№ 13586
гр. София, 05.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринаесети юни през две хиляди дваесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря Ц.А ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа доклаваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110112645 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й. Т. И. срещу зд, с която е предявен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща частичен иск от сумата в общ размер на 30 000 лева (съобразно
допуснато изменение на иска по чл. 214 ГПК) - обезщетение за неимуществени вреди,
причинени вследствие на настъпило на 12.10.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, по
вина на водача на МПС „б 725“ с рег. № ,, който е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от 21.02.2022 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се поддържа, че на 12.10.2021 г. в 17:50 часа, в гр. София, при
движение по бул. „Сливница“, след моста на „Захарна фабрика“, в посока „Център“, водачът
на лек автомобил „б 725“ с рег. № ,, предизвикал ПТП с лек автомобил „м Ц200“ с рег. № ,, в
който пътувала ищцата Й. Т. И.. Ищцата поддържа, че вследствие на събитието й били
причинени увреждания, изразяващи се в ограничена динамика в шиен сегмент и лява
раменна става, пораи болки, болезненост, отслабени СНР за ляв горен крайник, както и
навяхване и разтягане на свързваш апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Сочи, че
след преглед от неврохирург й било предписано носене на шийна яка. Твърди, че в периода
от 18.10.2021 г. до 27.10.2021 г. била в отпуск пораи временна неработоспособност, като и
към момента на подаване на исковата молба не се чувствала добре, като изпитвала болки в
травмираната област. Сочи, че към датата на ПТП делинквентът – водачът на автомобил „б
725“ с рег. № ,, бил застрахована страна по валидна заължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, пораи което и поканила ответника да заплати
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, но ответникът отказал
изплащане на такова. По така изложените доводи моли за уважаване на предявения иск, като
претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника зд, с който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва ищцата да е била пътник в процесния
автомобил, като сочи, че при процесното ПТП не е имало постраали лица. Оспорва
отговорността на водача на лек автомобил „б 725“ с рег. № , за настъпване на процесното
ПТП, наличието на противоправно поведение, вина, механизма на ПТП и връзката между
твърдените вреди и противоправното поведение на водача. Оспорва по вид и тежест
претендираните в исковата молба травми, както и това, че те са в резултат на процесното
1
събитие. Намира претенцията на ищеца за завишена и несъответна на тежестта на
твърдените вреди. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял описаните неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП,
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклаа по
делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие по сключена с ответното
дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, управлявал лек автомобил „б
728 ИА“ с рег. № ,, пораи което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема този факт за
установен.
От представените по делото протокол за ПТП № 1776208 от 12.10.2021 г.,
неоспореното от страните и прието заключение на автотехническата експертиза и
показанията на свидетелите и, с и н. се установява, че на 12.10.2021 г. водачът на лек
автомобил „б 728 ИА“ с рег. № ,, при движение по бул. „Сливница“ с посока от ул. „Кукуш“
към ул. „Русе“ и на кръстовището с ул. „Мелник“ пораи движение с несъобразена скорост
със състоянието на пътя (мокра пътна настилка), реализира ПТП със спрелия пред него на
червен сигнал на светофарната уредба лек автомобил „м ЦДИ“ с рег. № ,, който вследствие
на удара се измества напред и се удря в спрелия пред него лек автомобил „Фолксваген Каи“
с рег. № ,. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на посочените
свидетели се установява, че по време на настъпване на произшествието ищцата е пътувала в
управлявания от свидетелката Илиана Симеонова лек автомобил „м ЦДИ“ с рег. № ,, като се
е намирала на предна дясна седалка. Съгласно заключението на вещото лице причината за
настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „б 728 ИА“ с рег.
№ ,, който се е движил със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в
рамките на опасната зона на превозното средство без да настъпи съприкосновение със
спрелия пред него на червен сигнал на светофарната уредба лек автомобил „м ЦДИ“ с рег.
№ ,, който се е изместил напред и е ударил спрелия пред него лек автомобил „Фолксваген
Каи“ с рег. № ,.
Ето защо и при съвкупната преценка на посочените доказателства се налага извод, че
виновен за настъпване на процесното ПТП е именно водачът на лек автомобил „б 728 ИА“ с
рег. № ,, който в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП при избиране на скоростта на движение не
се е съобразил с атмосферните условия, интензивността на движение и състоянието на пътя.
От представените по делото медицински документи, както и от заключението на
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие на
процесното ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания – травма на шията,
изразяваща се в навяхване на шийни прешлени и притискане от това на нервни коренчета,
водещо до симптоматика на брахиален плексит. Съгласно заключението установената
травма на шията може да се причини по време и начин посочени от ищеца, а именно на
12.10.2021 г. при блъскане отза на автомобил, в който постраалата се е возела като пасажер.
Съгласно заключението средностатистически след такава травма при благоприятно
протичане на оздравителния процес възстановяването и отшумяването на болките настъпва
до около 2-3 седмици, като вещото лице посочва, че е възможно възстановяването да
продължи около месец и половина като се вземе предвид, че лечението не е започнало
своевременно, т.е. непосредствено след инцидента, а пет дни по-късно. Съгласно
заключението към момента на изготвяне на заключението ищцата се е възстановила от
получената травма в шиен отдел на гръбначния стълб.
От представения по делото болничен лист се установява, че ищцата е била в отпуск
пораи временна неработоспособност от 18.10.2021 г. до 27.10.2021 г.
2
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установяват всички елементи от правопораждащия съдебно предявеното материално право
фактически състав, включително и обстоятелството, че констатираните увреждания са
причинени в резултат именно на процесното ПТП, който извод се налага не само от
заключението на вещото лице, но и при оценката на същото наред с останалите събрани по
делото писмени и гласни доказателства. При това положение на разглеждане подлежи
въпросът в какъв размер е възникнало то, респ. какъв е размерът на причинените от ПТП
вреди.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя по справедливост съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, която намира приложение и в
настоящия случай. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени от съда при
определяне на размера на обезщетението. Съгласно трайно установената практика на ВКС
принципът за справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице, като изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на
ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки.
При това положение, за да се определи размерът на претендираното от ищцата
обезщетение, следва да бъдат взети предвид характера на уврежданията – контузия в
областта на шията – навяхване на шийни прешлени и притискане от това на нервни
коренчета, водещо до симптоматика на брахиален плексит, сравнително краткия
възстановителен период – за около месец, съпроводен в началото с по-силни болки, липсата
на данни за настъпили усложнения и трайни последици, които да са получени вследствие на
процесните увреждания. Следва да се вземе предвид и установеното от показанията на
свидетеля ст (съпруг на постраалата), който посочва, че ищцата е носила имобилизираща яка
за около месец, като през първите две седмици се оплаквала от по-силни болки. Съдът
намира показанията на свидетеля за добросъвестно даени и непротиворечащи в посочената
част на останалите събрани по делото доказателства, включително и на показанията на
другите разпитани по делото свидетели, които също сочат, че ищцата се е оплаквала от
болки във врата.
Всички тези обстоятелства, преценени поотделно и в съвкупност, налагат извод, че
съответстващо на критериите за справедливост е обезщетение в размер на 4500 лева, като
същото е от естество да обезщети твърдените от ищцата и доказани неимуществени вреди.
Следователно предявеният иск следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до
пълния предявен размер от 10 000 лева следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 –
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на претенцията пред
застрахователя/, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, изискващ изрично уведомление от
застрахователя. Видно от отбелязванията в представеното и прието по делото извънсъдебно
искане за изплащане на обезщетение, същото е отправено до ответника на 23.11.2021 г. В
разглеждания случай законна лихва върху присъденото обезщетение се дължи с изтичането
на 15 работни дни от предявяване на претенцията, следователно от 15.12.2021 г., доколкото
няма спор, че със същата са представени всички доказателства. Ищецът претендира такава
от по-късен момент, пораи което върху дължимото обезщетение от 4 500 лева следва да бъде
присъдена законната лихва така, както е поискана – от 21.02.2022 г.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от иска.
Ищцата претендира такива в общ размер на 1000 лева, от които 400 лева за платена
държавна такса, 600 лева за платени депозити за вещи лица, които съразмерно на уважената
3
част от иска възлизат на сумата в общ размер на 450 лева. Претендирани са и такива за
авокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за авокатурата за оказана безплатна
авокатска помощ. При това положение в полза на процесуалния представител на ищцата –
авокат Н. А. М. - ПА. следва да бъде присъдено авокатско възнаграждение, което
съразмерно на уважената част от иска възлиза на сумата в размер на 585 лева.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат направените от него
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Същият претендира такива в общ
размер на 470 лева, от които 10 лева за платена държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения, 300 лева за платен депозит за вещо лице, 60 лева за платен депозит за
свидетел и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на отхвърлената
част от иска възлизат на сумата в общ размер на 258,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „о - з“ а, с ЕИК , и със седалище и арес на управление гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, да заплати на Й. Т. И., с ЕГН ********** и арес гр. София, ж.к.
„Фондови жилища“, бл. 3, вх. Д, ет. 9, ап. 36, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в размер
на 4 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие
на настъпило на 12.10.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, по вина на водача на МПС „б
725“ с рег. № ,, който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, ведно със законната лихва от 21.02.2022 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 450 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата на уважения размер от 4500 лева до пълния предявен размер
от 10 000 лева - частичен иск от сумата в общ размер на 30 000 лева.
ОСЪЖДА „За о - з“ а, с ЕИК , и със седалище и арес на управление гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на авокат Н. А. М. - ПА. с арес на кантората гр. София,
ул. „Веслец“ № 6, ет. 3, ап. 8, на основание чл. 38, ал. 2 Зав сумата в размер на 585 лева –
авокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Й. Т. И., с ЕГН ********** и арес гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, бл.
3, вх. Д, ет. 9, ап. 36, да заплати на „За о - з“ а, с ЕИК , и със седалище и арес на управление
гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
258,50 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски граски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4