Решение по дело №425/2022 на Районен съд - Карлово

МОТИВИ

Към решение по НАХД № 425/2022 г. по описа на КрлРС

ИВ. Г. ГЛ., ЕГН:********** от гр.Б., обл.П., ул.„Ч.М.”, №** е
привлечена като обвиняем за това, че :
През лятото на 2019г. в гр.Б., обл.П., противозаконно е присвоила чужда
движима вещ, която владеела - каравана марка и модел Л.М. /Л.М./ с
регистрационен номер /номер на рама: SGLSM03LUND033561, на стойност
4500.00 лева, собственост на М.Г. /М.Г./, родена на *************** в гр.Т.;
гражданин на О.К.В. и С.И., като присвоеното имущество е било внесено до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд -
престъпление по чл.206, ал.6, т.1 във вр. с ал.1 от НК.
Районна прокуратура П., ТО Карлово е внесла предложение за
освобождаване на Г. от наказателна отговорност за извършеното от нея
деяние и налагане на административно наказание.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
представителят на Районна прокуратура П., ТО Карлово поддържа
предложението. Счита за безспорно доказано, че обвиняемата е реализирала
престъпния състав на чл.206, ал.6, т.1 във вр. с ал.1 от НК. Пледира същата да
бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Обвиняемата Г. се признава за виновна по повдигнатото й обвинение.
Не оспорва фактическата обстановка описана от прокурора. Моли да й бъде
наложена глоба в минимален размер.
Защитника й – адв. Б. също не оспорва фактическата обстановка, но
пледира, първо, че липсва извършено престъпление, тъй като обв.Г. е
придобила веща по давност, второ, че взаимоотношенията между обв.Г. и
постр. М.Г. били гражданскоправни и трето, че са налице предпоставките на
чл.9, ал.2 от НК. Добавя, че ако съдът не възприеме изложеното от нея, то
моли на обв. Г. да се наложи минимално наказание.
Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото -
обясненията на обвиняемата от ДП и от съдебното производство, показанията
на свидетелите М.Г., В.Н.С., Е.А.М. и В.М.Н., дадени в хода на досъдебното
производство, писмените доказателства по делото – пълномощно, съдебно
стоково-оценъчна експертиза /л.60-61/, протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум /л.64-69/, протокол за отговорно пазене
/л.73/, постановление за връщане на ВД /л.74/, приемо-предавателен протокол
/л.76/, справка за съдимост /л.79/, характеристична справка /л.91/, справки
АИС БДС за лица, намери за установено следното:
1

Обвиняемата ИВ. Г. ГЛ., ЕГН: ********** е родена на
***************г. в с.В., обл.П.,
*******************************************************************
на фирма „П. 88“ ЕООД гр.Б., с адрес за призоваване в страната: гр.Б., обл.П.,
ул.“Ч.М.“ №**, неосъждана.
Преди около десет години пострадалата М.Г., гражданка на О.К.В. и
С.И., купила жилище в гр.Б., обл.П., сприятелила се с В.М.Н., който имал
кафене в гр.Б., където Г. ходела да обядва. Н. говорел испански език, който Г.
също владеела. Запознала се и с близките на Н., в това число със З.Г. /брат на
съпругата му/ и съпругата му – обвиняемата Г..
На 24.09.2014г. Г. закупила в А. каравана марка и модел Л.М. с номер на
рамата: SGLSM03LUND033561 за сумата от 5950 британски лири. Караваната
докарала до Б. с джипа си - марка Х. с регистрационен номер
***************, като имала намерение да пътува с нея из страната. Тъй като
нямало възможност караваната да остане да домува до сградата, в която се
помещавало жилището, обитавано от Г. в гр.Б., тя се обърнала към Н. да й
намери подходящо място за престой. Той я уверил, че караваната може да
остане в имот на негов близък - З.П.Г., брат на съпругата му. Г. се съгласил да
направи тази услуга на Г., като уговорката била караваната да домува там
една зима, докато Г. е в А.. Караваната била закарана в имот на Г. - в бившата
мототракторна станция на гр.Б..
След като караваната била оставена да домува в имота на Г., Г. през
следващите няколко години значително разредила посещенията си в Б., а
когато посещавала гр.Б., ходела предимно на басейн и си почивала, като нито
веднъж не пожелала да провери състоянието на инкриминираната вещ,
въпреки уговорките за домуване в рамките на един сезон. При срещите си със
св.Н. Г. питала за нея, като свидетелят Н., въпреки, че не бил собственик на
парцела, и не бил съгласувал тази позиция със З.Г., заявявал, че „няма
проблем“ с караваната – т.е. с оставането й в имота. Караваната, видно от
показанията на разпитаните свидетели постепенно западнала много, като
найлонът, с който била покрита се разкъсал и се наложило същият да бъде
„закърпен“ , като допълнително бил укрепен с тел. Тъй като Г. не оставила
ключове от караваната, на практика достъпът в нея бил невъзможен.
На 17.01.2019г. З.П.Г. починал. Малко преди смъртта си Г. споделил на
Н. /който единствен поддържал връзка с Г., докато била в А. /, че караваната
му пречи и му помолил да предаде на Г. да си я премести някъде другаде.
Свидетелят Н. обаче не изпълнил тази молба, като на практика Г. не знаела за
нея, т.е. за обстоятелството, че пречи и че състоянието й се е влошило
драстично - прозорците се изпочупили, вътре имало гризачи, видни с просто
око.
Съпругата на З.Г. - обвиняемата ИВ. Г. ГЛ., в качеството на наследник
била принудена да поеме делата на съпруга си след смъртта му, които
изисквали време, усилия и познания, което било изключително натоварващо
2

за нея.
През лятото на 2019г., след първоначалния шок от смъртта на съпруга
си, И.Г. се заела да постави в ред делата му. Тя също знаела, че караваната,
находяща се в имота им е собственост на Г. и, че съпругът й е помолил да
предадат на Г. да премести караваната, но тъй като това не се случвало,
останала с впечатление, че пострадалата се е дезинтересирала напълно от нея.
Всъщност обвиняемата не знаела, че св.Н. не е предал на Г. молбата на
съпруга й да премести вещта от имота му. Тъй като Г. имала планове относно
имота, в който се помещавала караваната, предвид и непрекъснато
влошаващото се състояние на последната и окаяния й вид, в този период –
лятото на 2019г. в гр.Б., тя приела предложението на св.В.Н.С. – неин съсед –
да му я продаде за сумата от две хиляди лева. Въпреки, че обвиняемата,
понеже не е собственик на веща, не разполагала с каквито и да било
документи и ключове за нея, а същите били у Г., Г. продала караваната на св.
С. за сумата от 2500лв. С. решил да я закупи и да я ползва като помещение за
съхранение в собствения имот, за което не му били необходими документи.
Същият не се интересувал и не разбрал произхода на караваната. След
придобиване й – през лятото на 2019г. - я преместил в имота си, също в гр.Б.,
изчистил я основно , подменил липсващи прозорци, детайли и др.
През есента на 2021г. М.Г. пристигнала в страната и потърсила В. Н.,
като му казала, че иска да си вземе караваната и да я премести в друг свой
имот в гр.С.. Н. се обадил на И.Г. и й предал искането на Г.. Г. се притеснила
от това развитие на нещата и предложила да се срещнат с Г., за да намерят
разрешение на възникналата ситуация. Тъй като не владеела английски език,
помолила свой познат – св.Е.М., да й превежда от английски. На срещата
първоначално присъствал и В. Н., но си тръгнал преди края й, тъй като
преценил, че този въпрос следва да се реши от Г. и Г.. На срещата Г.
предложила да заплати равностойността на вещта, като от тази сума се
приспаднат дължимите разходи за домуването в имота й. Г. първоначално
приела така направеното предложение и се съгласила на тази уговорка, като
се разбрали на следващия ден да я оформят нотариално. След като
приключили срещата и се прибрали, Г. размислила и решила, че
предложението на обвиняемата не я устройва. Създало се напрежение между
двете, като за това допринесло и възникналото по-рано по време на разговора
между тях пререкание относно дължимостта на суми за наем за което
обвиняемата настоявала, а Г. твърдяла, че нямала такива уговорки с покойния
Г. и не дължи наем.
Г. подала жалба против Г., по която било образувано настоящото
досъдебно производство и били предприети своевременно ОИМ.
От своя страна обвиняемата се притеснила от това развитие на
ситуацията и посетила св.С., като му разказала подробно за
взаимоотношенията си с Г. по повод караваната и възникналите проблеми,
като му предложила да му върне заплатената за нея сума, за да върне вещта
3

на пострадалата. С., който едва в този момент разбрал чия собственост била
вещта се съгласил и обвиняемата на части му върнала заплатената от него
сума в размер на 2000лв., като се уговорили свидетелят да съдейства да
предадат караваната на Г. и да приключат окончателно взаимоотношенията
си по този повод.
Междувременно полицейските служители, в хода на извършената
проверка, посетили имота на С. и същият предал караваната с протокол за
доброволно предаване. В последствие тя е върната на Г..
От заключението на назначената по досъдебно производство съдебно
стокова оценъчна експертиза /л.60/ е видно, че стойността на
инкриминираната каравана възлиза на 4500 / четири хиляди и петстотин /
лева. Съдът кредитира и ползва тази експертиза.
Изложената фактическа обстановка, е приета от съда за категорично и
безспорно установена въз основа събраните по делото гласни и писмени
доказателства посочени по-горе. Между доказателствата по делото не
съществуват противоречия относно главния факт на доказване. Точно и
категорично се установяват всички факти от значение за правилното
решаване на делото - извършването на деянието, авторството му и
обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Гласните
и писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно,
последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена
фактическа обстановка.
При така констатираното, настоящият състав намира, че обвиняемата
ИВ. Г. ГЛ., ЕГН: ********** от гр.Б., обл.П., ул.„Ч.М.”, №** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.6, т.1
във вр. с ал.1 от НК, тъй като през лятото на 2019г. в гр.Б., обл.П.,
противозаконно е присвоила чужда движима вещ, която владеела - каравана
марка и модел Л.М. /Л.М./ с регистрационен номер /номер на рама:
SGLSM03LUND033561, на стойност 4500.00 лева, собственост на М.Г. /М.Г./,
родена на *************** в гр.Т.; гражданин на О.К.В. и С.И., като
присвоеното имущество е било внесено до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд.
Безспорно по делото е установено, че на 18.01.2019г. обвиняемата е
получила вещ, която не е нейна собственост (процесната каравана).
Караваната е била предадена на починалия съпруг на Г. с уговорката да
престоява и домува безплатно на техен поземлен имот в гр.Б., за което Г.
знаела. Т.е. безспорно обвиняемата е получила владението върху веща със
задължението да я съхранява. Впоследствие обаче Г. променила своето
отношение към вещта и я е присвоила, като се е разпоредила с нея в своя
полза, като през лятото на 2019г. в гр.Б., обл.П. я продала на св.В.Н.С. за
сумата от две хиляди лева. Т.е. обвиняемата е осъществила изпълнителното
деяние на визирания престъпен състав, като през лятото на 2019г. в гр.Б.,
обл.П., противозаконно е присвоила чужда движима вещ, която владеела -
4

каравана марка и модел Л.М. /Л.М./ с регистрационен номер/номер на рама:
SGLSM03LUND033561, на стойност 4500.00 лева, собственост на М.Г..
Това деяние е извършено при пряк умисъл – обвиняемата е съзнавала,
че вещта не е нейна, че я е получила единствено за съхранение, но е
променила отношението си към същата и я е присвоила, разпореждайки се с
нея в своя полза. Въпреки, че е имала възможност, не поискала, съответно и
не е получила разрешение от св.Г. да се разпорежда с тази вещ.
Относно исканията на защитата:
Съдът счита, че обв. Г. не е придобила по давност караваната тъй като
тя реално осъществява фактическа власт върху веща през януари 2019г., т.е.
не е изтекъл изискуемия придобивен давностен срок.
Но дори и да се приеме, че държи караваната от септември 2014 г., то
относно възможността за придобиване по давност на движима вещ съдът
намира, че е необходимо да се посочи следното: Като основание за
придобиване право на собственост върху вещ, движима или недвижима,
придобивната давност е "оригинерно". Това е способ за придобиване на
собственост чрез фактическо упражняване съдържанието на това право след
изтичане на определен в закона период от време. Собственост върху дадена
вещ може да бъде придобита по давност само, когато същото право не е
придобито вече по друг начин т. е право на собственост по давност може да се
придобива само от несобственик, както и право на собственост може да бъде
придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго
правно основание, тъй като собственикът упражнява фактическата власт
върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото
право повторно на друго правно основание. По общо правило фактическият
състав на придобивната давност включва два елемента: установено владение
и изтичане на определен срок. Установено "владение" означава упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя - чл. 68, ал. 1 от ЗС. В този смисъл владението има два
елемента: обективен /корпус/ - упражняване на фактическа власт и
субективен /анимус/ - намерение за своене. Тъй като намерението за своене е
факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, разпоредбата на чл.
69 от ЗС е установил презумпцията – предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Не са владение т.
нар. "търпими действия", като: държането /държател е лицето, което
осъществява фактическа власт, но няма намерение да свои вещта, поради
което не може да го придобие по давност, независимо от продължителността
на държането/ и ползването /ползвател е лице, което в израз на
добросъседство, взаимопомощ или приятелство е било допуснато от
собственика да живее и да ползва имота заедно с него - също не е владелец и
не може да придобие този имот по давност независимо от срока/. В процесния
случай обв. Г. упражнява фактическа власт върху спорната движима вещ като
държател и поради това не може да се позове на придобиване по давност.
5

Освен това, съгласно разпоредбата на чл.80, чл.1 от ЗС движима вещ се
придобиват по давност с непрекъснато, добросъвестно владение в
продължение на 5 г., освен ако владението не е придобито чрез престъпление,
в който случай вещта не може да се придобие по давност – по арг. от чл. 80,
ал. 2 ЗС. Предвид приетия за установен начален момент на давностното
владение - 09.2014 г. се налага изследване настъпване на предпоставките за
спиране и прекъсване на придобивната давност за период до 11.11.2021 г. По
общо правило придобивната давност се прекъсва и спира при наличието на
някои от основанията посочени в чл. 115 и 116 ЗЗД – по арг. от разпоредбата
на чл. 84 ЗС, съгласно която относно придобивната давност, се прилагат
съответно разпоредбите на чл. 113, 115, 116, 117 и 120 ЗЗД. Основанията за
спиране и прекъсване на давността са юридически факти, които са уредени от
закона и имат императивен характер - разпоредбите на чл. 115 ЗЗД и 116 ЗЗД
изчерпателно посочват и лимитативно установяват основанията за спиране и
прекъсване на давността. В настоящият случай от показанията на св.В. Н. и
св.М.Г. от ДП се установява, че последната не се е дезинтересирала от веща
си, а напротив при всеки разговор с Н. и Здр. Г. е питала за караваната и е
имала намерение при тяхно желание да я премести в друг имот в гр.Б., т.е. с
тези нейни действия е налице и прекъсване давностното владение на Г.и.
Съдът счита, че в случая не са налице граждански правоотношения
между страните, тъй като пак от показанията на св.В. Н. и св. М.Г. от ДП се
установява, че не е имало каквато и да е уговорка между Здр. Г. и св. М.Г. за
плащане на наем за престоя на караваната в имота.
В случая не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, тъй като
деянието не е малозначително такова, предвид общата стойност на
присвоената вещ, както и механизма на извършването му и опита да се
прикрие деянието, като първоначално обвиняемата заявила на св.Г., че веща й
е открадната. Не са налице други смекчаващи обстоятелства, които да
характеризират престъплението като такова, което представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. В случая не може да намери приложение и
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като обществената опасност като
елемент на престъплението е налице и не би могло да се приеме, че
осъщественото от обвиняемата деяние, поради своята малозначителност не е
обществено опасно или че неговата обществена опасност е явно
незначителна. В този смисъл е налична трайна съдебна практика - указанията,
дадени с ТР № 62/ 1978 г., както и Р № 25/ 1977 г. и ЗЗ/ 77 г. на ОСНК на ВС,
Решение № 232/ 16.06.2015 г. по н.д. № 549/ 2015 г. на ВКС, ІІ Н.О. и др.
Относно наказанието:
За престъплението по престъпление по чл.206, ал.6, т.1 във вр. с ал.1 от
НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години.
Обвиняемата не е осъждана и не е освобождаван от наказателна отговорност.
От извършеното от нея деяние не са настъпили имуществени вреди, тъй като
6

веща е върната на собственика й. Поради това, съдът приложи разпоредбата
на чл.78а от НК и освободи обвиняемата от наказателна отговорност за
извършеното от нея престъпление по чл.206, ал.6, т.1 във вр. с ал.1 от НК
На същата следва се наложи административно наказание глоба.
Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000
лв. до 5000 лв. Съдът определи размера на административното наказание -
1000.00 лв., т.е. минималният. Наказание с такъв размер е справедлив и
достатъчен за осъществяване целите за персонална и генерална превенция.
Изводът на съда в тази насока е базиран на преценката на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност на
деянието и на дееца. Обвиняемата, извършила престъплението е с много
добри характеристични данни, съдействала е за разкриване на обективната
истина по делото, изразява критичност. Посоченото разкрива ниска степен на
лична опасност на дееца. Горните обстоятелства съдът прецени като
смекчаващи отговорността. Липсват обстоятелства, които да отегчават
отговорността на обвиняемата.
Поради изложеното, съдът намери, че за извършеното от обвиняемата
престъпление следва да й бъде определено административно наказание глоба
само при наличието на смекчаващи обстоятелства, в най-ниския, предвиден
от закона размер - 1000 лв.
С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се
въздейства превъзпитателно върху обвиняемата, за да спазва установения в
страната правов ред.
Съдът осъди на осн. чл.189, ал.3 от НПК обв. ИВ. Г. ГЛ., ЕГН:
********** да заплати в полза на държавата по бюджетна сметка на ОД на
МВР гр.П. сумата от общо 103,50лв. /сто и три лева и петдесет стотинки/, от
които 58,50 лв. за съдебно стоково-оценъчна експертиза и 45,00 лв. за
преводач, явяващи се разноски от ДП.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
С.А.

7

Номер на акта:	114
Дата:	5 август 2022 г.
Съдия:	Гюрай Алиев Мурадов

Дело:	20225320200425
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 юли 2022 г.

Решение по дело №425/2022 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите