Решение по дело №488/2024 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2. Образувано е по жалба на Агенция “Пътна инфраструктура”, адрес: гр. София, пл. Македония, № 3, срещу Решение № 111 от 13.03.2024г., постановено по а.н. дело № 20235220200807 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г., с което е отменен Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ИРЕМ“ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. Мильо Войвода, № 12, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179 ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева, като дружеството е задължено да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното от „А. 86“ЕООД, пътно превозно средство в размер на 102.00 лв.

3. Поддържаните възражения се субсумират в твърдение, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, тоест касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК.

Според жалбоподателя, първоинстанционния съд правилно е приел за установено, че собствения на дружеството товарен автомобил е бил засечен на 15.12.2021 г., в 10:36ч. при движение по път 1-8 км 196-643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същия изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

Счита се обаче, че съдът неправилно приложил към процесното нарушение нормите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 (Регламента) и по конкретно чл.2, §7 от същия. В тази насока се поддържа, че въпросния регламент се отнася за европейската услуга за електронно пътно таксуване, а санкцията по процесния електронен фиш е наложена от Агенцията („структурата, събираща пътни такси“) на дружеството в качеството му на собственик на пътно превозно средство, за което е било длъжен да заплати дължимата пътна такса преди допускането му по платената пътна мрежа, не в качеството му на потребител на европейската услуга за електронно пътно таксуване, като дружеството би било потребител на европейската услуга за електронно пътно таксуване ако имаше договор за получаването на такава.

Възразява се още, че Регламент 2020/204 се прилага от 19.10.2021г. и съдържащите се в него норми, включително задължението на европейския доставчик на услуги по чл. 2, § 7, в случая са неприложими, тъй като нарушението е извършено на 15.02.2021г.

На следващо място, сочи се, че действащия понастоящем текст на чл.10б, ал.7 и 8 от Закона за пътищата, не могат да се приемат като нормативна разпоредба, която да е по-благоприятна за нарушителя, доколкото с тях не се „декриминализира“ нарушението за което е наказано дружеството, като разпоредбите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл.187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, продължават да предвиждат същото наказание за същото нарушение. Съставът на нарушението е непроменен. Въвеждането на задължение за уведомяване спрямо доставчика на услуги по електронно събиране на такса за изминато разстояние не означава, че нарушаването на ЗДвП към инкриминираната дата трябва да бъде обявено за ненаказуемо. Счита се, че изменението на чл. 10б от Закона за пътищата, съставлява изменение на общ закон, спрямо специалния Закон за движението по пътищата.

Поддържа се още, че при прилагане принципите за пропорционалност, следва да се съобразява и преследваната цел с налагането на наказанието и произтичащите от това за нарушителя неблагоприятни последици, като в случая се цели регулиране на обществени отношения, свързани е поддръжка на пътната инфраструктура и осигуряване на по-висока степен на безопасност на движението. Сочи се, че право на всяка страна-членка на Европейския съюз е самостоятелно да определя кои случаи да се приемат за нарушения и с какъв по вид и размер санкции да се наказват нарушителите, дали да се ангажира отговорност или да се отправя предупреждение. В контекста на правилото на чл.13, ал.6 и сл. от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние се сочи, че от приложените писмени доказателства по делото по несъмнен начин се установява, че бордовото устройство на процесното пътно превозно средство не е предавало данни през продължителен период от време, като същото е било изключено от 05.02.2021г. до 16.02.2021г. и липсват данни дружеството да е уведомило доставчика си на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние за възникнал проблем и да е поискало да бъдат подадени коригиращи данни за неизправното бордово устройство и за изминато разстояние, за да бъде своевременно начислена и заплатена дължимата такса.

Според касационния жалбоподател, неправилно районния съд асоциира обхвата на нарушението с преминаването през сегмента/рамката, отчела нарушението. Поддържа се, че конкретното място посочено във фиша - път І-8 км. 196+643 е мястото на което е ситуирано контролно устройство №10402, тоест мястото на установяване на нарушението, а самото нарушение е движение на посоченото ППС, за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса, което означава повече от един тол сегмент, равностоен на 0.57 лв. Сочи се, че от представеното по делото Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към Национално тол управление е видно, че няма получена и платена тол декларация за предходен и следващ сегмент. Възразява се, че в този смисъл решаващият съд неправилно изчислил дължимата пътна такса, която е следвало да бъде заплатена. Според жалбоподателя, поради неработещото бордово устройство на процесното МПС е невъзможно да се посочат всички тол сегмента, през които то е преминало при своето движение, а оттам и да се изчисли незаплатената тол такса.

Според жалбоподателя, в случая трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 179, ал. 3д, изречение първо от ЗДвП.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като процесния електронен фиш бъде потвърден. Иска се присъждане на разноските по производството. Възразява се, че хонорарът платен на ответника в касационното производство е прекомерен.

4. Ответното „ИРЕМ“ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. Мильо Войвода, № 12, не взема конкретно становище по касационната жалба.

5 Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта :

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

7. В обстоятелствената част на процесния електронен фиш, са описани следните данни : 15.02.2021г., в 10:36 часа, е установено нарушение № BBC5F51AEA5B2292E053011F160ABA7E, с ППС товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС 1828 АКСОР“, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, в община Пазарджик, за движение по път І-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство №10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-8 км 196+643.

Констатирано е, че собственик на пътното превозно средство е „ИРЕМ“ООД , ЕИК *********.

При тези данни, с процесния Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, от ЗП, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закон за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б, от ЗДвП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

Указано е, че независимо от налагането на това административно наказание, дружеството дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 102.00 лв.

8. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети:

• снимки и данни от информационната система на администрацията във връзка с процесното нарушение;

• Протокол № 28765/21 от заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 09.09.2021 г. за одобряване на образци на електронни фишове;

• Разрешение за строеж № РС-28 от 12.04.2019 г., с титуляр Агенция „Пътна инфраструктура“ и Протокол за установяване на годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка.

• Тристранен договор от 28.02.2020 г., сключен между „Интелигентни трафик системи“, АД, гр. София, „А1 България“ЕАД, София и „ИРЕМ“ООД , ЕИК *********, по силата на който първопосочените две дружества са се задължили да предоставят на „ИРЕМ“ООД срещу заплащане, услуга за електронно събиране на пътни такси. В обхвата на действие на въпросния договор е включено и пътно превозно средство с рег. № [рег. номер], с бордово устройство № 36132

• Становище от системен администратор в отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в Национално тол управление, за това, че на датата на процесното нарушение за пътното превозно средство няма получена тол декларация; няма получена маршрутна карта; няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението;

• Писмо вх. № 18467 от 31.07.2023 г. на „Интелигентни трафик системи“ АД, със седалище и адрес на управление София, ул. Опълченска, бл. 42а, офис 6, за това че бордовото устройство, което е асоциирано към ППС с рег. № [рег. номер], в периода от 12:57 часа на 05.02.2021 г. до 16:48 часа на 16.02.2021 г. е било изключено или неправилно включено в електрическото, в резултат на което няма постъпили данни от бордовото устройство.

• Общи условия на „Интелигентни трафик системи“ АД за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси посредством tollpass бордови устройства;

• Пътни листи съставени относно ППС с рег. № [рег. номер] за периода от 05.02.2021 г. до 16.02.2021 г.;

• Ръководство на потребителя Нови стационарни контролни точки и Ръководство на потребителя Стари стационарни контролни точки

9. При разрешаване на правния спор с който е сезиран, първоинстанционния съд е приел, че описаните в електронния фиш факти са несъмнено установени, с оглед данните съдържащи се в представените по делото доказателства; че процесното ППС е било оборудвано с бордово устройство, чрез което предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол таксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа, че дружеството е имало сключен и действащ договор за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане.

Посочено от съда е, че по делото не е представена информация за размера на дължимата в случая, неплатена пътна такса, нито от Тол-пас, нито от АПИ. Прието е, че при изчисление в общодостъпния електронен калкулатор в сайта TollPass.bg, съобразно наличните по делото данни се установява, че дължимата такса за преминаване на процесното МПС по 5 километровия път Пазарджик - с. Мало Конаре, на който пътен участък се намира процесното място на нарушението е приблизително 2 лв., тоест за установеното чрез заснемане движение през стационарната контролна точка на мястото на нарушението - път І-8, км 196+643, паричното задължение е по-малко от 1 лв.

Според първоинстанционния съд, нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и по-конкретно текстовете на чл.102 ал. 2 от ЗДвП, чл.179 ал.3б от ЗДвП и чл.10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право, в случая на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, като тази разпоредба е съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на ЗП, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ДВ бр.14 от 2023 г.). В този контекст са изложени подробни съображения, основани на мотивите към законопроекта към Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ДВ бр.14 от 2023 г.). Крайният извод на съда е бил, че Агенцията е следвало да прилага пряко чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. и доколкото в случая дружеството не е било уведомено за недекларирана тол такса във връзка с негова сметка в качеството му на ползвател на услуга за електронно пътно таксуване и не е предложена възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителните мерки, предвидени в националното законодателство, не следва да се приема, че е налице извършено административно нарушение от страна на дружеството.

Според първоинстанционния съд, дори да се приеме, че дружеството е извършило вмененото му нарушение, то наложената санкция е явно несъразмерна на сумата, с която е бил ощетен бюджета, тоест нарушен е принципа за съразмерност, който е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз, пряко приложимо в националното ни право. Цитирани в таи насока са Решение на Съда на Европейския съюз от 9 февруари 2012 г. по дело М.U. С-210/10 и Решение на Общия съд, (VIII състав) от 17 март 2016 година по дело Т-817/14

С оглед възраженията на дружеството, първоинстанционния съд е приел, че процесния електронен фиш е издаден в изискваната от закона форма, като е посочено конкретно в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна квалификация; приложен е генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал; спазени са сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН.

ІV. За правото :

10. Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съобразно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а според чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

11. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съобразно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

В чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е указано, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

12. С Решение от 9 февруари 2012 г. по дело С-210/101, Съда на Европейския съюз е постановил, че изискването за пропорционалност, уредено в член 19, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционен режим като въведения със Законодателен декрет № 57/2007 за определяне размера на глобите, които могат да бъда налагани в случай на нарушение на някои разпоредби в областта на автомобилния превоз на стоки и лица (a kzti rufuvarozshoz s szemlyszlltshoz kapcsold egyes rendelkezsek megsrtse esetn kiszabhat brsgok sszegrl szl 57/2007. Korm. Rendelet), от 31 март 2007 г., който предвижда налагането на глоба с фиксиран размер за всички нарушения, независимо от тежестта им, на правилата относно използването на тахографски листове, закрепени в членове 13—16 от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, изменен с Регламент (ЕО) № 561/2006.

Действително, цитираното решение на Съда на Европейския съюз, а и останалите решения на същия съд, които са обсъдени от районния съд в обжалваното в настоящото производство решение, нямат за предмет идентични факти, както тези които са установени в хода на първоинстанционното производство, но в случая, първоинстанционния съд е обсъдил и формирал своите изводи, принципно относно приложението на изискването за пропорционалност между извършеното нарушение и наложената санкция.

13. Ето защо, в рамките на посочената материално и административно наказателно правна уредба и разрешенията дадени от Съда на Европейския съюз, районният съд е изложил подробни мотиви, фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по делото доказателства.

Въз основа на правилно установените факти, са направени принципно обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и административно наказателния и на процесуалния закони.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят в основните им части от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

14. На следващо място, действително „ИРЕМ“ООД , ЕИК ********* не е страна по договор за предоставяне на европейската услуга за електронно пътно таксуване, а по Тристранен договор от 28.02.2020 г., сключен между „Интелигентни трафик системи“, АД, гр. София, „А1 България“ЕАД, София и „ИРЕМ“ООД , ЕИК *********, по силата на който първопосочените две дружества са се задължили да предоставят на „ИРЕМ“ООД срещу заплащане, услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние на територията на страната. От това обаче не следва, че правилото на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, трябва да бъде изцяло игнорирано при разглеждането и разрешаването на текущия казус. В преамбюла на въпросния Регламент е посочено, че приемането му е съобразено с необходимостта да се допълни законодателната рамка за осигуряване на оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване, включително и по отношение на изискването, доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване да информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. В този смисъл, както правилно е отбелязал районния съд, синхронизирането на националното законодателство с изискването на Регламента е било предприето, едва с приемането на чл. 10б, ал. 7 от Закона за пътищата(Нова – ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г.).

15. С оглед конкретиката на текущия казус, все в тази насока трябва да се съобрази още следното :

Според чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. В този контекст, съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Това ще рече, че правилото установено в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е приложимо и по отношение на административни нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки и за които се издава електронен фиш.

Според чл. 189, ал. 10, т. 3 от ЗДвП, влизат в сила електронните фишове, които са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Казано с други думи процесният електронен фиш не е влезнал в сила.

16. Според чл. 10б, ал. 7 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство(курсива наш).

17. Тоест, действащата понастоящем уредба, изключва изцяло осъществяването на административно наказателната отговорност на дееца, при осъществяване на предпоставките възведени в хипотезата на цитираната правна норма. Сиреч, новото, действащо понастоящем правило е материално правно, а не процесуално правно.

Според чл. 10б, ал. 8 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.

Както се цитира в т. 11 от настоящото решение, административно наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3 б от ЗДвП, обявява за административно нарушение, не нещо друго, неспазването на материалните правила за поведение установени в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата.

18. След като административно наказателната норма, обявява по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, за административно нарушение деянието, което нарушава установения в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата ред на държавно управление, то очевидно е, че последвалото момента на извършване на деянието приемане на нормата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), която предвижда хипотеза, изключваща възможността да бъде образувано административно наказателно производство, следва да бъде определено, като нов нормативен ред, който е по благоприятен за нарушителя. В случая, този по-благоприятен ред не е бил приложен.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111 от 13.03.2024г., постановено по а.н. дело № 20235220200807 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.