Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260027
гр. Кубрат, 09.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на десети септември, две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Албена Великова
При
секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 194
по описа на РСКт за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищцата С.Р.К., ЕГН ********** *** чрез пълномощник адв. Мариана
Николова от АК–Разград твърди, че с Решение
№ 1/24.01.2012 г. по бр. д. № 41/2011 г. по описа на РС – Кубрат, влязло
в законна сила на 15.02.2012 г., е
прекратен с развод брака ѝ
с ответника К.А.О. по негова вина. През 2018 г.
е било образувано гр. д. № 162/2018 г. по описа на РС–Кубрат за съдебна
делба на недвижимо имущество придобито по време на брака, което е приключило
със спогодба, одобрена с Определение № 240/04.07.2018 г. Така въз основа на
влезлия в законна сила на 12.07.2018 г. съдебен акт ищцата получила в дял
правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1/ Поземлен имот (Дворно
място), находящо се в строителните граници на село Сушево, област Разград, ул.
„Трети март“ № 26, с площ от 1 600
кв. м, представляващо имот с планоснимачен номер 330 от квартал 46 по плана на село Сушево, одобрен със Заповед
№45/1996 г. на Община Завет, за който имот съгласно същият план е бил отреден
парцел III-330 от същия квартал, при
граници: от двете страни улици, имот I-328, имот II-329 и имот IV-331, заедно с
построената в същото дворно място жилищна сграда, както и 2/ Поземлен имот (Дворно място), находящо се в
строителните граници на село Сушево, област Разград, ул. „Стара планина“ № 30,
с площ от 842 кв. м, представляващо имот с планоснимачен номер 62 от квартал 11
по плана на село Сушево, одобрен със Заповед № 45/1996г. на Община Завет, за
който имот съгласно същият план е бил отреден парцел V-62 от същия квартал, при
граници: от двете страни улици, имот IV- 61 и имот VI-63 , заедно с построената
в същото дворно място жилищна сграда.
Ответникът К.А.О. получил в дял правото на
собственост върху следния недвижим имот: Поземлен имот – нива с площ 15.000
дка, трета категория, находящ се в землището на село Сушево, ЕКАТЕ 70384,
община Завет, област Разград, в местност „Коренеж-ДПФ“, съставляващ имот №
052034 по плана за земеразделяне на село
Сушево, при граници и съседи: имот № 052033-нива на ДПФ, имот № 052045-нива на А.Х.А.,
имот № 052046 - нива на ДПФ, имот № 052047 - нива на Ю.М.В., имот №052035 -нива
на ДПФ, имот №000187- полски път на Община Завет.
След вписване на съдебната спогодба в СВ –
Кубрат и въпреки получена нотариална покана, ответникът отказал да предаде
владението на имота, находящ се на ул. „Стара планина“ № 30 в с. Сушево, поради
което и на основание чл. 108 от ЗС ищцата сезира съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника К.А.О., че тя е собственик на основание
давностно владение и спогодба на процесния имот, наподящ се в село Сушево,
област Разград, ул. „Стара планина“ № 30, подробно описан в обстоятелствената
част на исковата молба и да го осъди да ѝ предаде
владението върху същия.
Ответникът К.А.О., ЕГН ********** ***,
ангажира становище, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй
като процесния имот е частна държавна или общинска собственост, която според закона
не може да се придобива по давност. Евентуално счита, че с оглед
противоречивата практика на съдилищата по тези казуси, ако съдът приеме иска
основателен, то той би бил частично основателен, до размера на 1/2 ид. част.
В срока по чл. 211 от ГПК с отговора на
исковата молба ответникът предявава инцидентен установителен иск, поправен с
молба вх. № 1596/23.06.2020 г., за установяване нищожност поради противоречие
със закона на сключената на 04.07.2018 г. между страните съдебна спогодба по
гр. д. № 162/2018 г. по описа на РС–Кубрат. Твърди, че към момента на сключване
на цитирана спогодба процесният имот, находящ се в с. Сушево, обл. Разград, ул.
„Стара планина“ № 30 не е собствен на страните и не представлява семейна
имуществена общност. Заявява, че спогодбата е нищожна и поради това, че няма
основание за възлагане на този имот съгл. чл. 349, ал. 1 от ГПК. Искът намира
правно основание в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
След преценка на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Страните по делото са бивши
съпрузи, чийто брак, видно от представеното по делото копие на Решение № 1/24.01.2012
год. по бр. д. № 41/2011 г. по описа на РС–Кубрат, е прекратен с развод по вина
на съпруга.
По искова молба на С.Р.К.,
образувана в гр. д. № 162/2018 г. по описа на РС–Кубрат е инициирано
производство за делба на придобитите по време на брака с К.А.О. два недвижими
имота, находящи се в село Сушево. Производството по делото е приключило със
спогодба, одобрена от съда с Определение № 240/04.07.2018 г., влязло в сила на
12.07.2018 г. Въз основа на така постигнатата и одобрена от съда спогодба,
ищцата получила в дял следните недвижими имоти:
1/ Поземлен имот (Дворно място), находящо
се в строителните граници на село Сушево, област Разград, ул. „Трети март“ №
26, с площ от 1 600 кв. м,
представляващо имот с планоснимачен номер 330 от квартал 46 по плана на село Сушево, одобрен със Заповед
№45/1996 г. на Община Завет, за който имот съгласно същият план е бил отреден
парцел III-330 от същия квартал, при
граници: от двете страни улици, имот I-328, имот II-329 и имот IV-331, заедно с
построената в същото дворно място жилищна сграда, както и
2/
Поземлен имот (Дворно място), находящо се в строителните граници на село
Сушево, област Разград, ул. „Стара планина“ № 30, с площ от 842 кв. м,
представляващо имот с планоснимачен номер 62 от квартал 11 по плана на село
Сушево, одобрен със Заповед № 45/1996г. на Община Завет, за който имот съгласно
същият план е бил отреден парцел V-62 от същия квартал, при граници: от двете
страни улици, имот IV-61 и имот VI-63, заедно с построената в същото дворно
място жилищна сграда.
Ответникът К.А.О. получил в дял правото на
собственост върху следния недвижим имот: Поземлен имот - нива с площ 15.000 дка (петнадесет декара), трета
категория, находящ се в землището на село Сушево, ЕКАТЕ 70384, община Завет,
област Разград, в местност „Коренеж-ДПФ“, съставляващ имот № 052034 по плана за земеразделяне
на село Сушево, при граници и съседи: имот № 052033-нива на ДПФ, имот №
052045-нива на А.Х.А., имот № 052046 - нива на ДПФ, имот № 052047 - нива на Ю.М.В.,
имот №052035 -нива на ДПФ, имот №000187, полски път на Община Завет.
След вписване на спогодбата по
гр. д. № 162/2018 г. по описа на РС–Кубрат в СВ – Кубрат и отказът на ответника
да предаде владението на имота, находящ се в село Сушево на ул. „Стара планина“
№ 30, ищцата отправила нотариална покана до бившия си съпруг да й заплати
сумата 6000 лв. в замяна на прехвърлянето на собствеността върху цитирания
по-горе имот, а ако не е съгласен, го поканила да освободи имота и да ѝ
предаде владението.
Ответникът отговорил на
нотариалната покана, като се съгласил да уредят доброволно отношенията си, но
реално не постигнали съгласие за това.
От представените Удостоверение №
94-00-397-001/16.06.2020 г. издадено от Областен управител на Област Разград и
Удостоверение № 94 С-689-2/31.08.2020 г. издадено от Община Завет, се
установява, че за имот, представляващ дворно място с построената в него сграда,
за който е отреден имот с УПИ V – 62 от кв.11 с граници: север – имот с УПИ VI – 63, изток – имот с УПИ IV – 61, юг – улица, запад – улица, по ПУП на с. Сушево,
одобрен със Заповед № 45/13.05.1996 г., няма съставен акт за държавна и
общинска собственост.
От представеното по делото
ксерокопие на Договор от 08.03.1990 г. се установява, че спорният в настоящото
производство имот, находящ се в село Сушево на ул. „Стара планина“ № 30,
страните са придобили въз основа на покупко-продажба, заверена в Кметството на
село Сушево, без да е оформена сделка с нотариален акт.
От показанията на св. М.Ю.се установява, че той
е продал на страните имота, находящ се в с. Сушево, на ул. „Стара планина“ №
30. Заявява, че представлявал кирпичена постройка от две стаи и коридор, които
ползвал за сушене на тютюна, който добивал. Твърди, че по време на възродителния
процес имената му са променени с българските М.Х.Т., с които фигурира в
договора за продажба.
Както св.Ю., така и свидетелите Д.Р.и
Р.Т., заявяват, че след като закупили имота, страните започнали да правят ремонти
в същия. Св. Р. твърди, че ответникът сам и с други работници са изливали
плоча, направили джамлък, изградили баня. Според св.Т. бившите съпрузи са
живели в този имот около 15-20 години до раздялата им през 2011 г.
От показанията на св.А.А. и св.Р.А.,
синове на страните, се установява, че от раждането си те са живели в спорния
имот, като впоследствие А. е заживял при родителите на ищцата. След раздялата
им, ищцата се установила в дома на своите родители, синът Р. със неговото
семейство заживяло в имота на ул. „Трети март“ № 26, а ответникът останал в
спорния имот на ул. „Стара планина“ № 30 и продължил да извършва ремонти и
подобрения.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели изцяло като последователни, логични и взаимодопълващи
се.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения инцидентен
установителен иск
Ответникът в качеството на
насрещен ищец претендира съдът да признае нищожността
поради противоречие със закона и добрите нрави на
сключената на 04.07.2018 г. между страните съдебна спогодба по гр. д. №
162/2018 г. по описа на РС–Кубрат.
Съдът намира така предявения
установителен иск неоснователен. Както в рамките на бракоразводното дело, така
и в делбеното производство, образувано между същите страни, в нито един момент
не е имало спор, че по време на брака си С.Р.К. и К.А.О. са придобили трите
недвижими имота, описани в определението по гр. д. № 162/2018 г. Нещо повече, и
с отговора на отправената му нотариална покана ответникът не е направил подобно
възражение. Съдебното производство за подялбата на имуществото бивша СИО, в
което всяка от страните е участвала с упълномощен адвокат, е приключило със
спогодба, оформена в съдебния протокол, който е бил одобрен от съда и подписан
от него и от страните. Съобразно Решение № 412/11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. №
15/2012 г., I г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК: „Делбеният протокол
материализира както договора на страните за делба на общите вещи, така и
определението на съда за одобряване на този договор. Преди да одобри
спогодбата, съдът е длъжен да провери дали тя не противоречи на закона и на
добрите нрави. Това задължение произтича пряко от чл. 234, ал. 1 ГПК, преди чл. 125, ал. 1 ГПК (отм.). В закона не е изрично
посочено, но в съдебната практика неотклонно се следва правилото, че съдът
предварително проверява и съсобствеността върху вещите. Той може да откаже
одобряването на спогодбата и да отхвърли иска за делба, ако приеме, че вещите
не са съсобствени. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение -
чл. 234, ал. 3 ГПК, преди чл. 125, ал. 3 ГПК (отм.). Ето защо в последващ
съдебен процес между същите страни или между техни правоприемници делбеният
протокол ще се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността,
подобно на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо по
този въпрос. Между посочените лица делбеният протокол ще представлява доказателство
за правото на собственост.“
Освен, че не е имало спор между
страните относно правото на собственост върху тези три имота, категорично се
установява от представените писмени доказателства, че спорният имот, находящ се
на ул. „Стара планина“ № 30 в с. Сушево не е държавна и общинска собственост,
въпреки позоваването на насрещния ищец, че в разписния лист към плана на село
Сушево имотът е отразен като държавна собственост. В този смисъл и основателно
е възражението на насрещния ответник, че разписната книга не доказва и не
съзвава вещни права. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че
страните са придобили процесния имот през 1990 г., владели са го спокойно и
явно, обработвали дворното място, ремонтирали стаите, за да станат годни за обитаване
и както сочи свидетелката Т., водена от ответника, бившите съпрузи са живели
там заедно между петнадесет до двадесет години, а след раздялата им и
понастоящем там живее К.А.О.. Всичко това опровергава твърдението, че имотът е
чужд, макар че дори и да не бе собствен на страните, трайна е съдебната
практика, че разпореждане с чужда вещ не е нищожно.
Предвид изложеното, съдът намира,
че предявеният инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на
съдебната спогодба е неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.
108 ЗС
Разпоредбата на чл. 108 ЗС регламентира възможността на
собственика да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да
има основание за това. За да се уважи иска следва да са установени и доказани и
трите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 ЗС, а именно: ищецът да е
собственик на имота, имотът да се владее от ответника и владението на последния
да се осъществява без правно основание за това. Горните три предпоставки са
подредени по степен на важност, като наличието на първоначалната, предполага
задължителното изследване на следващата, докато се установи наличието на
всичките.
Съдът приема, че представената по
делото съдебна спогодба категорично легитимира ищцата като собственик на имота,
находящ се в с. Сушево на ул. „Стара планина“ № 30, който и двамата съпрузи са
придобили по давност, а в делбеното производство е поставен в неин изключителен
дял.
Не е спорно, че към момента
ответникът владее имота, без да има правно основание за това, с оглед влезлият
в законна сила съдебен акт по гр. д. № 162/2018 г. по описа на РС–Кубрат.
Предвид изложеното съдът счита,
че предявеният иск по чл. 108 ЗС е доказан по своето основание и
като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски, съразмерно с уважената част от иска. Същият е направил разноски в
размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение
и 50 лв. – внесена държавна такса.
Поради това, с оглед уважаване на иска изцяло, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 450
лева.
Мотивиран така, Кубратският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.О., ЕГН ********** *** срещу С.Р.К., ЕГН **********
*** иск за
прогласяване нищожността на съдебна спогодба, одобрена с Определение № 240/04.07.2018 г. по гр. дело № 162/2018 г. по
описа на РС–Кубрат, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.А.О., ЕГН **********
***, че С.Р.К., ЕГН
********** *** е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот (Дворно място), находящо се в
строителните граници на село Сушево, област Разград, ул. „Стара планина“ № 30,
с площ от 842 кв. м, представляващо имот с планоснимачен номер 62 от квартал 11
по плана на село Сушево, одобрен със Заповед № 45/1996г. на Община Завет, за
който имот съгласно същият план е бил отреден парцел V-62 от същия квартал, при
граници: от двете страни улици, имот IV-61 и имот VI-63, заедно с построената в
същото дворно място жилищна сграда, като
ОСЪЖДА К.А.О., ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДЕ
на С.Р.К.,
ЕГН ********** *** владението върху описания имот.
ОСЪЖДА
К.А.О., ЕГН ********** *** да заплати на С.Р.К., ЕГН
********** *** сумата 450.00 лева (четиристотин и петдесет лева, нула стот.) – сторени
разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Председател: /П/ Ал. Великова