Решение по дело №1547/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260573
Дата: 21 юни 2021 г.
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20205330201547
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер 260573                        21.06.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На дванадесети юни                                  двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер    1547 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 7/22.01.2020г. на ** на РИОСВ-Пловдив, с което на Община Раковски,  ЕИК *********, адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 / две хиляди / лв. за нарушение по чл.200, ал.1, т.2, вр с чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите /ЗВ/.

          Жалбоподателя моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник.

          Въззиваемата страна – РИОСВ - Пловдив, чрез свой процесуален представител сочи на неоснователност на жалбата и желае да бъде потвърдено процесното НП.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 22.10.2019г. от служители на РИОСВ Пловдив била извършена планова проверка на обект „Индустриална зона Раковски – ЛПСОВ“ с. Стряма. Във връзка с функционирането на индустриалната зона на Община Раковски било издадено Разрешително № 33710091/29.11.2013г., съгласно което отпадните води от индустриалната зона следва да се пречистват. Свид.Х. взела проби от съоръжението, които били изпратени за изпитване. На 08.11.2019г. бил изготвен протокол № 10-1270, видно от който пробите съдържат значително превишаващи стойности на допустимите вещества, съгласно издаденото Разрешително. При това положение на 09.12.2019г. свид.В.Х. *** за това, че всъщност се заустват води в нарушение на издаденото Разрешително. Междувременно Община Раковски чрез създадено за целта юридическо лице прехвърлила стопанисването на канализационните съоръжения и пречиствателната станция на „ВиК“ЕООД – Пловдив. На практика това станало с Анекс към договора от 15.06.2017г. Въпреки това обаче на практика пречистване на отпадните води липсвало  като всъщност всички такива се събирали в своеобразен резервоар, от който чрез помпа се изпомпвали в канал. Въз основа на АУАН №78/09.12.2019г. било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на актосъставителя В.И.Х., разпитана като свидетел в настоящото производство, както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, пълномощно от 06.12.2019г. за получаването му, Анекс от 15.06.2017г., 3 бр. писма, покана, констативен протокол от 20.11.19г., протокол от изпитване №10-1270/08.11.2019г., Протокол от вземане на проби от 22.10.19г., , протокол от проверка от същата дата, Разрешително за заустване № 33740172/20.02.2015г., Заповед № РД-9/10.01.2011г. и Заповед № РД-8/10.1.2011г. Тези факти принципно не се спорят от дружеството жалбоподател като се твърди, че не Община Раковски е административнонаказателно отговорното лице. На първо място това възражение не е основателно, макар действително задължението за стопанисване на съоръженията да е прехвърлено от Общината на трето лице. Това е така, защото именно първата е собственик на съоръженията, на нея са издадени необходимите документи – Разрешение за заустване, и следователно тя следва да следи работния режим на пречиствателното съоръжение в съответствие с това разрешително. Действително няма пречка фактическите действия да се извършват от компетентно трето лице, но пак Общината следва да контролира неговите действия или бездействия, така щото крайния резултат да не е работа в нарушение на изискванията за съоръжението. На следващо място спори се досежно компетентността на актосъставителя и наказващия орган да съставят АУАН, съответно издадат НП. По делото са приложени два броя заповеди, а именно № РД-9/10.01.2011г. и № РД-8/10.1.2011г., видно от които са надлежно оправомощени за целта. На следващо място с жалбата практически се потвърждава, че съоръженията необходими за пречистване на отпадните води не функционират, но е изготвено инвестиционно намерение, което при налично финансиране ще ги приведе в работно състояние. Последното обаче явно не е факт, а докато не може да се осигури наличие на отпадни продукти в нормите съгласно разрешителното, то очевидно не би следвало да се заустват отпадни води.

          При така установените факти според настоящия състав правилно актосъставителя и наказващия орган са квалифицирали извършеното като нарушение на чл.200, ал.1, т2, вр с чл.48, ал.1, т.11 ЗВ. Заустването на отпадните води следва да става само в съответствие с издаденото разрешително. В последното са посочени определени нива на вещества и стойности, които не следва да се превишават. При проверката на 22.10.19г. и проведеното изпитване на пробите е видно , че тези стойности са силно превишени. Същевременно водоползвателите - титуляри на разрешителни – в случая Община Раковски, има задължение да изпълнява условията в издадените й разрешително по реда на този закон. Очевидно е , че само сключването на договор с трето лице за стопанисване на съоръжението, както и изготвянето на план за инвестиция в него, не постигат посочената цел.

На следващо място правилно е приложен закона от наказващия орган в неговата санкционна част. В съответствие с разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ правилно е определено по вид следващото се наказание, а именно имуществена санкция. Тази норма предвижда минимален размер на последната от 2000лв. Такава е наложена и в процесния казус. По този начин в пълнота са отчетени от наказващия орган тежестта на самото нарушение и тежката икономическа ситуация.

Настоящата инстанция намира, че случая не е маловажен такъв по см. на чл.28, б.а ЗАНН. В случая не е нужно да са настъпили резултатни вреди, за да се приеме, че от деянието, което се изразило в действие, са налице конкретни вредни последици. Такива все пак има и те се изразяват в поставянето в опасност на обществените отношения свързани с чистотата на околната среда. Ето защо същото следва да бъде потвърдено НП.

С оглед на този резултат на основание чл.63, ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски. По делото бе представлявана от лице с юридическо образование, с оглед на което има право на разноски за юрисконсултско обслужване. Такива в размер на 80 лева настоящата инстанция намира за съответни на извършеното. Тази сума следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.

Предвид горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7/22.01.2020г. на ** на РИОСВ-Пловдив, с което на Община Раковски,  ЕИК *********, адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 / две хиляди / лв. за нарушение по чл.200, ал.1, т.2, вр с чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите /ЗВ/.

ОСЪЖДА жалбоподателя Община Раковски да заплати на РИОСВ Пловдив сумата от 80 лева разноски пред настоящата инстанция.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.