дружеството е променило седалището и адреса си на
управление от с. Веселина, област
Разград в гр. Велико Търново, съгласно вписването в Търговския регистър.
Вписано е и заличаване на управителя Е. С. Е., като управител на дружеството
остава М. С. Е. На 05.07.2018 год. в
Търговския регистър е вписано заличаване на М. С. Е., като управител на дружеството и е вписан
нов управител Е. И. Ц.
След приключване на ревизията и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден РД
№ Р-03001718001751-092-002 от 12.07.2018 год. /стр.1092-1097 от адм.пр./ Същият е издаден и подписан
от органите по приходите, посочени в ЗВР, и е връчен на ревизираното лице с
разписка на 15.08.2018 год. /стр. 1091 от адм.пр./, чрез упълномощено лице С. С. В., редовно упълномощен с пълномощно
рег. № 3753 от 11.07.2018 год. на Нотариус П. К., с рег. № 580 на Нотариалната камара
/л.1090 от адм.пр./. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК – 29.08.2018 г., РЛ не е
подало писмено възражение.
Въз основа на ревизионния доклад, в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е
издаден Ревизионен акт № Р-03001718001751-091-001 12.09.2018 год. /стр. 1111-1113 от
адм.пр./ подписан от началник сектор „Ревизии” Ш. А. С. – възложил ревизията и
от Р. М. М. –ръководител на ревизията.
С РА за „ЕМ –Престиж” ЕООД са установени задължения
за внасяне на корпоративен данък по ЗКПО за 2014 год. в размер на 114121, 33
лв., от които ревизираното лице е декларирало и внесло 3814,47 лв. и остава да
дължи за внасяне 110306,86 лв. главница
и лихва за забава в размер на 38660.31 лв.
от 01.04.2015 год. до 12.09.2018 год.
Ревизионният акт е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП” –
Варна при ЦУ на НАП в частта, с която е установено задължение за довнасяне
на корпоративен данък за 2014 год. в размер на 1 103 06,86 лв. главница и
лихва за забава 38660.31 лв., с жалба
вх. № 20225 от 24.07.2019 год. Въпросът за срочността на тази жалба е решен с
определение № 50 от 10.06.2020 год. по адм.д. № 243/2019 год. на АС – Разград.
С решение № 188 от 29.07.2020 год. директорът
на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП е потвърдил
ревизионния акт в обжалваната част. Решението е връчено на ревизираното лице на
08.10.2020 год., а жалбата срещу РА е постъпила на 21.10.2020 год. чрез лицензиран
пощенски оператор /товарителница л. 6/
При извършена проверка по чл. 184 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът
констатира, че заповедта за възлагане на
ревизия, ревизионният доклад и
ревизионният акт са подписани от
длъжностни лица с валидни квалифицирани електронни подписи /виж протокол от
с.з. от 13.01.2021 г. л. 35-36/.
Предвид изложеното съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от ревизираното лице, в
предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок и след изчерпване на фазата на административното обжалване. Ревизионният акт
в обжалваната част е потвърден от Директора на дирекция
„ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП.
Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентните за това органи,
съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК и в предвидените в закона срокове. Ревизията е извършена от материално и
териториално компетентни органи, съгласно заповеди № Д-1249 от 30.06.2017 год.
/л.1 от адм.пр./, № Д-1465 от 31.08.2018 год., № Д-4 от 04.01.2016 год., № Д-1
от 03.01.2017 год., № Д-797 от 03.05.2016 год. на директора на ТД на НАП Варна
/л. 247-л.267/
По своята форма и съдържание той отговаря на изискванията на чл.120 от ДОПК. При извършване на ревизията органите по приходите не са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърдението на жалбоподателя, че
като не е изискало обяснения от командированите
от жалбоподателя лица, органите по приходите са нарушили принципа на обективността
и служебното начало в ревизионното производство, е неоснователно. Разходите за командировка се
установяват и доказват с предвидените в нормативните актове документи, каквито
жалбоподателят е представил. Какво установяват тези документи е въпрос по
съществото на спора.
Относно материалната законосъобразност на оспорения РА съдът намира
следното:
При постановяване на РА органите по приходите са приели от фактическа
страна, че оспорващото
дружество е подало Годишна данъчна
декларация за финансовата 2014 година в
законоустановения срок, с вх. № 174351500424342/31.03.2015 г. със счетоводен
финансов резултат - печалба в размер на 38144,71лв. и формиран данъчен финансов
резултат - 38144,71лв.
През ревизирания
период Ем-престиж ЕООД е отчело приходи
от продажби на услуги. Основния размер от приходите от услуги са платени по
банкова сметка ***, и по-малка част са продажби в страната от производство на
мебели. При формиране на разходите за ревизирания период най-голям е
относителния дял на разходите за командировки в чужбина. В счетоводството на
задълженото лице по сч. сметка 609 -
Други разходи, са отчетени разходи за
командировка в чужбина в общ размер на 1 103 068,56 лв.
Според ревизиращия
екип основната дейност на Ем-престиж ЕООД е предоставяне на персонал в
Германия, като не са изпълнени законовите изисквания за тази дейност. През
ревизирания период се осъществява дейност по повърхностно обработване на метали
от работници на Ем-престиж ЕООД в обект стопанисван от основния клиент на
ревизираното лице Торун Индустрийсервиз ГмбХ- Лудвигсхасен. Няма данни за
адреса и местонахождението на обекта, на които са работили наетите от
Ем-престиж ЕООД лица през 2014 г. Дейността е осъществявана въз основа на
Рамков работен договор, сключен между Торун индустрийсервиз ГмбХ- Германия като
възложител и Ем-престиж ЕООД като изпълнител. /л. 1068-гръб-1063/. Работните услуги, които конкретно ще се
изпълняват се определят с отделни производствени договори към този рамков
договор. Към сключения рамков договор не са представени производствени договори
с конкретни параметри на поръчките, няма данни за обекта, в който са
осъществяване дейностите, нито за точната цена на услугите.
По време на
ревизията от страна на жалбоподателя са представени трудови договори и заповеди
за командировка с финансови отчети за изплатени командировки и разходни касови
ордери /РКО/.
При преглед на
представените трудови договори е установено, че в част от тях е посочено като
месторабота - „Ем-престиж“ Република Германия, липсва идентификация на
конкретния адрес на осъществяване на дейността. Всички договори са сключени
като безсрочни на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Длъжностите на наетите
лица са шлосер- електрозаварчик - код 72122025. Към част от трудовите договори
са приложени декларации от лицата със съгласие по чл. 121, ал. 2 от КТ за
командироване в ФР Германия за повече от 30 календарни дни. На част от
представените трудови договори липсват подписи на наетите, също и на представителите
на ревизираното лице /л.1023,1022,1021,1006,989 и др./
Представени са и
заповеди за командировка на всяко наето лице на основание Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина за всеки отработен календарен
месец. Като задача е посочено: сглобяване на автомобилни части. Срокът на
командировката е в рамките на отработеното от лицето за всеки месец. Пътуването
следвало да се извърши със собствен транспорт. Необходимите средства са за
сметка на „ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД. Всички
командировани лица са били с право на пътни, дневни, квартирни и паспортна
такса. На част от заповедите има печат на „ЕМ ПРЕСТИЖ" ООД, няма положен
подпис, на друга част от командировъчните няма нито подпис, нито печат на
дружеството. Частично върху РКО и заповедите за командировка е положен печат
„Торун индустриалсервиз” ГмбХ. В заповедите за командировка е посочено, че
командирования се задължава да предостави в 10-дневен срок след завръщането си
доклад за извършените работи, а в 14-дневен срок финансов отчет като приложи
всички документи от пътуването. Във финансовите отчети към представените
заповеди за командировка е посочено само броя дни в колоната вид на разходите и
сума в евро. Липсват доклади за свършена работа, както и каквито и да било
документи във връзка с транспорта и пребиваването на командированите лица в
Германия.
Разходите за
командировъчни пари са плащани помесечно, съгласно представените от
ревизираното лице РКО, само с подписи на
наетите лица. Съгласно данните от тях размерът им е 35 евро на ден за 2014 год.
В РКО липсват подписи на съставител,
главен счетоводител, ръководител и броил сумата. По-голяма част от ордерите са
без номера и дати. Основния размер на разходите на Ем-престиж ЕООД през периода
2014 г. е формиран от разходи за командировъчни дневни пари за изпратени в
Германия наети по трудов договор лица от ревизираното лице – 1 103 068,56
лв., представляващи 70% от разходите за 2014 г. Същите са отчетени по дебита на
сч.сметка 609 - Разходи за командировки в чужбина и по кредита на сч. сметка
501 - Каса.
Органите по
приходите установили, че сумата съответства изцяло на представените първични и
вторични документи, но в разходи за 2014
г. са включени и командировъчни разходи
за периода м. октомври до декември 2013 г.
/ виж справка л. 172 от
адм.пр./ Сумата на разходите отнасящи се
за 201З г. е в размер на 64 346,81 лв.
Органите по
приходите приели, че представените с вх. № 3201#1 от 08.06.2018 год. на
ревизиращия екип документи/ л.34-165 от адм.преп./, са новосъздадени с цел
удостоверяване пребиваването на наетите и командировани от „ЕМ Престиж”
ЕООД лица на територията на ФР
Германия, като резултат на проведен
разговор с представители на дружеството, относно констатациите на ревизията
/Протокол КД-73 № 1354023/04.05.2018г. -
л.177-178 от адм.пр/. Като основание за
този извод органите по приходите са посочили, че от представените документи
отново не става ясно кое лице кога, за къде и с кого е пътувало. Липсват
разходи за горива, съответно и тази част от пътните листи не е попълнена. Няма
приложени платени пътни такси за датите, за които се претендира че лицата са
пътували. Няма идентификация на пътниците в автомобила. При съпоставка на
новопредставените с представените по-рано документи, се установява, че в
заповедите за командировка е посочено, че лицата пътуват със собствен
транспорт, а с новопредставените справки се претендира фирмен такъв. При
преглед на представените от „ЕМ – ПРЕСТИЖ”
ЕООД документи е видно, че за 2014 г. не са начислени абсолютно никакви
разходи за амортизации, включително и на автомобилите, с които се претендира че
са превозени лицата до Германия. В договора за наем е посочено, че са наети
апартаменти в гр. Mutterstard 67112 в Германия, а съгласно заповедите за
командировка наетите са командировани до гр. Лудвигшафен 67059, което е
посочено и като работно място в приложените към фактурите за продажби поръчки и
където е адреса на немския клиент на „ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД.
С оглед на горепосочените факти органите по
приходите приели, че заповедите за командировките са съставени от ревизираното
лице в нарушение на принципа за документална обоснованост на стопанските
операции по смисъла на чл.10 от ЗКПО , тъй като:
-са
без попълнени всички задължителни съгласно Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина реквизити.
-на
командированите лица не са издадени формуляри А1 относно приложимото
законодателство съгласно действащата нормативна база в рамките на Евросъюза.
-Липсват
доклади за извършената от лицата дейност.
-Липсват
попълнени финансови отчети от командированите лица
-Не става ясно
как и в какво именно качество са командировани лицата.
-Представените
разходни касови ордери и заповеди за командировки са без съществени реквизити
като номер, дата, подписи на лицата получили и платили сумите. Липсват подписи
на наетите лица и работодателя на представените заповеди за командировки и
печат на съответното немско дружество, за което са осъществявали дейност,
удостоверяващи действително пребиваване.
-Липсват
документи, удостоверяващи времетраенето на пребиваване в чужбина съгласно
изискванията на НСКСЧ. Новосъздадените такива, представени с вх.ВхК-
3201#1/08.06.2018г. не са годни доказателствени средства с достоверна
информацията, тъй като противоречали на заповедите за командировка представени
по-рано в хода на ревизията.
При така
установените факти и след като „ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД не е представило до
приключване на ревизията писмени обяснения по исканата с ИПДПОЗЛ № Р-03001718001751-040-001/04.04.2018 г. /л.177-178 от адм.преп./ информация, органите по приходите приели на основание
чл.56.ал.1 и 2 от ДОПК за недоказан размерът на отчетените от ревизираното лице
разходи за командировъчни през 2014 г. в размер на 1 103 068.56 лв. Приели,
че счетоводните разходи за
командировки, отчетени от дружеството за 2014 г., не могат да бъдат признати, тъй като не отговаряли на изискванията на чл. 33 от ЗКПО и не са документално обосновани
по реда на чл.10 от ЗКПО. На основание чл.26, т.2 от ЗКПО увеличили финансовия
резултат на ревизираното лице за 2014 г. със сума в размер на 1 103
068,56лв., представляваща
стойността на документално необоснованите разходи за командировки.
В резултат на
това увеличение установили с обжалвания РА за 2014 година корпоративен
данък за внасяне в размер на 114121,ЗЗ лева., от който внесен от задълженото
лице в размер на 3814,47 лева и корпоративен данък за довнасяне в размер на 110 306,86 лева в едно с лихва за внасяне общо в размер на
38 660.31
лв. на основание чл.175 от ДОПК за периода от 01.04.2015 год. до 12.09.2018 г.
Изслушаното по делото вещо лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза дава следното заключение, че счетоводството на жалбоподателя „ЕМ ПРЕСТИЖ“ ООД през
2014 година не е водено съобразно изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). Не е осъществявано счетоводно записване на стопанските операции в
хронологичен ред, съответстващ на извършването им – чл.2 на ЗСч /отм./
Игнориран е хронологичният ред, както и всеобхватно хронологично регистриране
на счетоводните операции – чл.9, ал.1, т.1 от ЗСч/отм./ Практикувано е обобщено
отчитане към 31 декември, в нарушение на чл.12 от ЗСч. /отм./ За 2014 година са
съставени само около 150 счетоводни записвания, при наличие на стотици
документи.
Нарушено е изискването на чл.4, ал.3 на ЗСч
/отм./ предприятията да осъществяват счетоводството на основата на
документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват
изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Липсват задължителни реквизити в първичните документи, липсват транспортни документи, доказващи престоя в Германия Нарушени
са счетоводните принципи за текущо начисляване, съпоставимост между приходите и
разходите и независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между
начален и краен баланс - чл.4, ал.1, т.1, т. 4 и т.7 на ЗСч /отм./,
Заповедите за командировка не отговарят на изискванията за първичен счетоводен документ, който
засяга само дейността на предприятието - в 453 броя липсва номер на документа ; във всичките 563 бр.
заповеди липсват име, фамилия и подпис
на съставителя
Вещото лице е установило, че в отчетените през 2014 година разходи за
дневни командировъчни пари общо в размер на 1 103 068.56 лв. са включени и разходи за дневни
командировъчни пари в размер на 64 346.81 лв., които с отнасят за 2013
година / виж стр. 8 от заключението/. С отчетените разходи през 2014 г.,
отнасящи се за 2013 г., според вещото лице са нарушени счетоводните принципи за
текущо начисляване, съпоставимост
между приходите и разходите и независимост
на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс
(чл.4, ал.1, т.1, т. 4 и т.7 на ЗСч, в сила за 2014 г.) В резултат на това
отклонение, с 64346,81 лв. е намален счетоводния
резултат за 2014 г. В
подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО на жалбоподателя (л.33-32) не се установява
правилно определяне на данъчния финансов резултат по реда на Глава шеста от
ЗКПО, а именно – липсва увеличение на счетоводния финансов резултат с 64 346,81 лв., представляващи разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, които не се
признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (чл.77, ал.1
от ЗКПО).
Вещото лице счита, че приложените общо 563 РКО не съответстват на изискванията на
чл. 7, ал.2 на ЗСч, тъй като: 453 броя не съдържат
номер на документа;
348 броя не съдържат дата на документа; всички 563 броя РКО не съдържат име, фамилия и подпис на съставителя (касиер,
счетоводител, броил сумата) Тези липсващи реквизити са в нарушение на изискването на чл.4, ал.3 на ЗСч
за документалната обоснованост на стопанските операции и факти.
Вещото лице е установило, че по сметка 611/2 Услуги (лист 1068 от адм.пр.) са отчетени разходи на обща
стойност 1 477 171,84 лв., които експертизата допуска, че са във
връзка с дейността в Германия, в които са включени и разходи за командировки –
1 103 068,56 лв. (сметка 609 - лист 1070), въз основа на приложените
по делото документи, с коментирани отклонения.
Вещото лице посочва, че има информация и може да се произнесе единствено за
разходите за отчетените дневни командировъчни пари и е установило, че: е спазен размерът на дневни пари, съгласно
приложение № 2 – по 35 евро на ден; липсва утвърждаване от ръководителя на предприятието на дневните
командировъчни пари, както върху финансовия отчет, така и върху РКО; липсват
транспортни документи, доказващи престоя в Германия; липсва доклад за извършената работа
В съдебно заседание
на 24.02.2021 год. /л. 218/ вещото лице дава заключение, че след всички
проверки то е установило, че данъчния
финансов резултат, съответно
установените с ревизионния акт допълнителни данъчни задължения за оспорващото
дружество не се променят в посока намаление, т.е. не се намаляват. Съдът кредитира заключението на вещото лице
като пълно, ясно и обосновано. Същото не е оспорено от страните.
В хода на съдебното производство като свидетели бяха разпитани пет лица, посочени от
оспорващия,
които са бивши работници на оспорващото дружество и на които са платени дневни командировъчни
пари през 2014 год. В показанията си те заявяват,
че през 2014 г. са били работници в „ЕМ
престиж „ЕООД. Всички свидетели сочат,
че са пътували до Германия със собствен транспорт. Имали уговорка с „ЕМ
престиж” ЕООД за командировъчни пари по 35 евро на ден, които са им изплатени.
Живеели в квартири, осигурени от оспорващото дружество. Свидетелят
М.Х.
посочва, че е работила в гр. Мутерщад ФР
Германия. Не може да каже кой ѝ е плащал парите. Свидетелят Н.
И.
сочи, че първо бил в гр. Лудвигсхафен , а след това се преместил в гр.
Вормс. Не си спомня от коя фирма са му
плащали командировъчните пари. Свидетелят И. И.
посочва, че е работил в гр. Вормс, Германия като заварчик. Чрез „Ем престиж”
ЕООД отишъл в Германия. Баща му работил от доста време там в немска
фирма.Плащали му на месец командировъчни по 35 евро на ден, като му давали
парите в плик. Подписвал е само трудов договор. Св. М.
И. не си спомня, кой му е плащал парите. В
Германия командировъчните в евро му ги давали в плик.
При така установеното съдът счита, че оспорения
ревизионен акт съответства на материалния закон.
Съгласно чл.
4, ал. З от ЗСч /отм., действащ през 2014
г./, предприятията са длъжни да осъществяват счетоводството на основата на
документална обоснованост на стопанските операции и факти.
Изискванията за документалната обоснованост по
смисъла на ЗКПО по отношение на отчетени от задължените лица счетоводни разходи
са регламентирани в чл.
10 от ЗКПО. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводния разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни
цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация
по ЗСч при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я
удостоверяват /чл. 10, ал. 2/.
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗКПО Не се признават
за данъчни цели разходи, несвързани с дейността и
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
С разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е предвидено, че разходите за пътуване и престой на физически
лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети
от него по извънтрудови правоотношения, се признават за данъчни цели, когато
пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно
задълженото лице.
В настоящият случай органите
по приходите не са признали за данъчните цели отчетени от ревизираното лице за
2014 г. разходи за командировки в чужбина,
по-точно дневни командировъчни
пари, отчетени като изплатени в брой на лицата, посочени в справка / л. 166-172
от адм.пр./, за които са представени командировъчни заповеди от ревизираното
лице.
От анализа на цитираните
по-горе разпоредби се установява, че за да бъдат признати за данъчни цели
разходите за дневни командировъчни пари на посочените в заповедите за
командировка лица те следва да бъдат документално обосновани в съответствие с
изискванията на чл. 10 от ЗКПО, т.е. да отговарят на изискванията
на НАРЕДБА за служебните командировки и
специализации в чужбина /ДВ бр. 50/2004 год. / в приложимата редакция и на
Закона за счетоводство в приложимата редакция и да са извършени във връзка с
дейността на задълженото лице. Липсата на документална обоснованост и на връзка
с дейността на ревизираното лице има за последица непризнаване за данъчни цели
на осчетоводените разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
В настоящия случай от
представените по времето на ревизията от оспорващия първични счетоводни
документи – 563 бр. РКО, е видно, че същите не отговарят на изискването на чл.
7, ал. 2 от ЗСч. Във всичките 563 бр.
РКО липсва име, фамилия и подпис
на съставителя /касиер, счетоводител, броил сумата/. Наред с това 453 бр. не съдържат номер на документа, а 348
– дата на документа.
Условията и
редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и
специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на
командированите лица са уредени в НАРЕДБА за служебните командировки и
специализации в чужбина /ДВ бр. 50/2004 год. /
Според чл. 5,
ал. 1 от НСКСЧ Командироването в чужбина се извършва въз основа на писмена
заповед, която следва да съдържа реквизитите, посочени в ал. 2 на същата
разпоредба. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2
от заповедите за командировка в чужбина
за работниците и служителите на предприятията се издава
от ръководителя на предприятието или от определено от него длъжностно
лице.
С разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от НСКСЧ е
регламентирано, че дневните пари се отчитат съобразно фактическия престой в
страните и времето на пътуването по данни от печатите и отметките в
задграничния паспорт за влизане и излизане. При липса на такива печати и
отметки се приемат данните от транспортния документ.
В 10-дневен срок
от завръщането си командированите лица, представят на съответния ръководител,
издал заповедта, или на определено от него длъжностно лице доклад за
извършената работа, съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НСКСЧ.
В настоящия
случай в нарушение на чл. 7, ал. 2 от
ЗСч и чл. 5, ал. 2 т. 9 и т. 11 от НСКСЧ във всички представени от ревизираното лице
командировъчни заповеди, не е посочен ръководителят, предложил командировката
или специализацията, както и име, длъжност и подпис на лицето, издаващо
заповедта, и печат на предприятието , а в
453 бр. заповеди не е посочен номерът на заповедта. Наред с това към
командировъчните заповеди не са приложени
в нарушение на чл. 39, ал. 1 от НСКСЧ доклади за извършената работа.Преценката за
доказаност на предпоставката на чл.
33, ал. 1 ЗКПО
за признаване на разходите, а именно че
командировъчните дневни разходи са свързани с дейността на данъчно
задълженото лице, се извършва именно въз основа на отчета за извършената работа
по време на конкретното пътуване и престой на командирования, а такива отчети
липсват.
Съдът намира, че
представените от оспорващия доказателства
за наличието на търговски отношения с
Торун Индустрийсервиз ГмбХ- Лудвигсхасен ФР Германия, както и договори за наем
за жилищни помещения в гр. Мутерщад ФР Германия, пътни листи за извършен превоз
на командированите лица до ФР Германия и събраните гласни доказателства не
доказват по безспорен начин наличието на предпоставките по чл. 33, ал. 1, т. 1
от ЗКПО по следните съображения:
Не са
представени отделните производствени договори, които са уговорени в чл.1 на
Рамковия договор, подписан с „Торун Индустрийсервиз“ ГМБХ.
Вещото лице е
установило, че в счетоводството на ревизираното лице не се установяват разходи
за наем във връзка с представените от оспорващия договори за наем на жилищни помещения в гр. Мутерщад с
наемодател С. Г. Също така по сметките на ревизираното лице не са начислени
разходи за пътни командировъчни пари . Липсват фактури за разходи на горива,
пътни такси и други транспортни разходи
във връзка с извършените превози на работници. Отделен е въпросът, че в
командировъчните заповеди е посочено, че
командированият ще извърши пътуването със собствен превоз, а в
последствие се твърди, че е извършен с превоз на предприятието.
На следващо
място е налице противоречие между мястото, където са командировани лицата – гр.
Лудвигшафен ФР Германия, според командировъчната заповед, а в представените
пътни листове е посочено, че транспорта
е до гр. Мутерщад ФР Гурмания. Наред с това
в пътните листи не са посочени час и дата на тръгване, а само дати на пристигане, не е посочено името на
водача, изпълнил превоза, липсват данни за изразходваното гориво, липсва
заверка/подписи/ на вписаните в пътните листове данни Не става ясно кои е
изпълнил превоза, кои лица са пътували с посочените в пътните листове
автомобили. Не са представени командировъчни заповеди за лицата, вписани в
пътните листове като водачи на автомобилите за пътуването и престоя им във ФР
Германия с оглед на посочените дати на пристигане в Германия и връщане в
България. Не е логично отиването до ФРГ и връщането в България, при което са
изминати по 1880 км. в едната посока, да се осъществява в един ден / виж пътни
листове на л. 132 и л. 156 от адм. пр./ или с разлика от един ден / виж пътни
листове на л. 121,134 и 137 от адм.пр./ както е
посочено в пътните листове . Наред с това разпитаните по делото
свидетели сочат, че са пътували до ФР Германия със собствен превоз.
От показанията
на разпитаните свидетели не става ясно в
кой период през 2014 година са пребивавали във ФР Германия, в кое предприятие или дружество са
упражнявали трудова дейност и каква е връзката на извършваната от тях работа с
основната дейност на оспорващото дружество.
Следва да се има
предвид, че представените от РЛ писмени доказателства / РКО и заповеди за
командировка/, представляват неподписани от техния издател частни писмени
документи и не попадат под разпоредбата на чл. 180 от ГПК. Посочените в тяхното
съдържание данни, които са относими към разпоредбата на чл.
33, ал.1 от ЗКПО,
очевидно е оспорено от ревизиращите органи след като разходът не е признат. В
тежест на оспорващия е да докаже
твърдените от него положителни факти, които са в негова полза, което му е указано
изрично от съда в определението за насрочване на делото. Представените в
ревизионното производство, както и събраните в съдебното производство
доказателства – заключение на вещото лице по поискана от оспорващия съдебно
счетоводна експертиза и гласни доказателствени средства не доказват по безспорен
начин, че отчетените от него разходи за 2014 год. за изплатени командировъчни
пари в размер на 1 103 068.56 лв. са
извършени във връзка с дейността на ДЗЛ.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ревизираното лице не
е представило удостоверение А1 за приложимо законодателство според разпоредбите на дял
II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от
29 април 2004 година за нито едно лице. В процедурата по издаване на такова
удостоверение работодателят представя наред с изискуемите документи трудов договор и
заповед за командировка, поради което наличието на такова удостоверение
несъмнено би удостоверявало редовността на командироването, както и че то е във
връзка с дейността на ревизираното лице с оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 1.
По делото няма доказателства, че РЛ е подавало искане за издаване на такива
удостоверения, нито пък в хода на съдебното
производство са представени такива.
На следващо място съдът намира, че
след като представените от ревизираното лице първични счетоводни
документи /РКО и заповеди за командировка/, обосноваващи непризнатия за
данъчните цели разход, са съставени в нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗСч /отм./ и чл. чл.
5, ал. 2 т. 9 и т. 11 от НСКСЧ е налице нарушение на изискването на чл.4, ал.3
на ЗСч /отм./ за документалната обоснованост на стопанските операции и факти,
поради което не е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводния
разход да е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството,
отразяващ вярно стопанската операция. В случая не е налице и хипотезата на чл.
10, ал. 2 от ЗКПО, тъй като за липсващата в тези първични счетоводни документи
информация, не са представени други документи, които я удостоверяват.
С оглед горното,
органите по приходите законосъобразно са приложили разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10 , ал. 1 и ал. 2 във
вр. с чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, като не са признали като разход за данъчните цели за 2014 година отчетените
командировъчни пари в размер на 1 103 068.56 лв., и на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО с тях законосъобразно са увеличили
счетоводният ФР в годината на счетоводното му отчитане.
По отношение на отчетените през
2014 година, разходи за командировки в
размер на 64 346,81
лв., извършени през 2013 год. освен основанието по чл. 26, т. 2 от ЗКПО е налице и основанието по чл. 77,
ал. 1 от ЗКПО те да не бъдат признати за данъчните цели в годината на
отчитането им, тъй като са отчетени в нарушение на счетоводните принципи на текущо
начисляване, съпоставимост между приходите и разходите и независимост на отделните отчетни периоди и
стойностна връзка между начален и краен баланс (чл.4, ал.1, т.1, т. 4 и
т.7 на ЗСч, в сила за 2014 г.)
Правилно
органите по приходите са определили по основание и размер дължима лихва за забава, върху установения
размер на задължението за довнасяне на корпоративен данък за 2014 год.
По изложените
съображения съдът намира оспорването срещу ревизионен акт №
Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018 год., издаден от органа по приходите при
ТД на НАП Варна в частта, с която за жалбоподателя са установени за довнасяне задължения за
Корпоративен данък по ЗКПО за 2014 год. в размер на 110306.86 лв. главница и лихва за просрочие в размер на
38660,31 лв. за неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода
на спора, в полза на ответника по оспорването следва да се присъдят
претендираните от него своевременно разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определени съобразно материалния интерес на спора по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. с чл.
8 от Наредба № 1/2004 г., в размер на 4019.67 лв.
Воден от горното, и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на „ ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Освобождение” № 29Б, срещу ревизионен акт №
Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018 год., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна, потвърден
с Решение № 188 от 29.07.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика” – Варна при Централно управление на НАП. в частта, с
която за оспорващия са установени за довнасяне задължения за Корпоративен данък
по ЗКПО за 2014 год. в размер на 110 306.86 лв. главница и лихва за просрочие в
размер на 38 660,31 лв.
ОСЪЖДА „ ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Освобождение” № 29Б да заплати на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при
Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 4019.67
лв /четири хиляди и деветнадесет лева и шестдесет и седем
стотинки/, възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия:
/п/