РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 281/2.4.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на пети
март през две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ: ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело № 1163 по описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 226 от АПК, във
връзка с чл. 215 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.
2.
Образувано по Жалба на Ф.Ф.Б.,***, чрез Н.В.Б., като негово законен
представител /майка/ с посочен съдебен адрес ***, кантора №5, срещу Заповед №
1680 от 13.11.2018 г. на Кмета на Община Септември., с която е наредено, да се
премахне незаконен строеж : „Плътна ограда“, намираща се в УПИ ІV-179, кв. 95
по плана на гр. Ветрен, общ. Септември, изградена без необходимите строителни
книжа и документи в нарушение на чл. 148 и чл. 137 от ЗУТ.
Жалбоподателя
счита, че процесният строеж не е незаконен, както се твърди от административния
орган. Счита се, че заповедта е издадена в противоречие с административно
производствените правила, доколкото тя не съдържа необходимите мотиви. Подържа
се също така, че административния орган не е изследвал въпроса, дали строежа е
в режим на търпимост. Възразява се също така, че доколкото към момента на
изготвяне и връчване на констативния акт относно строежа, Б. е бил
непълнолетен, а не малолетен, връчването на акта и извършването на останалите
действия в административната процедура спрямо неговата майка го е лишило от
право сам да участва в производството и да охрани правата си.
Иска се
заповедта да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по
производството.
3.
Въпросната заповед е отменена изцяло с Решение № 845 от 29.11.2019г.,
постановено по адм. дело № 1122 по описа на Административен съд, гр. Пазарджик.
Това съдебно решение е отменено с Решение № 12708 от 14.10.2020г., постановено
по адм. дело № 1563 по описа на Върховния административен съд за 2020г., като
делото е върнато за нова разглеждане от първоинстанционния съд.
4. В
отменителното решение, касационната инстанция е указала, че с оглед специалната
норма на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, правото
на участие на страната в административното производство се гарантира с
възможността за подаване на възражение срещу съставения констативен акт относно
незаконния строеж. В този контекст е посочено, че в случая правото на участие
на заинтересованите лица Ф.Б., чрез майка му Н. Б., е упражнено, тъй като
съобщението за образуваното административно производство е изпратено на адреса
по местоживеене на Ф.Б. и е подадено възражение срещу констативния акт, в което
са наведени възраженията, които те са имали в административното производство. При
това положение е формиран извода, че не е допуснатото приетото при първоначалното
разглеждане на делото нарушение на административно производствените правила,
което да обосновава отмяна на оспорената заповед на това основание.
Констатирано
е обаче, че в случая е налице непълнота на доказателствения материал, която
препятства възможността, спора да бъде разрешен по същество. Указано е, че в
приетата по делото съдебно техническа експертиза, която не е оспорена от
страните, вещото лице е посочило, че за спорния строеж е налице одобрен проект
от 26.02.2015г. и е издадено разрешение за строеж № 13 от 26.02.2015г. за
строеж на масивна и ажурна ограда по улично и дворищно – регулационните линии
на УПИ IV – 179, кв. 95 на гр. Ветрен. Констатирано е, че за наличието на тези
строителни книжа не е налице твърдение от страна на жалбоподателя в първата
инстанция Б. или от ответника, за тези строителни книжа за спорния обект твърди
само вещото лице, същите обаче не са приобщени към доказателствения материал по
делото.
5. Заместник кмета на Община Септември, чрез
процесуалните си представители е на становище, че жалбата е неоснователна. В
писмената защита, представена при първоначалното разглеждане на делото се
поддържа, че заповедта е издадена от снабдения с необходимите правомощия орган
в изискваната от закона форма, като са изложени необходимите мотиви относно
приетите за установени факти и приложимия закон. Сочи се, че относно
установения незаконен строеж е съставен надлежен констативен акт. Поддържа се,
че процесния строеж е бил осъществен след 2001г., в нарушение на предвижданията
на действащия ПУП и при съществено отклонение от одобрения проект. Според
ответника, несъответствието с проекта се състои в това, че е предвидено
осъществяване на ажурна ограда, а на место е изградена масивна.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се
присъдят сторените разноски по производството. Възразява се по отношение
размера на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
ІІ. За
допустимостта:
6. Представения по делото нот. акт № 79, том V,
дело № 785 от 30.11.2012г.(л.26),
неспорно легитимира Ф.Б., като собственик въз основа на дарение, на УПИ ІV-179
от кв. 95 по плана на гр. Ветрен, с площ от 680,00м².
7. Според известие за доставяне(л. 54 по а.д.
1122/2018г.),
оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 19.11.2018 г., а жалбата
срещу ѝ е регистрирана в
деловодството на съда на 28.11.2018г. Описаното до тук налага да се приеме, че
жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
III. За фактите и тяхната хронология:
8. До Кмета на Община
Септември е бил подаден Сигнал № 9400-2128 от 07.08.2018г., от Т.Г.от с.
Говедаре за това, че е необходимо да се констатират „… нарушения или
престъпления…“ в имота, намиращ се в гр. Ветрен, ул. „48“, № 7, който се ползва
от Ф.Б..
Явно по този повод, със
Заповед № 1208 от 24.08.2018г., Заместник кмета на Община Септември е назначил
нарочна комисия, председателствана от Главния архитект, която да извърши оглед
на място и по документи на строежите осъществени в УПИ ІV-179 от кв. 95 по плана на гр. Ветрен.
Относно проектирана на 14.09.2018г. проверка е била уведомена Н. Б., като
законен представител на Ф.Б.. Въз основа на данните, добити при извършената
проверка е съставен Констативен протокол от 14.09.2018г., в който е отразено,
че в имота са осъществени : двуетажна паянтова жилищна сграда с две пристройки
към нея; масивна едноетажна сграда ; дървен навес ; басейн(джакузи), които не
са заснети в действащия план на населеното место и за които не са представени
строителни книжа и документи.
В Протокола е
посочено, че парцела е ограден с масивна ограда с височина от 1,30м. до 2,20м.
от прилежащия терен, по улично регулационната линия на УПИ ІV-179 от кв. 95 с
улица с осеви точки 386 – 272 и дворищно регулационната линия на УПИ ІV-179 от
кв. 95 с УПИ V-178 и УПИ ІІІ-582 от кв. 95, като за същата има издадено
разрешение за строеж № 13 от
26.02.2015г., а на 5м. от регулационната линия граничеща с края на регулацията
има изградена масивна ограда с дължина 14,00м. и височина 2,30м.
До Б. е изпратено
писмо от 17.09.2018г., с което е уведомена, че следва да представи всички
строителни книжа и документи които притежава за строежите осъществени в имота.
Това явно не е било сторено от нейна страна.
9. От работна група,
включваща Главния архитект на общината е бил съставен Констативен акт № 14 от
12.10.2018г. в който е описано, че в процесният имот е осъществена плътна
ограда с височина 2,30м., изградена в северната част на УПИ ІV-179 от кв. 95 по
плана на населеното место. Оградата е масивна с тухлена зидария, измазана с
вароциментова мазилка с дължина от 14,00м., с цокъл облицован с камък,
изградена на 5,00м. от северната регулационна линия. Констатациите са
онагледени посредством изчертана в акта, окомерна скица. Като установено
нарушение е посочено, че оградата е осъществена без разрешение за строеж и
конструктивно становище в противоречие с чл. 48, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Акта е подписан от Б. без заявени възражения.
Възражение е подадено
по-късно, като е регистрирано в общинска администрация с № 940-2128-9 от
19.10.2018г. Заявено е, че строежите в имота са със статус „търпими строежи“,
като са предприети действия за снабдяване с удостоверение в тази насока.
Представени са писмени декларации от физически лица, в които е заявено, че строежите в имота са осъществени от Благоя Б.
през 1999г. – 2000г.
10. В този
хронологичен порядък е издадена процесната Заповед № 1680 от 13.11.2018 г. на
Кмета на Община Септември, с която след като са изцяло възприети и
възпроизведени констатациите по акта от 12.10.2018г. е наредено, да се премахне незаконен строеж :
„Плътна ограда“, намираща се в УПИ ІV-179, кв. 95 по плана на гр. Ветрен, общ.
Септември, изградена без необходимите строителни книжа и документи в нарушение
на чл. 148 и чл. 137 от ЗУТ.
Посочено е, че
строежа не може да се квалифицира като „търпим“, доколкото в случая е нарушено
изискването на чл. 48, ал.1 от ЗУТ
11. В хода на
първоначалното разглеждане на спора, по делото са били представени Заповед №
1705 от 22.11.2017г. на Кмета на Община Септември, с която на Заместник кмета
Митев са делегирани правомощия да издава заповеди за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е
Удостоверение за раждане № 578268 от 31.10.2003 г. на Ф.Ф.Б., от което е видно,
че той е роден на ***г., а Н. Б. е негова майка.
12. Изслушано е било
заключение по назначена съдебно техническа експертиза, като според вещото лице
Генов за процесния строеж, представляващ плътна масивна ограда е изготвен и
одобрен проект за обект - Масивна, плътна улично-регулационна и дворищно-
регулационни огради към съседните имоти, както и ажурна дворищно- регулационна
ограда към края на населеното място, разположени изцяло в собствения УПИ-1У-179
в кв.95 по ПУП на гр.Ветрен от 26.02.2015г.
Вещото лице е
констатирало, че на място оградата не е поставена върху предвидената в плана
дворищно регулационна граница, разположена изцяло в собствения УПИ- ІV-179, кв. 95 по устройствения план на гр. Ветрен, същата е изпълнена
на 4,85м. линейни в западната си част и на 5,35м. линейни в източната си част в
посока юг/навътре в имота/ от северната регулационна линия, която е границата
на урбанизираната територия на населеното място. Предвидено по одобрения
инвестиционен проект е изграждане на ажурна ограда с метални решетъчни пана в
северната страна на имота, а на място е изпълнена плътна ограда. Строежа е изпълнен върху ивична бетонова основа и ограждащи стени от
бетонови тухли, обрамчени със стоманобетонов пояс с шапка и покрита с керемиди.
От двете си лица оградата е измазана с бяла мазилка, а в основата е изпълнен
цокъл, облицован с каменни плочи. Към заключението е приложена скица, която е
идентична с окомерната скица, изчертана в Констативен акт № 14 от 12.10.2018г.
13. В съдебно заседание
на 04.06.2019г. е бил разпитан свидетеля Любомир И. Чавдаров, който е заявил,
че с бащата на жалбоподателя са съседи и приятели. Посочил е, че с оглед
високия терен, дворовете на къщите са на тераси. В двора на Б. имало стара суха
зидария от глина и реден камък, където се подпирали самите скатове, защото е
бил на тераси. През лятото на 1999 г., имало майстори там, които съборили и
наново се прекопали същите темели, основите и тези същите камъни с бутобетон били
върнати на място. Понеже къщата била непосредствено до гората, вдигнали
по-високо дуварите с тухли, за да не влизат животни. Чавдаров твърди, че той е
работил на строежа, като е носил вар. Старата зидария я помнел още от дете.
Самите зидарии служели за да подпират терасата. В дясната част по-дългата стена,
където била зидарията, била по-висока, около един метър и четиридесет см., а
сега била по-висока. Същите камъни се ползвали, но се използвал бутобетон за да е по-здраво. Чавдаров твърди,
че това се е случило през 1999 г. Денивелацията на местото била голяма. Имало
врата на задната стена за другия двор и от там вече започвала гората. Имало
лозе нататък. Там бил краят на селото.
14. При новото
разглеждане на делото се представи Проект за обект : масивна, плътна, улично -
регулационна и дворищно – регулационни огради към УПИ III - 582 и УПИ V -178,
както и ажурна дворищно - регулационна ограда към края на регулацията,
разположени изцяло в собствения УПИ IV -179, кв. 95, по плана на гр. Ветрен,
Общ. Септември. Оградата е изцяло разположена в имота на
Възложителя, с височина от 2.20м.
Според
конструктивното становище, оградата трябва да се разположи съгласно указаните в
архитектурния проект улично-регулационни и дворищно-регулационни линии към УПИ ІІІ-582
и УПИ V-178, а ажурната - към края на регулацията на населеното място и
частично към УПИ V-178. Същата следва да се изпълни изцяло в имота на
възложителя и с височина до най-горния си край 2,20м - мерена от прилежащия
терен при спазване на следните указания:
- По уличната и
вътрешно-регулационните граници към съседните УПИ ІІI- 582 и УПИ V-178,
оградата да се изпълни плътна с височина 2,20м над терена, от ивични бетонови
основи от бетон клас В 12,5 или бутобетон (до 30% камъни) с ширина 25,00см.,
фундирани до здрава ненарушена почва или минимум 60,00см. в терена и максимум
50,00см. над него за предпазване на тухлите от замръзване и капилярна влага ;
- От северна страна
на имота, към края на регулацията на населеното място и частично към УПИ V-178,
както е указано в архитектурния проект, ивичната основа да се изпълни както при
плътната ограда. Над така изпълнената основа, оградата да се изпълни
ажурна, от метални решетъчни пана, монтирани на предварително вбетонирани /поне
20см/ в основата метални колонки 50/50/3мм. В горната си част колонките да се
затворят с планки. Височината на оградата от кота прилежащ терен до
кота горен ръб да не надвишава 2,20м.
Според изчертаването
върху Скица – виза № 15 от 03.02.2015г. и графичната част от проекта,
предвиждането е оградата, както в плътната, така и в ажурната и част, да бъде
осъществена по регулационните граници на УПИ- ІV-179, кв. 95 по устройствения
план на гр. Ветрен.
15. Представи се и
Разрешение за строеж № 13 от 26.02.2015г., издадено от Главния архитект на
Община Септември, с което е допуснато осъществяването на обект - „Масивна
ограда”- строеж категория шеста по чл.137 от ЗУТ, с височина до 2,20 м. от
прилежащия терен, по улично регулационната линия на УЙП IV-179 с улица с о.т.386-272
и дворищно регулационната линия на УПИIV-179 с УПИ V-178 и УПИ HI- 582 в кв. 95
по плана на гр. Ветрен, съгласно одобрените на 26.02.2015 г. проекти, и „Ажурна
ограда”- строеж категория шеста по чл.137, с височина до 2,20 м. от прилежащия
терен (вкл. до 0,60м. плътна част) въз основа на скица с виза и конструктивно
становище с указания за изпълнение, по границата на УПИ IV-179 с поземлен имот
от КВС в землището на гр. Ветрен, общ.Септември.
IV. За правото:
16. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност. Според разпоредбата на чл. 225а ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла
на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Административният
акт е съставен в писмена форма, в която е обективирана изискваната съобразно
правилото на чл. 59, ал.2 от АПК информация. Властническото волеизявление е
мотивирано, посредством посочване на конкретно установени факти, които са
съотнесени към точните материални и процесуални норми. Заповед за премахване на
строежа е издадена въз основа на надлежно извършена проверка на място, отразена
в нарочен констативен акт и след обсъждане на установените от длъжностните лица
факти. Проявлението на тези факти, които са изложени в мотивите на оспорения
акт се установява от данните, съдържащи се в доказателствата събрани в хода на
административното и съдебното производство. В тази връзка следва да се посочи,
че възражението на жалбоподателя, относно неспазване на формата за
постановяване на процесната заповед е неоснователно.
В
случая е несъмнено, че строежът е осъществен
в недвижим имот, собствен на жалбоподателя Ф.Ф.Б., който е адресат на
властническото волеизявление за неговото премахване. Съобразно §3 от ДР на
Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол, “Адресат/адресати на заповедта” са физически или
юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено
вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава
задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1
или 2 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение.
Относно
спазването на административната процедура и осъществяването впълнота на правото
на участие и защита на жалбоподателя в процеса, в отменителното решение на
касационната инстанция са изложени ясни, точни и конкретни съображения, които
се възприемат впълнота, поради което е излишно да бъдат повтаряни отново.
17.
Съобразно легалната дефиниция възведена в §5, т. 38 от ДР на ЗУТ – “Строежи” са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74 ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението”.
Според чл.
48, ал. 1 от ЗУТ, урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към
улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти.
Съобразно
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно този закон.
Осъществения
при липсата на разрешение и строителни книжа строеж, следва да се квалифицира
като незаконен, по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Това са
правните норми, на които е основана обжалваната заповед.
18. В случая
с оглед данните по делото и констатациите на назначеното по делото вещо лице,
няма съмнение, че процесната ограда, представлява строеж по смисъла на
цитираното нормативно определение. При огледа на място вещото лице е
констатирало, че е оградата е изпълнена на 4,85м. линейни в западната си част и
на 5,35м. линейни в източната си част в посока юг/навътре в имота/ от северната
регулационна линия, която е границата на урбанизираната територия на населеното
място. Предвидено по одобрения инвестиционен проект е изграждане на ажурна
ограда с метални решетъчни пана в северната страна на имота, а е изпълнена
плътна ограда, не на регулационната граница, а във вътрешността на имота.
Строежа е осъществен върху ивична бетонова основа и ограждащи стени от бетонови
тухли, обрамчени със стоманобетонов пояс с шапка и покрита с керемиди. От двете
си лица оградата е измазана с бяла мазилка, а в основата е изпълнен цокъл,
облицован с каменни плочи.
Според чл.
151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за: леки прозирни
огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м. в рамките на
поземления имот. Несъмнено е че процесната ограда, не попада в хипотезата на
цитираната правна норма. Това ще рече, че осъществяването и при липсата на
разрешение и строителни книжа строеж я определя, като незаконен строеж по
смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
19. Няма
спор, че преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж,
административният орган следва да извърши проверка за търпимост по смисъла на §
16 от ПР на ЗУТ, без издаване на формален акт и служебно, вкл. по см. на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ в конкретния
случай, предвид дата на издаване на оспорената заповед (така Решение № 4837/12г. на ВАС, Решение № 4998/12г.,
ВАС, и др.).
Според § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ – “Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана
за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след
представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.”, а съгл. ал. 2
Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но
неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и
ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998 г.
Съответно, с
оглед твърдението на свидетеля, че процесната ограда е осъществена през 1999г.,
според § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ „Строежи, изградени до 31
март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“
По делото не
се ангажираха никакви доказателства относно допустимостта на строежа съобразно
правилата и нормативите, действали по време на извършването му, нито съответно действащите
разпоредби. Обратно, осъществената във вътрешността на урегулирания имот
масивна оградя, явно не съответства нито на действалите, нито на действащите
нормативни изисквани, нито пък на действащия подробен градоустройствени планове
и на издаденото строително разрешение.
Действително
според чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. Въпреки това, доколкото установяването
на посочените обстоятелство ползва жалбоподателя, несъмнено негово е
задължението да установи наличието им (така
Решение № 3460 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10722/2008 г.).
20.
Фактическите и правните съображения изложени до тук, налагат да се приеме, че
процесната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, като при
постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административно
производствените правила.
V. За
разноските
21. С оглед
изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на разноските по
делото е основателна. Според представения по делото списък, те се констатираха
в размер на 1270,00лв.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Ф.Ф.Б.,***, срещу
Заповед № 1680 от 13.11.2018 г. на Кмета на Община Септември., с която е
наредено, да се премахне незаконен строеж : „Плътна ограда“, намираща се в УПИ
ІV-179, кв. 95 по плана на гр. Ветрен, общ. Септември, изградена без
необходимите строителни книжа и документи в нарушение на чл. 148 и чл. 137 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Ф.Ф.Б.,*** да заплати на Община Септември
сумата от 1270,00 лв. /хиляда двеста и седемдесет лева/ разноски по
производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
Административен съдия : /П/
РЕШЕНИЕ
№11968/24.11.2021 Г. ПО АД №6135/2021 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 281/02.04.2021 г. по адм.
д. № 1163/2020 г. на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Ф. Бързаков от гр. Пазарджик, [адрес], да заплати на община Септември
направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1200 /хиляда и
двеста/ лв.
Решението е окончателно.