№ 1124
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501079 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 -274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Република България, представлявана от
министъра на финансите, срещу решението на СГС, І-6 състав от 30.09.2020г. по гр.д.№
10087/2019г., с което е осъдена да заплати на „Консулт Солар “ ЕООД, на осн. чл. 7 от КРБ
във вр. с чл. 49 ЗЗД, сумата 148888, 06 лева, представляваща сбор от удържана от ищеца
20% такса за производство на електрическа енергия през периода 01.07.2014г.-10.08.2014г.,
на основание §6 т.2 и 3 от ЗР към ЗДБ за 2014г., обявен за противоконституционен с
решение на КС №13/31.07.2014г. , ведно със законната лихва от 15.10.2014г. и разноски по
делото.
Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, тъй като Държавата не е
надлежен ответник по предявените искове, а такъв е Народното събрание, комуто
Държавата не се явява възложител на законодателната дейност. Заявява, че са неправилни
изводите на първата инстанция за наличие на предпоставките на чл. 49 ЗЗД в случая,
включително противоправност. Отрича обратното действие на решението на КС
№13/31.07.2014г. и бездействието на НС да преуреди последиците от отменените законови
разпоредби. Поддържа възражението си за погасителна давност по отношение на
претендираното вземане. Иска обезсилване на атакуваното решение и прекратяване на
производството по делото, евентуално - отмяна на решението и отхвърляне на исковете по
чл. 49 вр. с чл.45 ЗЗД.
Ответникът Република България, представлявана от министъра на финансите е подал
и частна жалба срещу определението на първата инстанция по чл. 248 ГПК от 06.01.2021г., с
което е оставено бе уважение стореното с въззивната жалба искане на намаляване на
присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Въззиваемият „Консулт Солар “ ЕООД оспорва въззивната и частната жалби.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
По делото няма спор по фактите, безпротиворечиво установени от събраните пред
първата инстанция доказателства, а те са следните :
Ищецът „Консулт Солар“ ЕООД е собственик на фотоволтаична централа и
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. По договори № 208 и
209/ 29.07.2011г. той е продавал произведената електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, а купувачът му е удържал 20%-тната такса по чл. 35а ЗЕВИ, която
е внасяна по бюджетната сметка на КЕВР. За произведената в периода 01.07.2014 г. –
10.08.2014 г. електроенергия таксата, определена по формулата по чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ,
възлиза на 148 888, 06 лева и е внесена в държавния бюджет на 15.10.2014г.
Разпоредбите на чл. 35а – чл. 35в ЗЕВИ са приети с изменението на закона, сторено с
§ 6 ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109/20.12.2013 г.), и са в сила от
01.01.2014 г.
С решение № 13/31.07.2014 г. по конст. дело № 1/2014 г. на Конституционния съд
(ДВ, бр. 65/6.08.2014 г.), в сила от 10.08.2014 г., са обявени за противоконституционни точки
2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ,
бр. 109 от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал.
1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ.
Ищецът е твърдял в исковата молба, че приемането на противоконституционен
закон от страна на НС, въз основа на който му е била удържана таксата по чл. 35а ЗЕВИ,
представлява противоправно поведение, от което са му причинени вреди в размер на същата
заплатена такса и отговорна за обезщетяването им е Държавата, като възложител на
работата на НС. При тези твърдения е поискано възстановяване на таксата от 148 888, 06
лева от Държавата на основание чл. 49 ЗЗД, евентуално на основание чл. 55, ал.1,предл.1
ЗЗД и евентуално на основание чл. 59 ЗЗД.
С атакуваното решение сумата е присъдена на основание чл. 7 КРБ вр. с чл. 49 ЗЗД.
Възраженията по жалбата срещу допустимостта на деликтния иск са неоснователни.
Отговорността по чл. 7 от КРБ е деликтна и може да се реализира както пряко срещу
държавата, така и срещу съответното държавно учреждение, тъй като и в двата случая
задължението за обезвреда настъпва единствено в имуществения патримониум на
държавата. Недопустимо е единствено едновременното предявяване на деликтен иск срещу
Държавата и процесуалния й субстититуент ( в случая НС), но в случая това не е сторено.
Ищецът е избрал да насочи претенцията си само пряко срещу Държавата, която е пасивно
легитимиран ответник и искът срещу нея е допустим.
Неоснователни са и оплакванията за недоказаност на елементи от фактическия състав
на деликтния състав – противоправност и възлагане на работата. Отговорността на
държавата по чл. 7 КРБ вр. с чл. 49 ЗЗД е обективна. Отношението на възлагане и
субективният елемент не са част от правопораждащите я факти. От значение за
ангажирането й за случая са единствено наличието на причинно – следствена връзка между
приложения закон, обявен за противоконституционен с решение на КС ( противоправното
поведение е именно приемането на закон, който противоречи на Конституцията) и
понесената вреда от частноправния субект.
При заявените и установени по делото факти единствено спорно по делото е дали
има основание за ангажиране на деликтната отговорност на държавата или възстановяването
на получената от нея сума следва да бъде извършено по кондикционен ред.
Отговорът на този въпрос е предопределен от задължителното тълкуване на
конституционните разпоредби, извършено с решение на КС № 3/28.04.2020г. по к.д.№
5/2019г. на КС и формираната след приемането му задължителна съдебна практика,
2
застъпена в решения на ВКС № 184/21.01.2021г. по гр.д.№ 2686/2019г., ІІІ ГО;
№84/10.06.2021г. по гр.д.№ 2696/2020г. и № 91/26.08.2021г. по гр.д.№ 1489/2020г., ІV ГО.
Наложените от решение №3/2020 на КС изводи са, че действието на решението на КС за
противоконституционност е обратно, а не незабавно, по отношение на неприключените
правоотношения и по отношение на правоотношенията – приключени и неприключени,
които са предмет - пряк или непряк (с преюдициален характер), на висящи съдебни
производства, образувани преди или след влизане в сила на решението на КС. Процесното
правоотношение е неприключено ( заварено) от решението на КС №13/31.07.2014г., тъй
като падежът на таксата по чл. 35а ЗЕВИ за третото тримесечие на 2014г., настъпва на
15.10.2014г. ( така механизма за начисляване и събиране на таксите по чл. 35б ЗЕВИ), а
решението на КС е влязло в сила на 10.08.2014г. При това положение, извършеното на
15.10.2014г. плащане на сумата 148 888, 06лева в полза на държавния бюджет е извършено
при начална липса на основание. Недължимо платеното не е вреда. То подлежи на
реституция, а не на репарация (обезщетяване). Претенцията за връщането му се основава на
принципа на неоснователното обогатяване и е по реда на чл. 55, ал.1 , предл.1 ЗЗД.
В обобщение, искането за възстановяване на сумата 148 888, 06 лева може да се търси
само на кондикционно основание, което означава, че предявеният главен деликтен иск – по
чл.7 КРБ вр. с чл. 49 ЗЗД е неоснователен. Решението, с което е уважен, следва да бъде
отменено и постановено ново, с което бъде уважен предявеният при условията на
евентуалност иск по чл. 55, ал.1, предл.1во ЗЗД. Възражението за погасителна давност,
отнесено към вземането по чл. 55, ал.1 , предл.1 во ЗЗД, е неоснователно. Вземането е
изискуемо от момента на разместване на имущественото благо, което в случая е
15.10.2014г., а искът е предявен на 29.07.2019г. т.е. преди изтичане на петгодишния
давностен срок. Лихва се дължи след покана ( така ТР № 5/2017г. от 21.11.2019г. на ОСГТК
на ВКС) или в случая от 09.08.2019г., когато ответникът е получил препис от исковата
молба.
При този изход по съществото на спора на въззиваемия се следват сторените по
делото разноски пред двете инстанции, но доказателства за извършване на такива пред
въззивния съд не са представени.
По частната жалба:
Частната жалба е неоснователна. Присъденото адвокатско възнаграждение е в
определения от НМРАВ минимум. Няма основание да бъде намалено под този минимум,
както предлага жалбоподателят, тъй като делото се отличава с висока правна сложност,
както е изяснил и първостепенният съд. От друга страна , противно на твърденията на
жалбоподателя, по делото е установено че разходът за адвокатско възнаграждение е
направен, тъй като същото е платено на 10.09.2019г., съгласно представените по делото
доказателства.
Воден от изложеното , въззивният съд следва да отмени обжалваното решение в
частта, с която е уважен главния иск и е присъдена законна лихва от 15.10.2014г. , без да го
отменя в частта по присъдените разноски, и постанови ново, с което уважи евентуалния иск
по чл. 55, ал.1, предл.1во ЗЗД като присъди сумата 148 888, 06 лева, ведно със законната
лихва от 09.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-6 състав от 30.09.2020г. по гр.д.№ 10087/2019г. в
частта по главния иск и присъдената законна лихва и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Консулт Солар“ ЕООД, гр. София, срещу Република
България, представлявана от министъра на финансите, иск по чл. 7 от КРБ във вр. с чл. 49
3
ЗЗД за заплащане на сумата 148 888, 06 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в удържани такси по чл. 35а ЗЕВИ, обявен за противоконституционен
с решение на Конституционния съд, в сила от 10.08.2014г., за периода 1.07.2014 г. –
10.08.2014 г., заедно със законната лихва от 15.10.2014 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на финансите, да плати на
„Консулт Солар “ ЕООД гр. София, съдебен адрес адв. Б. П., „Си Ем Ес К. М. Набаро
Олсуанг ЛЛП – клон България/ Д. У.“, гр. София, бул. Цар Освободител № 14, ет.1, на
основание чл. 55, ал.1, предл.1 во ЗЗД, сумата 148 888, 06 лева, удържана от ищеца като
такса върху произведената в периода 01.07.2014г. - 10.08.2014г. електрическа енергия по чл.
35а ЗВЕИ, обявен за противоконституционен с решение № 13/31.07.2014г. по к.д.№ 1/2014г.
на Конституционния съд, ведно със законната лихва от 09.08.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Държавата, представлявана от
министъра на финансите с вх.№ 273010/02.02.2021г. срещу определението по чл. 248 ГПК
на СГС, І-6 състав от 06.01.2021г. по гр.д.№ 10087/2019г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му, а в частта по частната жалба – с частна жалба в
едноседмичен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4