Решение по дело №358/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на А. К. А. от Г. К., Ч. А. Н.М.- АК-К., против решение № 128/23.12.2009 г. по Г.д. № 108/2009 г. по описа на КРС, с което е осъден да отстъпи на Т. Г. Г. и В. М. Г., двамата от Г., собствеността и предаде владението на части от поземлен имот с идентификатор 40909.103.217, собственост на Т. и В. Г. с обща площ от 12.16 кв.м., ситуирани по протежението между сграда с идентификатор 40909.103.217.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 40909.103.217 и границата на поземлен имот с идентификатор 40909.103.344, собственост на А. К. А., съобразно обозначението на частите на скицата на в.л. Д.И.Д., приета като неразделна част от протокол на л.46 от делото, с цифра 1- 7.76 кв.м и цифра 2- 4.40 кв.м, а в останалата част за разликата до 15 кв.м искът е отхвърлен. В тежест на А. К. А. са останали направените по делото разноски в размер на 1050 лв. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. От доказателствата по делото се установявало, че владее и ползва собствения си имот по граници, така както го е закупил през 1974 г. и през 2008 г. и счита претенцията на ищците за неоснователна. По делото не се установявало да е разрушавал циментова настилка, изпълнена между сградата на ищците и границата с неговия имот и не е преградил достъпа им до претендираните 15 кв.м. Неправилно районния съд е приел, че владее и ползва част от имота на ищците, тъй като в случая е налице непълнота и грешка в кадастралната карта, която засяга неговия имот и поземлен имот с идентификатор 40909.103.218 поради неточно отразени в кадастралната карта граници между тези имоти и допуснатата грешка е в резултат на грешка от правоспособно лице, изработило кадастралната карта. Налице било изместване на границите между двата поземлени имота, но не поради негови действия, а поради допустимо геодезическо отклонение от 0.30 см, което се дължало на двата различни метода на заснемане- графичен и цифров. От доказателствата по делото се установявало, че между сградата на ищците и неговия имот липсвало ограда или друга преграда, която да препятства ищците да ползват имота в пълен обем. Моли съдът да отмени решението на районния съд в уважената част и постанови друго по същество на делото, като отхвърли предявеният иск и се присъдят разноски по делото.В съдебно заседание поддържа жалбата със същите оплаквания.

В писмения отговор на въззивната жалба въвзиваемите твърдят, че решението на районния съд е законосъобразно. По несъмнен начин се установявало, че ответника владее претендираната реална част от имота без правно основание. В този смисъл е и заключението на в.л., което не е оспорено от ответника. В съдебно заседание поддържат писмения отговор, Претендират разноски по делото.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна.

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС, за собственост на 15 кв.м., ситуирани по протежение на границата между имота на ищците и този на от ответника, в частта, находяща се между сградата им и границата на имота, собственост на ответника. Достъпа им до 15 кв.м бил преграден, а от месец били засадени дръвчета от ответника в тази част на имота. По доброволен начин не могат да разрешат възникналия спор, поради което било налице правен интерес да предявят осъдителен иск за собственост.Представят доказателства в подкрепа на иска.

От писмените доказателства се установява, че ищците са собственици на поземлен имот със стар идентификатор № 784 и 783 с площ от 931 кв.м по плана на Г. К. на основание НА № 92, том ІІІ, дело № 678/1993 г. и № 69, том V, № 1281/ 1996 г. на Нотариус при КРС. Впоследствие имота представлява УПИ Х-783, а идентификатора по скица № 3780/02.09.2008 г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър – К. е № 40909.103.217 и площта на имота е 1188 кв.м.

На основание НА № 156, том І, дело № 187/1974 г.на Нотариус при КРС и НА № 32, том І, рег.№ 949, дело № 32/2008 г. на Нотариус К. З. с рег.№ 204, с район на действие КРС, ответника е собственик на поземлен имот с със стар идентификатор УПИ-782, 6027 с площ от 246 кв.м и нов идентификатор № 40909.103.344 с площ от 354 кв.м по скица № 261/ 25.06.2008 г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър – К..

Разпитаните по делото св. Ю., Я. и Б. установяват, че границата между къщата на ищците и имота на ответника представлявала ограда от жив плет на разстоянието от 60 см. от къщата на ищците. В момента този жив плет не съществува и ищците не могат да обслужват тази част от къщата си.

Вещото лице установява, че границите на имот с идентификатор № 40909.103.217 с площ от 1188 кв.м съвпадат с границите на имот със стар идентификатор УПИ –Х-783. Собственика на имот с идентификатор № 40909.103.344 държи на место площ с квадратура 362.00 кв.м и границата не съвпада с границата на имот с идентификатор 40909.103.217. По скица на стр.46 от Г.д. № 108/2009 г. на КРС, изготвена от в.л., собственика на имот с идентификатор № 40909.103.344 държи на место с № 1 площ от 7.76 кв.м от имот с идентификатор № 40909.103.217 и с № 2 площ от 4.40 кв.м от имот със стар идентификатор № 783 по Кадастралната карта на г.К..

При тези факти съдът намира предявеният иск за собственост на 15 кв.м за частично основателен. Претенцията на ищците касае част от собствения им имот, който е ситуиран между сградата им и границата с поземлен имот с идентификатор № 40909.103.344. Според вещото лице имотната граница между къщата на ищците и имота на ответника минава на 65-70 см. От сградата на ищците това разстояние представлява 7.76 кв.м, която площ се владее от ответника без правно основание и в тази част решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. От доказателствата по делото се установява, че в резултат на владението на тази част от имота от страна на ответника, ищците не могат да ползват терена и да поддържат сградата си. По отношение обаче на частта от имота, която се намира по протежението на сграда № 4 на скицата на л.46 от Г.д. № 108/2009 на КРС, за която в.л. установява, че е с площ от 4.40 кв.м, обозначена с цифра 2, искът е неоснователен, тъй като тази част от имота не е предмет на делото, при което в тази част решението на районния съд следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено отхвърляне на иска в тази част като неоснователен.

При този изход на делото в тежест на жалбоподателя следва да останат направените по делото разноски от ищците върху уважената част на жалбата в размер на 850 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 128/23.12.2009 г. по Г.д. № 108/2009 г. по описа на КРС, в частта с която А. К. А. от г.К-ли е осъден да отстъпи на Т. Г. Г. и В. М. Г., двамата от Г., собствеността и владението на поземлен имот с идентификатор 40909.103.217, в частта, ситуирана по протежението между сграда с идентификатор 40909.103.217.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 40909.103.217 и границата на поземлен имот с идентификатор 40909.103.344, собственост на А. К. А., съобразно обозначението на скицата на в.л. Д.И.Д. на л.46 по Г.д. № 108/2009 г. на КРС с цифра 2- 4.40 кв.м, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Г. Г. и В. М. Г., двамата от г. К., иск против А. К. А. от Г. К. за отстъпване собствеността и владението на поземлен имот с идентификатор 40909.103.217 в частта ситуирана по протежението между сграда с идентификатор 40909.103.217.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 40909.103.217 и границата на поземлен имот с идентификатор 40909.103.344, собственост на А. К. А., съобразно обозначението на скицата на в.л. Д.И.Д. на л.46 от Г.д. № 108/2009 г. по описа на КРС с цифра 2- 4.40 кв.м като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА А. К. А. от г. К., кв.”Б.” ул. „Ш.” № * да заплати на Т. Г. Г. и В. М. Г., двамата от г. К., Б., Б.”М. В. Б, ап. 24 разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 850.00 лв.

Решението не подлежи на касационен контрол.

Председател: Членове: 1. 2.