РЕШЕНИЕ
Номер 260573 21.06.2021г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На дванадесети юни двехиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
АНД
номер 1547 по описа за 2020
година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 7/22.01.2020г. на **
на РИОСВ-Пловдив, с което на Община Раковски,
ЕИК *********, адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 / две хиляди / лв. за нарушение по чл.200, ал.1, т.2,
вр с чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите /ЗВ/.
Жалбоподателя моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата
и съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна – РИОСВ - Пловдив, чрез свой
процесуален представител сочи на неоснователност на жалбата и желае да бъде
потвърдено процесното НП.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 22.10.2019г. от служители на РИОСВ Пловдив била извършена
планова проверка на обект „Индустриална зона Раковски – ЛПСОВ“ с. Стряма. Във
връзка с функционирането на индустриалната зона на Община Раковски било
издадено Разрешително № 33710091/29.11.2013г., съгласно което отпадните води от
индустриалната зона следва да се пречистват. Свид.Х. взела проби от
съоръжението, които били изпратени за изпитване. На 08.11.2019г. бил изготвен
протокол № 10-1270, видно от който пробите съдържат значително превишаващи
стойности на допустимите вещества, съгласно издаденото Разрешително. При това
положение на 09.12.2019г. свид.В.Х. *** за това, че всъщност се заустват води в
нарушение на издаденото Разрешително. Междувременно Община Раковски чрез
създадено за целта юридическо лице прехвърлила стопанисването на
канализационните съоръжения и пречиствателната станция на „ВиК“ЕООД – Пловдив.
На практика това станало с Анекс към договора от 15.06.2017г. Въпреки това
обаче на практика пречистване на отпадните води липсвало като всъщност всички такива се събирали в
своеобразен резервоар, от който чрез помпа се изпомпвали в канал. Въз основа на
АУАН №78/09.12.2019г. било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на актосъставителя В.И.Х., разпитана като свидетел в
настоящото производство, както и от писмените доказателства представени по
делото - АУАН, пълномощно от 06.12.2019г. за получаването му, Анекс от
15.06.2017г., 3 бр. писма, покана, констативен протокол от 20.11.19г., протокол
от изпитване №10-1270/08.11.2019г., Протокол от вземане на проби от 22.10.19г.,
, протокол от проверка от същата дата, Разрешително за заустване №
33740172/20.02.2015г., Заповед № РД-9/10.01.2011г. и Заповед № РД-8/10.1.2011г. Тези факти принципно не се спорят от дружеството жалбоподател като се
твърди, че не Община Раковски е административнонаказателно отговорното лице. На
първо място това възражение не е основателно, макар действително задължението
за стопанисване на съоръженията да е прехвърлено от Общината на трето лице.
Това е така, защото именно първата е собственик на съоръженията, на нея са
издадени необходимите документи – Разрешение за заустване, и следователно тя
следва да следи работния режим на пречиствателното съоръжение в съответствие с
това разрешително. Действително няма пречка фактическите действия да се
извършват от компетентно трето лице, но пак Общината следва да контролира
неговите действия или бездействия, така щото крайния резултат да не е работа в
нарушение на изискванията за съоръжението. На следващо място спори се досежно компетентността
на актосъставителя и наказващия орган да съставят АУАН, съответно издадат НП.
По делото са приложени два броя заповеди, а именно № РД-9/10.01.2011г. и №
РД-8/10.1.2011г., видно от които са надлежно оправомощени за целта. На следващо
място с жалбата практически се потвърждава, че съоръженията необходими за
пречистване на отпадните води не функционират, но е изготвено инвестиционно
намерение, което при налично финансиране ще ги приведе в работно състояние. Последното
обаче явно не е факт, а докато не може да се осигури наличие на отпадни
продукти в нормите съгласно разрешителното, то очевидно не би следвало да се
заустват отпадни води.
При така установените факти според настоящия състав
правилно актосъставителя и наказващия орган са квалифицирали извършеното като
нарушение на чл.200, ал.1, т2, вр с чл.48, ал.1, т.11 ЗВ. Заустването на
отпадните води следва да става само в съответствие с издаденото разрешително. В
последното са посочени определени нива на вещества и стойности, които не следва
да се превишават. При проверката на 22.10.19г. и проведеното изпитване на
пробите е видно , че тези стойности са силно превишени. Същевременно водоползвателите
- титуляри на разрешителни – в случая Община Раковски, има задължение да изпълнява
условията в издадените й разрешително по реда на този закон. Очевидно е , че
само сключването на договор с трето лице за стопанисване на съоръжението, както
и изготвянето на план за инвестиция в него, не постигат посочената цел.
На
следващо място правилно е приложен закона от наказващия орган в неговата
санкционна част. В съответствие с разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ
правилно е определено по вид следващото се наказание, а именно имуществена
санкция. Тази норма предвижда минимален размер на последната от 2000лв. Такава
е наложена и в процесния казус. По този начин в пълнота са отчетени от
наказващия орган тежестта на самото нарушение и тежката икономическа ситуация.
Настоящата
инстанция намира, че случая не е маловажен такъв по см. на чл.28, б.а ЗАНН. В
случая не е нужно да са настъпили резултатни вреди, за да се приеме, че от
деянието, което се изразило в действие, са налице конкретни вредни последици.
Такива все пак има и те се изразяват в поставянето в опасност на обществените
отношения свързани с чистотата на околната среда. Ето защо същото следва да
бъде потвърдено НП.
С оглед
на този резултат на основание чл.63, ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има право на
разноски. По делото бе представлявана от лице с юридическо образование, с оглед
на което има право на разноски за юрисконсултско обслужване. Такива в размер на
80 лева настоящата инстанция намира за съответни на извършеното. Тази сума
следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.
Предвид
горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 7/22.01.2020г. на ** на
РИОСВ-Пловдив, с което на Община Раковски,
ЕИК *********, адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 / две хиляди / лв. за нарушение по чл.200, ал.1, т.2,
вр с чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите /ЗВ/.
ОСЪЖДА
жалбоподателя Община Раковски да заплати на РИОСВ Пловдив сумата от 80 лева
разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.