Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 260001

 

гр. Габрово, 01.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА

 

при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдията И. Димова т. д.  № 108 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са предявените искове с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ във вр. чл. 52 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД с обща цена 60 000,00 лв. за неимуществени вреди, следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно произшествие, заедно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението и присъждането на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Образувано е по искова молба на И.С.К., ЕГН ********** с адрес ***, чрез Адвокатско дружество Л.Г. от Адвокатска колегия – П., със съдебен адрес ***1 против "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, бул. "Джеймс Баучер" № 87. Иска се да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно произшествие в размер на 60 000,00 лв., заедно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 09.04.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на 06.12.2014 г. около 09:20 ч. внучката на ищцата – И. В. К., пострадала при ПТП, като пътник за задната седалка по средата между други двама пътници в лек автомобил марка „Р.“, модел „М. С.“, с peг. № ***, управлявано от водача Д.П.С.. Същият управлявал описаното МПС с несъобразена скорост при мокра пътна настилка в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП в посока от град В. към град Ш. по път А-2 със скорост над 120 км/ч. на участък с дупки по платното за движение, когато на автомагистрала „Х." на километър 387, водачът забелязал, че по пътя има неравност и с цел да я избегне предприел опит да „обкрачи" дупката (да мине около/ над) нея с автомобила си. Поради движението с висока скорост, която не намалил преди гумите на автомобила да попаднат в дупка с широчина 1 м. При навлизане в дупката на описания пътен участък, гумите на лекия автомобил се спукали и на принципа на махалото автомобила се завъртял няколкократно и се блъснал в мантинелата в дясна пътна лента от автомагистралата. При завъртането се отворила задната врата на лекия автомобил, а задната седалка в средната й част, където пътувала пострадалата И. К., както и задната седалка вдясно, се счупила под въздействието на инерционните и ротационните сили и пътничката К. „излетяла" от автомобила, като изпаднала през задната му врата и се ударила с главата в мантинелата на автомагистралата в дясното пътно платно. В следствие на описаното ПТП И. К. е получила тежка съчетана черепно- мозъчна травма с характер на открита и проникваща, съдържаща следните травматични увреждания: травматичен шок, контузия на главата, тежка черепно - мозъчна травма - открита и проникваща - проникващо нараняване в черепната кухина, контузия на мозъка и мозъчния ствол, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, остър травматичен хематом над

 

 

твърдата мозъчна обвивка, контузионни огнища двустранно - слепоочно, малки кръвни колекции субдурално, въздушни колекции в черепното пространство - проникващо навсякъде, мозъчен оток - симптом на мозъчната контузия, фрактура на свода и на основата на черепа, травматично кръвотечение от двата външни слухови прохода, фрактура на дясната яблъчна кост на лицето и на външната стена на дясната орбита, контузия на гръдния кош и белия дроб, остра дихателна недостатъчност. Протичането на черепно-мозъчната травма е съпътствано от тежки усложнения - гноен менингит, перитонит, инфекция на вентрико - перитонеалния шънт, множествена бактериална инвазия. Първоначално пострадалата била приета в Противошокова зала на МБАЛ „С. А." в дълбока кома. Поради тежка дихателна недостатъчност е интубирана в противошоковна зала и поставена на изкуствена белодробна вентилация. В спешен порядък са извършени необходимите за травматичен болен изследвания, вкл. Компютърна томография на главен мозък. Пострадалата е настанена в ОАИЛ. Проведено е оперативно, медикаментозно и антибиотично лечение. Предвид тежкото коматозно състояние на пострадалата е провеждана ежедневна рехабилитация. Поради тежките усложнения, получени при ПТП и въпреки провежданото лечение, при пострадалата се появили значителни усложнения - хидроцефалия, възпалителни белодробни увреждания, които не могат да се избегнат в хода на продължителна изкуствена вентилация. Последиците от описаната черепно мозъчна травма и развилия се бактериален менингит се изразявали клинично в персистиращо състояние на будна кома, и невроизобразително - с тежки обширни зони на мозъчно размекчение двустранно челно - теменно - слепоочно, засягащи бялото мозъчно вещество /таламус и базални ядра /, стволовите отдели и малкия мозък със заличени мозъчни цистерни като израз на мозъчен оток, възпалителни промени в ликворната система. Дифузни промени се установяват и в гръбначния мозък, като при миелит или миелопатия. Впоследствие от тежката черепно - мозъчна травма се появили и други тежки и необратими усложнения - корова атрофия. Липсата на ефективно дишане се дължало основно на увреда в дихателния център в продълговатия мозък. Поради тежкото й състояние с ЕР на ТЕЛК, издадено от МБАЛ „С. М." ЕАД - град В. на пострадалата И. В. К. е определена 100 % ТНР след преглед и освидетелстване.

На 28.09.2016 г. пострадалата постъпила в реанимация в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р Т. В." АД - гр. Г. със затруднение във функционирането на трахеостома. Ревизирана. Пострадалата продължавала да бъде в състояние на „будна кома" на изкуствена белодробна вентилация, с квадрипареза и нужда от постоянни интензивни грижи в лечебното заведение. Направени били няколко опита за преминаване към собствено дишане, които останали без ефект. В хода на лечението персистирали и се задълбочили усложненията от страна на мозъка, изразени в мозъчен оток на базата на увеличаващи се кистозни формации от затруднен дренаж на ликвора. Мозъчната атрофия и хидроцефалията се увеличили, както и свързана пневмония. В резултат на всички травматични увреждания от тежката черепно-мозъчна травма и усложненията, които настъпили от тях на 09.04.2017 г. пострадалата починала в болницата в Габрово, без да излезе от коматозното състояние.

            По случая е образувано досъдебно производство № 514 по описа на РУ Провадия, по което било установено, че причината за ПТП е избраната от водача на лекия автомобил несъобразена скорост и допуснатото от него нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП при управление на увреждащото МПС. Същото е прекратено с постановление за прекратяване на ДП от 14.10.2015 г. на Районна прокуратура - Провадия, поради изявление на настойника на пострадалата към онзи момент, с което същата е заявила по реда на чл.343, ал.2 от НК, че не желае водачът да бъде наказван.

            За описаните неимуществени вреди пострадалата била обезщетена.

            Преди ПТП пострадалата е била в пети курс в Медицински университет „Проф. д-р П. С."*** и следвала по специалност дентална медицина, като по време на следването е била един от най- добрите студенти. В резултат на настъпилата смърт на своята внучка, за ищцата са настъпили значителни неимуществени вреди /болки и душевни страдания/, които трудно могат да се опишат с думи. Ищцата е баба на пострадалата по бащина линия и активно е помагала при отглеждането и възпитанието на своята внучка в град Г. до навършване на нейното пълнолетие. Същите са изградили изключително силна духовна и емоционална връзка помежду си. Те са били горди, че внучката им е била умно, добро и отговорно дете. След навършване на пълнолетие, пострадалата И. К. е била приета да следва в Медицински университет „Проф. д-р П. С."*** и е следвала по специалност дентална медицина, като по време на следването е била една от най- добрите студенти. Пострадалата е следвала с голямо желание и се е надявала на успешна професионална реализация по посочената специалност. Тя е споделяла ежедневно успехите и проблемите си с своята баба, с която са били много близки, поддържали са непрекъснато връзка помежду си, която не е била прекъсвана след заминаването й да следва.Със смъртта й е прекъсната завинаги градената с години дълбока духовна и емоционална връзка между баба и внучка, която е разрушена по особено мъчителен начин. Със смъртта й е прекъсната завинаги градената с години дълбока духовна и емоционална връзка между баба и внучка, която е разрушена по особено мъчителен начин.

След настъпилата смърт на внучката си, в живота на ищцата е настъпила трайна негативна промяна. Утежняващо и изключително обстоятелство за търпените и търпими от ищцата болки и страдания от смъртта на нейната внучка са не само изключително близките взаимоотношения между тях приживе, но и надеждата, която е таяла, че внучката й може да се възстанови. Ищцата тежко е преживявала мъчителното състояние на пострадалата си внучка, особено когато същата е била преместена в ОАИЛ Г., където вече е била в крайно тежко състояние. Тя е била безпомощен свидетел на тежките страданията на нейната внучка в болничното заведение.

            За увреждащото МПС към деня на ПТП била налице сключена застраховка гражданска отговорност съгласно полица № 02114001387642 със ЗД „Бул Инс".

            Моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 60 000,00 лв. -обезщетение за търпените и търпими от нея неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на внучка й, ведно с законните лихви върху тази сума, считано от 09.04.2017 г. до окончателното й изплащане.

С определение № 626 от 13.11.2019 г., съдът е освободил ищцата от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва иска като е неоснователен, оспорва го по основание и размер.

В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът възразява, че не е изпълнено изискването на чл. 380, ал.1 от КЗ, като специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС. От приложенията към исковата молба, че липсвало доказателство за сезиране на застрахователя със искане за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер, поради което предявения иск е недопустим. Лицето, за чиято смърт, настъпила в резултат на ПТП, се претендира обезщетение от страна на ищеца е починало при действието на сега действащия КЗ. По тази причина намира, че настоящето производство е преждевременно заведено, т.к. ищецът е следвало да предяви претенцията си първо пред застрахователя, което не е сторил. Освен това застрахователят бил изпълнил задължението си за обезщетяване на настъпили неимуществени вреди от смъртта на лице, пострадало от ПТП, като е изплатило присъдените суми, чийто размер е установен в съдебно производство, по иск от лицето, за претърпените от него неимуществени вреди на неговите наследници. В този смисъл било недопустимо да се иска отново обезщетение за смъртта на лице, за което вече има извършено плащане.

            Твърди, че не била налице вина само у водача на лек автомобил марка "Р.", модел "М. С.", с рег. №***. Основната причина за настъпване на ПТП-то са множеството дупки по пътя и неизпълнение на задължения на Агенция „Пътна инфраструктура“, която е била конституирана като трето лице - помагач в производството по иска на починалата внучка.

            Налице е съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен предпазен колан, от страна на пострадалото лице И. К.. Лицето само се било поставило в завишен риск от настъпване на по-тежки последици за живота и здравето му, возейки се в автомобил, като съзнателно не е поставило обезопасителен колан. Непоставянето на обезопасителен колан от страна на пострадалото лице е безспорно установено в производството. Оспорва първоначалния момент, от който се претендира законна лихва върху исканото застрахователно обезщетение. След като липсва предявена извънсъдебна застрахователна претенция от ищеца към застрахователя и след като вече е налице уреждане на взаимоотношенията между застрахователя и наследниците на починалото лице, застрахователя няма как да знае за наличието и на други лица, които биха имали претенция за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от загубата на близък, за чиято смърт вече е заплатено застрахователно обезщетение.

            Твърди и че предявените претенции са силно завишени. Оспорва твърдяната изключителна близост в отношенията между баба и внучка. Позовава се на §96 от ПЗР на КЗ, в която се регламентира лимит на допустимото за присъждане обезщетение от 5 000,00 лв. до приемането на наредба за утвърждаване на методика за определяне на размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увреденото лице от смъртта на пострадалия негов близък. Поискал е да се конституира в производството като трето лице - помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди направените по делото разноски.

            С Определение № 61 от 28.01.2020 г. съдът е допуснал привличане на Агенция „Пътна инфраструктура“  като трето лице помагач на страната ответното застрахователно дружество "Бул Инс" АД.

            В отговора си, третото лице-помагач, се присъединява изцяло към отговора на ЗД "Бул Инс" АД по отношение на недопустимостта на молбата на ищцата И.К.. Счита, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил - Д.П.С.. Същият не е спазил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и е изцяло отговорен за настъпилото ПТП. Претендира съпричиняване от страна на пострадалата И. К., тъй като не е била поставила предпазен колан. Възразява по основателността на привличането си като трето лице- помагач на страната на ответника. Твърди, че АПИ няма отношение към настъпилото ПТП, тъй като вината била изцяло на водача на МПС-то.  За поддържане на процесния участък от пътя АПИ имала сключен договор с ДЗЗД Североизток груп. На процесния учсатък през 2014 г. било извършено изкърпване със студена смес и с гореща асфалтова смес . тези ремонтни дейности били извършени и прието през м. Юни и м. септември 2014 г. Прави доказателствени искания и взема становище по направените такива от страна на ищеца и ответника.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Пред Окръжен съд - Габрово е подадена искова молба от И.С.К. ***" АД, с която претендира да й бъдат заплатени неимуществени вреди, в следствие на претърпени болки и страдания от ПТП, което е настъпило на 06.12.2014 г. по път А-2 в посока от гр. В. към гр. Ш.. В следствие на причиненото ПТП, внучката на ищцата – И. В. К. е пострадала. Тя е била пътник на задната седалка, по средата между други двама пътници в лек автомобил марка „Р.“, модел „М. С.“, с peг. № ТХ 45 59 ХН, управлявано от водача Д.П.С.. Вследствие на инцидента И. К. получила множество тежки увреждания, като изпаднала в кома. С ЕР на ТЕЛК, издадено от МБАЛ „С. М." ЕАД - град В. на пострадалата И. В. К. е определена 100% ТНР след преглед и освидетелстване. На 28.09.2016г., поради влошаване на състоянието пострадалата постъпила в реанимация в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р Т. В." АД - гр. Г., където на 09.04.2017 г., починала без да излезе от коматозното състояние.

По случая е било образувано досъдебно производство № 514 по описа на РУ - Провадия. Същото е прекратено с постановление за прекратяване на ДП от 14.10.2015 г. на Районна прокуратура - Провадия, поради изявление на настойника на пострадалата към онзи момент, с което същата е заявила по реда на чл. 343, ал.2 от НК, че не желае водачът да бъде наказван. За увреждащото МПС към деня на ПТП била налице сключена застраховка гражданска отговорност съгласно полица № 02114001387642 със ЗД „Бул Инс".

Писмените доказателства, които са представени по делото са във връзка с настъпилото ПТП и смъртта на пострадалата. Това са заверени копия на следните документи: декларация,

разпореждане № **********/01.07.2018 г. издадено от ТП на НОИ - Габрово;  удостоверение от Община Г. за родствени връзки от 06.11.2019 г.; Решение № 136/15.01.2018 г. по гр.д. № 2772/2017 г. на САС; Определение № 671/28.11.2018 г. По т.д. № 1282/2018, ІІ т.о. на ВКС; решение № 1453/06.03.2017 г. По гр.д. № 7214/2015 г. На СГС; Постановление за прекратяване на ДП от 14.10.2015 г. на Районна прокуратура - Провадия по пр. пр. №1436/14 г.; Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.12.2014г.; Скица по ДП № 514/2014г. РУП - Провадия; Етапна епикриза № 20624/2015г., издадена за периода от 06.12.2014г. до 14.04.2015 г. от ОАИЛ „С. А." –В.; Епикриза от МБАЛ „С. М." – В.; ЕР №04772 от 140/22.10.2016г.; Епикриза от ОАИЛ - ИНТЕНЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, издадена от МБАЛ „Д-р Т. В." АД – Г.; Студентска книжка.

Другата група писмени доказателства са свързани с наличието на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество ЗД "Бул Инс" АД.

Със съдебна поръчка до Бургаски районен съд  по ч.гр.д. № 3113/2020 г. беше разпитан водача на лекия автомобил Д.П.С.. По настоящото дело е приложен протокола от съдебното заседание, проведено на 26.06.2020 г. /л.255-256/.

За изясняване на фактическата обстановка по делото бяха назначени съдебно-медицинска експертиза и съдебно- автотехническа експертиза.

От заключението на съдебно -медицинската експертиза на в. л. д-р Св. Р., се установява, че пострадалата при ПТП на 06.12.2014 г. е получила травматичен шок; тежка открита черепна травма със счупване на черепната основа и свод и счупване на дясната яблъчена кост и външната стена дясната орбита, счупване на лявата слепоочна кост и левият мастоиден израстък на черепа. Контузия на главата, мозъка и ствола на мозъка. Травматичен субарахноидеален хематом /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/. Оток на мозъка. Епидурален хематом /кръвоизлив над твърдите мозъчни обвивки двустранно/. Повод на тези увреждания е била извършена двустранна трепанация на черепния свод в слепоочно теменната област с цел отстраняване на хематомите над твърдите мозъчни обвивки; контузия на бял дроб. В последствие е развила остра дихателна недостатъчност от централен произход. Последното е наложило извършването на трахеостомия и поставянето на пострадалата на изкуствена белодробна вентилация, на каквато тя остава до края на живота си. Нуждаела се е от специализирано болнично лечение, което не е било възможно да се осъществи в дома й.

От самото начало, пострадалата е била в състояние на будна кома на изкуствена белодробна вентилация, с квадрипареза и нужда от постоянни интензивни грижи в лечебно заведение.  С течение на времето е получила контратура на горните и долните крайници и луксации /изкълчване/ на раменните стави поради тежка гърчова симптоматика. Развили са се инфекционзни усложнения – бактериален мененгит и перитонит. Направени са няколко опита за преминаване към собствено дишане, но без ефект. В хода на лечението са се задълбочили усложненията от страна на мозъка изразени в мозъчен оток на базата на увеличаващи се кистични формации от затруднен дренаж на ликвор.

В резултат на описаното състояние, като усложнение е възникнала вентилатор свързана пневмония. Последната заедно с прогресиращите усложнения от страна на централната нервна система /хидроцефалия и повишено вътречерепно налягане/ е и непосредствена причина за настъпилата на 09.04.2017 г. смърт на пострадалата.

Според вещото лице е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между получените от пострадалата травми и при ПТП и настъпилия летален изход.

По делото е допусната и изготвена съдебно -автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. Б.И. се установява, че към момента на протичане на произшествието е имало неограничена и ненамалена видимост за водача на автомобила. Водачът е имал техническа възможност да възприема обекти с достатъчна за възприемане големина и контрастност на разстояние не по-малко от 600-700 метра преди моста. Според наличните данни по делото, вещото лице определя ниска контрастност на зоната на разрушаване на пътната настилка, като в теоретичен аспект, водач с нормални зрителни възприятия би могъл за възприема и разпознае разрушаването на разстояние до около 40-50 метра преди него, като възприемането на дълбочината на изкопаване е възможно на по-малко от това разстояние.

Според вещото лице, необходимото разстояние за аварийно спиране на автомобила от момента на реагиране на водача до установяването в покой е 175,4 м. За времето на реагиране, сработване на спирачната система и нарастване на спирачното закъснение, автомобилът изминава разстояние 78,2 м. Ако се приеме извършване на действия от водача за отклоняване на автомобила с цел избягване на премиванане през зоната на разкопаване на асфалтовата настилка, то за времето за реагиране и сработване на кормилната система, автомобилът ще измине разстояние 74,5 м.

При възможност за възприемане и разпознаване на разрушаването от водача на разстояние до около 40-50 метра преди него, с оглед указаните разстояния, автомобилът не може да започне спиране или отклоняване преди достигане на зоната на изкопаване на настилката.

В технически аспект размерите на зоната на разкопаване определя, че автомобилът може да премина „обкрачвайки“ зоната на открития метален профил, но не и зоната на основата на изкопаването на асфалтовата настилка. Тази основа е първа за траекторията на автомобила, което определя попадане на гумите в зоната на изкопаване.

При преминаването на предно ляво колело през металния профил се уврежда джантата, гумата и окачването на предно ляво колело. Автомобилът започва движение със загуба на устойчивост на движение, след процеса на увреждане на предно ляво колело и окачването му. Това увреждане от техническа гледна точка води до невъзможност за контролиране на движението на автомобила след преминаване през металния профил при скоростта му на движение.

Като основна причина за настъпването на произшествието от техническа гледна точка, вещото лице, намира че това е преминаването на предно ляво колело през открития метален профил в зоната на изкопаване на асфалтовата настилка. Водачът на лекия автомобил не е разполагал с разстояние и време за спиране на автомобила преди изкопаването или отклоняването на автомобила с цел избягване на зоната на изкопаване.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва, че видно от начина на оформяне на разрушаването и ръбовете на разрушаването на асфалтовата настилка, ако джантата на автомобила премине през асфалтов ръб, кривината на джантата е много по-голяма от кривината на асфалтовото покритие и следва да се разруши асфалтовото покритие. Има увреждане на джантата в радиално направление и то на едно място – на предна лява джанта, което може да се получи само от елемент с равна или по-голяма коравина от тази на джантата, т.е преминал е през тази зона.

При преминаване на предна лява гума, ударното въздействие води до започване на ротация на автомобила обратно по посока на часовниковата стрелка, процес на отклоняване на ляво. В последствие автомобилът се отклонява на дясно към мантинелата, което е техническо възможно при реагиране на водача за корекция на автомобила. Видно е увреждането и на окачването на предно ляво колело.  В следствие на всички тези въздействия, автомобилът се насочва към мантинелата, като пръв контакт с нея осъществява предна лява ъглова част, от там е и този удар на лявата джанта, което води до интензивно завъртане и осъществяване на основния  удар на задна лява част и джанта, при което се отваря вратата. Това е момента на основния удар. Ударните сили действащи на возещите на задната седалка са насочени наляво и назад след удара в манинелата, при което се придобива още по-голяма ротация в посока по часовниковата стрелка, тога се разрушава и заключването на седалката. Автомобилът е оборудван с колани на задната седалка, като на средната седалка коланът започва от тавана. Предпазните колани служат основно за поемане на инерционните натоварвания и да предотвратят стремеж на движеше на телата в автомобила напред, напред- наляво и напред- надясно. В случая задействащи сили назад, назад на ляво и назад на дясно, това което възпрепятства движението на телата е седалката и облегалката при действаща сила на този удар на ляво и назад, допълнително се натоварва седалката и тя се разрушава. Коланът няма как да възпрепятства движението назад. Тройното въздействие и на трите тела върху седалката, това са задна лява и задна средна седалка. Причината да се счупи седалката е инерционната сила на телата. Деформациите на джантите са свързани с директни удари в колоните. Ударният импулс предизвиква процес на по-голяма ротация на автомобила в посока по часовниковата стрелка. Според вещото лице, най-вероятно първоначално е изпаднало тялото на пострадалата  в багажното отделение, тялото има съприкосновение евентуално с багаж и със задна пета врата. В досъдебното производство това не е било уточнено. Основното за отваряне на капака е въздействието на тялото. Ако не беше счупена задната седалка нямаше да се случи това. Директни увреждания няма на нито един от возещите се в автомобила, в следствие на ударите, т.к. не са с направление на ударните импулси.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица, освен с оглед на техните специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своите заключения вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

По делото са събрани и гласни доказателства.

От събраните гласни доказателства чрез разпит по делегация на свидетелят Д.С.П. се установява, че същият е управлявал процесния автомобил. Малко преди ПТП-то е погледнал километража и е видял, че скоростта е около 100 км/ч. По спомени на свидетеля, произшествието е възникнало около 9-10 часа сутринта, при видимост на пътя, като далеч напред се е виждала лека мъгла. Било е облачно, а пътната настилка мокра, въпреки че не е валяло. Имало е достатъчно видимост. Движили са се по магистралата в средната лента, а не в аварийната. След удара автомобилът е спрял в аварийната лента и двете му леви гуми са били спукани. Не може да обясни причината за това. Спомня си „дупката“ в лентата, в която се е движил управлявания от него автомобил, която е била разположена в средната лента и по-скоро е заемала голяма част от лентата, в която се е движил. След като е видял „дупката“ е направил опит за маневра, за да я заобиколни. Нищо не е пречило на видимостта. В района, в който е настъпило произшествието не е имало пътни знаци, които да ограничават скоростта. Целият пътен участък е бил осеян с дупки и неравен. Свидетелят е водач на МПС, с придобита правоспособност от 2008 г. След като е възприел дупката е направил опит да я избегне, да я заобиколи отляво, но няма спомен дали е намалил скоростта или е решил да мине през нея.

От свидетелските показания на свидетеля В. Т. К., баща на пострадалата и син на ищцата се установява, че взаимоотношенията между майка му и дъщеря му да били близки. Живеели са заедно в един апартамент и след раждането на И., майка му е напуснала работа, за да помага на съпругата му да отгледат първата внучка. След пенсионирането си ищцата е заживяла на село и се е грижила за прехраната на семейството, съответно на внучката си. Всяка седмица се е прибирала от В. и е ходила да види баба си, която й е давала храна и пари, а приживе й е приписала къщата. Давала й е по 150,00 лв. за таксата в общежитието от записването до датата на смъртта. Прибирала се е всяка седмица, с изключение когато е била в сесия. По празници цялото семейство се е събирало в Д. при майка му и баща му, който е починал една година след дъщеря му. Когато е била в кома къщата е била “като манастир“- икони, молитви, кандила. Майка му веднъж е ходила в болницата във В. и е припаднала, а като са преместили внучката й в Г. не са й позволявали да идва, защото не е издържала. След инцидента баща му е починал, а на майка му случилото се й се отразява тежко, не го е преживяла.

Предвид изложеното съдът намира, че основаната причина за настъпването на процесното ПТП е попадането на левите колела на автомобила в неравност на пътното платно. Водачът на автомобила го е управлявал със скорост, която не е била съобразена с пътната настилка, която към момента на ПТП е била мокра. От показанията на водача С. се установи, че пътния участък е бил с множество неравности по пътя. При наличие на тези обстоятелства, водачът е следвало да съобрази скоростта си до такава, че да овладее автомобила при наличие на опасност. Ако водачът е реагирал адекватно на пътната обстановка, като намали скоростта си на движение е щял да има възможност за предотвратяване на пътно транспортното произшествие. С неправомерното си поведение на пътя, водачът е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Искът по отношение на И.С.К. е допустим.

С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

            В конкретния случай ищцата като баба на починалата не е изключена от кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана особено близка връзка с починалия. Безспорно отношенията между две са близки и между тях съществува емоционална връзка, като е безспорно и че смъртта на внучката ще доведе до страдание на другата. Връзката между тях е била обичайна, с оглед на традиционните за българското общество семейни отношения, характеризираща се с привързаност, грижа, обич и помощ. В нашето общество бабите и дядовците са опора на своите внуци, като им помагат материално съобразно възможностите си. По делото не се доказа особена близост, дълбока и изключителна по смисъла на постановеното тълкувателно решение. Към смъртта си И. К. е била пълнолетна и е живеела самостоятелно. Безспорно смъртта на внучката на ищцата е причинила мъка и скръб, които са нормалната психологическа реакция при загуба на близък. Недоказани по делото остават страданията на ищцата, които са над обичайните, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормалните и присъщи за родствената връзка мъка и тъга.

            Съдът намира, че съществуващата между ищцата и внучката връзка не може да се характеризира като дълбоко емоционална, надхвърляща обичайната привързаност и обич между такъв вид роднини, която да обоснове правото на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди.

            Поради изложеното съдът намира, че ищцовата страна недоказа наличието на особено близка връзка с починалата, поради което предявеният иск е неоснователен и на ищцата не следва да бъде присъждано обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

            Тъй като не се доказа наличието на изключително близки отношения между ищцата и покойната И. В. К., които да обуславят основателност на претенцията за неимуществени вреди съдът счита, че не следва да обсъжда наведените от ответната страна възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

            Поради отхвърлянето на предявения иск ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество разноски. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в който се претендира присъждане на сумата от 4236,00 лв. с ДДС и 350,00 лв. – депозит вещо лице. Видно от договора за правна защита и съдействие /л.69/, страните са договорили възнаграждение в размер на 4236,00 лв. с ДДС за един адвокат, за една съдебна инстанция, което ще бъде заплатено по банкова сметка ***. Доказателства за плащането не са представени. С договор за правна защита и съдействие № 913554 от 26.05.2020 г. ответното дружество е подписало договор с адв. М. И.Г., който е бил упълномощен да го представлява за настоящото производство /л.216/. Същият е преупълномощил с права адв. Р.Н. от ГАК. В договора е отразено възнаграждение в размер на 2300,00 лв. без ДДС, които са заплатени в брой, поради което следва да се присъди именно тази сума, която с начисляване на ДДС е в размер на 2760,00 лв., а не претендираната в списъка за разноски 4 236,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Дължи се и сумата от 350,00 лв. – депозит вещо лице или общо 3 110,00 лв., които следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответното дружество за направените разноски по делото.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р  Е Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.К., ЕГН ********** с адрес ***" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, бул. "Джеймс Баучер" № 87 иск за заплащане на неимуществени вреди, в следствие смъртта на внучка й И. В. К., настъпила на 09.04.2017 г., в следствие на ПТП в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, бул. "Джеймс Баучер" № 87 сумата от 3 110,00 лв. /три хиляди сто и десет лева/ - разноски по делото.

            Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – агенция „Пътна инфрастурктура“.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: