Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 11.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на седемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, разгледа търговско дело № 5892 по описа за 2015г. и взе предвид
следното:
Предмет на делото са предявени от „К.т.б.“ АД
/в несъстоятелност/ обективно съединени искове за признаване за установено по
реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Р.Б.“ ЕАД /в несъстоятелност/ дължи сумата
2 249 862,62 евро – просрочена главница по договор за банков кредит
от 13.12.2007г., сумата 17 591,12 евро – просрочена лихва върху редовна
главница за периода от 25.04.2012г. до 28.05.2012г., сумата
1 398 289,61 евро – просрочена лихва върху просрочена главница за
периода 28.05.2012г. до 25.03.2015г., сумата 37 122,73 евро – текуща лихва
върху просрочена главница за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г., сумата
209 272,68 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от
21.05.2012г. до 22.04.2015г., и сумата 127,82 евро – разноски по кредита, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№41413/2015г. на СРС, 62 с-в.
Ответникът „Р.Б.“ ЕАД не оспорва иска за
главница. Оспорва останалите искове по размер с възражения, че начислените
лихви и неустойки не са съответни на действителния период на забавата по
договора за кредит, както и възражения, че недопустимо от банката са
начислявани лихви върху лихви.
Синдикът на „Р.Б.“ ЕАД (конституиран като
страна в производството по реда на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ) не взема становище
по исковете.
Приетите като писмени доказателства по делото
договор за банков кредит от 13.12.2007г. и дванадесет анекса към него
установяват възниквали облигационни правоотношения между „К.т.б.“ АД и „Р.Б.“
ЕАД (с предходно наименование „Маккап“ АД), по силата на които банката се е
задължила да предостави на дружеството целеви кредит в общ размер 1 400 000
евро (увеличен с анекс №6 от 17.07.2009г. на 2 500 000 евро) за
финансиране на енергийни проекти, индивидуализирани в договора за кредит и
анекс №1 от 15.04.2008г., срещу задължения на дружеството за връщане на
главницата, плащане на възнаградителна лихва, а при забава и мораторна
неустойка в сроковете и размерите, уговорени в договора и анексите към него.
Безспорно е между страните, но се и
установява от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че
усвоените от кредитополучателя „Р.Б.“ ЕАД суми по процесния договор за кредит
възлизат на общия размер от 2 249 862,62 евро.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото се установява още, че при отчитане на датите и размерите
на извършените частични плащания по договора за кредит (такива се установяват от
експертизата само по отношение на задълженията на кредитополучателя за лихви по
договора с падежи преди м.05.2012г.), размерите на вземанията на банката за лихви
по договора, дължими за периода до 22.04.2015г., възлизат именно на сумите, за
които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №41413/2015г. на СРС, 62
с-в и са предявени установителните искове по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Заключението на експертизата по втората
задача на ответника обаче опровергава твърденията на ищеца за размера на
кумулираната неустойка върху просрочените лихви за периода от 21.05.2012г. до
22.04.2015г.
Неустойката е предвидена с клаузата на чл. 13
от договора между страните и е уговорена в размер на 10% годишно върху
начислената, но неизплатена възнаградителна лихва по договора.
В противовес на възраженията на ответника възможността
за уговаряне на мораторна неустойка за неизпълнение на задължение на
възнаградителна лихва не е изключена от разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД или
друга законова разпоредба, тъй като по естеството си вземането за
възнаградителна лихва представлява вземане за възнаграждение за използване на
предоставения кредит, а не вземане за обезщетение на вредите от забавено
изпълнение на главно парично задължение.
Същевременно от заключението на експертизата
се установява, че размерът на неустойката, изчислен според правилото на чл. 13
от договора за банков кредит върху размера на изискуемите и неплатени лихви по
договора за периода от 21.05.2012г. до 22.04.2015г., възлиза на сумата 82 069,90
евро, а не на сумата 209 272,68 евро, която се претендира от ответника.
Изводът не се опровергава от констатациите в
заключението на експертизата по петата задача на ищеца, че според изчисленията
на лихвения калкулатор в счетоводната система на банката размерът на дължимата
неустойка възлиза именно на сумата 209 272,68 евро, тъй като от значение
за размера на вземането за неустойка са параметрите за изчисляването й,
уговорени в договора, а не параметрите за изчисляване, заложени в счетоводната
система на ищеца.
Доказателства, от които да се установяват
основанието и размера на претендираното от „К.т.б.“ АД вземане за разноски по
процесния договор за кредит за сумата 127,82 евро, не са ангажирани по делото,
поради което и при последици на доказателствена тежест на чл. 154, ал. 1 ГПК следва
да се приеме, че банката няма такова вземане.
По изложените съображения съдът приема за
установено по делото, че неизплатените задълженията на ответника „Р.Б.“ ЕАД по договора
за банков кредитор от 13.12.2007г. възлизат на сумата 2 249 862,62
евро – главница, сумата 17 591,12 евро – лихва, дължима за периода от
25.04.2012г. до 28.05.2012г., сумата 1 398 289,61 евро – лихва, дължима
за периода 28.05.2012г. до 25.03.2015г., сумата 37 122,73 евро – лихва, дължима
за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г., и сумата 82 069,90 евро –
неустойка върху просрочена лихва за периода от 21.05.2012г. до 22.04.2015г.
Заключението на съдебно-счетоводната
експертиза съдържа данни, че част от посочените задължения за лихви и неустойка
са погасени въз основа на суми, получени от публична продан на недвижим имот в
изпълнителното производство, образувано за принудително изпълнение на
вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. №41413/2015г. на СРС, 62 с-в, но съгласно разрешението, дадено с т. 9
от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
това обстоятелство не следва да се взема предвид при произнасянето по
установителните искове, предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предявените от „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ срещу „Р.Б.“ ЕАД /в несъстоятелност/ установителни искове по
чл. 415, ал. 1 ГПК се явяват частично основателни и следва да бъдат уважени до
посочените по-горе размери на задълженията за главница, лихви и неустойка, като
при този изход на делото и в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК (така и т. 12 от тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК) ответникът
следва да бъде осъден да заплати част от разноските, които ищецът е направил за
заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер, определен по реда на чл. 37 ЗПрП, съразмерно на
уважената част от исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът „Р.Б.“ ЕАД също има право на присъждане на част от разноските, които
е направил за съдебното производство, съразмерна на отхвърлената част от
исковете.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл. 77 ГПК, вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН в тежест на ответника е и плащането на
държавната такса, дължима за разглеждане на установителните искове в уважената
им част, а държавната такса, дължима за разглеждане на исковете срещу ответника
в отхвърлената им част, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността
на ищеца „К.т.б.“ АД.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК, че „Р.Б.“ ЕАД /в несъстоятелност/ с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** дължи на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК ********със
седалище и адрес на управление *** сумата 2 249 862,62 евро –
просрочена главница по договор за банков кредит от 13.12.2007г., ведно със
законната лихва върху главницата от 15.07.2015г. до изплащането, сумата
17 591,12 евро – просрочена лихва върху редовна главница за периода от
25.04.2012г. до 28.05.2012г., сумата 1 398 289,61 евро – просрочена
лихва върху просрочена главница за периода 28.05.2012г. до 25.03.2015г., сумата
37 122,73 евро – текуща лихва върху просрочена главница за периода от
25.03.2015г. до 22.04.2015г., и сумата 82 069,90 евро – неустойка върху
просрочена лихва за периода от 21.05.2012г. до 22.04.2015г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №41413/2015г. на СРС,
62 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявените от
„К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ искове за признаване за установено по реда на
чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Р.Б.“ ЕАД /в несъстоятелност/ дължи сумата над
82 069,90 евро до предявения размер от 209 272,68 евро за неустойка
върху просрочена лихва за периода от 21.05.2012г. до 22.04.2015г. и сумата
127,82 евро за разноски по договора за банков кредит от 13.12.2007г., за които
е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №41413/2015г. на
СРС, 62 с-в.
ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕАД /в
несъстоятелност/ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК
********със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата 919,08 лева – разноски за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „Р.Б.“ ЕАД /в несъстоятелност/ с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 16,27 лева –
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕАД /в
несъстоятелност/ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 296 107,65 лева –
държавна такса за разглеждане на уважените искове по делото.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ с
ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата 9 961,48 лева – държавна такса за разглеждане на отхвърлените
искове по делото.
Решението
може да се обжалва от страните пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: