Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260091
гр. Свищов, 10.11.2021 год.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 12.10.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1178/2020год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Т.Б.“ЕАД ***, чрез пълномощника адв. В.Г. от САК твърди, че между дружеството и ответника бил сключен Договор за мобилни услуги от 16.09.2017г., съгласно който отевтникът бил абонат на дружеството с кл. № ********* и титуляр на предпочетен мобилен номер ******* с избрана абонаментна програма Тотал 24,99 лева с неограничени национални минути, с уговорен срок на действие 24 месеца до 16.09.2019г.. Заявява, че въз основа на договора ответникът ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под кл. № на абоната № *********. Сочи, че съгласно чл. 26 от ОУ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя, неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за заплащане на дължимите суми. Заявява, че за потребените от абоната услуги за периода от 16.09.2017г.. до 24.01.2018г.. дружеството издало следните фактури: фактура № **********/25.09.2017г.. за период на потребление 16.09.2017г.. до 24.09.2017г.. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 207,64 лева с ДДС, от които за посочения мобилен номер 27,07 лева без ДДС за месечен абонаментен план Тотал 24,99 лева и потребление разходвано извън месечния пакет в размер на 145,96 лева, със срок за плащане 10.10.2017г.., като към фактурата било приложено извлечение за потреблението; фактура № **********/25.10.2017г.. за отчетен период на потребление 25.09.2017г.. – 24.10.2017г.. с начислена сума за периода за разговори и месечни абонаменти в размер на 24,98 лева, от които за мобилния номер – 20,82 лева без ДДС за месечен абонаментен план Тотал 24,99 лева, платима в срок 09.11.2018г.., с приложено извлечение за потреблението и фактура № **********/25.11.2017г.. за период на потребление 25.10.2017г.. – 24.11.2017г.. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 24,98 лева с ДДС, от които за мобилния номер 20,82 лева без ДДС за месечния абонаментен план Тотал, платима в срок 10.12.2018г.., с приложено извлечение за потреблението . Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 257,60 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца – септември, октомври и ноември 2017година. С кредитно известие № ********** от 25.12.2017г.. за извършена корекция на дълга, била сторнирана сумата в размер на -8,33 лева с ДДС за върнати на обаната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси и било тразен незаплатения баланс в размер на 257,60 лева за предходните три отчетни месеца, при което задължението за плащане възлизало на сума 249,27 лева. Сочи, че неизпълнението на задължението на ответника да заплати стойността на потребените и незаплатени услуги е ангажироло договорната му отговорност на основание т. 11 от договора, като във връзка с чл. 75 вр. чл. 19б , в от ОУ на мобилния оператор, дружеството прекратило едностранно индивидуалните договори на отвтеника. След прекратяване на отношенията дружеството издало крайна фактура № **********/25.01.2018г.. в която били начислени сумите 62,46 лева – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти и 249,27 лева – за незаплатени далекосъобщителни услуги. Сочи, че с оглед постигнатата спогодба между Теленор и КЗП относно начина на формиране на неустойката, при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 62,46 лева била формирана съобразно новите правила на изчисляване – или за абонаментния план Тотал 24,99 лева се дължала неустойка в размер на 62,46 лева ,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент била взета без ДДС – или 20,82 х3. Заявява, че ответникът се е съгласил и приел Общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Така според чл. 71 потребителят е дължен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от същите, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Неплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури обисловило правото по чл. 75 от ОУ за едностранно прекратяване на договора. Посочва, че заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 946/2019г. на РС Свищов била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което им било указано да предявят установителен иск за вземането си. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 311,73 лева, от която 249,27 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги за абонамент номер № ********* за периода 16.09.2017г.. до 24.01.2018г.. и 62,46 лева – неустойка за предсрочно прекратавяне на договорен абонамент, представляващи стойността на три месечни такси за предсрочно прекратен договор на дата 19.01.2018г.. Претендира разноски за исковото производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото моли исковете да бъдат уважени, като се присъдят направените разноски за исковото и заповедно производство.
Ответникът С.М.М., в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, не депозира писмен отговор чрез назначения му на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител. В съдебно заседание назначения му особен представител взема становище за основателност на иска. В хода на устните състезания процесуалният му представител взема становище да бъде уважен иска, като основателен и доказан.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.дело № 946/2019г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото
производство – „Т.Б.“ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми по издадени фактури. Въз основа на същото е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 548/23.10.2019г. в
полза на ищеца за сумата 249,27 лева – главница-неплатени далекосъобщителни
услуги по договор за далекосъобщителни услуги, 62,46 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, мораторна лихва в размер
на 45,41 лева. Присъдена била и законната лихва върху
главницата, считано от 21.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски в размер на 205,00 лева,
от които 25,00 лева – ДТ и 180,00лева – адвокатско възнаграждение. Посочено е в
заповедта, че вземането произтича от неизпълнение задължения за заплащане на
цената на получени услуги, неустойки поради
предсрочно прекратяване на договор по вина на потребителя по изброени фактури. Заповедта
за изпълнение е връчена при условията по чл. 47 ал. 5 от ГПК. Заповедният
съд, с разпореждане от 3.11.2020г. е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си, в едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение
за главница, неустойка.
Видно от приложения по делото договор за мобилни услуги от
16.09.2017 г. същият е сключен между „Т.Б.” ЕАД/ и ответника за предоставяне на
мобилни телефонни услуги за мобилен
номер *******, при стандартен месечен абонамент Тотал 24,99 с
неограничени нац. Мин и роуминг в зона ЕС - 24,99 лева на месец, при дата на издаване на
фактура – на 25-ти всеки месец, за срок до 16.09.2019 г. . В договора е посочено, че в случай на
прекратяването му през първоначалния срок за която и да е СИМ карта, по вина или инициатива на потребителя, или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него и
приложимите Общи условия, същият дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края на срока на договора. Като приложение към договора е ценова листа
за абонаментните планове за частни лица и корпоративни клиенти от 16.09.2017г..
Представена е издадена от ищеца фактура №
********** от 25.09.2017г. за отчетен период 16.09.2017г. до 24.09.2017г. и начислена
сума за плащане 207,64лева с ДДС. Описано е, че сумата представлява месечни и
еднократни такси /абонаменти, лизингови вноски/
– 27,07 лева, разговори , съобщения и др. таксувани услуги – 145,96
лева.Срокът за плащане на задължението по отчетния период, посочен във
фактурата е 10.10.2017г. . Приложена е и
справка общо потребление за мобилен/фиксиран номер.
Приложена по делото е издадена от ищеца фактура № ********** от 25.10.2017г. за отчетен период 25.09.2017 – 24.10.2017г. , и справка общо потребление към нея , по която е начислена сума, съответно 20,82 лева месечна абонаментна такса , задължения от предходен период – 207,64 лева, и баланс от предходен период, като обща стойност на фактурата е 232,62 лева , срок за плащане 09.11.2017г. .
Видно от представената от ищеца фактура № ********** от 25.11.2017г. за отчетен период 25.10.2017 – 24.11.2017г. , и справка общо потребление към нея , е начислена сума, съответно 20,82 лева месечна абонаментна такса , задължения от предходен период – 232,62, и баланс от предходен период, като обща стойност на фактурата е 257,60 лева , срок за плащане 10.12.2017г..
Съгласно кредитно известие № ********** от 25.12.2017г.. е извършена корекция на сумата за плащане с месечни и едноктратни такси , посочен е баланс от предходен период 257,60 лева, и обща сума за плащане с ДДС след корекцията – 249,27 лева. Посочен е срок за плащане на сумата – 09.01.2018г..
Приложена по делото е издадена от ищеца фактура № ********** от 25.01.2018г. за отчетен период 25.12.2017 – 24.01.2018г. , по която е начислена сума 62,46 лева неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги, отразени са задължения от предходен период с ДДС – 249,27 лева, баланс от предходен период, и обща сума за плащане с ДДС – 311,73 лева, със срок за плащане на задължението – 09.02.2018г..
Приложена е Сподоба от 11.01.2018г. между КЗП и Т.Б. ЕАД , според която при предсрочно прекратяване на договори по вина или инициатива на потребителя, максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Приложени
по делото са Общи условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги , в които са уредени услугите предоставяни от
Теленор, индивидуалните договори, цените на услугите и заплащането им, правата
и задълженията на Теленор, правата и задълженията на потребителите, отговорност
на потребителите и др. Така съгласно чл.
75 от същите, при неспазване на което и да е задължнеие по част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителите, Теленор има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и т. 19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Според чл. 19 б от ОУ, Теленор има право да
откаже сключване на индивидуален договор
или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай , че буква в/ потребителят не е платил дължи суми след изтичане на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия. В
чл. 19 е уредена възможност Теленор да откаже сключване на индивидуален
договори ли едностранно да прекрати индивидуален договор срочен или безсрочен с
едномесечно писмено предизвествие, в случай, че потребителят е посочил неверен адрес за получаване на
фактури, е използвал крайни устройства, които не са с оценено съответствие не
са маркирани и не са пуснати на пазара съгласно действащите нормативни актове,
има направена прълновачална или последваща кредитна оценка според резултата от
която не би могъл да покрива обичайните си задължения по ползване на услугите
или е нарушил съществено или системно Общите условия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установи
се, че заповедното производство е било образувано по заявление на ищеца,
подадено на 22.10.2019г. срещу ответника за сумата 249,27 лева –-главница, 62,46 лева неустойка
за предсрочно прекратяване на договор, мораторна лихва 45,41 лева. Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано
от 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в
размер на 205,00лева. Посочено е в
заповедта, че вземането произтича от неизпълнение задължения за заплащане на
цената на получени услуги, неустойки поради предсрочно прекратяване на договори
по вина на потребителя по изброени фактури, лихва. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск за част от вземането по издадената заповед за
изпълнение – главница и неустойка.
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. От представения договор за мобилни услуги се установява възникналото облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че представените от ищеца фактури, макар и едностранно съставени от него и неподписани от ответника за получател, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция от 249,27 лева за незаплатени ползвани от него мобилни услуги, не е оспорил представените от ищеца фактури, процесуалният му представител взема становище за основателност на иска, поради което съдът приема за установено съществуването на вземането на ищеца в този размер. С оглед на това съдът счита иска по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за основателен и доказан и следва да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 249,27 лева главница – незаплатени ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 16.09.2017г. за периода 16.09.2017г. до 24.01.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 548 от 23.10.2019 г. по ч.гр.дело № 946/2019 г. по описа на Районен съд Свищов.
По отношение претенцията
за установяване вземане за неустойка:
Установи се от сключения с ответника договор
за мобилни услуги, че в случай на
прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.”.
Между страните няма спор относно съдържанието на общите условия,
прилагани от доставчика при сключване на договорите, към които всяко от
подписаните от потребителя договори
изрично препраща. В чл. 19б от общите условия изрично е предвидено право
на доставчика да прекрати договор с потребител, който не е платил дължима на
падеж сума. Като възприема тази уговорка в съвкупност с чл. 19д, предвиждащ
освобождаването на мобилния номер по прекратения договор, съдът преценява, че
макар и да е оповестено като „прекратяване“, по последиците си правото на
доставчика е равносилно на разваляне без предизвестие поради неизпълнение, тъй като цели да
освободи занапред оператора от задължението му да гарантира достъпа на клиента
до далекосъобщителните услуги. Предоставянето с клаузата от общите условия на
правото на кредитора да прекрати договора без да предупреждава длъжника за
предстоящото отпадане на възможността да ползва услугата не създава значително
неравновесие в правата и задълженията на страните.
Клаузите от общите условия не предвиждат особена форма, в която
изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което съдът
приема, че волеизявлението може да бъде и конклудентно – с предприети от
доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги, както и издаването на
крайната фактура. Това поведение следва да се квалифицира като неформален израз
на воля за едностранно прекратяване на договора, а достигането му до насрещната
страна е било осигурено чрез самото фактуриране, за което клиентът е уведомен
при сключването на договора. Следователно съдът намира за установено
едностранното прекратяване от страна на ищеца на процесните договори за мобилни
услуги.
Въпреки този извод, съдът намира за необходимо да отбележи, че счита клаузите, с които е уговорена неустойката за неравноправни, а оттам и за нищожни на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. Предвид това, че съдът следи служебно за нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи, намира, че процесната уговорка за заплащане на неустойка следва да бъде квалифицирана именно като такава на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. В случая абонатът безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието ѝ; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност – честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В настоящия случай процесните договори са сключени при предварително определени условия от едната страна по правоотношението – доставчикът на мобилни услуги. Видно е, че представените договори за мобилни услуги са бланкови, поради което не са били предмет на предварително договаряне между страните, респективно ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани доказателства от ищеца. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага изводът, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка. Поради това съдът намира, че уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора. Тя излиза извън допустимите законови рамки, защото кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Предвид нищожността на посочената клауза, то в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбите на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 5 ЗЗП, и в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Неоснователно е позоваването на ищеца на сключената спогодба между КЗП и „Теленор България“ по гр.дело 15539/2014г. и гр.дело 16476/2014г. на СГС, тъй като след сключването й, липсва сключено допълнително споразумение между страните по делото, според което да е уговорена дължимост на неустойка при прекратяване на договора по вина на потребителя, в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси по договора. Ето защо, съдат намира, че искът за установяване вземане за неустойка в размер на 62,46 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 143,08 лева, съобразно размера на уважения иск. Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за ДТ, внесено възнаграждения за особения представител и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, а именно сумата 283,87 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.М. с ЕГН ********** ***, че дължи на "Т.Б." ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** , Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв. В.Г. сумата 249,27 лева /двеста четиридесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/ главница – незаплатени ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 16.09.2017г. за периода 16.09.2017г. до 24.01.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 548 от 23.10.2019 г. по ч.гр.дело № 946/2019 г. по описа на Районен съд Свищов.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения установителен иск от "Т.Б." ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** , Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв. В.Г. против С.М.М. с ЕГН ********** *** с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата 62,46 лева /шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
ОСЪЖДА С.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати на "Т.Б." ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** , Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 283,87 лева /двеста осемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/ направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати на "Т.Б." ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** , Бизнес Парк София, сграда 6, направените в заповедното производство разноски в размер на 143,08 лева /сто четиридесет и три лева и осем стотинки/, съобразно размера на уважения установителен иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 946/2019г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: