МОТИВИ
Районна
прокуратура С. е
предявила обвинение
против С. М.Х. *** за престъпление по
чл.343б,ал.1 от НК.
Участващия по делото прокурор подържа обвинението така ,както е по обвинителният акт.Счита
,че от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства безспорно
се установява, че подсъдимата е извършила престъплението и следва
да бъде призната за виновна по така предявеното и обвинение.Пледира
на същата да се наложи наказание лишаване
от свобода при условията на чл.54 от НК в размер на една година ,което
на основание чл.66,ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от три години.Иска
се и налагане на кумулативните наказания глоба
,чийто размер да бъде 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три години.
Подс.Х. редовно призована ,явява се лично в с. з и с редовно упълномощени защитници.Не се признава за виновна като обяснява ,че е предприела
управлението на автомобила за да закупи лекарство за детето си, което страдало
от рядко заболяване и процесната вечер получило ларингитен
пристъп.
Защитникът
на подсъдимата адв.Б.
моли съда да бъде оправдана.Изтъква ,че
досъдебното производство е образувано без да са налице достатъчно данни за извършено престъпление от подсъдимата.Навеждат
се доводи, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата не е доказана
по надлежния ред в съответствие с изискванията на Наредба № Наредба №
1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства.Посочва ,че е налице и
разминаване в номерата на иззетите и
изследвани кръвни проби по първоначалната и повторна химически експертизи.Сочи ,че нямало данни
за идентичност на пробите от
лабораторията с пробите дадени от подсъдимата.
Адв.К. също подържа
тезата за допуснати нарушения на
процесуалните правила и съответно
нормативите ,които регламентират
действията свързани с вземане на кръвна проба.Намира и обвинението за
недоказано от обективна страна от съобраните по делото
доказателства.Наред с това излага и
довод за отпадането на обществената
опасност на деянието поради наличието на чл. 13 НК – крайна необходимост.
В тази
връзка се иска подсъдимата да бъде оправдана.
За да постанови
присъдата си ,съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Х. от 1996г. е правоспособен водач на МПС с
категория „В“ и до момента не е
санкционирана по административен ред за нарушения на ЗДвП.Същата е и
майка на тризнаци , които отглеждала сама.
На 04.10
.2017г. вечерта подсъдимата била в дома си в гр.С. и със своя приятелка
консумирала вино.След като тя си тръгнала едно от децата на подсъдимата
получило ларингитен пристъп.Х. се обадила на
спешния център и след като и било обяснено ,че може да му поставят урбазон тя
отказала.Решила ,че по- полезно в случая
било да му даде калциев гликонат. Видяла ,че в момента няма
в дома й и решила да купи от
аптека.
Въпреки
,че употребила алкохол подсъдимата препиела управлението на л.а.“Волво ХС 70“ с англрийска
регистрация с № *** Около 22.50 часа докато управлява автомобила по
бул. „П. Х.“ в гр.С. подс.Х. била спряна за
проверка от свидетелите М. и И.-
служители при сектор „ПП“ при ОД на МВР-С..Подсъдимата им обяснила ,че има тризнаци ,бързала да купи лекарство и поискала да си
тръгне.Тъй като лъхала на алкохол и била
в неадекватно състояние полицейските служители решили да и извършат проверка за
алкохол с техническо средство.Подс.Х. няколкократно осуетявала проверката, като не вкарвала
достатъчно въздух в апарата.В един момент внезапно се качила в автомобила и
потеглила рязко .При потеглянето
свид.М. бил пред автомобила й, но успял да се
премести и до предотврати прегазването
си.Полицейските служители веднага я последвали, като потърсили и съдействие от
други колеги.Подс.Х. била установена при опита
и да паркира автомобила пред дома си.След задържането тя била отведена в
РУ-С., където и бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване. Подс.Х. подписала акта, след което била отведена в ЦСМП-С., където дала кръв за изследване. Дадената от подсъдимата кръвна
проба била предоставена в НТЛ- на ОД на
МВР-С. за изготвяне на химическа експертиза.
Междувременно след като подсъдимата била отведена в РУ-С. свид.И.
се качил до дома й за да се информира
за състоянието на детето.Разговарял със
майка и- свид.М.,
която му заявила ,че детето имало проблем ,но е заспало.Свид.И. и казал да премести автомобила защото пречел
на улицата, но тъй като М. не била
правоспособен водач помолила
съседката си , да стори това ,
като закупи и лекарства.
Видно от
заключението на химическата експертиза- протокол № ***. в предоставената за изследване
проба кръв, взета от подс.Х. се доказва съдържание на
етилов алкохол с концентрация в 1,71
промила.
От
изготвената в хода на разследването повторна химическа експертиза- протокол № *** се
установява ,че концентрацията на алкохол
в кръвта на подсъдимата е 1,75 на хиляда.
Описаната
фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните по делото гласни
доказателства,заключенията на
изготвените химически експертизи и писмените
доказателства.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимата и показанията
на свид. М. , дадени в хода на съдебното следствие
при проведения им разпит, които се свеждат до изложени причини да се
управлява лекия автомобил от подсъдимата и до здравословно състояние на нейното
дете, а така също и употребения алкохол в процесната вечер/като
непротиворечащи на други гласни и писмени доказателства по делото/.
Съдът
изцяло кредитира и показанията на свид. И. и М., защото са логични непротиворечиви и най - вече защото кореспондират със заключенията
на вещите лица по назначените съдебно-химически
експертизи, проверени в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК,
както и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени до приключване
на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения
материал по делото: справка за съдимост, АУАН с бланков № ***., талон за медицинско изследване,
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество,лист за преглед на пациент в спешно отделение,справка за нарушител от
региона, характеристична справка, и декларация за семейно и материално положение.
Съдът
възприема изцяло и заключенията на назначените в хода на досъдебното
производство съдебно-химически
експертизи, тъй като тези заключения в пълнота отговарят на поставените
задачи, ясни и обосновани са и с оглед останалите доказателства по делото не
възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и правдивост.
Заключенията на тези експертизи като
способ за изясняване на обстоятелства от предмета на доказване, за които са
нужни специални знания, са компетентно изготвени.
Съдът
намира за неоснователно твърдението на защитата за нарушение на процесуалните
правила при образуване на досъдебното производство .Впрочем идентични възражения за липса на законосъобразно образувано досъдебно производство бяха поставени на вниманието на съда и в проведеното разпоредително заседание.В
случая няма основания съдът да променя
виждането си по въпроса , тъй като не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.212,ал.2 и ал.3 от НПК.Видно от
материалите на ДП , същото е образувано на 05.10.2017г. с първото
действие по разследване- протокол за разпит на свидетеля М. , а с писмо от
същата дата с рег. № *** е било
изпълнено изискването по чл.212,ал.3 ,вр. ал.2 от НПК
за незабавност на уведомяването на РП –С. за образуваното досъдебно
производство, т.е. законовият ред за образуването му по чл. 212, ал. 2 от НПК е
бил спазен.
Неоснователно
е оплакването за допуснати нарушения при съхраняването и
транспортирането на кръвната проба взета от подсъдимата. Видно от съдържанието
на протокол № ***. за извършено повторно химическо изследване за алкохол на проба кръв
,пробата е получена на 09.03.2018 г., опаковката на пробата отговаря на изискванията
на Наредба №1/ 19.07.2017г., състоянието на пробата е без признаци на
разложителен процес, т.е. пробата е изпратена в срока по чл. 27 от Наредбата и
отговаря на изискванията на чл. 18 и чл.20,ал.2 от Наредбата. С други думи – пробата от кръв е съхранявана
от момента на вземането до изпращането й в лабораторията при спазване на
необходимия температурен режим, като същата е транспортирана правилно. В тази
насока е и заключението на вещото лице Г.., направено при разпита й в съдебно
заседание, което заключение е категорично, че от медицинска гледна точка,
пробата е качествена и преди всичко на нея основава заключението си.
Съдът
намира за неоснователно и твърдението ,че е налице и разминаване в номерата
на иззетите и изследвани кръвни проби по
първоначалната и повторна химически
експертизи.В случая цитираните от защитата
два номера на кръвните проби –Б***
и Б *** са всъщност кръвните проби,които са обект на изследване по съдебно-токсилогичната
експертиза за наркотични вещества и повторната съдебно-химическа експертиза
за съдържанието на алкохол , поради което и не е налице посоченото
нарушение.
Предвид
изложеното ,съдът намира ,че са налице безспорни доказателства и за съда не
възниква ни най- малко съмнение ,че пробата кръв е била годна за изследване и
резултатът от това изследване отразява действителното съдържание на етилов
алкохол в нея, както и ,че тя е проба дадена от подсъдимата Х..
Не се
споделя и възражението на защитата за
отпадането на обществената опасност на деянието поради наличието на чл. 13 НК –
крайна необходимост. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1 от НК, не е общественоопасно това деяние, когато за да спаси държавни
или обществени интереси, както и свои или на другиго лични и имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Видно
е, че от обективна страна законодателят е поставил изискване за налична
непосредствена опасност, както и тя да не може да бъде избегната от дееца по
друг начин. В конкретния случай не е налице непосредствена опасност за живота на детето
на подсъдимата, защото житейски неоправдано е да се приеме ,че родител ще
откаже квалифицирана медицинска
помощ и ще разсъждава можело ли е да
окаже неблагоприятно въздействие върху черния му дроб, лекарството урбазон, което предлагали да му поставят в ЦСМП. Освен
това от показанията на свид.И. се установява ,че при посещението на дома на подсъдимата
детето е било заспало, т.е то не се е нуждаело от соченото от подсъдимата животоспасяващо лекарствено средство.Аналогично, дори
хипотетично да се приеме, че пред подсъдимата е съществувала заплаха за живото
на детето ,тя не е била изправена пред едностранен избор и предприетото от нея
поведение не е било единствената
възможност за преодоляване на тази възможност.Подсъдимата е имала и друг
алтернативен транспорт за да се придвижи до аптека и да закупи лекарственото средство, било чрез
таксиметров автомобил или да ангажира
съседката си , която да я закара.Нещо
повече ,след като подсъдимата е била
наясно със здравословното състояние на
децата си , следвало да подходи отговорно като родител и да не
употребява алкохол за да може да реагира
адекватно във всеки един момент , когато
децата и получат ларингитни пристъпи, за които твърди ,че били чести и
внезапни.Поради тези съображения съдът не счита че деянието за извършено в
условията на крайна необходимост.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка ,съдът прави следните правни изводи:
С деянието
си подс. Х. е осъществила както от обективна ,така и от субективна страна
всички признаци от състава на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК,тъй като на 04.10.2017
г., в гр. С., по бул.“П.Х.“ е управлявала МПС - (л. а. „Волво“
мод. ХС70 с per. № ***), с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно - 1.75 на хиляда,
установено по надлежния ред - химическа експертиза № *** г. на Специализирана
химическа лаборатория към Медицински факултет на Тракийски университет
-Ст.Загора.
Съдът
намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е двуактно престъпление и обхваща две
отделни прояви – привеждане на организма на водача в състояние на концентрация
на алкохол в кръвта, по-голяма от 1.2 на хиляда и управляване на моторно
превозно средство, които отделно не са престъпления, обаче свързани в едно съставляват
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Обективираните
в АУАН № с бланков № *** данни сочат по безспорен начин времето и
мястото на извършване на процесното деяние. Гласните
доказателства са безусловни, че именно подсъдимата е управлявала посоченото
моторно превозно средство. Протоколът за химическа експертиза № *** е безспорно доказателство, че подсъдимата е
управлявала моторното превозно средство с концентрация на етилов алкохол в
кръвта си от 1,75 на хиляда.
При
осъществяване на деянието подсъдимата е действала с пряк умисъл, тъй като ясно
съзнавала общественоопасния и противоправен
характер на извършеното, както и неговите общественоопасни
последици, но въпреки това искала настъпването на тези последици.
Относно
вида и размера на наложеното наказание,
съдът взе предвид следното:
За
извършеното от подсъдимата престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до три години.
При
определяне на размера на наказанието, като отегчаващо вината обстоятелство, съдът
прецени факта, че е осъществено деяние – управление на моторно превозно
средство след употреба на алкохол, придобило през последните години
изключително широко разпространение в обществото ни и високата концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимата.
От друга
страна като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете ,чистото
съдебно минало на подсъдимата , добрите
характеристични данни за нея – не
проявявала агресия, не е предизвиквала конфликти ,спрямо съседите си ,трудово ангажирана е , че е дългогодишен водач на МПС
и не е наказвана по административен ред за нарушения на ЗДвП, причините и
мотивите за извършване на деянието и продължителността на производството,който
срок с оглед сложността на делото и поведението на подсъдимата е
неразумен.Поради това съдът намира ,че изброените смекчаващи вината обстоятелства се явяват многобройни по своя характер и водят до несъразмерност на
най-лекото, предвидено в закона наказание от една година лишаване от свобода
и обуславят приложението на чл.55, ал.1,
т.1 и чл.55,ал.3 от НК.
При това
положение съдът определи на подсъдимата
наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, без да налага
кумулативно предвиденото наказание
глоба.
Съдът счита ,че са налице предпоставките, визирани
в разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК при подсъдимата.Съгласно разпоредбата на
чл.66,ал.1 съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от
три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и ако намери ,че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието.Съобразно съдимостта на осъдената към момента на извършване на процесното деяние, същата е неосъждана и определеното
наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо
отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.Освен това
условното осъждане в процесния случай не противоречи
на изискванията на обща и лична превенция.Законът изисква съчетаване на двете
цели на наказанието.Независимо ,че дава приоритет на личната превенция, във
всички случаи съдът, за да приложи чл.66,ал.1 от НК ,следва да направи
констатация ,че и с условното наказание лишаване от свобода може да се
въздейства възпитателно и предупредително и върху други членове на обществото.В
настоящият случай подобен извод би могъл да бъде направен.Съдът прецени ,че е
възможно постигане целите на генералната
и специалната превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК , и без
ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален размер,
предвид посочената разпоредба, а именно
три години.
При
съобразяване разпоредбата на чл. 343 г във вр. с чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК съдът намира, че Х. следва да бъде осъдена на лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за определен срок, в рамките на
предвидения от закона.По отношение на този срок и при преценяване на всички
доказателства по делото, имащи значение за тази преценка /изброените отегчаващи
,както и с оглед благоприятните за личността на подсъдимата обстоятелства/,
съдът намира, че същият този срок следва да се определи в размер на три месеца.
При този изход на делото , съдът осъди подс.Х. да заплати направените по делото разноски в размер
на 44,70в. в полза на ОД на МВР-С. и 60
лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: