Р Е Ш
Е Н И Е
№ 100 23.03.2020г. гр. Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.ският районен
съд
на двадесет и
шести февруари през две хиляди и двадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Дарина
Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 1784 по описа за 2019г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен установителен иск за
съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК.
Ищецът предявява
настоящия иск за установяване на вземането по ЧГД № 14872/2019г. по описа на PC-Д., тъй като срещу издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е постъпило
възражение от длъжника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Предявява
настоящият иск за установяване на вземането по ЧГД № 14872/2019г. по описа на PC-Пловдив, тъй като срещу издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е постъпило
възражение от длъжника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, Въпреки че
заповедното производство е проведено от PC-Пловдив,
по седалището на длъжника- ответник, настоящото исково производство следва да
бъде проведено от РС- Д. по седалището на ищеца, предвид разпоредбата на чл.ИЗ ГПК, тъй като същият има качеството на потребител по смисъла на §1 т.41б от ДР
на Закона за енергетиката, както и по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП.
Ответното
дружество издало Фактура № **********/29.08.2019г. на стойност 505,14 лева,
която била дължима за периода от 22.11.2017 до 13.02.2018 вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.
енергия за обект с ИТН: 1595788 в село К., общ.Д., на клиент с клиентски №
**********, на която партида аз съм титуляр. Платил сумата по фактурата 505,14
лева на каса, както и лихвата за забава върху нея 0,42 лева или общо 505,56
лева, тъй като датата на падежа за плащане беше вече минал и му предстояло
вероятно изключване на ел. захранването при неплащане. Заявява, че не е
ползвана допълнително начислената ел. енергия, предвид на което фактурата е
издадена без правно основание, както и неоснователна е и лихвата за забава
върху нея. Предвид горното следва сумата 505,56 лева да ми бъде възстановена.
Предвид горното, моли съдът да постанови решение с което:
1) Да признае за установено задължението на ответника към
ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ЧГД №
14872/2019г. по описа на PC-Пловдив: главница 505,56
лева съставляваща: 505,14 лева — по Фактура № **********/29.08.2019г.
и 0,42 лева — лихва за забава върху фактурата, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението — 17.09.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
2) Моли да му бъдат присъдени и направените деловодни
разноски в хода на заповедното производство в размер на 345 лева, от които 25 лева
— държавна такса и 320 лева — адвокатски хонорар.
3)
Моли да му бъдат
присъдени и направените деловодни разноски в хода на настоящото гражданско дело
в размер на 425 лева, от които 25 лева
— държавна такса и 400 лева — адвокатски хонорар.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът е депозирал писмен отговор, в
който оспорва исковата претенция, като неоснователна. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, обективирани в
исковата молба.Смята предявения иск за неоснователен и в тази връзка заявява,
че го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.Счита, че процесната сума е
начислена и претендирана правомерно от „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД. Основание за това са разпоредбите на чл.
98а. ал. 2. ,т 6 и чл. 104а. ал. 2. т. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ). във
връзка с чл. 83. ал. 1. т. 6 от ЗЕ. във връзка с 51 ал. 1 от ПИКЕЕ. във връзка с чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Съдът,
като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид
становището на страните с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и 4 като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че
ищецът е бил потребител на услугите на ответното дружество за посочения в
исковата молба обект и период, че е извършена проверка на процесното СТИ, за
която е съставен констативен протокол и впоследствие е издадена фактура на посочената
в исковата молба стойност, представляваща допълнително начислена ел. енергия за
описания в нея период.
Безспорно е и
плащането на задължението по фактурата, ведно с начислена лихва за забава в
размер на 0.42 лева, или общо сумата в размер на 505.56 лева, като същото се
установява от представените квитанции на лист 4 от делото.
От представения по делото Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 408321/13.2.18г.
се установява, че на същата дата длъжностни лица, служители на ответното
дружество, в присъствието на ищеца, извършили техническа проверка на електромер
с фабричен № 30162344, монтиран да измерва консумираната електрическа енергия
на обект, находящ се в село К., община Д..В хода на проверката било установено,
че има съмнения за манипулиран електромер.
Въз основа на
констативен протокол от метрологична експертиза от 17.4.2019г. е установено,
като заключение на експертите, че е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера-на електронната платка в измервателната верига на електромера е
подменен електронен елемент с друг нерегламентиран резистор.
Въз основа на
констатациите от проверката била изготвена справка за коригиране на сметката на
електроенергия на ищеца, като клиент на ответника, за периода от 22.11.2017г.-13.2.18г.
За коригираната сметка била съставена Фактура № *********/29.8.2019г., с която
била начислена за плащане допълнително сумата от 505.14 лева за периода от 22.11.17г.-13.2.18г
.
Предвид
събраните по делото доказателства, се установява, че процесната сума е
начислена като корекция на сметка и е формирана за минал период, съгласно
данните от съставения констативен протокол.
За извършената
едностранна корекция на сметката, ответникът се позовава на разпоредбите на чл.
98а, ал. 2, т. 6, чл. 104а, ал. 2, т. 5, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, вр. чл.
48, ал. 1, вр. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.
Съгласно посочените норми, условията, при които се извършва продажбата на ел.
енергия, съдържат ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/. В
раздел девети на ПИКЕЕ /чл.48, ал.1/ е посочено, че при липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. В ал. 2 на чл. 48
ПИКЕЕ е предвидено, че когато при проверка на измервателната
система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се
извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на
изискванията по чл. 47 и е съставен в
присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
Моментът,
в който е извършена едностранната корекция на сметката, е след измененията на
чл.98а от Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и
след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в
сила от 16.11.2013 г./.
В
тази връзка следва да се посочи, че с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, ПИКЕЕ са отменени, поради съществено
нарушение на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 – чл. 51.
Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г., като относно извършената
проверка на средството за търговско измерване, ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г./ съставлява приложим материален закон единствено в частта на чл.
48 - 51 ПИКЕЕ.Манипулацията според експерта е в схемата на свързване на
електромера, като в този случай съгласно ал. 2 на чл. 48 ПИКЕЕ, корекцията се
извършва единствено въз основа на протокола.
Наред
с това, в тежест на ответника е да установи законосъобразното определяне на
периода, за който е била начислена допълнителната ел. енергия. В случая по
отношение на крайния момент на периода, за който е начислена допълнителната
енергия не се установява да са спазени правила на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Съгласно
чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ преизчисляването се извършва до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване. Посочените 90 дни са предвидени
единствено като пределна граница при наличието на монтаж или проверка в
предхождащ ги момент. Т.е, за да бъдат приложени е необходимо ответникът да
установи, дата на монтажа и на предходните проверки. От приетите по делото писмени
доказателства се установява единствено първоначалната метрологична проверка,
която задължително се извършва, но не и извършването или не на текущите
проверки, каквато се явява и процесната. Липсата на такива не би могла да се
предполага, тъй като началният момент на периода за който се начислява
допълнителна енергия е един от съществените елементи на фактическия състав на
чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Не може да се приеме, че във всички случай (извън близка
дата на монтаж на СТЕ) ответникът може да начислява ел. енергия за максималния
срок. Не следва и установяването на такива проверки да се възлага на ищеца, тъй
като електромерът е собственост на ответника, който отговаря за неговата
поддръжка и разполага с цялата информация за това.
Отделно
от това, общите условия, действащи между страните за процесния период, не е
предвиден ред за уведомяване на клиента, съгласно чл. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, каквато е една
от предпоставки за извършване на едностранна корекция. Общите условия, не са
съобразени с новите законови изисквания, който предвиждат общите условия
задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В настоящия
случай е налице последващо съобщаване за коригираната сметка, а тълкуването на
посочената разпоредба води до извод, че редът за уведомяване следва да е
предхождащ корекцията и да е по време на нейното извършване.
Ето
защо не се установява твърдяното от ответника основание за дължимост на сумата
и предявеният иск следва да бъде уважен.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските в заповедното производството в общ размер на 345
лева и в настоящото такова, като направените такива от ищеца са в общ размер на
425 лева/25 лева-ДТ и адв.възнаграждение 400 лева/.На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца направените деловодни разноски. Видно от представения по
делото списък на разноските е, че ищецът е платил такива за държавна такса- 25
лева и за адвокатско възнаграждение- 400 лева. На основание чл.78 ал.5 от ГПК,
ответното дружество прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, като иска то да бъде намалено до минималния размер,
предвиден в Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът намира това искане за основателно. Съгласно разпоредбата
на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за процесуално представителство по дела с
материален интерес до 1000 лева минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лева. В настоящия случай претендираната сума е 505.14
лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300
лева. Спорът по делото не е с голяма правна и фактическа сложност, производството
приключи в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели и вещи лица, както и
в отсъствието на представител на ответното дружество. Предвид това съдът счита,
че размера на адвокатското възнаграждение което претендира за плащане ищеца
следва да бъде намалено от 400 лева до минималния размер по чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 300 лева. Наред с това ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените от него разноски за платена държавна такса от 25 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че “ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов”№37, представлявано от
Михаела М.М.Д. и Ж.П.С., ЕИК *********, ДЪЛЖИ на Г.Т.Я., ЕГН ********** ***, чрез:
адв. Д.Д. *** адрес за призоваване: гр. Д., ул.“************, сумата от 505,14/петстотин и пет лева и 14 ст./ — главница представляваща
възстановяване на платена без основание стойност на ел.енергия за периода от 22.11.17г.
до 13.2.18г., за която сума е издадена Фактура № **********/29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението — 19.09.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за които
вземания е била издадена Заповед №8133/20.9.19г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело №14872/2019 г. по описа на
Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА “ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Христо Г. Данов”№37, представлявано от М.М.Д. и Ж.П.С, ЕИК *********, да заплати на Г.Т.Я., ЕГН ********** ***, чрез: адв. Д.Д. *** адрес
за призоваване: гр. Д., ул.“***********, сумата
в общ размер на 345/триста четиридесет и пет/ лева- разноските по ч. гр.
дело №14872/2019 г. по описа на Пловдивски районен съд и по настоящото гр.д. № 1784/2019г.
по описа на ДРС в общ размер на 325/триста двадесет и пет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете.
Съдебният акт е
обявен на 23.03.2020 г.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Д.Петрова